Брой 03, 2012

Тема: ЛЮБОПИТНО

Вентрило привлича слепи от три континента

Вече пета година всеки ден десетки хора с нарушено зрение от Европа, Америка и Азия посредством своите компютри посещават залите на Вентрило - своеобразен международен виртуален дворец на културата. В тази огромна палата ползваните езици най-често са руски, английски и есперанто.Чува се понякога и друга реч, на която говорят народите от бившите съветски републики. Наименованията на виртуалните салони са на английски, руски и есперанто: Alma mater, Librarihol, Konferenchol, Игротека, Релакс-клуб, Погребок, Новые васеки, Админская курилка, Еsperanto salono. В тези виртуални помещения се организират срещи с писатели и с други изявени дейци на науката и културата, езикови и кулинарни курсове, изнасят се любопитни лекции. Провеждат се разни надпревари – по шахмат и шашки. В уютните помещения дори се вихрят понякога весели и шумни сватбени тържества - 6 досега. Отбелязват се празници и важни годишнини. Провеждат се курсове по английски, есперанто, полски за начинаещи и напреднали. Повечето от преподавателите са също с увредено зрение и са от различни държави - Украйна, Русия и Испания.
В това интернет-градче има и таверна, и погребок (малка винарна в сутерен) по одески образец. Помислено е и дори за администраторите-пушачи посредством "Админская курилка". А в помещението "Тет а тет" човек може да се уедини с някой и да си кажат неща само за "четири уши". Не са забравени любителките на плетките, а също и почитателите на кулинарните специалитети. Не са подминати учителите и музикантите – предвидени са виртуални места за техните срещи и дискусии. А в помещението с табелка "Игротека" се случват така наречените интелектуални игри, радващи се на много голям интерес. Участниците в тях, заедно с публиката, наброяват обикновено 50 души. Но при празнични издания на тези игри тяхната посещаемост достига изключителни висоти и понякога прехвърля числото 130.
Може би най-активни и инициативни са есперантистите. Техният салон е отворен от сутрин до 23 часа московско време. В него се провеждат езикови курсове всеки делничен ден, включващи 10-15 души от 5-6 държави. Организират се също срещи, концерти и сватбени тържества, чиито участници стигат до 50 и няколко човека. Виртуалните сватбари, както си му е редът, си идват със своите дарове – музикални поздрави, привети в стихове, цветя и бутилки, дори и виртуални кашони с някакъв квалитетен алкохол. По отношение на концертите, за съжаление, все още има какво да се усъвършенства при качеството на звука. Най-вероятната причина за това са свръхимпровизираните студия, от които се излъчват тези концерти. Особено голяма заслуга за забележителната дейност на този интернет-клуб имат неуморимите и всеотдайни есперантисти Николай Соломенцев, Вячислав Суслов, Владимир Рассохин от Русия и Виктор Варзари от Молдова.
Но най-много хора се събират в две зали – библиотеката и залата за конференции. Всеки понеделник в "библиотеката" от 20 ч. московско време между 25 и 50 "присъстващи" слушат с голям интерес разкази или информации за различни географски обекти. "Моторът" на този клуб е Валерия Варзакова от Беларус. И тази същата дама попадна в нашия есперантски салон и разбра, че аз поназнайвам руски и веднага ме ангажира да говоря за Пловдив. Благодарение на тази покана аз имах удоволствието два понеделника да разказвам за Пловдив и за живота на българските слепи. При първата ни среща аз имах доста лош късмет – точно същия ден на обяд, само няколко часа преди моята беседа, интернетът ми се срина тотално, но малко преди уреченото време той донякъде се възстанови. Валерия беше подготвила един твърде добър въвеждащ текст за нашата страна. Въпреки ужасния си интернет, аз успях да говоря около 20-25 минути за Пловдив. Поради краткия ми разказ и допълнително възникналия огромен интерес на аудиторията към живота на българските слепи още на другия ден ми отправиха настоятелна покана да гостувам и следващия понеделник – 13 февруари. Аз приех и започнах да се готвя и по новата тема, с надеждата да имам по-добър шанс с интернета, който в действителност и имах. И една малка подробност - почти всички регистрирани абонати на "Вентрило" са с псевдоними. Аз се подвизавам там с никнейма Евангел. И нещо доста забавно при втората ми среща с любителите на географската екзотика. Софтуерната програма позволява да виждаш броя и интернет-прякорите на участниците в даденото събитие. И аз се стъписах, като прочетох: "Недоразумение встреча с Ангелом Сотировым”. Да си призная честно, почувствах се не съвсем комфортно от странния хумор на моите уж много любезни домакини и още в началото отбелязах самоиронично, че срещата с мен е някакво недоразумение, както един от вас съвсем правдиво е написал. Организаторите се смутиха отначало, но след това се разсмяха и ми обясниха, че водещата срещата Жана Животягина от Самара (Русия) имала никнейм "Недоразумение". И тя всъщност е искала само да обяви името на уважаемия гост, но пред обявата веднага се изписва и никнейма на въпросната водеща. Така се получи това забавно "недоразумение", което за малко да ме огорчи. А тази втора моя среща с географоманите протече брилянтно, имаше страхотен интерес към България, към нашите пенсии, професионалната реализация на хората с нарушено зрение, говорещите и брайловите книги, снабдяването с помощни средства, към нашата кухня, даже към отношенията ни с Македония и журналистката Марина Петкова.
Посещаемостта бе също изключително висока – 53 слушатели от десетина европейски и азиатски държави. В продължение на 100 минути, на моя не съвсем перфектен руски, аз разказвах и отговарях на многобройните въпроси. Една украинска българка и двама есперантисти - от Русия и Молдова, бдяха силно нащрек, за да ме подпомогнат, ако аз нещо забуксувам в рускоезичното събеседване. Но, слава Богу, тяхната спасителна интервенция се наложи само веднъж, когато се опитвах да обясня каква е била моята първа професия, с какво съм плел дамаджаните и бурканите, но дори и тогава успях да се оправя криво-ляво почти без тяхна помощ. Вероятно като известна компенсация за недоразумението с г-жа Недоразумение, а може би и като някаква награда, обещаха пак да ме поканят като лектор, и ме призоваха да посещавам непременно техните много интересни сбирки.
Все пак най-голяма аудитория привлича играта "Какво, къде, кога", която се провежда всеки петък и се радва на нестихващ интерес от страна на 130 до 163 души от десетина, а понякога и повече европейски и азиатски държави. Отборите са два от по седем души и победеният отбор отпада от по-нататъшно участие в следващите кръгове на играта. Играта се води много артистично от Александър Медведев, подпомаган от своята дъщеря Светлана Медведева - и двамата са от Одеса, Украйна. И тук играчите и публиката, а също и водещите са си със своите нет-прозвища. Понякога се използват и истинските имена, но това е сякаш по-скоро по изключение. Впрочем интересът към тази игра е толкова голям, че тя се предава и по някакво интернет-радио. Когато се провежда въпросната игра, останалите зали, залички и стаички на "Вентрило" са съвсем празни или почти празни.
Може би ще е интересно за някои читатели да узнаят, че регистрация в този сайт от 2010 година освен мен имат и есперантистите Керанка Милушева от София и Димо Пенев и Стоян Минчев от Варна. От няколко месеца аз и Димо Пенев в различни дни от седмицата даваме двучасови дежурства в "Есперанто-залата". Задълженията на дежурния се състоят най-вече в това да посреща евентуалните посетители, да се опитва да пропагандира пред тях този изкуствен международен език, да отговаря на почти всякакви въпроси – езикови и неезикови. Другояче казано - да забавляваме нашите гости, да ги консултираме и информираме. Естествено всичко това на есперанто или руски, в зависимост от предпочитанията на посетителя.
Идеята за такъв сайт принадлежи на Светлана Медведева и е реализирана още на 2 януари 2002 година. Първоначално общуването между потребителите на сайта не е било в реално време, защото се е осъществявало посредством имейли. И след цели 68 месеца и 2 седмици то възприема тази съвременна версия – гласово общуване в реално време, като програмата позволява до 500 потребители едновременно. Разбира се всичко това става факт с помощта и на други хора. Най-много й помага нейният баща – Александър Филипович Медведев, който привлича за благородната кауза Андрей Стегницки от Лвов (Украйна), Владимир Лукианов от Москва и Александър Романов от Петрозаводск. Тези петимата са администратори на сайта, нещо като негов управителен съвет. В действителност енергичният, неуморен и артистичен Александър Медведев е човекът, който талантливо управлява този изумителен проект.
Дългомечтаната интернет-структура за гласово общуване на стотици хора едновременно стартира на 16 август 2011 г. в 16.30 часа киевско време. И само след няколко месеца създателите и ползвателите на този проект ще честват първия си малък юбилей. Нека отсега им пожелаем хубав празник, интересни нови инициативи и разбира се добра посещаемост!

Ангел СОТИРОВ

Назад

Всички статии на Брой 03, 2012

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
София

ИСТОРИЯ

Паметникът на Свободата

КОНКУРС

Европейски конкурс за есе

ЛЮБОПИТНО

Вентрило привлича слепи от три континента

НОВИНИ

"Успех Филтър" с нов управител
Който иска - може, който може - трябва да иска до безкрай
Културна Евразия

ОБЩЕСТВО

Европейска година за активен живот на възрастните хора и солидарността между поколенията 2012

ОБЯВИ

Управителният съвет на Съюза на слепите в България,
Частна обява
Конкурс
Конкурс "Искри на Бяла"
Скъпи читатели,

ПРОЕКТИ

Национално читалище на слепите "Луи Брайл" 1928" в помощ на невиждащите ученици

РАЗКАЗ

Великден

ТЕХНОЛОГИИ

Нововъведенията в JAWS – версии 11, 12 и 13
Студент измисли умна ръка
Маратонка заменя белия бастун за слепи
Ултразвукът в помощ на слепите