Брой 11, 2011

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Асеновград


В календара на българското общество има много празници. Има и бележити дати, които не трябва да забравяме.
15 октомври е Денят на белия бастун. На този ден не се празнува, само показваме съпричастност и уважение към незрящите. Членовете на ТСО на слепите и сляпо-глухите в Асеновград отново се събраха в своя клуб по повод важната за тях дата. Присъстваха и двама от поканените шестима кандидат-кметове, за да се запознаят със социалните им проблеми: работа, достъп до общински институции, транспорт, маркировки и др.
Човек не може да избяга от своята "малка вселена". Добра или недобра, тъжна или радостна, тя е неговият свят. Когато дойдат трудни моменти, трябва да се борим. А незрящите се борят. Борят се чрез силата на духа, вярата и надеждата, чрез силата на положителното мислене. А дали това е достатъчно? Дали и държавата е достатъчно грижовна към тях?
Тези хора имат своите мечти и желания. Ако се вгледаме в лицата им, ще видим тъга, ще видим също и излъчване на вътрешна светлина. Вътрешна светлина, която идва издълбоко и ги кара да вървят напред. Младите искат да работят при подходящи условия. А кой да им помогне? Трябва повече разбиране, повече уважение от цялото общество. С помощта на белия бастун сами се справят в трудната градска обстановка. Те всички са пример за подражание на борбен дух. Една от тях е Лушка Маджарова, участваща активно в живота на организацията. Печелила е много награди на регионално и национално ниво, а стихотворенията й се четат в цялата страна. Едно от тях е "Не си отивай", с което тя спечели през 2010 г. конкурса на НИ "Родолюбие".

НЕ СИ ОТИВАЙ

Лушка МАДЖАРОВА

Не си отивай, Слънчице, от мен!
Не си отивай! Със сърце те моля!
Макар че с обич досега ме гря,
да ти се радвам още дълго мога.

И да докосвам твоите лъчи - ръце,
с нежността на чакан майски полъх.
Докато топлиш дните ми от ясното небе,
как би могъл животът да е дълъг?

Не си отивай, Слънчице, от мен!
Очи и аз от теб не ще отвърна.
Нека горя в жаравата ти - плен благословен
без жал, че в шепа прах ще се превърна!
Не си отивай, Слънчице, от мен!

Поетесата В. Дойчева от своя страна подари стихотворение, посветено на всички тези достойни хора със зрителни увреждания.
На улицата често срещаме незрящи. Нека не ги подминаваме, а да спрем тихо и топло да ги поздравим. И за пореден път ще изрека на висок глас - те са победители!
Нека още веднъж им пожелаем много здраве, борбен дух и повече усмивки. Нека бъдат докосвани от топлото слънце на добротата!

Славка СТАВРЕВА



Назад

Всички статии на Брой 11, 2011

90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
На многая лета!
Приветствено слово на председателя на ССБ по случай 90-годишния юбилей на организацията
Поздравителни адреси
Фестивал, фестивал!!!
90 години заедно по трудния път към светлината
Клуб "Витоша" на 10 години
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Варна
Велики Преслав
Добрич
Кюстендил
Търговище
Асеновград
Червен бряг
Карнобат
София
СПОРТ
Отворен турнир за купата на България по голбал 2011 г.
И Скопие падна
Състезания по канадска борба и спортна табла за незрящи
СЪОБЩЕНИЕ
Уважаеми читатели,




Архив на изданието
1 2 3 4