Брой 01, 2012
Тема: ИНТЕРВЮ
Учителят на моите мечти
Ако ме попитат какъв трябва да бъде учителят на моите мечти, няма да се замисля особено. От детство съм си създала представа за него, защото обичам да уча. Първо, трябва да познава материала много добре, не само от учебника, да е на "ти" с материята, която преподава. Второ, да има търпение и да отговаря с желание на въпросите на учениците си. Трето, да личи, че си обича професията. Това вдъхновява и мотивира за по-добър успех. Освен това, ако притежава и несекващо чувство за хумор, наистина няма какво повече да се желае. И най-трудната и неразбираема материя се възприема по-лесно с усмивка, а защо не и през истински смях от време на време.
Радостното е, че срещнах такъв учител и имах щастието да ми преподава. Участвах във втората група, обучавана по програмата ECDL за получаване на международно признат сертификат за компютърни умения. Курсовете се провеждат в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив. Води ги Владимир Кършев. Той ни обучаваше с помощта на говорещата програма JAWS, така наречения екранен четец.
За тези, които нямат представа как незрящите работят с компютър, ще кажа, че цялата информация, изведена на екрана, се прочита от екранния четец. В повечето случаи компютърните курсове за слепи се преподават или от слепи, или от слабовиждащи, защото те знаят най-добре как се работи с екранния четец и как той се държи в различните програми. Лошото в такива случаи е, че преподавателят не може да следи дали всички участници в курса изпълняват точно указанията му и кой от тях изостава или има някакъв проблем. Влади е с нормално зрение. През цялото време на курса минаваше между нас и проверяваше докъде сме стигнали, и как вървят работите при всеки курсист. Когато работя на компютъра си вкъщи, мониторът ми е изключен, защото няма кой да види какво правя, а дори и да види, няма да разбере нищо, нямам подръка компютърно грамотен човек. Така че през цялото време се чувствах като дете, хванато на местопрестъплението, което във всеки момент може да бъде видяно какви бели върши на компютъра. Това усещане беше особено и незабравимо. Винаги ме е интересувало какво става на екрана в определени моменти или как изглеждат дадени менюта и други обекти. Има неща, които екранният четец не изговаря, защото просто не могат да се опишат с думи. Така че през цялото време едва сдържах въпросите, напиращи в мен, но, да си призная, и тези, които успях да му задам, не бяха малко.
Работата с говорещата програма JAWS е предимно с клавиатурата и коренно се различава от тази с мишката. Затова и обясненията за изучаване на даден материал са доста различни от тези в ръководствата, създадени за зрящи. Така че освен всичко друго Влади ми беше интересен и с това, че е научил нашия "компютърен език". Помолих го да разкаже за себе си пред читателите на сп. "Зари".
- Влади, как стана така, че дойде да работиш в Националния рехабилитационен център за слепи в Пловдив?
- Нещата тръгнаха някъде от края на 2005 г. Преди да дойда в центъра една година работих в Националната асоциация на сляпо-глухите в Пловдив с председател Димитър Парапанов. Тогава се занимавах със съвсем различни неща. Те търсеха човек, който разбира от компютри, за да им помогне в тяхната дейност. В асоциацията работеше моя колега, с която сме учили заедно в университета специална педагогика. Завършил съм паралелно специална педагогика и информационни технологии. Тя предложила да ме попитат дали ще се съглася да работя при тях. Всъщност там започна учителският ми стаж. Колегите, които работят в НАСГБ, първо минават оттук на обучение, понеже НЦРС все пак е по-стара институция и има повече опит. Идеята беше да се занимавам с преподаване на информационни технологии в асоциацията, само че на сляпо-глухи. Преди това не съм работил като преподавател, но ми се е налагало да преподавам частни уроци на зрящи хора. В центъра преминах първоначален курс по основните дисциплини – ориентиране и мобилност, полезни умения и зрителна рехабилитация. След това имаше допълнителен курс за начална компютърна грамотност, където видях как се извършва тази дейност без зрение. Това беше първата ми среща с тази работа. Тогава тук преподаваше само Стефка Стойчева, тя водеше курса за начална компютърна грамотност и аз също бях обучаем. След това се върнах в асоциацията и работих там една година. Провеждах индивидуални и групови курсове с хора със слухови и зрителни увреждания.
- Значи си започнал от по-трудното…
- Да, така се получи, там имаше свободно място. Центърът имаше амбицията, освен курсовете за начална компютърна грамотност, да се направи нещо повече. Тогава започнаха професионални курсове по текстообработка и за офис секретари. От една страна, малко се увеличи обемът на работата, от друга страна, за това обучение беше необходимо да има човек, който да ползва компютъра с монитор. Една част от хората разчитат изцяло на екранния четец, но друга част ползват монитора и си служат с мишката. Тях трябва да ги обучава виждащ човек.
- Освен това екранният четец JAWS понякога спира да говори и е добре някой да каже какво има на екрана, за да знаем как да реагираме в подобни случаи. Тъй като не знаем какво става на екрана, когато говорът спре, обикновено го рестартираме или, ако това не помогне, рестартираме компютъра, а това често довежда до загуба на част от работата ни…
- Това бяха основните причини да ми предложат да дойда в центъра. Вече ме познаваха от участието ми в компютърния курс и косвено от работата ми в НАСГБ. През 2007 година беше оборудвана първата компютърна зала, в която доста време провеждахме курсовете. След това започна ремонт и се пренесохме в сегашната компютърна зала, където е по-широко и има по-съвременни условия.
- А сега разкажи нещо за себе си…
- На 34 години съм, роден съм и съм живял в Пловдив, тук съм завършил средното си образование. През 2003 г. завърших специална педагогика, една година по-рано – информационни технологии в Пловдивския университет. След това се занимавах с автомобили до постъпването ми в асоциацията. Работех в сервиз, където поправяхме катастрофирали коли. Заниманията с автомобили ми помогнаха да бъда по-добър в професионалното обучение, понеже знам какво се иска на едно работно място. Въпреки че тази дейност е различна от преподаването, ми е помагала да имам реален поглед върху нещата. Често знанията, преподавани в университета, са доста абстрактни, не са свързани с практическите умения, необходими на човек, за да се справи със задълженията си. Това ми помага да насочвам хората към практическия момент, т.е. да са по-полезни на работното си място, отколкото да имат голям обем от знания. Трябва да се търси балансът между тези две неща.
- Разкажи за професиите, свързани с компютрите, които се придобиват тук! Разбрах, че НЦРС е лицензиран център за професионално обучение.
- НЦРС е лицензиран за обучение по 10 професии. Проведени са курсове за масажисти, тапицери и други. Моята задача е да работя в курсовете, свързани с компютрите – офис секретари, текстообработка. Завършвайки курс по текстообработка, човек излиза като оператор на компютър. Текстообработката е повече специализирана за работа с компютри. Там има повече часове за работа с компютър, докато при офис секретарите се получава по-обща подготовка. Изучават се език и икономически дисциплини. Имахме само един курс по текстообработка през 2007 г. След това бе решено, че професията офис секретар е по-универсална и е по-добре курсистите да се подготвят за нея. След като реализирахме ECDL курсовете, се оказа, че те са още по-добър вариант за професионално обучение.
- Има ли хора, преминали обучение в центъра, които са си намерили работа по получената професия или нещо подобно?
- Много се радвам, когато хора, които съм обучавал, са си намерили работа и то не просто някаква работа, а свързана с нещата, които сме учили, понеже това оправдава положените усилия и отделеното време. Още от първите групи през 2007 г. част от хората работят и до ден-днешен. Някои работят в различни общински структури в Пловдив. Една офис секретарка, Петранка, работи в общината. Други, които работят по някаква специалност, изучават компютри, за да им помогнат в работата. Георги Минков е юрисконсулт към Агенцията за закрила на детето. Друга част от хората, обучавани в центъра, работят като преподаватели в новите дневни рехабилитационни центрове, които се създадоха по градове. Това ме радва много, защото е приятно, когато някой тръгне по твоя път, особено ако дойде момент ти да се учиш от него.
- Преди да преподаваш дадена програма, опитваш ли се да работиш с нея с екранен четец?
- Дори някоя програма да изглежда стандартна, не е сигурно как ще се сработва с екранния четец. Винаги се опитвам да погледна нещата от гледна точка на слепия потребител. С течение на времето дотолкова съм свикнал да си подготвям уроците по този начин, че в дадени моменти се хващам, че съм забравил как да обясня на един зрящ човек как да ползва компютър. Всяка нова програма минава тестов период с екранен четец.
- Какво представлява програмата ECDL?
- ECDL (European computer driving licence), преведено на български, е европейски сертификат за компютърни умения. Това е опит да се стандартизират уменията на хората в областта на информационните технологии, необходими на чисто работно ниво. Знаем, че компютрите и уменията за работа с тях са широко понятие. Програмата ECDL, по която се сертифицират българите, е разделена на седем модула, всеки от които включва различни аспекти. Първи модул е чисто теоретичен в областта на информационните и комуникационните технологии. В него са включени различни термини, понятия и принципи на работа, познания за компютърната система като цяло. Втори модул е свързан с операционната система Windows и начините за локална обработка и съхранение на информация. В трети модул се изучава работата с текстообработващата програма Word. В четвърти модул - работата с електронни таблици с програмата Excel. В пети модул - работата с бази данни с програмата Access. В шести модул - правенето на презентации с програмата Power Point. Седми модул е разделен на две – работа в интернет среда и работа с електронна поща. За получаване на пълната диплома трябва да бъдат издържани успешно изпитите за седемте модула, а за така наречения старт сертификат са достатъчни 3 модула. Когато някой отиде при даден работодател с този сертификат, той знае, че този човек отговаря на определени изисквания. Досега нямаше добре изградени стандарти, за да се определя степента на компютърните умения. Другото хубаво нещо е, че програмата е една за целия Европейски съюз и получената тук диплома важи и за останалите европейски страни.
- Искаш ли да кажеш нещо специално на читателите на списание "Зари"?
- Моето послание е, че човек не трябва да спира да се развива. За всеки човек е важно да не се задоволява с нивото, на което се намира, винаги да търси възможност за развитие, да върви напред, въпреки трудностите. Също искам да изкажа благодарността си на моите колеги, защото ние сме свързани. Без тях и аз не бих могъл да свърша своята работа.
Изпълнените с вълнения, открития и притеснения дни отминаха. С радост мога да заявя, че всички ние издържахме успешно изпитите по ECDL. От името на нашата група и аз мога да кажа: "Благодаря ти, Влади, благодаря и на всички, които допринесоха за доброто и успешно протичане на нашето обучение!".
Румяна КАМЕНСКА-ДОНКОВА
Всички статии на Брой 01, 2012
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ ПРЕЗ 2011 Г.
Новозаписани и възстановени заглавияВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
АсеновградРусе
Пловдив
Червен бряг
Долни Дъбник
Добрич
