Брой 02, 2012

Тема: ОБЩЕСТВО

Нова надежда за интеграция в обществото и достоен живот

На 26 януари 2012 година Българският парламент ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания с пълен консенсус. За тези хора това със сигурност е най-важното събитие за 2012 г.
Конвенцията за правата на хората с увреждания е приета от Организацията на обединените нации през 2006 година. Над 100 държави са подписали и ратифицирали този фундаментален документ, а на 23 декември 2010 година той е ратифициран и от Европейския съюз. Конвенцията е подписана от всички държави, членуващи в съюза, като 19 вече са я ратифицирали.
Това е само началото. Следва синхронизиране на българското законодателство с Конвенцията. Министърът на труда и социалната политика от своя страна е поел ангажимент в срок до 6 месеца да предложи на правителството двугодишен план за нейното прилагане.
В България най-после започва голямата промяна в отношението към хората с увреждания.

Процесът за защита правата на хората с увреждания в международното право има повече от две десетилетия история. Началото е положено с приемането от ООН на Световната програма за действие по отношение на хората от тази социална категория. Тя намира своето развитие и конкретизация на политики в Стандартните правила за изравняване възможностите на хората с увреждания, които са нормативен акт с препоръчителен характер, неподлежащ на ратификация. В продължение на пет години представители на повече от 700 регионални, континентални и световни организации на хората в неравностойно положение, заедно с представители на организации на обединените нации, работят в ад хок комитет за създаването на Международна Конвенция за защитаване на правата и достойнството на хората с увреждания. На 13.12.2006 година този всеобхватен международен договор е приет с единодушие от ООН. В преамбюла му от 25 точки е посочен обхватът, цивилизационните ценности и международноправната база, които ще бъдат в основата на този първи по своя характер световен документ за хората със специфични възможности. В т. 3 е записано: "Потвърждавайки още веднъж универсалността, неделимостта и взаимната обвързаност на всички човешки права и основни свободи с необходимостта от гарантиране на хората с увреждания на пълното им възползване от тези права и свободи без каквато и да било дискриминация".
Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания представя нов подход и отношение при гарантирането на равноправното упражняване на основни човешки права от хората със специфични възможности. Конвенцията не предвижда нови човешки права, а конкретизира мерките, които следва да бъдат предприети от държавите - страни по нея, за да бъдат ефективно гарантирани международно признати вече човешки права. Основният мотив на ООН за приемането й е продължаващата дискриминация и изолация на хората с увреждания, въпреки наличието на приети международноправни инструменти и актове за човешките права. Това налага тя да се разглежда като универсален списък от минимални стандарти, които държавите следва да предвидят, за да гарантират равенството на хората с увреждания пред закона и ефективно упражняване и защита на основните им човешки права. На 23 декември 2010 година Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз (ЕС), като това е първият международноправен акт от подобен вид, с който Европейската общност се обвърза като регионално обединение на държави.
Един от основните акценти на Конвенцията е, че хората с увреждания не следва да се възприемат като обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална закрила, а като равнопоставени субекти, които заслужават уважение и равноправие, както останалите граждани в обществото. Във връзка с това за първи път в света се дава единно определение за човек с увреждане, основано на социалния, а не на медицинския подход. Съгласно член 1 от Конвенцията "Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите".
Целта на Конвенцията е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания и да способства за зачитането на тяхното достойнство. В чл. 3 от Конвенцията са посочени общите принципи на уредба на правата на хората с увреждания:
1. Зачитане на достойнството и самостоятелността на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост;
2. Забрана за дискриминация;
3. Пълноценно и ефективно участие и включване в обществото;
4. Уважение към различния и приемане на хората с увреждания като част от човешкото многообразие и човешкия род;
5. Равни възможности;
6. Достъпност;
7. Равноправие на мъжа и жената;
8. Зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания да запазят своята идентичност.
Съгласно чл. 4 от Конвенцията страните, които са се присъединили към нея, поемат ангажимента да предприемат всички необходими мерки, включително да съобразят провежданите политики и законодателствата си с изискванията на Конвенцията. Те трябва да премахнат закони, наредби, навици и практики, които създават дискриминация. Необходимо е приемането на секторните политики и нормативните актове, отнасящи се до хората с увреждания, да става с тяхното активно участие. Въвежда се фундаменталният принцип "Всичко за нас само със самите нас".
Съгласно чл. 5 от Конвенцията държавите - страни по нея, признават равенството пред закона на всички хора, като се забранява всякакво различно третиране, основано на увреждане, и се изисква да се гарантира достъп до ефективна защита.
Членове 6 и 7 обръщат специално внимание на защитата от дискриминация на жените и децата с увреждания. Изисква се да бъдат предприети мерки, с които да се осигури пълноценното им развитие, свободно изразяване на мнението им и зачитане на възгледите.
В Конвенцията са посочени конкретните действия, които следва да се предприемат, за да се осигури предоставяне на информация на широката общественост с оглед промяна на възгледи, стереотипи и нагласи. В член 9 са представени изискванията за осигуряване достъпност на хората с увреждания във всеки аспект от живота. Изискването се отнася не само до физическата достъпност на сгради и съоръжения, но и до достъпност до образование, професионално обучение, информация и други услуги, включително електронните. Държавите се задължават да въведат и прилагат минимални стандарти за достъпност до обществени сгради, транспорт и услуги, да осигурят наличието на обществена информация в подходящ формат, достъпен за хора с различни видове увреждания, както и да осигурят различни форми на подкрепа – асистенти, домашни помощници и други.
Съгласно членове 10 и 11 държавите - страни по Конвенцията, препотвърждават правото на живот на всеки индивид. Те се задължават да предприемат всички необходими мерки, чрез които да осигурят защитата и безопасността на хора с увреждания в рискови ситуации като въоръжени конфликти, природни или хуманитарни бедствия. Конвенцията изисква да бъде признато и гарантирано правото на свобода и сигурност на личността, както и че всяко тяхно ограничение следва да се основава на закон.
Член 12 от Конвенцията изисква страните, присъединили се към нея, да признаят и гарантират равните възможности за лично участие на хората с увреждания във всички сфери на живота, както и да гарантират осигуряването на необходимата подкрепа за това. Тази разпоредба представя нова за българското законодателство концепция за дееспособността на физическите лица - така нареченото подкрепящо вземане на решения. Тази концепция засяга конкретно правния статут на лицата с интелектуални увреждания и на лицата с психо-социални проблеми по смисъла на Конвенцията. Основният акцент на концепцията е това, че всяко лице, независимо от вида увреждане, разполага с възможност да формира воля, да прави избор и да взема решения за извършването или неизвършването на конкретни правни действия с оглед упражняването на собствените му права и изпълнението на поетите задължения. Следователно този потенциал трябва да се оцени конкретно за всеки отделен случай, а не на основата на общи критерии, както е към момента в българското законодателство.
Тази концепция е основата за формулирането на редица други разпоредби в Конвенцията като изискването за осигуряване на достъп до правосъдие наравно с останалите хора, правото на независим живот и достъпа до услуги, гарантиране на правото на сключване на брак, правото на сдружаване и упражняването на активно и пасивно избирателно право.
Българската Конституция и законодателството в сферата на защитата на личните данни, тайната на кореспонденцията, правото на справедлив съдебен процес, неприкосновеността на личността предвиждат и гарантират в пълен обем реализацията им за хората със специфични възможности. Такива разпоредби от Конвенцията са член 17 за осигуряване защита на физическата и менталната целокупност на хората с увреждания, член 15 гарантира свобода от наказание и мъчение, нечовешко унизително отношение, както и забрана за използването им за медицински и научни експерименти без съгласието на заинтересованото лице. Конвенцията забранява експлоатацията, насилието и злоупотребата с лицето. Хората с увреждания не могат да бъдат обект на своеволни и незаконни въздействия по отношение на тяхната личност, семейство, дом, кореспонденция и комуникация. Конфиденциалността по отношение на тяхната лична, здравна и рехабилитационна информация следва да е същата, както и за останалите хора.
Конвенцията прогласява свободата на придвижване и избора на националност при условия еднакви за всички останали граждани. Съгласно член 21 държавите се задължават да гарантират правото на мнение и свободно изразяване на хората с увреждания, включително правото да изискват обществена информация в достъпен формат.
В сферата на образованието Конвенцията изисква да бъде последователно регламентирано включващо образование за деца и възрастни с увреждания. Държавите трябва да осигурят равнопоставеност и достъп до начално, средно и висше образование, професионална подготовка, родителско обучение, както и обучение през целия живот. За това трябва да се използват подходящи материали, техники и форми на комуникация. Образованието на лицата с увреждания трябва да осигури тяхното участие в обществения живот с подобаващото им достойнство и самосъзнание, както и развиване на тяхната личност, способности и творчество.
Хората с увреждания имат право на най-високо постигнатия стандарт на здравеопазване без каквато и да било дискриминация на базата на увреждането. Те трябва да получат същите по качество и стандарт здравни услуги, както и останалите хора. Спрямо тях не бива да бъде допускана дискриминация по отношение на здравното осигуряване. Конвенцията изисква да се осигури на лицата с увреждания достигане на максимална степен на независимост и способности, за което държавите следва да им осигурят рехабилитационни услуги в областта на здравеопазването, трудовата заетост и обучението.
Съгласно член 27 хората със специфични възможности имат равни права на трудова заетост и възнаграждение. Държавите трябва да забранят дискриминацията по отношение на трудовата заетост. Те трябва да подкрепят самостоятелната стопанска инициатива, предприемачеството, наемането на хора с увреждания в обществения сектор, да насърчават тяхната реализация в частния сектор, както и да осигурят подходящи условия на работа.
Страните, ратифицирали Конвенцията, трябва да определят адекватния стандарт на живот и социална защита, което включва обществени жилища, услуги и асистиране по отношение на потребностите в резултат на конкретното увреждане, както и покриване на определени разходи на хората с увреждания в случай на бедност. Те трябва да насърчават и участието в културния живот, творчеството, свободното време и спорта чрез осигуряване на телевизионни програми, филми, театри, музейни материали в достъпен формат. Провежданата политика трябва да дава равен шанс за изява на творческите възможности на хората с увреждания и да ги прави широко обществено достояние. Страните, присъединили се към Конвенцията, трябва да осигуряват участие на хората с увреждания в общи спортни прояви, както и в спорт за хора с увреждания.
Съгласно член 31 следва да се събира статистическа информация с оглед провеждането на ефективни политики при спазването на изискванията за конфиденциалност и зачитане правото на личен живот и установените правила за защита на личните данни.
Държавите - страни по Конвенцията, признават важността на международното сътрудничество с оглед осигуряване на ефективното й прилагане. За целта те се задължават да предприемат необходимите мерки в партньорство с международната общност и гражданското общество, включващи обучителни програми за повишаване на капацитета за работа с хора с увреждания, сътрудничество в областта на науката и техниката и други области.
За осигуряване на прилагането и мониторинг на Конвенцията държавите следва да определят отговорна институция на правителствено ниво и да разработят и прилагат национален механизъм за наблюдение по прилагането на Конвенцията. Предвижда се държавите да изготвят периодични национални доклади за изпълнението на Конвенцията, които се разглеждат от Комитета по правата на хората с увреждания към ООН - орган, осъществяващ мониторинг по прилагането на Конвенцията на международно ниво. Срокът, в който следва да се представи първият доклад, е две години след ратификацията на Конвенцията. Този доклад следва да представя основните стъпки, които съответната страна е планирала да предприеме в бъдеще с оглед ефективното прилагане на Конвенцията. Всеки следващ доклад се подава на четиригодишен период и следва да представя напредъка по изпълнението на набелязаните стъпки. Комитетът за правата на хората с увреждания от своя страна е длъжен също да подготвя доклади на всеки две години и да ги представя пред Общото събрание на ООН. С оглед правилното прилагане на Конвенцията се изисква отношенията между Комитета за правата на хората с увреждания и държавите да се основават на сътрудничество от една страна, а от друга той да си взаимодейства с вече създадени специализирани агенции и други органи на ООН.
Съгласно член 40 от Конвенцията регулярно се организира конференция на държавите - страни по нея, с цел да бъде обсъден всеки въпрос от общ интерес, свързан с прилагането й.
Съюзът на слепите в България и другите национално представителни организации на и за хора с увреждания, членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет, системно поставяха въпроса пред предходното правителство за бързо ратифициране на Конвенцията и преминаване към синхронизиране на националното законодателство с нея.
Нашите усилия бяха възнаградени, като на 27.09.2007 г. България подписа Конвенцията. Впоследствие беше подписан и Факултативният протокол към нея на 18 декември 2008 г., с което нашата страна пое ангажимент за последваща ратификация. В края на миналата година успяхме да ускорим процеса на обсъждане на Конвенцията и тя влезе в дневния ред на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет, проведено на 3.12.2011 г. - Световния ден на хората с увреждания. След задълбочена дискусия в комисиите на Народното събрание с участието на национално представителните организации на и за хора с увреждания Конвенцията беше ратифицирана от Парламента на 26.01.2012 г. С присъединяването си към подобен международноправен документ България ясно заявява стремежа си да осигури най-високите стандарти за защита на хората с увреждания на национално ниво и гаранции за пълноценното и равноправно упражняване на техни основни човешки права. Страната ни поема ангажименти по отношение на ефективното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и като член на Европейския съюз, който е ратифицирал този международен правен акт. Цялостното възприемане на принципите на Конвенцията е процес, който изисква наличието и спазването на ясен план за стъпките по изпълнение на задълженията на нашата страна при прилагането на Конвенцията непосредствено след ратификацията. Необходимо е планът да определя ясно ролята и функциите на отделните държавни органи и заинтересовани страни. Той задължително трябва да бъде ресурсно обезпечен чрез предвидени средства в държавния бюджет. Имайки предвид, че политиката за хората с увреждания е хоризонтална политика, отговорен за последователното й провеждане трябва да бъде Министерски съвет. Синхронизирането на българското законодателство в неговата пълнота с изискванията на Конвенцията ще бъде продължителен процес. Успешното му приключване изисква активното включване и сътрудничеството на национално представителните организации на и за хора с увреждания на всеки етап.
В заключение трябва да отбележим, че нормите на Конвенцията за правата на хората с увреждания имат много широк обхват, позволяващ на всяка държава, присъединила се към нея, да намери най-добрите решения в зависимост от националните си специфики.
Никой от нас не бива да храни излишни илюзии и неоправдани очаквания. Действащото законодателство на нашата страна, регламентиращо правата на хората с увреждания, във висока степен отговаря на основните изисквания на Конвенцията. Затова процесът на неговото усъвършенстване и адаптация може да продължи от 4 до 5 години. Големият проблем, с който ще се сблъскаме във всеки момент от нашата работа с правителството и парламента, ще бъде ограничеността на публичния ресурс. На всички нас е ясно, че активни социални секторни политики могат да правят държави с развити икономики и сериозни бюджетни възможности. Ние считаме, че до 2020 г. основният източник за финансиране на дейности и услуги, регламентирани от Конвенцията, ще бъдат Европейските оперативни програми. Нашата организация натрупа опит в разработването и реализацията на проекти към различни донорски източници.
Независимо от трудностите, които ще срещнем в диалога с държавните институции, Съюзът на слепите в България и другите национално представителни организации на и за хора с увреждания са твърдо решени да направят всичко възможно за по-бързото приближаване на България до духа и нормата на Конвенцията за защита правата на хората с увреждания и до водещите социални практики в тази област.

Васил ДОЛАПЧИЕВ

Назад

Всички статии на Брой 02, 2012

ЛЮБОПИТНО

Кино за слепите хора в Маракеш
Киноклуб за слепи и у нас
Сляпото петно на нашите очи
Фейсбук вече и за хора с увредено зрение

ОБЩЕСТВО

Нова надежда за интеграция в обществото и достоен живот

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Очните лекари на Токуда Болница ще консултират безплатно пенсионери и социално слаби

ПОЕЗИЯ

Млади поети

ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕТЕ

Още инфо от нас и за нас
Нова специализирана услуга за хора със зрителни увреждания

ПРАЗНИЧНО

Легенди за виното и още нещо
Любовта е болест

ПРОЕКТИ

За правата и възможностите на хората с увреждания
Заедно с мама можем повече

РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Презентация на съвременни помощни технически средства
Списък на наличните помощни технически средства и игри в ЦУ на ССБ.

ЮБИЛЕЙ

Мария Тодорова на 80 години