Брой 07-08, 2012

Тема: 50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ

"Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта"


Георги Иванов Сакеларов е известен спортист, треньор и деятел на спорта.
Роден е на 17 май 1951 година в град Варна. Завършил е средно специално образование в родния си град, а след това служи в спортна рота в София. Като юноша тренира футбол, лека атлетика, гребане и хандбал, като най-дълго се задържа в леката атлетика, където печели медал на републиканско първенство и така влиза в полезрението на националните гарнитури. За съжаление по време на тренировка в спортната рота на лагер-сбор на Белмекен при претоварване загубва част от зрението си. Така попада при спортистите инвалиди и още при първото си участие през 1974 г. във Фулда, тогавашна Западна Германия, взема два сребърни медала - на гюле и диск. На европейското първенство във Варна през 1980 г. отново печели два сребърни медала. По-късно на европейското първенство в Москва 1982 г. става носител на златен и сребърен медал. На европейското първенство в Цюрих 1984 г. също завоюва първо и второ място. Идва и първото участие на параолимпиада - в Сеул 1988 г., където взема два златни медала с нови световни рекорди. Това са първите медали за България от параолимпийски игри и то два златни. Взема участие и на параолимпиадите в Барселона 1992 г., където има първо и второ място на гюле и диск, и в Атланта 1996 г., където се класира на трето място на диск и на пето място на гюле. Поради разкъсване на бедрен мускул една седмица преди старта в последното му участие на олимпиадата в Сидни 2000 г. за съжаление остава извън класирането. От европейски първенства забележителният ни спортист има още два сребърни медала от Дъблин, Ирландия 1984 г., а на световното първенство в Берлин 1993 г. също печели два сребърни медала. Сакеларов е бил и състезател в мъжкия отбор по хандбал, като даже получава предложение да се състезава за националния отбор на България.


Същевременно той се изявява като треньор по лека атлетика, вдигане на тежести и голбал.
- Като треньор по лека атлетика съм направил трима майстори на спорта, като имаме най-доброто класиране на варненски състезател на световно първенство – моя състезателка се класира на пето място с постижение от 17 метра на гюле. – спомня си Георги Сакеларов – Между другото бях треньор по лека атлетика на националния отбор за инвалиди, когато Иванка Колева стана олимпийска шампионка на параолимпиадата в Сидни 2000 г. с нов световен рекорд. Треньор по лека атлетика бях от 1976 до 1986 г, след което започнах да се занимавам с вдигане на тежести за жени. За кратко време повече от половината състезателки в националния отбор бяха от Варна. Първата медалистка от европейско и световно първенство бе Миглена Георгиева – многократна европейска шампионка и рекордьорка, като от световни първенства има и второ, трето и четвърто място. След нея се изяви Милена Трендафилова с над 10 европейски титли, три пъти световна шампионка, четири пъти е втора и общо над 10 медала от световни първенства. Тя бе най-титулуваната състезателка от Европа, определена на първо място на столетието от Българската федерация по вдигане на тежести за жени. След нея се изяви Изабела Рифатова – също три пъти световна шампионка и над 10 пъти първа на европейски първенства. Тя е на второ място в ранглистата на столетието на Българската федерация по вдигане на тежести. Добро представяне има и Жанета Георгиева - многократна европейска шампионка и медалистка от световни първенства.
Общо 7 момичета от отбора ми бяха в националния отбор, като и седемте станаха майстори на спорта.
- Как ги помниш всичките!? И толкова много награди!!!
- През 1988 г. бях на първо място и в една анкета на вестник "Народен спорт" за "Спорт, етика и мъжество". Връчиха ми и специална купа за това първо място.
Като брой медали от различни състезания имам над 70 медала лично, а като състезатели, които съм създал, над 450 медала, като само от щангите от световни и европейски първенства медалите са над 60 за България.
Показателно е, че на олимпийските игри в Сидни имах три състезателки – две от които взеха златни медали, а третата зае пето място поради контузия. Две от състезателките ми станаха почетни граждани на градовете си – съответно Изабела Рифатова на Варна и Иванка Колева на Стара Загора. В последната анкета от миналото столетие за постигнати високи спортни резултати бях класиран на второ място сред всички треньори на ЖСК "Спартак" Варна, като многократно мои състезатели са били в челното място на десетте най-добри на ЖСК "Спартак". В края на 2000 г. прекратих спортната си дейност, но останах да помагам с каквото мога за развитието на спорта в дружеството и в града.

По повод приключването на активна състезателна дейност и на основа на постигнатите високи резултати в областта на спорта, както за град Варна, така и за страната като треньор и състезател в множество градски, републикански и международни спортни прояви, ръководствата на Съюза на слепите в България, Регионалната съюзна организация – Варна, Българската федерация "Спорт за инвалиди" и Спортен клуб на слепите "Успех" Варна през 2001 г. предлагат Георги Иванов Сакеларов да бъде удостоен със званието "Почетен гражданин на град Варна".
А спомените не свършват:
- Имам 5 олимпийски медала – 3 златни, 1 сребърен и 1 бронзов. Само Мария Гроздева има толкова от олимпиади, но златните са й само 2. Като треньор по щанги моите състезателки са ми донесли 146 медала и по този показател съм втори след Иван Абаджиев. Обичам спорта и не се отказах от него, въпреки че получих зрително увреждане вследствие на претоварване по време на тренировка. Човек трябва да обича това, което прави, иначе не се получават резултати. Имам двама сина – студенти, но никой от тях не пожела да спортува активно, макар че малкият ми син има фигурата на Матей Казийски. Сега е в Морското училище и не знам там дали ще могат да го убедят да тренира волейбол. Последно подготвях състезатели за параолимпиадата в Пекин 2008 г. Оттогава страдам от паркинсон и не мога да спортувам и да работя.
Не е вярно, че в спорта трябва непременно да проявяваш спортна злоба и да мразиш конкурента си. Просто трябва да си поставиш дадена цел, например рекорд, и да я следваш.
Казват, че не всичко е пари и това е вярно. Но за да се развива спорт сред хората с увреждания, както и при всички други хора, е необходима постоянна подготовка и поддръжка на формата. Необходими са условия за състезателна и тренировъчна дейност – зали, екипи, участия. Нищо не става само.
Медалите съм сложил в един чувал, който може да бъде повдигнат само от състезател по щанги. В друг чувал са купите и той е още по-тежък. Предлагат ми да ги предоставя на Музея на спорта, но още не съм решил. Станах почетен гражданин на Варна и като че ли ми се иска да останат в моя роден град. Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта!

Веселина СТОИЛОВА



Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2012

50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА
Работата с вас ме прави специална
Винаги сме готови да се вслушаме във вашето мнение
Всеки ден тук е удоволствие
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
И още един щрих
"Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта"
Държавно първенство по спортен риболов 2012 г.
Кълве ли рибата в жегата?
Искаш да спечелиш в живота - бори се и се състезавай
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Бургас
ИНФОРМАЦИЯ
РСО София разширява услугата "Подкрепа за достъпна градска среда"
КОНФЛИКТ
Гореща точка
ОЧЕРК
"Шило в торба не стои"
ПОДАЙ РЪКА
Среща на два свята
ПРОЕКТИ
"Поглед към бъдещето през очите на историята"
ПРОФЕСИОНАЛНО
Секция на масажистите с нарушено зрение към ССБ
СРЕЩА
Отново в Пловдив среща с Генко Изворски
ФЕСТИВАЛ
Шести републикански многожанров фестивал в Перник




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017