Брой 05, 2012

Тема: ЮБИЛЕЙ

Пловдивските слепи се готвят за първата спартакиада

Десетина души стоят около наскоро изкопания трап за дълъг скок. Половината са скачачи, половината - зяпачи. Слабовиждащият бивш учител по физкултура Йордан Русинов, чието зрение е намаляло от удар на гюле, наскоро е провъзгласен за треньор на пловдивските спортисти с нарушено зрение. Той отривисто дава своите инструкции. Скача Костадин Дечев, напълно сляп, нашата голяма надежда в тази спортна дисциплина. Подвикваме и ние, силно и насърчително. Коста е възпитаник на варненското училище за слепи "Георги Димитров" ( сега "Проф. Иван Шишманов") и има известна спортна школовка. Преди пет години по молба на Съюза на слепите в България, като ученик от професионалния клас, той и други ученици със спортни качества са сериозно готвени за международен спортен форум в Москва от учителя им по кошничарство Димитър Марков. Коста не е забравил с какво въодушевление той и Виктор Георгиев са пренасяли с количка морски пясък за трапа по дълъг скок. Този трап е използван и от учениците от другото варненско училище за слепи. И една пикантерия - въпросният трап, дълъг почти 4 метра, се оказва малко късичък за Велик Атанасов, който от раз го прескача. За съжаление, въпреки големия ентусиазъм, с който се провежда подготовката на учениците, те не успяват да заминат за московските спортни състезания, вероятно поради липса на пари. Но посредством тази подготовка изглежда е поставено началото на училищното спортуване сред българските ученици с нарушено зрение. Макар че те и дотогава са намирали начини да изливат своята бушуваща енергия в нескончаеми борби свободен стил в спалните помещения, нахъсано ритане на импровизирана топка по училищния двор и бурни боксови схватки, за които са ми разказвали Владимир Радулов, Костадин Дечев и Иван Лазаров.
- Всяка вечер след вечеря Иван Лазаров, Илия Гуделов, Николай Гушев, Симеон Зарев, Марко Петров - Магарето, Коста Стойнов, аз и други - спомня си Костадин Дечев - ритахме топка чак до 9 часа.
Най-хубава била топката от хартия. Тя се чувала достатъчно добре, за да могат напълно слепите футболисти да следят нейното движение. Но преди това за топка са провъзгласявани каменни и дървени плочки, от които сериозни поражения са понасяли обувките на неуморните ритнитопковци. Пак на училищния двор слабовиждащият Динко Лалов и напълно слепият Костадин Дечев са си устройвали люти боксови двубои и то са се млатили без никакви ръкавици.
След Костадин Дечев скача и другата наша полузряща гордост Велик Атанасов, възпитаник на конкурентното училище "Николай Островски" (сега "Луи Брайл"). Той е многобоецът на пловдивския районен съвет и ще се състезава още в три спортни дисциплини - тласкане на гюле, хвърляне на граната и катерене по върлина. След време Велик ще се утвърди почти за цели три десетилетия като поливалентен спортист - скачач на дълъг, висок и троен скок, бегач на 400- и 800-метрови дистанции, гребец на втора "моторна" банка в "Ял 6", шахматист от съюзния представителен отбор, най-добрия български състезател по ски-бягания, представял България няколкократно в чужбина на международни състезания.
Пред трапа застава и Мария Андреева, слабовиждаща, на 25 години и с много хубаво тяло - според познавачите на тази материя, и разбира се - по спортни шорти. Това много кефи всички мъже - слепи, слабовиждащи и напълно зрящи. Слепите й се молят да им разреши да поразгледат и те, но по "брайл" (опипом), легендарните нейни бедра. Всички завиждахме на тренера Русинов, който имаше право не само да пипа бленуваните бедра, но и дори публично да ги масажира.
След това публиката се премества до въжето. Там показват своето майсторство Хюсеин Мустафов и Костадин Грабчев - също участник в първата спартакиада в дисциплината катерене по върлина. Грабчев е силно впечатлен от пътуването на отбора със самолет до Варна - преживяване, което е останало за него незабравимо и до ден днешен. Хюсеин пък тогава е нашият състезател по хвърляне на граната. Впоследствие Хюсеин Мустафов ще бъде постоянен член и на шахматния ни отбор, а също и на отбора по плуване на пловдивчани.
Това се случва през пролетта на 1962 година. Производственици от ПП "Успех" Пловдив се готвят усърдно и прилежно почти всеки делничен ден за Първата общосъюзна спартакиада, която ще се проведе във Варна през август същата година. Набързо приготвената и доста импровизирана спортна площадка включваше споменатите вече трап за скачане и въже за катерене и се намираше на север от първата сграда на новоразкрития куфарджийски цех. В близост до тези две съоръжения се тласкаше гюлето и се хвърляше гранатата. Първите дисциплини, по които българските слепи пробват своето спортно майсторство, са дълъг скок от място, тласкане на гюле, хвърляне на граната и катерене по въже - само за мъже. Катеренето по въже бе много бързо заменено от катерене по върлина - дисциплина, която отпадна като спорт за хора с нарушено зрение по необясними за мен причини.
- Но още преди пет години, есента на 1957 година, - спомня си Димитър Парапанов - след гостуване на Христо Белобрадов заедно с тогавашния председател на ССБ Димитър Домузчиев на Всерусийското общество на слепите (ВОС) в Москва, младите работници на ПП "Успех" Пловдив започват да спортуват на тогава празното място в подножието на Стария град, където сега е ресторант "Бъчвите".
Дисциплините са дълъг скок, тласкане на гюле и бягане на 50 метра. Треньор е сътрудникът на районния съвет Любчо, а Иван Балтов в качеството си на зам.-председател на РС е присъствал на тренировките. Понякога и Христо Белобрадов, председател на районния съвет и управител на производствения клон, е идвал на спортната площадка, за да се запознае с хода на тренировките. Първите тогавашни спортисти са Димитър Парапанов, Петър Мишев, Тодор Лардев, Иван Братоевски, Васил Синджирлиев, Андрей Тодоров и Янка Кръстева. Най-вероятно пак става дума за подготовка във връзка със същите спортни състезания в Москва, за които вече стана дума. Г-н Парапанов, пак по негови спомени, дори е написал и кратка информация за тези тренировки до списание "Животът на слепите".
И нещо може би доста любопитно за читателите на "Зари". През въпросната 1962 година при всички спортни дисциплини и тотално слепите, и слабовиждащите са в една група и се състезават помежду си наравно, въпреки техните различни ориентировъчни възможности. След време съвсем справедливо се обособяват група на напълно слепите и група на слабовиждащите. Пак по спомени на Костадин Дечев именно във втората група най-добрите пловдивски скачачи за дълго време са Азим Киазимов, Велик Атанасов и Ангел Малинов.
По онова време Съюзът на слепите в България има не 16 регионални организации, а само 4, наричани районни съвети, със седалища в София, Пловдив, Варна и Габрово. Тогавашната структура на ССБ е много близка до сегашната икономическа структура на България от 6 икономически региона.И тези 4 районни съвета трябва да подготвят само за няколко месеца своите представителни отбори, състоящи се от 9 състезатели (5 мъже и 4 жени), за Първата спартакиада на ССБ във Варна. А на варненския районен съвет с председател Владимир Желев се пада честта и отговорността да бъде домакин на този спортен форум, от който според мен започва летоброенето на организирания спорт сред българските слепи.
Другите три момичета, усилено трениращи за Първата спартакиада, са Елка Шопова, Анка Таскова и Димитрия Кулишева.И тези красавици, естествено, отключваха също нашите мъжки еротични фантазии. Ние се стремяхме да бъдем колкото се може по-близо и до тях, освен в случаите, когато в техните ръце се намираха тежките железа - гюлетата и гранатите. Тогава жертвахме нашите естетични и еротични наслаждения и се оттегляхме бързо на по-безопасни дистанции.
И състезателите на пловдивската районна организация на ССБ, обхващаща тогава цели 8 окръга (сега области), са всички до един синеблузи работници от местното производствено предприятие "Успех", достигнало по онова време крехката детска възраст от 6 години. Тогава младите и активни слепи и слабовиждащи хора почти без изключение се трудят в ПП "Успех". Почти без изключение, защото все пак известен брой млади хора работят като артист-хористи в Професионалния хор на слепите, учители в двете специални училища за слепи, амбулантни търговци, а също и като музиканти.
- Сигурно беше август или края на юли, - предполага Елка Шопова - защото Величка Янева, почиваща тогава във Варна, по къс панталон беше дошла на стадион "Колодрума" (сега на неговото място се извисява Дворецът на спорта и културата), където се провеждаше спартакиадата, за да вика за пловдивския отбор и разбира се да се види и с други приятели и познати от отборите на останалите районни съвети.
През периода 1960 1963 година училището за слепи "Николай Островски", тогава базирано във Варна, от втората половина на юли до 4-5 август се превръща в морски почивен дом на ССБ, в който почиват за цели 20 дни негови членове.
- Тогава аз за малко не ударих с гюлето Георги Милчев, също като мен състезател по тласкане на гюле, който по невнимание в този момент пресичаше сектора за тласкане на гюле! - продължава своя разказ Елка.
А пък варненският многобоец Димо Делиев си спомня, че с нашата секс икона Мария Андреева от името на участниците в спартакиадата са поднесли венец пред Братската могила. Костадин Дечев и сега продължава да се възторгва от изключителното спортно майсторство на софиянеца Велин Банков при хвърлянето на граната.
Ние, тогавашните запалянковци, почти неотлъчно присъствахме на тренировките - насърчавахме нашите състезатели, пожелавахме им непременно да попаднат в призовите тройки и да се върнат с награди от спартакиадата.
И една молба към читателите. Ако открият някоя неточност или се сетят за още нещо важно по темата, нека непременно да се обадят. Събитията са се случвали преди половин век и изглежда е съвсем нормално нашите спомени доста да са поизбледнели.

Ангел СОТИРОВ

Назад

Всички статии на Брой 05, 2012

БЕЛЕЖИТИ ДАТИ

9 май - Ден на Победата

ВЪТРЕШНО СЪЮЗЕН ЖИВОТ

В управителния съвет на ССБ
Годишен организационен отчет на ССБ за 2011 г.

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Левски

КУЛТУРА

Изкуството - паралелна вселена

ЛИЧНОСТИ

100 години от рождението на Димитър Домузчиев - незабравим музикант, мениджър и педагог

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ

Въпреки липсващото му зрение, Ангел Сотиров е сякаш един щастлив пенсионер

ПРОЕКТИ

"Поглед към бъдещето през очите на историята"
Инвестираме във вашето бъдеще

СПОРТ

Оживление на международния фронт

ЮБИЛЕЙ

50 години организиран спорт сред българските слепи
Пловдивските слепи се готвят за първата спартакиада