Брой 03, 2012

Тема: ИСТОРИЯ

Паметникът на Свободата


"...Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо, антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!"

Из "Опълченците на Шипка", Иван ВАЗОВ


"Ако при Свищов изгря звездата, то на Шипка изгря слънцето на свободата."

Андрей ПАНТЕВ

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) на Шипка се разиграват най-решителните битки, предопределили победния изход на войната, донесла българската свобода след петвековно османско иго.
Заедно с руските войски в сраженията са взели участие и около 6 000 българи.
За първи път депутатите от Учредителното събрание в Търново през 1879 г. издигнали идеята за изграждането на паметник, който да въплъти в себе си всенародната признателност към подвига на опълченци и руси, загинали по време на освободителната война.
През следващите десетилетия тази идея е подета и популяризирана от наши видни общественици. Но едва през 1920 г. се пристъпва към осъществяването й, когато на конгреса на Поборнико-опълченското дружество се взема решение да се издигне паметник в чест на 50-годишнината от шипченските боеве.
Сформиран е шестчленен комитет, в състава на който влизат ветераните-опълченци генерал-майор Никола Генев, генерал-майор Станчо Радойнов, Иван Бобевски, Харалампи Карастоянов, Тодор Киров и Никола Беловеждов. Впоследствие са включени и представители на министерства, ведомства и обществени организации.
Основният камък се полага тържествено по време на честването на 45-годишнината от героичната защита на Шипка.
През 1924 г. е обявен конкурс за проект на монумента. Комитетът се обръща с призив към българския народ за събиране на средства за изграждане на паметника.
Решено е паметникът да се изгради по проекта на архитекта Атанас Донков и скулптура Александър Андреев.
Строителните работи започват през август 1926 г. и до края на 1929 г. грубото строителство е завършено, а довършителните работи продължават до 1934 г.
Официалното откриване на Паметника на свободата става на 26 август 1934 г. Стотици хиляди хора от всички краища на страната се стичат на тържеството.
Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Изграден е във формата на пресечена четириъгълна пирамида като естествено продължение на планинския връх, върху който е издигнат. Висок е 31,5 метра. До него водят автомобилен път и каменно стълбище с 894 стъпала.
На централния вход гордо стои бронзов лъв, дълъг 8 метра и висок 4 метра, символ на българската държавност. Лъвът разкъсва верига с предните си лапи и е обърнат на изток - посоката, от която са дошли освободителите.
Женска фигура олицетворява победата над турските войски.
На три от страните с бронзови букви са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора - там, където са водени ожесточени битки между опълченци и поробители.
През 1957 г. е извършена частична реконструкция на паметника. Оттогава приземният и първият етаж са съединени с кръгъл отвор. В средата на долния етаж върху четири лежащи лъва е положен саркофаг, който символизира гроба на загиналите на Шипка герои. Скулптурна група от руски воин и български опълченец стои на символична вечна стража пред паметта на загиналите си другари. На горния етаж стои скулптурната фигура "Победа". Новото вътрешно оформление на Паметника на свободата е осъществено по проекти на арх. Иван Васильов и скулпторите Мара Георгиева, Любен Димитров, Дора Дончева и Иван Мандов.
В четири етажа във вътрешността на Паметника на свободата е изложена експозиция, която разказва за героизма на руските войни и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на Шипка.
Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, оръжие. Там се намира и копие на Самарското знаме.
От последната площадка се открива панорамен изглед към възстановените детайли на бойното поле, паметниците и братските могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на героите.

Дечко ГАРБАТУЛОВ



Назад

Всички статии на Брой 03, 2012

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
София
ИСТОРИЯ
Паметникът на Свободата
КОНКУРС
Европейски конкурс за есе
ЛЮБОПИТНО
Вентрило привлича слепи от три континента
НОВИНИ
"Успех Филтър" с нов управител
Който иска - може, който може - трябва да иска до безкрай
Културна Евразия
ОБЩЕСТВО
Европейска година за активен живот на възрастните хора и солидарността между поколенията 2012
ОБЯВИ
Управителният съвет на Съюза на слепите в България,
Частна обява
Конкурс
Конкурс "Искри на Бяла"
Скъпи читатели,
ПРОЕКТИ
Национално читалище на слепите "Луи Брайл" 1928" в помощ на невиждащите ученици
РАЗКАЗ
Великден
ТЕХНОЛОГИИ
Нововъведенията в JAWS – версии 11, 12 и 13
Студент измисли умна ръка
Маратонка заменя белия бастун за слепи
Ултразвукът в помощ на слепите




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6