Брой 07-08, 2012
Тема: ПОДАЙ РЪКА
Среща на два свята
Сигурно мнозина от нашите читатели са гледали на екрана на TV7 епизодите от сериала "Кантора Митрани". В хода на реализацията на тази продукция екипът, който я осъществява, се прониква дълбоко от проблемите на незрящите, извън тези, които се показват на екрана, и спонтанно решава да използва нарасналия интерес към тази проблематика, за да даде и своя личен принос за подобряването на възможностите на незрящите за по-добър, по-самостоятелен и по-достоен живот. Така възниква кампанията "Подай ръка".
Кампанията "Подай ръка" е за достойнството и непознатия свят на хората без зрение или тези с нарушено зрение. Целта й е не само да събере средства, с които да им се помогне да откриват посоките в тъмнината, но и да се покаже техният пълноценен живот, с надеждата, че и те ще ни дадат ново знание и усещане за света, който ние виждаме, но не винаги разбираме.
В рамките на инициативата са предвидени две събития - спортен празник и аукцион, благотворителна разпродажба на произведения на различни майстори на четката и боите.
Инициатор на кампанията е Optimists Company с партньор MediaProEntertainment и с основен медиен партньор - TV7.
През юни се проведе публичен търг - благотворителна разпродажба на произведения на изкуството. Събраните средства ще бъдат насочени за подпомагане на хората със зрителни увреждания.
Имаше в тази разпродажба и нещо извънредно необикновено. Беше реализирана една много интересна, много новаторска идея, представляваща съвместна партньорска работа между невиждащ човек, който разказва, и художник, който рисува. Картината, която на аукциона получи най-високата оценка на присъстващите и за която беше заплатена и най-високата цена, беше резултат от съвместната работа на един от най-изявените български художници Греди Асса и нашия колега Йордан Младенов.
Ето защо помолих за кратък разговор Йордан Младенов, който любезно се отзова на моята покана.
- Как стана така, че се включихте в кампанията?
- Включих се на сравнително късен етап. Кампанията вече беше стартирала. Това, което знам за нея е, че идеята е да се съберат пари, които след това да се използват за закупуване на помощно-технически средства за незрящи хора в България. Организаторите на кампанията са изявили желание да се срещнат с трима слепи, които да опишат картина, която те биха мечтали да видят или такава, която е в тяхното съзнание. Когато се свързаха с мен, те вече се бяха спрели на Кристина Александрова и Любомир Сребрев. Аз не само, че не отказах, но бих казал, че с ентусиазъм се съгласих, защото тази идея много ми хареса. Помислих си, че ще бъде много интересно един сляп човек да разказва своите представи за света, такъв какъвто го вижда, а един голям художник да ги нарисува. Как художникът ще възприеме разказаната картина, как ще я възпроизведе и това как тя ще се възприеме от другите хора. В края на краищата и това имаше значение, тъй като тази именно картина трябваше да участва в търг и да бъде продадена. И така, включих се с удоволствие, още повече че аз винаги в съзнанието си съм имал една картина, която от много време си мечтая да видя.
- Какво се случи после?
- Обади ми се Виолета Генджелиева, която е продуцент на филма "Кантора Митрани", и доколкото знам е и пиар на кампанията "Подай ръка". Определихме си среща, на която вече и в компанията на Греди Асса аз трябваше да опиша моята картина. Честно казано се притеснявах, защото си мислех, че задачата ще бъде трудно изпълнима. Така на чаша чай аз разказах картината, която е в моето съзнание.
- Ще я споделите ли и с нашите читатели?
- Реките и язовирите са стара моя любов. Много пъти съм си се представял седнал край неголяма река, пред нея едно просторно поле с много зеленина, а до мен едно диво зайче пие вода. На отсрещния бряг лежи лъв, а на 15-20 метра от него си пасат, необезпокоявани от нищо, сърнички и еленчета. Лъвът не застрашава нито мен, нито еленчетата, зайчето не се страхува от мен. Цари пълно спокойствие, пълна релаксация, никакъв антагонизъм, никой с нищо не притеснява другите и една прекрасна природна картина... Зад мен, на около 100 метра, се вижда гора, която не е величествена, но е много красива и истинска. Гората е от лескови дървета. Според мен величествената гора понякога внушава страх, а тази от моята представа всява спокойствие, може би защото в нея има много зеленина и сенчица.
Такава картина аз извиквам в съзнанието си винаги, когато съм под силно психическо напрежение. Аз се потапям в нея и по този начин се възстановявам. Пренасям се на това място - е, лъвът обикновено го няма край реката, дори имам усещането, че не за пръв път съм там. При много силно психическо напрежение 15 минути релакс на това място ми създават усещането, че съм спал непробудно поне 6 часа, толкова се чувствам отпочинал и бодър. Исках това мое чувство, това мое усещане художникът да успее да улови и да предаде.
- Колко време беше необходимо и как работехте с Греди Асса?
- Аз му описах картината в рамките на около двадесет минути. Притеснявах се дали достатъчно ясно съм обяснил, дали той напълно ме е разбрал... Той ме слушаше, без да ме прекъсва. Каза ми, че идеята е много хубава и дори спомена за друг художник, който е нарисувал картина, наподобяваща по някакъв начин тази, която ние ще създаваме. От Асса научих, че става дума за френския художник Анри Русо-Митничаря – на една от картините му е изобразен изправен лъв, пазещ легнала до него жена с китара. Според Греди Асса моята идея е още по-интересна и той каза, че се надява, че ще съумее да я пресъздаде на платното. Предложих му да наречем картината "Кътче от рая".
- Само с тази ваша среща ли се получи картината?
- За 6 дни картината беше почти завършена. После отново се срещнахме и филмирахме тази среща. На нея още веднъж обсъдихме картината. Художникът сподели, че е вложил в нея и нещо от себе си, което според мен, пък и според другите, направи картината още по-интересна.
- Какво е то?
- Той беше нарисувал една спокойна и релаксираща картина, каквато аз му бях разказал, но тя по интересен начин може да бъде видяна и от друг ъгъл, тъй да се каже с главата надолу. Ако картината се завърти на 180 градуса, ще се види, че спокойната река става небе, а небето става една голяма, бурна река, която се влива в морето. Тази идея си беше чисто негова, но тя по особен начин контрастираше с моите представи и имаше поразителен ефект.
- Как се работи с такъв голям художник?
- Той е много интересен човек. Много внимателен и концентриран. С голямо търпение ми разказваше картината. Излъчва спокойствие и сигурност. Когато му благодариха, че се е включил в тази кампания, той съвсем простичко отговори, че не би могъл да откаже подобно нещо.
- На благотворителната разпродажба вашата картина се продаде най-скъпо. За това колко е ценна тя недвусмислено говори и цената, на която беше продадена. Обявената начална цена беше 1000 лв., а се продаде за 2500 лв. След тази впечатляваща реализация Греди Асса сподели удоволствието от работата си с вас и допълни, че картината е станала такава, защото и двамата сте вложили в нейното създаване много истински чувства, лични преживявания и разбира се усилия. В двете лица на картината той вижда символиката на ненадейно връхлитащите ни резки промени в живота. Той чувства, че и в неговия живот след рисуването на тази картина е станало точно така. Вероятно в някаква степен е проникнал във вашия свят…
- Да, може би. А може би и аз в някаква степен, макар и мъничко, навлязох в света на художника и поради това даже леко ми беше мъчно, когато след аукциона все пак трябваше да се разделим с картината. В крайна сметка тя не беше наречена "Кътче от рая", което беше моето пристрастие, а получи едно наименование много по-съответстващо на съдържащото се в нея послание. Нарекохме я "Среща на два свята".
Безкрайно съм доволен, че благодарение на него, на Греди Асса, се реализира една моя дълго спотаявана идея. Благодаря му за отзивчивостта, спокойствието и търпението. В заключение ще завърша с това, което сподели на аукциона художникът Греди Асса: "Животът на човека често се преобръща. Да, така е в живота. Затова точно по този начин съм нарисувал картината. В това няма нито грам стремеж към шоу изяви. Контактът с този незрящ човек ми даде много повече, отколкото бих могъл да си пожелая".
Димитрина МИХАЙЛОВА
Всички статии на Брой 07-08, 2012
50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА
Работата с вас ме прави специалнаВинаги сме готови да се вслушаме във вашето мнение
Всеки ден тук е удоволствие
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
И още един щрих"Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта"
Държавно първенство по спортен риболов 2012 г.
Кълве ли рибата в жегата?
Искаш да спечелиш в живота - бори се и се състезавай
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричБургас
