Брой 07-08, 2012
Тема: 50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА
Всеки ден тук е удоволствие
Част от екипа на студиото за звукозапис в ССБ е Ирина Захариева, която, както и колегите си, също е с нарушено зрение.
През 1978 г. тя е завършила училището за деца с нарушено зрение в София и веднага е започнала работа в ПП "Успех". Три години по-късно Ирина постъпва в професионалния хор на слепите като сопран, където работи в продължение на 14 години.
През 1995 г. в студиото за звукозапис се освобождава място за длъжността оператор на звукозапис и Ирина започва работа там. По нейни думи, заслугата тя да запази това си работно място е изцяло на тогавашния зам.-председател на Съюза Стоян Митев и на покойния вече актьор Енчо Енчев, тъй като тогавашният ръководител на студиото е отхвърлял всички кандидатури на способните хора с нарушено зрение, за да осигури работа на свой племенник.
Благодарение на тяхната подкрепа Ирина Захариева не само е приета на работа, но до 2003 г. работи в звукозаписното студио и като оператор, и като тиражор на касети.
-Трудно ли ти беше в началото?
Не, с работата свикнах много лесно. Това е изключително приятна работа, работи се с интелигентни хора, контактите с които ми доставяха истинско удоволствие, въпреки малкото време, което имах, за да общувам с тях.
За съжаление обаче с прекия си ръководител Сергей Дубина не намерихме общ език и никак не се разбирахме. По някакви свои причини той непрекъснато търсеше поводи и начини да ме наказва.
- За кого от актьорите и четците имаш най-ярки и хубави спомени?
- Не бих могла да назова само едно име. На този въпрос бих отговорила, че абсолютно всички актьори и четци, с които съм контактувала, както в миналото, така и сега, са прекрасни хора, с които много сме се разбирали и се уважаваме взаимно.
- С откриването на обновеното звукозаписно студио се наложи да се измени начинът ти на работа поради навлизането на нови технологии в процеса на звукозаписа и обработката му. Труден ли се оказа за теб този преход от механична към софтуерна обработка на записите?
- До 2007 г. записването на книги се извършваше паралелно на двата носителя – касети и CD. Тогава с помощта на Стоян Васев, който отдели доста време, аз се обучих да работя със звукообработващи програми.
- Харесваш ли си работата?
- Много! Особено сега, когато го няма предишния ми ръководител. С него са свързани най-неприятните ми спомени от тази работа. Спомням си, че той непрекъснато намираше начин да ме накара да се чувствам виновна. Никога не намираше правилния подход да ми покаже грешките, когато бях още новопостъпила. Въобще това беше най-лошият ръководител и най-конфликтната личност в целия ми досегашен 34-годишен професионален стаж.
- В момента ти се занимаваш основно с възстановяване на записи от "Златния фонд" на ССБ, тоест прехвърляш ги от магнитен на дигитален носител. Колко такива книги преминават през ръцете ти средно месечно?
- Бих могла да дам точни цифри, защото записвам всичко, но за мен е по-важно книгите, които възстановяваме, да са стойностни както в художествено отношение, така и да са с добро качество, за да бъдат приятни за слушане за нашите читатели. Мога да кажа, че при положение, че работим двама души на възстановяването, нормално е месечно да произвеждаме 8-10 диска, с което ние се справяме.
- Случвало ли ти се е да попаднеш на повредени ленти, неподлежащи на възстановяване?
- Случвало се е и за съжаление такива ленти биват бракувани. Искам да споделя, че винаги изпитвам огромна болка, когато се налага да бракувам, защото на тези ленти са записвани по своему уникални книги както в художествено отношение, така и като актьорско изпълнение. Особено тъжно е, когато актьорите, които са чели тези книги, вече не са сред живите и тези записи е невъзможно да бъдат възстановени. Именно това имах предвид, когато казах, че те са уникални.
- Често контактуваш директно и с невиждащите читатели. Би ли отправила към тях някакво послание или пожелание?
- Да. Имам удоволствието, когато Краси Томова е служебно ангажирана, да се срещам с читателите и да ги обслужвам във фонобиблиотеката. С тях също имаме превъзходни взаимоотношения. Те проявяват разбиране към мен и към това, че съм с нарушено зрение, и са много добронамерени. Надявам се, че се справям добре с обслужването.
Искам да благодаря на всичките ни читатели, които ползват фонобиблиотеката и да поканя всички, които идват по-рядко или пък все още не ползват нашите говорещи книги, да се насочат към нас. Защото лично за мен е истинско удоволствие да слушам жив човешки глас, който ми чете и влага душа в прочетеното, вместо синтезирания компютърен глас.
- Няколко думи за колектива…
- Сегашният колектив ми е слънце. Умирам от удоволствие, когато идвам на работа, защото всички се разбираме чудесно. Обичам да идвам да работя с тези хора, защото всички се уважаваме, коректни и толерантни сме един към друг и много си помагаме. Мога да кажа, че ние сме едно голямо, задружно и добро семейство.
***
Третият член от екипа на студиото за звукозапис е Росица Манова, която също е с нарушено зрение и работи в студиото сравнително отскоро.
През 2007 г. тя за пръв път пристъпва вратите му и има допир до работата в него. Тогава Роси все още е назначена по програма към бюрото по труда и работата й се състои в оказване на различни видове техническа помощ на операторите – надписва дисковете, прослушва записите, разпределя дисковете по класьори, пренася магнетофонни ленти от "Златния фонд" и ги подготвя за възстановяване.
От март 2011 г. Росица Манова е назначена на трудов договор като оператор в звукозаписното студио. Основната й задача е възстановяване на записите от "Златния фонд", тоест превръщането им от магнитни в дигитални.
- Както при колегата ти Ирина, така и при теб е имало необходимост да разучиш звукообработваща компютърна програма. Зададох този въпрос на всички, ще попитам и теб - трудно ли ти беше в началото?
- Сега аз работя с две компютърни програми. С обучението ми се зае колегата ми Недялко Димов, който по-късно смени местоработата си. Разбира се голяма заслуга има и Ирина Захариева – двамата ми помагаха и благодарение на тях сега аз вече мога да си върша работата, без да се притеснявам.
- Ползваш ли говорещ софтуер?
- Да, разбира се! Просто зрението ми не позволява да работя, без да го ползвам, но мисля, че се справям добре.
- Какво мислиш за колектива, в който работиш?
- Ние сме един много сплотен колектив. Много добре се сработваме, много се разбираме, нямаме никакви проблеми и конфликти и работата ни върви много добре. Изключително харесвам това, с което се занимавам, допада ми, интересно ми е и ми доставя удоволствие. Надявам се да продължа да работя със същото удоволствие и със същия колектив, защото това, което правим, е преди всичко за нашите читатели.
Разговорите води:
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 07-08, 2012
50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА
Работата с вас ме прави специалнаВинаги сме готови да се вслушаме във вашето мнение
Всеки ден тук е удоволствие
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
И още един щрих"Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта"
Държавно първенство по спортен риболов 2012 г.
Кълве ли рибата в жегата?
Искаш да спечелиш в живота - бори се и се състезавай
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричБургас
