Брой 07-08, 2012
Тема: 50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА
Работата с вас ме прави специална
Тази година неразделният спътник на невиждащите хора в България – говорещата книга, празнува своя 50-годишен юбилей. През целия й интересен и съпътстван от множество трансформации живот тя е имала до себе си верни приятели, почитатели и отдадени на работата хора, помогнали й да достигне нивото и популярността, с които се ползва пред вече три поколения свои верни читатели.
Един от скромните, но изключително отдадени на говорещата книга труженици е Красимира Томова или за всички, които я познаваме, просто Краси.
За 40-годишната си работа в Централната фонобиблиотека на ССБ тя сякаш се превърна в символ на говорещата книга и на коректното обслужване – винаги лъчезарна, винаги готова да ви изслуша, да ви помогне със съвет и приятелско напътствие.
И така, добре дошла на Краси!
- Разкажи ни как попадна при нас ...
- Много случайно. През 1972 година току-що бях завършила висшето си образование в Софийския университет (българска филология) и търсех работа. Тогава срещнах една приятелка, която ми каза, че в Съюза на слепите търсят сътрудник. До този момент не бях общувала с незрящи хора и се запътих за интервюто със свито сърце. Как да се държа - приповдигнато, съчувствено или да бъда просто себе си? Дали ще ме харесат и дадат шанс? Тогава се срещнах със Спас Карафезов, който беше заместник-председател и търсеше секретарка. Още от началото на разговора той се държа толкова откровено, непринудено и приятелски, че с цялото си сърце пожелах тази работа. Една страхотна тръпка, че мога истински да съм полезна отми страховете ми. Накрая на разговора г-н Карафезов ме попита дали владея немски език, защото има нужда от сътрудник с немски, за да му чете списанията, които получава от чужбина. Отговорих му, че съм учила френски и той учтиво ме отпрати. Преди да затворя вратата се обърнах към него и му казах: "Желая Ви от цялото си сърце да си намерите сътрудника, когото търсите и дано той да работи с тази любов, с каквато аз бих работила с Вас", и излязох.
Още не бях направила и две крачки, вратата се отвори зад гърба ми и чух: "Само за тези Ваши думи аз промених решението си. От утре Вие сте на работа при мен".
Откровено да си призная - изкарах една безсънна нощ от вълнение. Когато на сутринта отворих вратата на кабинета му, видях на едно от бюрата букет бели карамфили. Карафезов с усмивка ми ги поднесе с думите:
"Краси, в този живот не всичко е бели карамфили, но е добре в първия работен ден някой да ти пожелае "На добър час!" с цвете." Е, това топло, ухаещо на цветя "На добър час!" ме топли и мотивира в работата и до днес!
С всеки изминал работен ден все повече се опознавахме. Много често си разказвахме за семействата, така научих как г-н Карафезов е изгубил зрението си. Споделих с него, че никога не съм пътувала със самолет. Много скоро след това той ми каза, че ще пътуваме със самолет за състезание по шахмат в Старозагорски минерални бани. Когато седнахме в самолета и излетяхме, той ме помоли:
"МОЛЯ ТЕ, РАЗКАЖИ МИ какво виждаш? Каква е формата на облаците? Кой в какви цветове е?".
Гърлото ми се сви! Как да опиша цветовете на облаците на човек, който не вижда. Започнах да разказвам, а сълзите се стичаха по лицето ми. Усетил треперенето на гласа ми, Карафезов ме попита:
"Искаш ли аз да ти разкажа как виждам облаците? Моята прекрасна съпруга Венци ми е разказвала. И започна... Толкова образно, детайлно, с всички нюанси на дъгата, че просто бях като омагьосана. Вечерта не слязох да вечерям. Всички си мислели, че съм заспала. А аз просто исках да остана сама. Да си поплача на воля. И да преосмисля мисията си. Оттогава разказвам цветно!
- Трудно ли ти беше в началото?
- Да. Беше ми трудно. Не знаех как да се държа в различни ситуации. Не знаех кога и как да помогна. Страхувах се да не обидя някого. Прибирах се вкъщи и се опитвах със затворени очи да отключа вратата или да намеря нещо в кухненските шкафове. Опитвах се да вляза в света на незрящите. И най-вече опитвах да вляза в душите им, да ги накарам да ми повярват и да ме обикнат. Всяка вечер, прибирайки се от работа, разказвах на съпруга ми за изминалия ден с най-малките детайли. Всеки нов ден за мен беше страничка в библията на живота. И... предизвикателство.
- Притесняваше ли те работата с незрящи хора?
- Не бих казала "притесняваше". По-скоро ми беше трудно. Да намеря вярната пътека към сърцата им. Аз исках да бъда полезна и се учех как да общувам, кога да дам съвет, кога да предложа помощ. Взаимно се възприемахме и възпитавахме, споделяхме и болките, и радостите, и надеждите. Контактувах с тях с обич, усмивка и разбиране. И мисля, че успях! Всъщност това с пълна сила важи и днес! Фактът, че и днес съм сред вас, говори, че съм успяла.
- Кои са били най-големите трудности, с които ти се е налагало да се пребориш?
- Имала съм доста трудни моменти. През 1976 година, след отпуск по майчинство, Спас Карафезов ми предложи да поема като библиотекар Централна фонобиблиотека, която се разположи на площад "Славейков". Започна монтирането на стелажите и прехвърлянето и подреждането на фонда от магнетофонни ленти от Читалището. Започна и работата с книги на касети. Изведнъж ми се случи да контактувам с много читатели. Трябваше да науча съдбата и интересите на всеки, за да зная на кого каква книга да предложа. Разбрах, че моите читатели не са просто имена в читателските картони, а хора с различни съдби и правилното избиране на книгите от мен зависеше от тяхната индивидуалност. Особено специални за мен бяха читателите, късно загубили зрение. Голяма част от тях идваха отчаяни, невиждащи не само светлината, но и смисъла в живота. Дълго разговаряхме, давах им книги, които молех да ми разкажат след това. Често ми се обаждаха по телефона, нямайки търпение да ми споделят какво са прочели. Научих се, че е много важно каква книга да предложа на читателя за първо четене. Нещо много леко и интригуващо. Мисля, че не бива като първа книга да се дават автори като Достоевски или Маркес, не защото не са прекрасни, но те искат своето време. Обикновено предлагам О. Хенри, Йовков, Чудомир, Луиз Хей. И всеки спечелен читател, всеки повярвал в себе си беше за мен лична победа!
Имала съм прекрасни мигове и приятелства с Кирил Костов, Константин Гайдаров, Тодор Шошев, Георги Братанов, бай Данко, Иван Илиев, Валентина Минчева, Надежда Величкова и още много наистина четящи хора, които за съжаление вече не са между нас. Все още си спомням кой от тях каква литература четеше. И ги нося в сърцето си.
Ще си призная, че контактът с малките дечица от училището беше особено емоционален за мен. При първото им посещение в библиотеката те с любопитство пипаха с малките си ръчички магнетофона, лентите, стелажите и все разпитваха, разпитваха. Толкова крехки, толкова чисти и прекрасни. Умирах от болка, но не го показвах. Всъщност мога да си призная, че в началото често съм плакала от болка. Но мисля, че най-трудно ми беше, когато през 2003 година създадохме новото студио за звукозапис. Тогава от фонотеката на "Славейков" трябваше да се изнесат 80 000 касети. А в сградата на ССБ трябваше да се пренесат и подредят 60 000 ленти от Златния фонд. Работехме малък екип в средата на зимата, а сроковете бяха кратки. Когато в новото хранилище монтираха стелажите, за 10 дни трябваше всяка книга да намери своето място, защото предстоеше откриването на новото студио. Там вече нямаше помощници. Сама трябваше да подредя новата си къща. Представете си сам човек и 60 000 касети в кашони. Боса се качвах с касети в ръце по десетки пъти по стелажите, които са високи 3 метра. Нямаше почивка, нямаше ядене, времето сякаш беше спряло. Но в деня на откриването всичко беше като по конец - е, ако това не е предизвикателство...!
- А кои са били звездните ти мигове?
- Мисля, че за всяка жена най-звездният миг е, когато става майка. Аз съм имала това щастие два пъти и имам двама прекрасни сина. Имала съм много щастливи мигове, които лично за себе си определям като звездни. Три пъти съм била конферансие на общосъюзни фестивали за художествена самодейност и много пъти на съюзни изяви. Плакала съм заедно с изпълнителите на сцената. Гордяла съм се с невероятния им талант. Успешна стъпка за мен беше поканата ми да участвам като лектор на международен форум с директори на публични библиотеки. Трябваше да ги накарам да ни забележат и повярват в нашата мисия. Дадох всичко от себе си, за да пожелаят нашето партньорство. Четири публични библиотеки - Монтана, Добрич, Пазарджик и Стара Загора, станаха наши партньори в обслужването на незрящи хора в техните библиотеки. Библиотечната гилдия чу и разбра какво и колко можем. Впрочем след това съм участвала в много форуми с доклади за нашата библиотечна дейност.
Участвала съм в 3 филма за телевизията, свързани с библиотеката ни, участвала съм като водещ в радио "Практика", имала съм интервюта в различни радиа.
Звездните ми мигове? Ами това е всяко достойно представяне на организацията ни, всеки спечелен проект, всеки спечелен читател, вашата благодарност, доверие и обич, всяко докосване до вас!
- Какво ти дава работата при нас в личен план?
- Два са факторите в моя живот, които са повлияли на моето израстване. В периода 1984-89 година живях в Япония, където беше на работа съпругът ми. Една прекрасна страна. Там се научих на толерантност към хората, уважение към можещите, хармония в общуването, уважение към фирмата, в която работиш, да помагам безрезервно, да говоря приятелски, усмихнато и с разбиране… Там се научих да откривам красивото, да правя икебани с цветя и с душите на хората.
От работата ми с вас се научих да не се предавам в трудни моменти, да се радвам на целия свят, който виждам, да уважавам различните, да ценя истинското приятелство, научих се да прощавам и обичам.
Много ценя и обичам Спас Карафезов - моя духовен учител и приятел. Той разпали в сърцето ми тази жар и любов към вас и работата ми. Впрочем аз 30 години след неговия букет с карамфили го просълзих на 70-годишния му юбилей, когато му върнах жеста с голям букет бели карамфили с думите: "Навярно е прекрасно да получиш букет карамфили с обич и благодарност от човек, на когото си посочил пътя!".
- Твоето послание към колегите и читателите…
- Сега, когато отбелязваме 50-годишния юбилей на говорещата книга, аз имам повод за равносметка и удовлетворение. Работя с прекрасни колеги в Централата и страната. Екипът ни в студиото е малък, но много мотивиран. Живеем като едно прекрасно семейство и работим в синхрон. Обичаме работата си! Знаем, че работим за благородна кауза и това ни прави щастливи. Имаме чудесни четци в студиото, за които четенето на книги не е просто работа, а мисия! Радвам се на много мотивирани колеги от Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" и Столичната библиотека, които ми оказват голяма помощ в избора на книги за запис.
На моите любими читатели пожелавам много здраве и лично щастие! Искам да им кажа - нека всеки от вас да намери своята тънка пътечка в големия свят на книгите! Доверявайте се на книгите - те са най-близките ни. Те мълчат, когато трябва, и ни говорят, когато е необходимо! Те са верен приятел, мъдър съветник и добър учител!
Искам да ви благодаря за обичта, доверието и приятелството! И за слънчевия път, който извървяхме заедно! Работата ми с вас ме кара да се чувствам СПЕЦИАЛНА!
И накрая за вас, с които изкачихме стълбата, отворихме вратата и влязохме в душите си, едно послание от Уолт Уитман:
Виж тази стълба. Тя води нагоре.
Виж онази врата. Тя трябва да се отвори.
И може би това е всичко! Всичко съществено
в един човешки живот.
Или почти всичко!
Да изкачим стълбата,
да отворим вратата, която ни разделя -
мен от теб, теб от мен.
И да влезем в душите си.
Ще се разхождаме там боси.
Повярвай ми, само така не ще бъдем сами.
И ще делим радостите си по равно.
Моята радост ще стане и твоя, а твоята моя!
С обич, Краси!
Разговора води
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 07-08, 2012
50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА
Работата с вас ме прави специалнаВинаги сме готови да се вслушаме във вашето мнение
Всеки ден тук е удоволствие
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
И още един щрих"Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта"
Държавно първенство по спортен риболов 2012 г.
Кълве ли рибата в жегата?
Искаш да спечелиш в живота - бори се и се състезавай
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричБургас
