Брой 07-08, 2012
Тема: 50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
И още един щрих
Прочетох в бр. 5/2012 г. на списание "Зари" обширните и написани с голяма емоция спомени на Спас Карафезов и Ангел Сотиров, посветени на половинвековния спортен юбилей на ССБ. По това време, когато се раждаха съюзните спортни традиции и началото бе поставено във Варна с първата спартакиада, аз като председател на варненския районен съвет по силата на обстоятелствата до голяма степен бях в центъра на събитията. Прав е Сотиров - РС Варна беше и домакин, и заедно с ръководството на ССБ организираше тези спортни изяви. Не зная защо от вниманието на г-н Карафезов са убягнали две не така масови, но мисля значими спортни събития също под егидата на ССБ. Но най-напред ще си позволя и аз да кажа няколко думи за спартакиадата.
Спартакиадата се проведе в началото на август на игрище, а не стадион "Колодрума". Тя беше отразена от местния печат и радио. Имаше официално откриване и официално закриване, те бяха озвучени с радиоуредба. На закриването бе направен звукозапис, магнетофонните ленти със записа бяха в РС Варна. Наградите на първенците връчваше зам.-председателят на ССБ Желязко Пеев, а РС Варна като домакин им връчи паметни грамоти.
Във Варна бе проведено и още едно първо спортно състезание, и също на "Колодрума". Може да се каже, че това бе първата ученическа спартакиада за деца с нарушено зрение. Срещнаха се отбори на двете училища за слепи деца, както ги наричаха тогава. Учениците се състезаваха в дисциплини, както и другите спортисти, но имаше и две други дисциплини, едната от които въобще не беше предвидена в програмата и съдиите не бяха съгласни да я включат, но децата бяха много настоятелни. Ставаше дума за футболна среща. Съдиите не можеха да си представят как слепи ще играят футбол. Намесих се и аз, и съдиите отстъпиха. Разчертаха малко игрище и врати, определиха 2 полувремена по 15 минути, срещу което също имаше протести, че е много малко. Отборите бяха съставени от деца с остатъчно зрение. Не помня резултата, но срещата премина с голям ентусиазъм и голям хъс.
Другата дисциплина - земна гимнастика, нямаше състезателен характер. Проведе се в тогава новата и най-хубава във Варна спортна зала на улица "8 октомври" срещу техникумите, недалече от ПП "Успех". Под звуците на акордеон децата правеха различни упражнения върху дюшек.
Другата спортна проява бе първият национален шахматен турнир за слепи. Участваха отбори от 4 РС, излъчени на предварителни районни състезания. Отборите се състояха от по трима състезатели - мъже. Турнирът се проведе в София в Читалището на слепите през 1963. Отборът от Варна, в състав Борис Бодичев, Димо Делиев, Иван Василев, завоюва І място и бе обявен за І републикански първенец по шахмат на ССБ, а Борис Бодичев, който спечели всичките си партии на първа дъска, бе обявен за І индивидуален първенец.
В заключение бих казал, че има все още немалко живи участници в тези паметни събития и би било добре, ако някой събере техните спомени. Те ще бъдат едно ценно завещание за ентусиазъм, за всеотдайност и любов към спорта. За спорта като необходимост за невиждащите хора.
Владимир ЖЕЛЕВ
Всички статии на Брой 07-08, 2012
50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА
Работата с вас ме прави специалнаВинаги сме готови да се вслушаме във вашето мнение
Всеки ден тук е удоволствие
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
И още един щрих"Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта"
Държавно първенство по спортен риболов 2012 г.
Кълве ли рибата в жегата?
Искаш да спечелиш в живота - бори се и се състезавай
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричБургас
