Брой 12, 2011

Тема: ЮБИЛЕЙ

Мемоарите на Стефан Ненков - изключително ценен извор


С благодарност четях и препрочитах спомените на Стефан Ненков, чакали няколко десетилетия по-голяма читателска аудитория. Преди около девет години попаднах на тези много интересни мемоарни текстове. Техният автор ги е озаглавил "Бележки за историята на Дружеството на българските слепи и Съюза на слепите в България" и ги е датирал "10-и Април 1957 година". Отначало трудно приех дългото и сякаш малко претенциозно заглавие, макар че и аз самият понякога ползвам по-дълги титули. Впоследствие се убедих, че авторът на мемоарния текст е бил съвсем в правото си да го озаглави по този начин, за да посочи на бъдещите си читатели какво да очакват от книгата.

За част от читателите ще поясня, че Стефан Ненков е всепризнат лидер цели три десетилетия в повечето български организации на и за слепи в периода 1921-1953 година. Избиран е за председател на Дружеството на българските слепи (ДБС), на Общия съюз на слепите в България, на Контролния съвет на Първата българска кооперация за общи доставки на слепите в България. Той е талантлив музикант и дългогодишен убеден есперантист. Ползвал е писмено и говоримо три чужди езика – френски, румънски и есперанто.
Спомените на Стефан Ненков не са с голям обем и обхващат един период от около 30 години (1917-1946).
Авторът разказва твърде системно как се подготвя учредяването на Дружеството на българските слепи, за няколкото учредителни конференции, които в края на краищата довеждат до неговото основаване. Отделено е подобаващо място в бележките на Стефан Ненков и на първите важни стъпки на това дружество. Определено пространство в ръкописа е отредено и на Дружеството за покровителстване на слепите в България (ДПСБ), и на някои негови изявени дейци.
Както във всички мемоари и тук се натъкваме на редица разбираеми за такива книги пристрастия и неточности. По-сериозните неточности, които констатирах, са следните:
1. За рождена дата на Дружеството на българските слепи е обявена 1919 година, вместо реалната - 1921 година (Пеев, 2005);
2. Списание "Съдба" започва да се издава не през 1929 година, както твърди Стефан Ненков в своите бележки, а в края на 1928 година (Сотиров, 2004);
3. Дружеството за покровителстване на слепите в България е учредено през 1922 година, а не през 1923 година (Сотиров, 2004).

Но въпреки тези неточности, малките по обем мемоари на Стефан Ненков са изключително ценен източник за изследователите на българските организации на и за слепи. От тези бележки могат да се узнаят някои твърде любопитни факти от живота на ДБС и ДПСБ. Спомените са ценни и с това, че човекът, който ги е писал, е не само наблюдател, но и активен участник в повечето описвани събития. От текстовете на Стефан Ненков лъха тогавашната атмосфера, описани са пикантни моменти във взаимоотношенията между градителите на българските организации на слепи. Част от описаните от Стефан Ненков събития и факти не могат да се открият никъде в протоколите на ДБС и ДПСБ. Именно от въпросните спомени на Стефан Ненков научаваме, че новоизбраният председател на ДБС Никола Диклич е бил твърде обидчив човек, след като почти цяла година не е изпълнявал своите председателски задължения след инцидента му с Петър Манев - съветник в настоятелството на дружеството. Пак благодарение на тези мемоари разбираме причините за не съвсем позитивното отношение на мнозинството слепи от онова време към майор Илия Минков - изтъкнат деец на ДПСБ, първи и последен управител на Дома-работилница за слепи мъже. Може също да се узнае и любопитният факт, че Петко Стайнов и Николай Бехтеров единствени от по-големите ученици не са подкрепяли идеята за учредяване на дружество на българските слепи. Наричали са ги "доневисти", защото те вероятно са били под влияние на директора на Държавния институт за слепи д-р Стойчо Донев, който е много твърд противник на тази идея. И само след няколко години д-р Донев ще зашлеви плесница на бившия възпитаник на института 22-годишния Вълко Ангелов, защото същият е участвал в учредяването на Дружеството на българските слепи (Бехтеров, Ангелов, 1971). Можем само да гадаем за истинската причина, отключила у директора на ДИС този порив за физическо наказание на своя бивш питомец, тогава вече ученик в Музикалното училище, като за това му "тежко провинение" дори го изгонва от института, където е бил на квартира. Когато шамаросва Вълко Ангелов, той се скарва и на Никола Диклич, че не са се посъветвали с него за основаването на дружеството. Но истинската причина би могла да бъде, че д-р Донев е смятал най-искрено и твърде наивно за съвсем достатъчна оглавяваната от него институция в грижите за слепите по онова време. Друга възможна причина могат да бъдат дълбоките съмнения в ефективността и жизнеността на организация на самите слепи, без помощта на виждащите им приятели, обучители и благодетели. А може директорът на ДИС да е бил обладан и от някаква, съвсем разбираема, човешка ревност…
Стефан Ненков е един от тези строители, участвал много активно цели 36 години в наливането на основите на Дружеството на българските слепи, както и в по-нататъшния негов градеж. Той взема активно участие в учредяването и на други сдружения на българските слепи като читалището и потребителната кооперация. Но впоследствие е и ревностен радетел за обединяване на организациите на и за слепи, което става доста принудително и завършва едва през 1951 година с появата на Общия съюз на слепите в България.
За "частичната публикация" на бележките на Стефан Ненков особено голяма заслуга има Керанка Милушева, която се добира до тези текстове, написани собственоръчно от него на брайлов шрифт, още през 2002 година. Тя ги направи достъпни за двама изследователи на българските организации на и за слепи - Ангел Сотиров и Желязко Пеев, като им предостави свръхценния текст, записвайки го на аудиокасета.
Но защо все пак тези кратки мемоари на Стефан Ненков чакат над половин век своя издател? Най-вероятните възможни обяснения са следните:
1. Изглежда тези много интересни спомени са попаднали у човек, който не е могъл да оцени тяхната реална стойност.
2. Възможно е чувството за историзъм на притежаващия ръкописа да не е било добре развито.
3. Може би притежателят на споменните текстове да е бил смутен от твърде скромния обем на тези бележки.
4. А може би съхраняващият брайловите бележки на Стефан Ненков е бил притеснен от редицата фактически неточности, съдържащи се в тях.

През 2002 година спомените на Стефан Ненков попадат в ръцете на първите си двама читатели. Единият обича да се рови в брайлови архиви на невиждащи знаменитости от недалечното минало, а другият е проучващ от няколко години дейността и строителите на българските организации на и за слепи. Както може би се досещат читателите, този проучвател бях аз. Във връзка с моята преподавателска дейност в Националния център за рехабилитация на слепи, Социалното учебно професионално заведение "Св. Георги" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" вече имах траен и доста дълбок интерес към тази проблематика. Дори бях съставил два сборника с мемоарни и други текстове за българските организации на слепи, и вече замислях и моя авторска книга в тази област. Силно се зарадвах на този ценен извор, който съм използвал в книгата си "Българските организации на слепи - вчера и днес", като коректно съм посочил това. По същото време или малко след мен ръкописът на Стефан Ненков се ползва и от Желязко Пеев в неговата много задълбочена разработка "История на движението на слепите в България".
Като благодарност към Стефан Ненков аз организирах през 2003-2004 година компютърния набор на текст на неговия ръкопис, с идея той да бъде издаден на хартиен носител в неголям тираж. За съжаление придвижването на набрания текст силно зацикли, защото в ръкописа имаше важен, макар и неголям текст, който дълго време не можехме да разчетем и осмислим. Едва след повече от шест години щастието ни се усмихна пак и през декември миналата година "дешифрирахме" и разбрахме този текст. И сега отново аз и мои съмишленици се втурваме да търсим издател. Отново, защото преди пет-шест години сме правили такива опити. И ми се струва, че ръкописът на Стефан Ненков този път не е без шанс. Сигурен съм също, че бъдещите читатели на книгата ще бъдат признателни на нейния автор и ще му простят някои неточности. Особено като се има предвид, че текстът е мемоарен и че е завършен от Стефан Ненков, когато е бил вече над 76-годишен.

Ангел СОТИРОВ

Литература:
1. Бехтеров, Н., и Ангелов, В., "Юбилейни спомени", сп. "Зари", 1971, кн. 2
2. Пеев, Ж., "История на движението на слепите в България", София, 2005
3. Сотиров, А., "Българските организации на слепи - вчера и днес", ЕТ "Елена Дулчева", Пловдив, 2004
4. Сотиров, А., "Стефан Ненков - всепризнат лидер цели три десетилетия", сп. „Зари”, 2006, кн. 1



Назад

Всички статии на Брой 12, 2011

90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Съюзът на слепите в България не може да има бъдеще, ако не знае своето минало
90 години заедно по трудния път към светлината
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара Загора
Асеновград
Добрич
Русе
Пловдив
ИНТЕРВЮ
Интервю с Йордан Хаджиев
МИСТЕРИЯ
Бил ли е Омир сляп?
РАЗКАЗ
Изневяра
СУРВАКАРСКИ СТРАНИЧКИ
Стихове
ЮБИЛЕЙ
За многая лета, Маестро!
Мемоарите на Стефан Ненков - изключително ценен извор
Десет години "Благодат"




Архив на изданието
1 2 3