Брой 02, 2012

Тема: ПРОЕКТИ

Заедно с мама можем повече


Приключи проект на "Сдружение за жени с увредено зрение – ТИ МОЖЕШ" по актуални проблеми, свързани с обучението на деца с увредено зрение. Отдавна в развитите европейски страни се обръща сериозно внимание на децата с увреждания, особено като родителите разберат, че децата им не са добре. В подобни случаи родителите изпадат в паника, не знаят как да се справят с отглеждането им и тяхното развитие. В нашата страна е много ниско нивото на информираността за симптомите на различните заболявания и по-амбициозните родители сами започват да търсят характерните особености на заболяването и какво е необходимо да се направи, за да се постигне ефект. Напоследък много неправителствени организации започнаха да проявяват интерес към проблемите на децата с увреждания, особено Националната мрежа за децата. За първи път ръководителят на проекта Живка Павлова, по образование юрист, постави сериозно въпроса за обучението на децата в специализираните и масовите училища. Това стана възможно чрез проекта "Заедно с мама можем повече" към Институт "Отворено общество". Вниманието бе насочено към проблемите, свързани с незрящата майка и незрящото дете и съответно зрящата майка и незрящото дете.
Трудно е съжителството между тези целеви групи, пораждат се много проблеми, които те самите в повечето случаи не знаят как да разрешат. Затова те се нуждаят от психолог и социален работник. Икономическото положение и безработицата също оказват влияние на материалното състояние на тези семейства и тяхното развитие. По време на проекта бяха проведени обучителни семинари с родители и деца с увреждания. В дискусиите бяха показани предимствата на специализираните и масовите училища и трудностите, които децата изпитват поради недобрите условия за тяхното обучение.
"Предвидени бяха занимателни игри "Заедно с мама", казва Живка Павлова - "На пикника, който беше проведен, бе създадено добро настроение и ясно проличаха взаимоотношенията между родители и деца. Хубавото е, че бе установен траен контакт между зрящи и незрящи деца."
Още в самото начало на проекта са били поканени да участват педагози и психолози от Училището за деца с увредено зрение в София, както и представители от Инспектората, които се занимават с проблемите на децата с увреждания, но те, за съжаление, не са проявили интерес към този проект. Това бе голямата болка на Живка Павлова.
Екипът на проекта обаче бе поканил участници от Ресурсен център - Русе. Те показаха положителните практики и как работят с децата с увреждания, които учат в масови училища. Партньорска организация е направила социологическо проучване за отношението, което съществува между родители и деца с увреждания и за трудностите, които децата срещат в обучението.
Психолози работиха с деца на възраст между шест и шестнайсет години. Децата се вълнуваха от това какво им предстои - ще могат ли да продължат образованието си и ще намерят ли реализация на своя труд. За това екипът от специалисти се опита да предразположи децата и родителите към своеобразния начин на живот. За всеки родител е трудно да приеме, че детето му не вижда, но той трябва да свикне с тази мисъл, да стимулира това дете да живее като всички останали - да излиза с децата, да се забавлява, да изживее своето детство, без да се затваря в себе си.
Запознах се с Виктор Асенов, едно чудесно момче, което е учило в специализирано училище, а после е решило да учи, както всички деца, в масово училище. По време на семинарите той не преставаше да се интересува за възможностите, които му се предоставят чрез интернет, чрез различните институции, за да учи, използвайки всички електронни и тифло средства, за да може да усвоява нормално знанията в учебния процес.
Социологът Павел Чемишанов от Пловдив сподели мнението си от изследването, което е направено по проекта: "Задачите, които си бяхме поставили с този проект, бяха свързани с модела на образование, специализираните и масови училища. Специализираното училище в София е административен и методичен център, който помага на ресурсните учители и е изцяло под контрол на ръководството на училището. Това се оказва проблем, който затруднява реализирането на модела, заложен в нормативната база, която е съобразена с европейските стандарти. В София 25 деца учат в масови училища, но има вероятно и други, които не са обхванати от ресурсни учители. В нашето изследване успяхме да обхванем 22-ма родители, чиито деца са с увреждане".
Павел Чемишанов сподели и нещо много важно, което съществува в европейските страни: "Седемдесет процента от работата на ресурсните учители е с родителите. В България този процент е много нисък". Според него национално представителните организации, които се занимават с децата и хората с увредено зрение, се разминават със социално-образователните цели на тези групи. Особена тревога буди и работата на Асоциацията на родителите на деца с увредено зрение, която е с изключително малък рейтинг и няма необходимата прозрачност за дейността си.
Децата, които учат в специализираното училище в София, не са доволни от условията, в които се обучават и от пансиона, в който живеят. Няма го необходимия достъп до интернет. Не се провежда необходимата мобилност и ориентация на тези деца. Според родителите извънкласните занимания са недостатъчни и дори не се организират, както е било някога. От изследването прави впечатление, че не се дава възможност за общуване между зрящи и незрящи деца. Например конкурсите, които се провеждат, се организират в самото училище. Целта на такива конкурси е децата да се съревновават със зрящите си връстници, за да видят те самите на какво са способни и доколко са напреднали, и могат ли да бъдат конкурентоспособни. Тези деца също биха искали да имат лаптопи, брайлови машини, достъп до учебни помагала и специализиран спомагателен софтуер, за да имат социален комфорт. Над това трябва да се замислят министерствата на образованието и културата и законодателно да бъдат променени някои нормативни документи.
В изследването е констатирано, че в специализираното училище работят добри специалисти, но то се оказва една затворена система. Обществото не е запознато с възможностите на тези деца. Те трябва да израстват, да се развиват, да постигат целите си, благодарение на своята упоритост и знания. Но за това не по-малко грижа трябва да имат не само родителите и учителите, но и обществото, различните институции и неправителствени организации.
Доброто в случая е, че днес медиите все повече говорят и пишат за проблемите на децата с увреждания, а това е сигурна гаранция за едно по-добро бъдеще за тези деца и е проводник за взаимодействие между родители, деца и общество.

Таня ЙОВЕВА



Назад

Всички статии на Брой 02, 2012

ЛЮБОПИТНО
Кино за слепите хора в Маракеш
Киноклуб за слепи и у нас
Сляпото петно на нашите очи
Фейсбук вече и за хора с увредено зрение
ОБЩЕСТВО
Нова надежда за интеграция в обществото и достоен живот
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очните лекари на Токуда Болница ще консултират безплатно пенсионери и социално слаби
ПОЕЗИЯ
Млади поети
ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕТЕ
Още инфо от нас и за нас
Нова специализирана услуга за хора със зрителни увреждания
ПРАЗНИЧНО
Легенди за виното и още нещо
Любовта е болест
ПРОЕКТИ
За правата и възможностите на хората с увреждания
Заедно с мама можем повече
РЕХАБИЛИТАЦИЯ
Презентация на съвременни помощни технически средства
Списък на наличните помощни технически средства и игри в ЦУ на ССБ.
ЮБИЛЕЙ
Мария Тодорова на 80 години




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017