Брой 05, 2012

Тема: ЛИЧНОСТИ

100 години от рождението на Димитър Домузчиев - незабравим музикант, мениджър и педагог

"Пий мастика с таратор
и му пее чуден хор.
Председател на съюза -
и зовеше се Домуза."

Тези четири закачливи стиха са написани от някогашния съюзен сатирик Лало Павлов за един от най-колоритните председатели на Съюза на слепите в България Димитър Домузчиев. А този почитател на мастиката с таратор и на хоровото пеене, според композитора Стоян Бабеков, е талантлив диригент, великолепен музикален педагог и много добър цигулар.
През председателския мандат, отключил сатиричната муза на прочутия софийски "сесебе-зевзек" бай Лало, самият Домузчиев на шега се е определял като "цар на слепите". Негови съвременници разказват, че уж той разхождал своя наследник Панайот, влачейки детската количка след себе си, почуквайки с бастун и викайки: "Вардааа, дайте път на царя на слепите!". Зад привидната му грубост и недодяланост изглежда се крие развито чувство за хумор, висока интелигентност, прагматичност и мениджърска агресивност в добрия смисъл на това понятие. Явно че Димитър Домузчиев си е имал много сериозни основания за високото си самочувствие, граничещо много често с високомерие и надменност. Но социалната му интелигентност пък е имала доста сериозни дефицити. Той не е умеел да ухажва нито подчинените си, нито високостоящите над него. Дори с електората си той се държал грубо, надменно и безпардонно. И затова този електорат го издържал само един председателски мандат (1955-1959), въпреки неговите мениджърски таланти, въпреки големите му заслуги в грижите за българските слепи, за тяхната трудова заетост, за техни важни социални придобивки. Както казва неговият съвременник Марин Матев, Димитър Домузчиев не е умеел да котка, да ухажва невиждащите хора. И те, неговите съсъдбеници, не му прощават. Той е обект на закачки и в други по-големи творби на самобитния хуморист Лало Павлов, включващи и донжуанските забежки на директора Домузчиев, които не са печатани, за съжаление, а са се разпространявали от уста на ухо най-вече сред учениците от Държавния институт за слепи (сега Училище за деца с нарушено зрение "Проф. Иван Шишманов") и сред софийските невиждащи колеги. И сега, след толкова десетилетия, някои от тези, изглежда незабравими, стихове на несъмнено талантливия сатирик ми издекламираха от раз Марин Матев и Стоян Бабеков.
"Но по време на председателя Домузчиев" - спомня си с дълбока благодарност Иван Димитров от Варна - "се основаха производствените предприятия на ССБ в Пловдив и във Варна, давали хляб на стотици хора с нарушено зрение десетилетия наред. Уредиха се и пенсиите на слепите…".
Но не само за пенсиите и за разкриване на специалните предприятия в Пловдив и Варна има големи заслуги талантливият сливналия. Димитър Домузчиев има изключителен принос за създаването на професионалния хор на слепите, пак според същия Марин Матев. А присмехулникът Марин Матев, на когото много хора дължат колоритните си и понякога малко причудливи прякори, как да е не хвали.
Димитър Домузчиев е роден в Сливен - "града на стоте воеводи", на 21 май 1912 година. Като много други деца с нарушено зрение от онова време той също завършва Държавния институт за слепи. Той е първият сляп в България, който е приет за обучение в наше висше учебно заведение. Негови съвременници твърдят, че Михаил Шекерджиев, първият му учител по цигулка, много сериозно е помогнал за записването му като студент в Музикалната академия, София, където изучава цигулка и диригентство. Според неговия син Панайот той е бил и на 4-годишна специализация в Германия. Дългогодишният учител по музика Борис Будичев също потвърждава тази информация, като я допълва с това, че престоят в Германия на специализанта е бил за сметка на Фонд "Царица Елеонора". Стипендията, по спомени на диригента Бабеков, е отпусната по лична препоръка на цар Борис ІІІ. И тази царска стипендия ще бъде големият грях на председателя Домузчиев, посочен от Данаил Чекръкчиев в конгресните разисквания през 1959 година. "Не може царски стипендиант да бъде председател на Съюза на слепите в България!" - пенел се въпросният делегат, свидетелства Костадин Дечев, един от представителите на Пловдив в този конгрес. Данаил Чекръкчиев сочи и други слабости на неподражаемия председател като пристрастията му към алкохола и монархизма, припомня си Димитър Парапанов - друг млад делегат от Пловдив. И артист-хористите от професионалния хор на слепите, за чието създаване Димитър Домузчиев изиграва решаваща роля, тропат с крака, дюдюкат и викат "Долуууу!" и "Вън!", спомня си с възмущение варненският делегат Иван Димитров. В случая си припомням за крилатото твърдение на великия руски писател-психолог Фьодор Достоевски че "няма ненаказано добро"… Но и Христос изглежда е много прав, заявявайки, че никой не е пророк в своето село, в своя дом и сред своите близки. Твърди се също от участници в тези събития, че артист-хористите от професионалния хор на слепите тогава са били много влиятелна сила и че те на конгресите през 1955 и 1959 година са сваляли съюзните председатели.
Димитър Домузчиев, заедно с Михаил Шекерджиев, е съосновател през 1935 година на Смесения хор "Балкан" при Дружеството на българските слепи и негов пръв сляп диригент, твърди Стоян Бабеков, най-дългогодишният диригент (29 години) на Професионалния хор на слепите, смятан за наследник на хор "Балкан". Маестро Домузчиев е добър хоров диригент и ръководеният от него хор печели конкурс в град Горна Джумая (сега Благоевград). "Дни наред" - спомня си Марин Матев, тогава десетинагодишен ученик в института - "се коментира този голям успех на хор "Балкан, за което пишат и тогавашните вестници".
По време на бомбардировките през 1944 г. Димитър Домузчиев е евакуиран от София в село Градец, Котелска община, родно място на Димитър Ганев, виден политик и държавник от 50-те години на миналия век. По време на своето пребиваване в това котелско село невиждащият музикант може би се запознава с комуниста Димитър Ганев - преди 4 години освободен от румънски затвор. Това "землячество" на председателя Домузчиев, предполага Костадин Дечев, впоследствие му помага по-лесно и бързо да решава редица проблеми на българските слепи. В това село диригентът Домузчиев се запознава и със своята бъдеща съпруга Веселина, от която има две деца - син и дъщеря.
Димитър Домузчиев е директор на Софийския държавен институт за слепи от 1 март 1945 г. до 30 септември 1948 г. През този период е създател и диригент на училищния хор. Като диригент е полагал изключителни грижи за вокалната постановка на гласа на своите хористи, разказва Стоян Бабеков, певец от този хор. Домузчиев е автор на музиката и текста на химна на Държавния институт за слепи. Той дирижира концерта на училищния хор във Военния клуб, състоял се през 1947 година, на който присъства тогавашният министър-председател на България Георги Димитров.
Височайшето посещение станало факт благодарение на напористия контрагент Елена Христова, припомня си Марин Матев. Борис Будичев, тогава ученик в института и също хорист в училищния хор, разказва, че българският премиер се ръкува с всеки един ученик поотделно. След концерта премиерът Димитров се среща с Димитър Домузчиев и го пита какво може да направи за българските невиждащи хора. И тогава Димитър Домусчиев дава идеята за създаване на професионален хор от слепи. Георги Димитров прегръща тази идея и по негово разпореждане още през следващата 1948 г. се създава Професионалният хор на слепите.
След като е уволнен, на ексдиректорът се налага да поработи като редови артист-хорист цели шест години (1949-1955 ) в Професионалния хор на слепите, за чието създаване прави предложение само преди две години, сякаш за да си осигури резервно работно място. Заедно с другите хористи, със съответната бригадирска премяна, и той обикаля по тогавашните бригадирски обекти, за да пеят вечер край бригадирските огньове. И от едно такова турне артист-хористът Домузчиев се сдобива, най-вероятно с помощта на Марин Матев, и с новия си бригадирски прякор - "Щурманът".
След неговия председателски мандат, може би за да не създава проблеми на новото ръководство на ССБ, от 1959 г. е определен за редактор на списание "Художествена самодейност", което списва до края на живота си.
Димитър Домузчиев е автор на хоровите песни "Ти, Иринке, леко тропай", "Залюляла се нова люлка", "Сливенско хоро" и на цигулкови пиеси. Той аранжира за хорово изпълнение "Пъстървата" от Франц Шуберт, като превежда и нейния текст, а също и панслависткия химн "Хей, славяни" за своя училищен хор, пак по информация на Стоян Бабеков.
Димитър Домузчиев умира твърде рано - на 30 ноември 1972 година в София, едва навършил 60-годишна възраст. Той не е успял да популяризира няколко свои творби поради липса на асистент, който да му пише нотите на нормален шрифт, съжалява маестро Бабеков.
Не познавах лично Димитър Домузчиев, чиято противоречива личност е обвеяна с толкова митове и легенди. Но неговите съвременници, които почти цяла година разпитвах, говореха за него с голямо уважение и респект. Несъмнено, Димитър Домузчиев има своите приноси в хоровото дирижиране и композиране, а също и в грижите за слепите, най-вече за тяхната трудова заетост.

Ангел СОТИРОВ

Назад

Всички статии на Брой 05, 2012

БЕЛЕЖИТИ ДАТИ

9 май - Ден на Победата

ВЪТРЕШНО СЪЮЗЕН ЖИВОТ

В управителния съвет на ССБ
Годишен организационен отчет на ССБ за 2011 г.

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Левски

КУЛТУРА

Изкуството - паралелна вселена

ЛИЧНОСТИ

100 години от рождението на Димитър Домузчиев - незабравим музикант, мениджър и педагог

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ

Въпреки липсващото му зрение, Ангел Сотиров е сякаш един щастлив пенсионер

ПРОЕКТИ

"Поглед към бъдещето през очите на историята"
Инвестираме във вашето бъдеще

СПОРТ

Оживление на международния фронт

ЮБИЛЕЙ

50 години организиран спорт сред българските слепи
Пловдивските слепи се готвят за първата спартакиада