Брой 05, 2012

Тема: ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ

Въпреки липсващото му зрение, Ангел Сотиров е сякаш един щастлив пенсионер

Впрочем, когато се ражда, той има някакво зрение, което използва до своята 17-годишна възраст, преди да го загуби съвсем. Десет години Ангел Сотиров е обикновен синеблуз работник, почти 10 години е чиновник в централата на Съюза на слепите в България, член е на редакционните колегии на списанията "Зари", "Обучение и рехабилитация на зрително затруднените" и "Есперанта файреро". 13 години и 13 месеца е директор на Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив, учредител е на фондация "Рехабилитация на слепи" и цели 10 години е неин председател. Основател, издател, главен и единствен редактор на говорещото списание "Литературно списание". Дори две години е хоноруван преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" по "Основи на тифлопедагогиката".

- Началото?
- Роден съм в село Васил Левски - старозагорско. Потомък съм и по бащина, и по майчина линия на български бежанци от Караклисе - Димотишко. Там се корени изглежда по-късният ми интерес към съдбата на западнотракийските българи. Още от дете много обичах книгите, театъра и чуждите езици. Освен задължителните в училище руски и френски, аз усърдно като юноша бледен изучавах есперанто и турски. Отначало мечтаех да стана ваксаджия или файтонджия, а по-късно - преводач или библиотекар. И една пикантерия. На около 16-годишна възраст съчиних и разпространих сатирична поема за мой братовчед - стар ерген. Роднината не беше никак възхитен, че го увековечавам в мерена реч. Изрази чувствата си към мен и към моята творба, като ми хвърли един як бой. И моята сатирична муза замлъкна за цели пет години. Тя се пробуди чак през 1965 година, когато съвсем предпазливо сътворих три епиграми, които споделих със синеблузите си колеги.
- Образованието?
- авършил съм психология и тифлопедагогика в СУ "Св. Климент Охридски".
- Творчеството?
- Автор съм на 4 книги и съавтор с Албена Алексиева на "Кучето-водач". Съставител съм на различни сборници, сред които и на три литературни. Първата ми книжка е с психологическа проблематика и е озаглавена "Слепите в огледалото на другите". Втората моя книга "Българските организации на слепи - вчера и днес" от 2005 г. краси рафтовете на Конгресната библиотека във Вашингтон, на Публичната библиотека в Ню Йорк и на Московската държавна библиотека. Третата - "Рехабилитация на хората с нарушено зрение", е на педагогическа тематика. А през миналата година се появи и първата ми сатирична книга - "Зелени графомании", която излезе с псевдонима Евангел Чилингиров. Мои текстове, психологически и други, от 1987 г. са превеждани и публикувани на руски, украински, сръбски, македонски, черногорски и други езици.
- Семейството?
- И двете ми дъщери - Тонислава и Неда, са с по две висше образования, едното от които е по социология. Засега сякаш са се увардили успешно от графоманската зараза на своя баща.
- Вярата?
- От дете до ден днешен съм имал постоянно нужда от нея. Посещавал съм църкви и молитвени домове, дори когато съм бил и комсомолски секретар.
- Гафовете?
- Моите гафове са десетки и аз отдавна съм замислил да посветя на тях цяла книга. Но мога да спомена два-три по-фрапантни. Аз бях голям натегач в работата, вероятно компенсаторно, обладан от някаква свръхамбиция да се доказвам. И изглежда, поради тоя мой порив към успех, а и по причина на свръхемоционалния ми темперамент, аз бях прекалено взискателен към членовете на моите екипи, наказвах ги, дори съм се разделял с доста хора. Уволнявал съм дългогодишни мои приятели и приятелки - естествено. И сега от дистанцията на времето ми се струва, че май доста съм прекалявал с наказанията и уволненията. А и с предългото директорстване – 14 години и един месец, цели три президентски мандата. И още един мой резил. Точно историческата ми книга, голямата моя гордост, която Конгресната библиотека прие, ми бе върната доста любезно, когато се опитах да я подаря на двама мои съседи. Въпреки че в книгата имаше 12-13 снимки, изглежда на тях въобще не им беше до слепи, до техните организации.
- Сегашните занимания?
- Изглежда аз винаги съм обзет от някаква мания. От Димитровден до Гергьовден ме друса графоманията, а от май до октомври съм обладан от агромания. През зимния период съчинявам с помощта на моя лаптоп разни текстове, работя върху ръкописите на евентуални мои книги. "Горките дървенца, превърнати в хартия", както казва един мой приятел - поет. През топлите месеци пък се правя на овощар, като прекарвам доста време в моето родно село, съвсем близо до природата, до любимите ми дървета - овощни и декоративни. Така се опитвам да откликна и на апела на Жан-Жак Русо - "Назад към природата!".
- Връзката със света?
- Благодарение на интернет и компютъра светът вече е едно голямо село. С часове общувам по скайпа и в други интернет-форуми с хора от целия свят с помощта на есперанто. Давам също всяка седмица двучасови дежурства в един международен интернет-дом на културата, където използвам и руски език.
- Равносметката?
- Много е рано за нея. Та аз дори не съм навършил още 75. Макар че професионалната ми кариера е почти като на американски писател. Какво ли не съм работил!? Пазач, кошничар, елмонтажник, предач, дозировчик, металопресьор, експерт, директор, преподавател, издател, редактор, управител, снабдител и продавач-консултант. Може би най-много се фукам с книгите си, десетките ми статии, пътуванията ми в чужбина и разбира се с моя авторски сайт - www.sotiroff.net.
- Пожеланията към читателите?
- Да гледат по-весело на света - с чувство за хумор. И разбира се да не се вземат много насериозно…

Стефан СТОЙЧЕВ
Използван източник:
вестник "Трета възраст", бр. 18, 2 май 2012 г.

Назад

Всички статии на Брой 05, 2012

БЕЛЕЖИТИ ДАТИ

9 май - Ден на Победата

ВЪТРЕШНО СЪЮЗЕН ЖИВОТ

В управителния съвет на ССБ
Годишен организационен отчет на ССБ за 2011 г.

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Левски

КУЛТУРА

Изкуството - паралелна вселена

ЛИЧНОСТИ

100 години от рождението на Димитър Домузчиев - незабравим музикант, мениджър и педагог

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ

Въпреки липсващото му зрение, Ангел Сотиров е сякаш един щастлив пенсионер

ПРОЕКТИ

"Поглед към бъдещето през очите на историята"
Инвестираме във вашето бъдеще

СПОРТ

Оживление на международния фронт

ЮБИЛЕЙ

50 години организиран спорт сред българските слепи
Пловдивските слепи се готвят за първата спартакиада