Брой 04, 2012
Тема: 24 МАЙ
Светите братя Кирил и Методий
В навечерието сме на 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Пътят към Златния век на българската култура се прокарва от двамата титани на човешката мисъл - светите братя Кирил и Методий. Обкръжени от ореола на святост още след тяхната смърт, получили най-висока оценка от съвремениците си и останали безсмъртни в броеницата на вековете.
Светите братя Кирил и Методий са родени в Солун. Семейството им е от аристократичен произход и принадлежи към влиятелните кръгове на тогавашното византийско общество. Бащата Лъв е друнгарий - високопоставена военна и административна длъжност в държавата. Майка им Мария е от славянобългарски произход.
Методий е по-големият брат. Неговото светско име не е познато на историците. Методий е монашеското му име. Точната година на неговото раждане не може да се определи. Най-обоснована е хипотезата за 815 г.
Знатният произход на Методий и неговите умения и образованост не остават незабелязани от императора. В стремежа си да укрепи властта си сред славянските племена той назначава Методий за административен управител на област, намираща се на север от Солун. Десетгодишният престой сред славяните помага на Методий в бъдещата му просветителска дейност. По незнайни причини по-късно той се оттегля от тази длъжност. Отива и остава в манастира "Полихрон", който се намира в планината Олимп. В този манастир Методий е монах, а по-късно и игумен. Историците предполагат, че манастирът "Полихрон" е най-вероятното място, където двамата братя създават славянската азбука. От 860 до 867 г. свети Методий участва в различни мисии заедно с брат си свети Кирил - при хазарите, в Моравия, в Рим и Венеция. По време на тези мисии те утвърждават християнството като религия и славянското богослужение.
Свети Методий умира на 6 април 885 г. Погребан е във Велехрад - столицата на Великоморавия. След смъртта му е канонизиран за светец.
Константин е светското име на по-малкия брат, а Кирил е името, което приема петдесет дни преди смъртта си заедно с монашеския сан. Историците предполагат, че рождената му година е 827 г.
Аристократичният произход на Константин-Кирил е безспорен. Това му дава възможност да получи добро образование в родния си град. От дете проявява изключителни интелектуални умения и неговите знатни родители го насочват към научното поприще.
Пред Кирил се откриват перспективи за охолен и бляскав живот. Но той предпочита да поеме пътя на самоотричането, на вглъбяването в себе си, но не и на бягството от живота, защото, както показва по-сетнешният му жизнен път, борбата на духовното поле е неговата стихия. Първоначално е библиотекар в Патриаршеската библиотека, а след това преподавател по философия в Магнаурската школа. Навсякъде Константин-Кирил блести със своя ум. Двете отговорни мисии при арабите и при хазарите, по форма религиозни, а по същество политически, показват на дело ненадминатото му умение да полемизира и да убеждава. Мисията на Константин-Кирил Философ във Великоморавия е съдбоносна за славянството, а и не само за него.
Преди да потегли на път за далечната славянска страна, Кирил вече е създал буквите. Заслужава внимание и хипотезата, че при съставянето на азбуката са били използвани знаци от прабългарското руническо писмо - "онези черти и резки", за които говори Черноризец Храбър - писмени знаци, които най-добре изразяват присъщите на славянската реч звуци и точки.
Изтощен от напрегнатата работа и продължителните пътувания, Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари 869 г. в Рим. Признание за великото му дело е тържественото му погребение в римската църква "Сан Клементе" и канонизирането му за светец на християнската църква веднага след смъртта му.
Старобългарският език звучи под куполите на римските черкви. Старобългарският език се налага в културната история на Европа. Разнася се по света патетичният призив на свети Кирил Философ от стихотворението "Проглас към евангелието":
Слушайте, цял славянски роде,
Слушайте, защото слово от Бога дойде,
Слово, което храни човешките души,
Слово, което крепи сърцата и умовете.
Двамата солунски братя налагат своето схващане в тежка и упорита борба, превърнала живота им в истински подвиг. Блестящият и всеобхватен ум на свети Кирил и безграничната вяра на свети Методий в правотата и бъдещето на великото начинание са източник на воля и морална сила в борбата с триезичната теория.
Другата безсмъртна страна на делото на двамата братя е обстоятелството, че преводът на богослужебните книги е извършен на говоримия народен български език от онова време. С това те възвестяват на света принципа на свободното слово и културата и стават предвестници на Ренесанса в Европа.
По време на най-значимата си мисия - Моравската, солунските просветители обучават голям брой ученици. Те продължават мисионерската и просветителска дейност на своите учители, като извършват богослужение на славянски език и разпространяват славянската писменост. До нас са достигнали само няколко имена на преки ученици на Кирил и Методий. Това са Сава, Климент, Горазд, Наум и Ангеларий. Утвърдено е мнението, че Константин Преславски също е бил сред тези ученици, но е пристигнал в България след изпитанията на робството.
Климент, Наум и Ангеларий, славяни от балканските области, след много премеждия достигат до българските земи, където са посрещнати от пратеници на княз Борис I и са доведени в Плиска. Поради многото терзания и мъки Ангеларий умира в Плиска. Княз Борис I решава да създаде два книжовни центъра за обучение на славянски църковен клир и за просветно-книжовна дейност и за тази цел оставя Наум в столицата, а Климент изпраща в Охрид. След възкачването си на престола през 893 г. цар Симеон I премества столицата в Преслав, където съсредоточава книжовната дейност. Един от Методиевите ученици, продаден в робство във Венеция, откупен в Цариград и дошъл след това в България, е Константин Преславски.
Климент Охридски, Наум и Константин Преславски са не само просветни дейци, но и книжовници, които създават много оригинални и преводни съчинения. В резултат на дейността на учениците на Кирил и Методий България се издига като пръв мощен център на славянската писменост. От нея славянската писменост и книжнина се разпространяват в Киевска Рус и в Сърбия и стават основа на книжовното им развитие.
Всеобщата признателност на българите към делото на първоучителите днес намира израз в най-красивия и вълнуващ празник - 24 май, обявен от Българската държава за Ден на славянската писменост и българската просвета и култура. На този ден във всяко българско училище се организират празници, шествия и различни културни форуми. Този празник се чества и в различни европейски градове, а официална българска държавна делегация посещава Ватикана, където отдава почит на гроба на свети Кирил в църквата "Сан Клементе" в Рим.
На паметта и делото на първоучителите свети свети Кирил и Методий са издигнати десетки паметници в различни европейски държави, а през 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа. На тях са посветни и стотици творби на българското музикално, изобразително и литературно изкуство.
Денят и делото на солунските братя е величествен празник на българската култура, единствен по рода си в целия свят. Този ден никога не трябва да се забравя, а трябва да се предава от поколения на поколения и от век на век! Нека пребъде делото на славянските първоучители свети свети Кирил и Методий!
проф. Весела ИВАНОВА
Всички статии на Брой 04, 2012
24 МАЙ
Светите братя Кирил и МетодийПоетът може да е волнодумец, но той е аристократ на духа
За мен е удоволствие да радвам хората с музика
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
БургасДобрич
София
