Брой 02, 2012

Тема: ПОЕЗИЯ

Млади поети


"Черно на бяло"

Авторът на тази стихосбирка - Иван Карастоянов, е роден през 1984 г. в сърцето на Розовата долина. Средно образование по специалността "Мениджърство на хотелиерската дейност" завършва в родния си град Казанлък. Приет е да следва английска филология едновременно и в Софийския, и във Великотърновския университет, но, млад и влюбен, той избира Търново. Там учи две години, от които му остават много мили и свидни спомени и много истински приятелства. Усетил, че има нужда от сериозна промяна, се премества да живее и учи в София, където получава бакалавърска степен по английска филология и завършва магистратура "Европейски проекти" към философския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Вече като студент в София долавя първите симптоми на развиващо се сериозно зрително заболяване.
"Както обикновено се случва при повечето поети и при мен желанието за писане дойде с първото ми по-сериозно влюбване – в осми клас. Имаше един период, в който се събуждах към три през нощта и започвах да римувам - без причина, без повод, без тема... По стойностни неща започнах да пиша вече в университета, когато получих по-солидна теоретична подготовка по литературознание. Тогава по-задълбочено се запознах с основните стъпки и ритми в поетиката. Влече ме кратката стихотворна форма. Доста ми приляга и есеистиката, защото дава свобода да се разгърнеш, дава възможност да пречупиш формата през собствения си мироглед".
"Черно на бяло" е първата издадена стихосбирка на Иван Карастоянов. Озаглавена е така, защото "Само записаните дела остават" и защото "Емоциите в поезията са в двете крайности - черното и бялото, тъгата и щастието".
Поетът поздрави нашите млади читатели с думите:
"Празнувайте от любов към виното и пийте от виното на любовта".

Из "Черно на бяло"

Албумче за чувства

Превърнах душата си в пъстър албум
със снимки на чувствата черни и бели.
Намеря ли време, прелиствам наум
дали подредено е всичко в раздели.

Грижовно преглеждам болезните рани,
забърсвам от ручейни сълзи следи
и тъжно прикрепям в местата избрани
мечтите, които не сбъднах преди.

Почиствам праха от забравени листи,
възвръщам отдавна изгубил се смях
и скъсвам отново цветя венчелисти,
а сетне изгубвам се в залеза с тях...

13.5.2008 г.

копНЕЖНО

Предам ли се в плен на копнежа
за миг да си тук, да си с мен,
от мислите сплитам си мрежа
и с дух до предел устремен
нагазвам до кръст сред вълните
на инак спокойната шир,
където потокът на дните
открил е утеха и мир.

Улавям те с рибките малки
с окраска от злато и мед,
а сетне, дори без разпалки,
в жаравата мъртва наглед
събуждам страстта занемяла,
приготвям си блюдо по вкус
и радвам се чак до премала
на нежносетивния трус.

14.1.2008 г.

Писмо

С тъга това писмо до теб
написах аз и пращам днес.
Тъга изпълва всеки ред
и лекост също в странна смес.

Пилеех дните с трепет див
до вчера вечер - вече не!
Очаквах с теб сърдечен взрив
или вулкан от страст поне.

Горяха снощи в свиден кът
сърца от свещи с плам лъчист.
От нежни рими бе стихът
изпълнил с чувство малък лист.

На свежи рози с цвят на кръв
сумракът стаен дъхав бе,
а вино с вкус отбрано пръв
въздъхна тихо в чаши две.

За пир богат на дух и плът
издигнат беше този храм,
но гузно ням, безжизнен път
отне без жал и Бог, и плам...

18.4.2006 г.

В плен на нощта

Очите ти толкоз добри са!
Разкриват душа на дете.
Каква ли те фея ориса
във плен на нощта да са те?!

Зората, така златолика,
да срещаш чрез хорския шум,
а пурпура тих на светлика
в мечта, сътворена наум.

Сред паркове с пъстра премяна
и друми, потънали в скреж,
наместо с безгрижност засмяна,
да стъпяш с готовност да спреш.

Със пламенно молещи длани,
подобно на просяк сред път,
да търсиш нещата желани,
а нямо да гледа светът.

Не трепват обаче ръцете,
не спира нозете страхът,
шумът пък е цъфнало цвете
в алеи край верния път.

И даже сред добата тъмна,
пленила очите добри,
в душата ти вече се съмна
и цветен света преоткри!

28.12.2007 г.

Нощта ненадейно разля се...

Нощта ненадейно разля се
от гладкия, син небосвод
по улици, двори, тераси,
на взора ми в тихия брод,
и всичко без време потъна
в гъстееща, лепкава хлад –
в прегръдка космически тъмна
изгуби се целият град.

Но мигом съзвездия разни
разцъфват в букет светлина
(подобно на Коледен празник)
под бледата, сива луна
и сякаш повикан с магия
изплува от мрака градът
за радост на всички ония,
които не искат да спят.

22.4.2007 г.



Назад

Всички статии на Брой 02, 2012

ЛЮБОПИТНО
Кино за слепите хора в Маракеш
Киноклуб за слепи и у нас
Сляпото петно на нашите очи
Фейсбук вече и за хора с увредено зрение
ОБЩЕСТВО
Нова надежда за интеграция в обществото и достоен живот
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очните лекари на Токуда Болница ще консултират безплатно пенсионери и социално слаби
ПОЕЗИЯ
Млади поети
ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕТЕ
Още инфо от нас и за нас
Нова специализирана услуга за хора със зрителни увреждания
ПРАЗНИЧНО
Легенди за виното и още нещо
Любовта е болест
ПРОЕКТИ
За правата и възможностите на хората с увреждания
Заедно с мама можем повече
РЕХАБИЛИТАЦИЯ
Презентация на съвременни помощни технически средства
Списък на наличните помощни технически средства и игри в ЦУ на ССБ.
ЮБИЛЕЙ
Мария Тодорова на 80 години




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017