ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 06, 2012

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София

Пътят към сърцето на Балкана

В изпълнение на приетата програма за 2012 г. на туристическата секция към Спортния клуб за интеграция "Пираните" София, в ранната лятна утрин на втори юни група, състояща се от десетина членове на РСО София и трима придружители, се настани в бързия влак за Бургас, който се устреми към сърцето на Розовата долина.
В 10 часа бяхме посрещнати на перона на гара Карлово от директора на Държавно горско стопанство "Карлово", който любезно ни предостави служебния си микробус за по-бързо прекосяване на града.
Крайната стръмна уличка, по която потеглихме, пресичаща крайградските вили, обградени с лозя и овощни градини, постепенно премина в тясна криволичеща пътека. Вилната зона достига до малка полянка с дебела сянка, наречена "„Почивалото", където са границата и началото на Националния природен парк "Централен Балкан", маркирани с масивна дървена порта.
"Централен Балкан" е един от трите национални парка в България. Сред величествени пейзажи паркът съхранява удивително многообразие от животни и растения, обитаващи Средна Стара планина. Обявен е за национален парк през 1991 г. Разположен е на площ от 716 кв. км в сърцето на България, обхваща вековни букови гори, просторни била, покрити с тучни пасища, и низ от сурови върхове, сред които е и най-високият в Стара планина - връх Ботев. Пространството около Стара река е един от деветте резервата, заемащи около една трета от територията на парка.

Маршрутите и атракциите в парка помагат на посетителите да осмислят природата, да я разберат и преживеят по естествен, достъпен и вълнуващ начин.
След около половин час изкачване по стръмната снага на Балкана стигнахме до чешма, където имаше пейка. Там направихме и първата почивка.
След това минахме покрай млада борова гора и излязохме на равна скалиста площадка в местността Стесни магаре, от която се открива поглед към каньона на Стара река. Там ни застигна воят на сирените, звучащ в знак на почит към загиналите за свободата на България. Почетохме паметта на героите с триминутно мълчание, докато отшумят звуковите вълни, идващи от равнината под нас. Пътеката сви вляво и стръмно се спусна към речното корито. През реката преминахме по бетонен мост, след който пътеката продължи да криволичи през гъстата сенчеста букова гора и набирайки височина, пресече отново реката. След доста усилия, свързани с преодоляването на стръмните и остри скали, които ни създадоха огромни трудности, с мъка и загуба на ценно време и сили стигнахме до сравнително равно място край неголямо изкуствено езеро.
В базата на ВЕЦ "Левски" Карлово направихме дълга и освежаваща почивка, посрещнати от гостоприемен служител, който се постара да получим пълна информация за работата на водния изравнител. Баражът, както го наричат местните, е езеро, захранващо с вода турбините по система от тунели и тръби, като осигурява пад от близо 500 метра.
Заредени и освежени с вода и малко калории, се устремихме отново към сърцето на Балкана. Стръмните изкачвания приключиха, движехме се по малък наклон, макар и по скали. Пътеката следваше западния горист бряг. Подминахме чешмичка и по нов мост се прехвърлихме от източната страна на реката. Пътеката се виеше бавно срещу течението на реката, старите буки ни обгръщаха с тъмни сенки, миришеше на здравец.

Притъмня и заръмя! А не след дълго дъждът се усили - добре че времето беше сравнително топло. Изкачвахме се неусетно, навлизахме все по-навътре в Националния парк "Централен Балкан". На около два часа ходене от Баража стигнахме хижа "Хубавец". Точно пред хижата пътеката се разклонява (има табелки). Напред продължава пътят, който прехвърля билото и слиза на хижа "Амбарица" в Троянския балкан. А вдясно, по малко мостче покрай хижата, се продължава за хижа "Балкански рози" и хижа "Левски". Хижа "Хубавец" е голяма и действаща, може да подслони до 50 туристи. Вън има пейки с масички, разположени под дебелата сянка на дърветата. Това я прави привлекателно място за много хора. Над хижата се разстила вековна букова гора. Измерената надморска височина е 1040 м, което беше потвърдено с малко отклонение и от нашата любителска техника.
На следващия ден, отпочинали и освежени от чистия въздух, се спуснахме обратно надолу по каньона на Стара река към Карлово, където ни чакаше отново директорът на Държавното горско стопанство.
С безценната му помощ, влязъл в ролята на екскурзовод, разгледахме ВЕЦ "Левски". Последната има три работещи турбини, инсталирани през 1925 г., 1938 г. и 1948 г., работещи с максимална мощност от 3,4 мегавата. Край централата има чудесен водопад, около който хората си правеха плаж.
След това разгледахме къщата-музей на Васил Левски. Посетихме и параклиса, издигнат в памет на Апостола през 2002 г., където видяхме част от косите му. Поклонихме се и пред гроба на майката на Васил Левски - Гина Кунчева.
Пред паметника на "Страшното" почетохме паметта на изкланите на 20 юли 1877 г. няколко хиляди жители на Карлово от редовна турска армия при повторното завземане на града от турците по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).
Снимахме се пред величествения паметник на Апостола на Свободата, построен в центъра на града. Накрая запалихме свещички за здраве в Православната катедрала на Карлово и поехме към гарата, където се настанихме в единствения вагон на пътническия влак, който гордо потегли по пътя си към София.
Благодарни сме за моралната и финансова подкрепа на РСО София и лично на председателя Асен Алтънов!

Иван БАКЪРДЖИЕВ

Спортен риболов

На 7 юни софийската РСО организира и проведе вече традиционното състезание по спортен риболов за незрящи край водоема в софийския квартал Панчарево.
В състезанието участваха 19 незрящи риболовци от двата софийски спортни клуба - "Витоша" и "Пираните", както и състезатели от Перник, където скоро също ще бъде регистриран местен спортен клуб.
Главен съдия на състезанието беше Стоян Вълчев от Българския ловно-рибарски съюз, а помощник-съдии бяха Любомир Павлов и Светлозар Цанков.
След четиричасова надпревара победителят в състезанието безспорно бе Атанас Ботев с улов от 2 кг и 100 г. Негова бе и най-голямата уловена риба.
Второто място справедливо спечели Атанас Здравков с улов от 2 кг и 40 г, както и приз за първа уловена риба.
На трето място се класира Спас Карафезов с улов от 1 кг и 300 г.
В този ден дори времето бе настроено благоприятно за всички участници и гости на съревнованието. Те се насладиха на състезателната тръпка, чистия въздух и топлото, вече лятно, слънце.

Марина ПЕТКОВА