Брой 01, 2012
Тема: ИЗКУСТВО
Театър на съучениците
На 15 декември на сцена "Славянска беседа" се състоя премиерата на театралната постановка "От игла до конец", режисирана от добре познатия на всички Владислав Кацарски.
За мнозина Влади е твърде интересна и непредсказуема личност - симбиоза от доброта и избухливост, остър ум и неизчерпаемо чувство за хумор, огън и лед.
Наред с буйния си и непокорен нрав и хапливото перо, Влади е предан приятел, неуморим работохолик, бохем - душата на компанията, и неповторим разказвач.
Така че не е изненада идеята му да сформира театрална трупа от невиждащи млади талантливи хора и да поеме предизвикателството да покаже на българската публика истинско изкуство.
Премиерата, както и последвалите представления, преминаха при зашеметяващ успех - претъпкана зала и възторжена публика. А ето и какво разказва за това самият режисьор.
- Изцяло твоя идея ли е този проект и кое те подтикна да го осъществиш?
Заниманията ми с театър и главно с млади хора започнаха (Боже, колко време мина!) преди петнадесет години. Тогава работех пак като нощен възпитател в училището за слепи в София. За девет месеца направихме три кратки постановки, които повече напомняха на леки шоу програми. Само едната от тях си приличаше на истински театър. Поставихме откъс от "Бай Ганьо". После директор Димитрова не ми продължи договора и заниманията ни се прекъснаха. Осем години след това отново постъпих в училището и се започна. Не зная защо изгубих толкова много време, вероятно така е трябвало да стане или пък просто сега е дошъл моментът. Разбира се днес нещата са много по-различни за мен. Понасъбрах опит, знания, а самочувствие и смелост, както знаеш, не са ми липсвали никога. Но ако трябва да се върна още много-много назад, като ученици се опитахме да направим един театрален състав. Нищо не се получи, нямаше достатъчно луда глава да ни поведе. Но оттогава луднах по тази идея. А като си навия нещо на пръста, правя го.
- Имаше ли специални изисквания към подбора на самата пиеса, съобразени с това, че актьорите са незрящи?
- От пет години правя заключителните спектакли на дванадесетокласниците. Избрах Станислав Стратиев, защото ми пасна на този дванадесети клас. Преди това направих един танцов спектакъл - "Приказка за Доброто и Недоброто". Цял час движение и танци, изтощителна пластика. Но онези бяха други, имам предвид, че повече им се отдаваше движението и танца, отколкото драматичната игра. Въобще, старая се да подхождам спрямо изпълнителите. Затова, след като завършиха миналата година, попромених състава, дописах едно действие и няколко песни и така се получи пиесата "От игла до конец". Не съм изхождал от дефицита им, нито адаптирал за незрящи изпълнители. Знаеш ли, те са много способни и ако има адаптации, те ще бъдат в бъдеще. Засега се справят отлично.
- Колко време отне на състава да подготви и постави пиесата?
- Специално в този си вид работим от септември миналата година. Ама като казвам "работим", то си значи всеки ден по минимум четири часа. Така един мой работен ден става някъде около 17 часа с нощните смени, а и другите са не по-малко заети - едни са студенти, други са ученици. Но сме много навити и на репетиция е страшна виелица. Трябва да дойдеш някой ден, обещавам ти добри преживявания.
- Сам ли подбра актьорите и прояви ли се като строг селекционер?
- Да, има неща, които човек прави сам за собствената си трупа. А не зная дали съм строг селекционер, аз мисля, че съм строг. Всички знаят, че и в огъня влизам за тях, но знаят и че извадя ли сабята - да не си около мен! Изобщо не меря три пъти преди да отрежа.
- Къде репетирахте?
- В училището, на малката сцена изработвахме основните неща. Детайлите ги оставихме за голямата сцена на "Славянска беседа", където и играем. Там ни приеха много радушно, имаме всички условия за работа. Играе ни се, забавляваме се, обичаме се, какво ни трябва друго?
- Разчитахте ли на външно финансиране?
- Преди премиерата "Лайънс клуб София - Витоша" ни помогна за декора и рекламните материали, другото си го финансирах аз. Но хонорарите на трупата са от билети. Тя такава ни е и уговорката с изпълнителите - да рискуваме да се издържаме от билети, поне в по-голямата си част.
- Трудно ли се работи с хора, които освен че не са професионални актьори, са и със зрителен дефицит?
- Трудно се работи, даже нямаш представа колко трудно, но не защото са незрящи и защото не са професионални актьори. Аз затова още ги наричам "изпълнители". Ще станат актьори, когато се хвърлят в голямата вода и ги надуши конкуренцията. Трудното идва оттам, че са много способни. А талантливият човек е страшно труден за работа. Случвало се е да работим някоя картина и като се отплеснем да импровизираме, се получава нещо съвсем дето никога не ни е идвало наум. Абе, "артистки му работи"! Така казва една съседка, като ме види с някоя по-шумна компания да люлеем вечерта.
- От колко души е трупата?
- Дванадесет ядрени глави, неуправляеми и заредени с енергия за деветдесет.
- И никога ли не се карате?
- Казано честно, не. Но аз и режисьорите, с които работя понякога, едва ли не се хващаме за оръжието - толкова яростно спорим. Всичко е за добро, според мен.
- Кажи ми нещо от кухнята - как един незрящ човек като теб е режисьор? Та за това си трябва зрение, нали така?
- Ами да, колкото и да ми е неприятно да си го спомням, липсата на зрение си е проблем. Но на всичко се намира начин. Аз зная какво искам като изпълнение, движение, жестове, мимики, разположение по сцената. Трудното идва, когато трябва да проследя кое как се изпълнява. С интонацията нямам проблеми, разбира се, но тя е 10% от играта. И тук се намесват моите помощници, те са зрящи и тяхната работа е да направят обратната връзка между мен и сцената. Ние сме трупа и всеки дава своите предложения за изпълнението, така всички творим по време на работа. То става спонтанно и някак от само себе си.
- Какво точно се стремиш да постигнеш с поставянето на пиесата?
- Сигурно помниш, че за мен кауза и дело на слепите не са празни понятия. А отзвукът от такива неща е с невероятен ефект. Знаеш ли колко ми е писнало тоя социално невръстен народ да гледа слепите като редки екземпляри! Е, сега и ние от сцената правим същото, показваме тези редки екземпляри. Аз и моите изпълнители сме намерили мястото си в обществото, а тези, дето гледат опулено, нека си търсят своето. Ако преценим, може и да ги приемем, щото ние си падаме по хора с човешки лик.
- Какъв е вкусът на истинския успех?
- Някой ден, в края на шоуто, може би ще ти кажа това. Сега на финала на всяка постановка, когато чувам аплодисментите, си казвам "Гледай само да не заплачеш, защото още нищо не си направил!" - и така до следващия спектакъл. Играл съм на сцените в почти цялата страна, имало е и полупразни салони и много пълни. Радвал съм се на успеха на книгите си - и всичко заради следващия път, когато ще бъде по-добре и по-хубаво. Сега с трупата, пак така. Това е първата пиеса, стартът. Играхме два пъти пред пълни салони, третият салон също е откупен, но това ли е успехът или е само уханието му?
- Означава ли това, че ще има и други постановки?
- Нещо повече, в началото на тази година започвам работа с деца. Пак незрящи. Много ми се иска да има приемственост. Тепърва ще работим върху други постановки. Дори вече обсъждаме с екипа ми някои заглавия. Идеята е да играем комедийни спектакли, но ако някое заглавие ни спечели и не е комедия, ще го поставим. Нека само е живот и здраве и да има добри хора около нас - другото ще го наредим.
- Повлия ли изгонването ти от Съюза на слепите по какъвто и да било начин върху цялостното ти развитие като творец?
- На младите творци трябва да им се случват такива неща - някой житейски шамар, някое премеждие, за да заздравят таланта си. Няма как да не ми е повлияло. Откровено казано, никой не ми е пречил да творя, когато бях на работа в Съюза. Та именно като заместник-председател написах една от най-красивите си книги - "Чудесница". Но явно времето и мястото, на което попаднах в ССБ тогава, не съвпаднаха с представите на някои хора за работа. Или, меко казано, различни схващания за движението на елементарните частици.
А само Бог знае как щях да се развия като творец, ако бях останал в Съюза. Само знам, че след това написах доста проза и сатира. Но забележи - нито един ред поезия. Знам ли какво е това и защо е така!
- Как би приел една реабилитация от страна на ССБ след повече от 8 години?
- Аз продължавам да твърдя, че няма нормален мозък, който да смята, че моето изключване е нормален акт. Що се отнася до това, мисля, че нещата се случват тогава, когато им дойде времето.
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 01, 2012
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ ПРЕЗ 2011 Г.
Новозаписани и възстановени заглавияВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
АсеновградРусе
Пловдив
Червен бряг
Долни Дъбник
Добрич
