Брой 07-08, 2012
Тема: ПРОЕКТИ
"Поглед към бъдещето през очите на историята"
В резултат на спечеления проект "Поглед към бъдещето през очите на историята" 45 членове на Съюза на слепите в България посетиха знакови исторически места в нашата столица. В продължение на два дни – на 27 и 28 юни тази година, представители на регионалните организации от Монтана, Смолян, Пловдив и София имаха възможност да разгледат и да се докоснат до исторически светини и известни паметници, символи на българската държавност. Мероприятието бе организирано перфектно от Кеворк Кабзамалян, с настаняване и храна в хотел "София плаза", с преходи с автобус до всеки обект, с посрещане и обслужване от екскурзоводи. Участниците в проекта изказват своята дълбока благодарност за организацията и пожелават на работещите по проекта много здраве и сили, за да има и в бъдеще следващи подобни чудесни проекти.
В първия ден участниците дебаркираха на територията на Военноисторическия музей, където на огромна площ на открито имаха възможност да се запознаят с реални експонати, които са били на въоръжение в Българската армия допреди около 10-15 години. Изложени са танкове - от легендарния Т 34, познат ни от култовия преди години филм "Четиримата танкисти и кучето", до по-модерните Т 54, "Тигър" и др. Бойни вертолети, ракетни установки, самоходни оръдия и изтребители "МИГ" предизвикаха възхищение у присъстващите и много спомени от славните времена в казармата за част от мъжете, служили в нея. След това всички се разходиха в сградата на музея.
В първа зала са експонатите от тракийската военна история по нашите земи, сред които се откроява тракийски бронзов шлем, изработен в Коринт, и много части от въоръжения, характерни за траки, гърци, славяни и прабългари. Възстановката показва дървени лъкове и оръжия, типични за славяните, и металните копия и плетените от халкички ризници на прабългарите. Лък, за който се предполага, че е принадлежал на Атила предизвика особено силен интерес. От времето на цар Симеон и могъщата Първа българска държава, граничеща с три морета, е изложената каменна колона с надписи, величаещи славата на България. Интерес предизвикаха и оригиналните експонати от Първото и Второто българско царство – ризници, шлемове, меч от битката при Върбишкия проход и дори катапулт с каменни снаряди, с който са били поразявани крепостите на врага. Успешната битка на цар Калоян срещу кръстоносците на Балдуин Фландърски също е представена с много артефакти от онова време. Османската инвазия слага края на Второто българско царство. Следват мрачни столетия за всички християнски държави в Югоизточна Европа. От този период са запазените турски двураменни брадви и първите образци на огнестрелно оръжие - фитилни кремъчни пушки, пушки тип "бомбарда" с дървени крачета, защото били големи и тежки, и др. В мрачните години на робството защитник на българите са хайдутите. В музея са запазени много техни униформи и оръжия. Те са ръчно инкрустирани, изключително красиви, символизират святостта на мисията на народните закрилници.
Борбата за културно и църковно възраждане води до логичния извод, че истинското освобождение може да се постигне чрез всеобщо национално въстание. Георги Сава Раковски е един от апологетите на тази идея. В музея е запазен оригиналният му балтон, капсулните пистолети и куртката на неговия телохранител в Първата българска легия.
Участниците в проекта притихнаха пред една българска светиня – отрязаните коси на Апостола на свободата Васил Левски и сребърното кръстче, с което той никога не се разделял. Копието на черешово топче, ехтяло в сраженията на Априлското въстание, бе докоснато от много ръце, които сякаш се здрависваха със славната история на Българското възраждане. Тук е и копието на ушитото от Райна Княгиня знаме. Въстанието разтърсва Европа. Русия обявява освободителната за нас война. Участниците в проекта можеха да докоснат лодка, с която руската армия е преминавала река Дунав тогава. Тук са и оръжията на войната. Можеха да се видят както оръжията на руската армия – пушки "Хенри Мартини", "Уинчестър" и "Бердани", така и на българските опълченци - френските пушки "Шаспо", а също и тези, на които е разчитала турската армия - пушките "Круп". Вълнуваща бе възможността да докоснем копие на Самарското знаме с изображения на Тверската Света Богородица на лицевата страна и на Свети свети Кирил и Методий на другата. В музея е изложено копие, тъй като оригиналът е от много фина коприна, на която й остават само 600 часа живот при излагане на светлина. Всички успяха да сложат ръка и на масата, на която е подписано примирието след победата при Одрин. От времето на славното Македоно-одринско опълчение са макетите на паметника на Цар Освободител и на оръдие "Круп", както и оригиналната икона, съпътствала битките на Първи пехотен софийски полк. От музея позволиха да докоснем всички експонати, за които това бе възможно.
Вълнуващ бе разказът за капитан Райчо Николов, преплувал Дунав с кратунки, за да даде разузнавателни сведения на руската армия, след това участник и свидна жертва във войните за освобождение и обединение. В музея са изложени негови вещи, сред които и дворянската му грамота.
От времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война са представени униформи, оръжия и мундири.
В музея се намира униформата на княз Александър Първи Батенберг, както и облекло на неговия телохранител в разточителен ориенталски стил и пълно бойно снаряжение. Победата на българската армия в Сръбско-българската война легитимира акта на Съединението и то е признато от Великите сили. Тук видяхме и особено ценен трофей – звънеца на тогавашния сръбски крал. От времето на цар Фердинанд Сакскобургготски, с което се слага ново начало на модернизацията на българската армия, са пушките "Манлихер", трофейните гръцки и турски "Маузер" и "Карпано", картечницата "Максим" и макетът на крайцера "Надежда". Ценни експонати са фенерът на Ярослав Вешин и оригиналният документ, с който цар Фердинанд обявява Балканската война на 5 октомври 1912 г. с призива "за да скъсаме робските вериги". От времето на успешните битки при Лозенград и Люлебургаз са шинелът на ген. Радко Димитриев, телефон и телеграфен апарат, пишещата машина на цар Фердинанд и макет на торпедоносеца "Дръзки", торпилирал крайцера "Хамидие". Много интересни експонати от това време бяха кортикът, корабният пеленгатор, скафандърът и моряшките униформи.
Подвигът на Продан Таракчиев със самолет "Блерио", използван за пръв път в света с бойна цел, събуди патриотични чувства у всички участници в проекта. Възстановката на Лозенградската битка по прословутата картина "На нож" бе особено впечатляваща. Не по-малко интересна бе възстановката на артилерийско гнездо в реални размери, с човешки фигури и оръдия, които нагледно показваха как се е воювало през 1916 г. Тежка картечница "Ходжкинс" от Добруджанската епопея напомня, че българският войник не губи битки, а войните ги губят политиците. С гордост екскурзоводът разказа, че след войната, въпреки че България е губеща, с огромно уважение са се ползвали българските войници и офицери. Ген. Вазов е посрещнат със сваляне на всички знамена като герой в Лондон на гара Виктория (Виктория стейшън).
В следващата експозиция бяха представени снимки, карти, знамена, документи и леки оръжия от времето на Втората световна война, средства за защита от химически оръжия и много други от военната история на България от средата на двадесети век до наши дни.
След толкова истории за битки и победи последва обръщане към духовното.
Следващата спирка от историческия маратон бе посещение на криптата на храм-паметник "Свети Александър Невски", пълна с уникални икони, създавани от Х до ХVІІІ век. Понятието "икона" идва от гръцки език и означава "лице". Отначало на иконите е било изобразявано едно лице в червена рамка, символизираща защита. До Х век символният цвят е бил и зелен, което е свързано с победата на Христос над смъртта. По това време иконите са се изработвали от дърво, метал и дори мрамор. Покривани са били с восък и след това са били изписвани с естествени бои. През ІХ век иконата става символ на идеята за свят човек, който е като нас, но живее в небесния свят. Започва и изработването на така наречените процесни икони - големи изображения в рамки, изписани двустранно, с дървени прътове за носене по време на религиозни шествия до свети места по повод религиозни празници. За разлика от днес, разказа екскурзоводът, в древността думата "панаир" е означавала "почитание" и тогава са се правели панаири с цел поклонение пред икони.
Особено интересна и типична за българската иконопис е иконата на Свети Георги Победоносец, изобразен на бял кон. Белият цвят е символ на мъжкото начало, на небето и победата. Интересна е икона на Свети Георги от ХV век, в която зад него се вижда фигура на момче – легендата гласи, че светецът е спасил детето от угрозата да го вземат за еничар, известна мракобесническа практика от времето на робството. Не по-малко интересна е иконата на Свети Димитър, изобразен на червен кон. Червеният кон е символ на земята, плодородието и е смятан за женски цвят. Неслучайно стопанската година е приключвала на Димитровден и всички се прибирали по домовете след усилната полска работа. Тогава почвали празненствата и сватбите. Белият и червеният цвят здраво са преплетени и в българските мартеници, а това говори за приемственост на традициите през вековете. Много популярна е и иконата на Свети Иван Рилски – покровителя на българския народ, в която често се изобразяват животни, дори елен – смятан за най-гордия животински представител. Дори еленът се покланя на Свети Иван Рилски в изображенията, което подтиква миряните към смирение и почит пред духовното и вечните ценности.
В мрачните времена на робството иконите стават първия стожер на българската култура и духовност, те са и сигурният пазител на славната история на поробената българска държава. В иконите-поменици, съставени от три части, във вътрешната част се изписвали поменици – списъци на български царе или на ктитори на българските храмове.
Иконостасът – богато украсената с изкусни дърворезби стена, на която се поставят най-важните икони в българските храмове, е невероятно произведение на средновековните майстори. Обикновено там се поставят ликовете на Иисус Христос и Света Богородица, заедно със светците, покровители на поминъка в съответния район. Над иконостаса винаги има дървен кръст, който символизира изкуплението на човешките грехове от саможертвата на Христос.
След криптата групата посети и храм-паметника "Свети Александър Невски" - най-големия православен храм на Балканите. Свети Александър Невски е живял през 1220-1263 г. и е известен като покровител на славяните. След Освобождението на България признателният български народ се включва активно с дарения в мощната национална кампания за изграждането на храма. Въпреки трудните години на войни и изпитания, в началото на ХХ век храмът е построен и е осветен през 1924 г. Известният художник Иван Мърквичка и неговите ученици са активни участници в изписването на импозантната сграда на храма. В строителството са вложени скъпи и изключително красиви материали - мрамор, гранит, благородно дърво. Поразява с архитектурата си, с красотата на вътрешната уредба, с уникалните стенописи, с патриаршеския трон и трона на монарха - символ на устремилата се към възход възродена държава.
Позлатените кубета се виждат отдалеч и приканват всички към молитва. Легендата гласи, че тежкият бавен звук на голямата камбана символизира стенанията на българския поробен народ, а звънките бързи удари на малките камбани са тропотът на конете на руската армия, тръгнала на помощ. Храмът е величествено средище на българското православие и безспорно е много притегателен за хиляди туристи и богомолци, които го изпълват всеки ден.
Препълнена с емоции и впечатления, групата се прибра в хотела и след кратка почивка се събра за галавечеря с много песни, танци и настроение. Представителите на Пловдив, Монтана и Смолян се отличиха с виртуозни музикални изпълнения. В проведената викторина РСО София спечели първо място с участника си Даниела Дамянова, а РСО Пловдив се отличи с две втори места с равен брой верни отговори, дадени от Кирил Дамянов и Стойчо Стойчев.
В ранната и прохладна утрин на следващия ден участниците в проекта се отправиха към Националния исторически музей в квартал Бояна. Сградата е построена през 1974 година като правителствена резиденция. Националният исторически музей, създаден през 1973 г., се помещава първоначално в сградата на Съдебната палата, но през 2000 година се премества в сградата в Бояна, а Съдебната палата се връща на органите на българското правосъдие.
Импозантната експозиция обхваща стотици експонати, като групата от ССБ се спря пред най-интересните, за които екскурзоводът направи увлекателни беседи. Тук е най-старото обработено златно съкровище в света – датирано от 5000 години преди Христа. Открито във Варненския некропол, то поразява с майсторството на древните ювелири. Датировката е направена в Германия, така че всякакъв местен субективизъм е напълно изключен. Но фактът си е факт – то е с 2000 години по-старо от съкровищата на Египет и е от времена без писменост, така че датировката е направена по костите, открити в 274-те гроба на некропола.
Важно е да се отбележи, че тогава далеч по-ценна от златото е била солта. Този, който е притежавал и добивал сол е бил много богат и влиятелен. В некропола различните гробници доказват, че и на древните не е било непознато социалното разслоение - едни са погребвани със скъпи вещи и принадлежности, други съвсем скромно. Около 3000 години по-късно този народ сякаш изчезва, може би прогонен от природен катаклизъм – потоп или бедствие. По културата, следи от която са оставили, се предполага, че са се преселили на остров Крит и са дали началото на Критско-Микенската цивилизация. Друга легенда свързва този народ с народа на древната Атлантида. Съкровището наистина е много красиво и е на 7000 години, подобно нещо няма никъде другаде.
В Националния исторически музей е и най-старото златно съкровище от времето на траките - съкровището от село Дъбене, датирано от 4000 години преди Христа, с цяло хилядолетие по-старо от битката за Троя и от времето на древния митичен певец Орфей, скърбял неутешимо по своята Евридика.
След възхитата от съкровищата групата се спря пред останките на вампира от Созопол, изложен самотно в музея, разделен от своята "вампирка" – вторият открит в Созопол скелет със забит в сърцето железен кол е женски.
След това групата разгледа много експонати от епохата на траките и римляните – статуи, съдове, амфори, ритони за вино, мозайки, накити – всички те спасени в непрекъснатото състезание на археолозите с иманярските набези. Траките пиели виното чисто, а римляните и гърците го разреждали с вода. Интересно е, че преди влизане в залите за пиршества древните предвидливо оставяли навън своите оръжия – практика, която днес невинаги се спазва и поради това често има лоши последствия. Друга рационализация е статуята на римски император, съзнателно изградена без глава – при смяна на владетеля се сменяла само главата, удобен начин за пестене на средства и материал.
В залата, посветена на епохата на Първото и Второто българско царство, чуждите туристи с удивление установяват, че средновековната българска държава е мощна и силна, обхваща четири пъти по-голяма територия от тази на днешна България. Таванът на залата представлява дърворезба, изобразяваща слънцето – типично за тревненската резбарска школа.
Археологическите факти и последните исторически открития потвърждават, че българска държава е имало повече от 500 години преди 681 г. Първите българи произхождат от земите на Памир, на север от Хималаите, и са пренесли древната си високоразвита цивилизация в днешните си европейски земи. Плиска – първата столица на европейска България, с мраморните си дворци е модерен град, с развита канализация и снабдяване с вода, дори със специални въздухопроводи с горещ въздух. По-късно, след падането ни под чужда власт, завоевателите започнали да правят от мрамора вар – още един пример за неуважение към създаденото от хората преди нас.
В тази зала се намират и артефакти, документиращи създаването на българската азбука, спомогнала за културния разцвет на множество славянски народи. Интерес предизвиква надгробната плоча на родителите на цар Самуил, открита в Охрид -тогавашната столица на България. Изложени са мощехранителница с мощи на светец, богато украсена със злато и сребро, резбована порта от Рилския манастир от ХІV век, дарохранителница за съхранение на нафора – изсушени хлебни късчета, символизиращи тялото Христово.
Следват мрачните години на робството, сложило край на развитата в културно и цивилизационно отношение българска държава. Но народът оцелява и в музея се намират препис от историята на Паисий, сложила началото на нашето Възраждане, както и много средновековни икони. Иконописците се отдавали на творчество сред пост и молитва, посвещавали се на духовното и вярвали, че ръката им се движи от Бог. Тук има копия и документи от епохата на Възраждането, одежди на въстаници от Априлското въстание и копие на Санстефанския мирен договор. Изложен е така нареченият руски кръст с наклонена диагонално долна напречна част. Тази наклонена част в издигнатия си край символизира доброто, а в долния си край – злото. Тук е и камбаната, подарена от император Александър ІІ на Преображенския манастир в чест на славната победа при връх Шипка, където българските опълченци и руските войни успяват да победят 6 пъти по-многобройна и въоръжена турска армия. Всеки посетител притихва при мисълта за хилядите, паднали жертва, за да ни има нас, българите.
След кратка почивка и обяд с предоставената от хотела суха храна участниците в проекта се отправят към Боянската църква – един уникален паметник на световното културно наследство. Построена в Средновековието, пристроявана през годините на робството, църквата е с ниска порта, за да не влизат поробителите с коне и да я оскверняват.
Изображенията на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, пресъздадени живо и реалистично с красивите си одежди, са може би първият стенопис, разчупил строгия църковен канон и дал началото на Европейския ренесанс. Севастократор е титла на областен управител – в случая на област Средец. Владетелят е внук на предводителя на Сръбското кралство и братовчед на българския цар Константин Тих. Изградил е църквата в Бояна като семейна църква, изписана богато от средновековния боянски майстор иконописец, пред чийто талант посетителите на храма се прекланят и до днес. Първата и най-стара част датира от Х-ХІ век, втората е от ХІ-ХІІ век, а някои от стенописите са от ХІІІ век. Красиви са изображенията на Архангел Гавраил, на Тайната вечеря, в която Христос угощава присъстващите с разчупени късове хляб. На масата има и чесън – антибиотика на българското общество през средните векове. Докосването до стенописа, изобразяващ Свети Иван Рилски, бе особено вълнуващо. В църквата са разположени две дъгообразни ниши, всяка от които изписана със светци, покровителстващи женското и мъжкото начало. На едната са изобразени Света Богородица, Света Варвара, Света Петка, Света Неделя, а на другата Свети Георги, Свети Димитър, Свети Николай Чудотворец. Те са пазели храма от зли сили, а в нишите вероятно е следвало да бъдат погребани двамата ктитори. Притихнали пред величието на Боянската църква, си дадохме сметка, че сме наследници на достоен и талантлив народ и следва да пазим и уважаваме това, което са оставили предците ни.
Автобусът скоро потегля към един от най-красивите манастири около София – този над квартал Драгалевци, наречен на Света Богородица, сгушен в красива местност сред вековна гора високо в планината Витоша. Още с влизането в двора на храма сме поразени от красотата на внушителните сгради на манастира, богато украсени и добре поддържани. Дворът е целият в цветя, кое от кое по-хубави и уханни. Птички весело пеят в потъналата в зеленина гора. По калдъръмените алеи стигаме до извор с лечебна според легендата ледена планинска вода. Пийваме по глътка и измиваме лицата си, а може би и душите си, натежали от светска суета.
В манастира има три монахини и един свещеник, които с много труд поддържат цялата красота наоколо. Посреща ни сестра Анастасия и притихнали разбираме, че отново съдбата ни показва, че неведоми са пътищата Божии. Сестра Анастасия е дъщеря на Петър Евангелатов, чийто глас всички познаваме от говорещите книги на ССБ. Божият промисъл отново е събрал хората с увредено зрение и тези, които винаги са им помагали. Сестра Анастасия увлекателно разказва историята на манастира. Първата му сграда е построена през ХІV век по времето на цар Иван-Александър. Той дарява манастира с така наречения Витошки хрисовул - специална грамота, написана със златни букви като символ на почетното място на храма в софийския регион сред 40-те манастира, формиращи Софийската Света гора.
През ХV век е построена новата църква, от този период е и съхраняваното в манастира красиво евангелие, украсено със златен обков. След турската инвазия манастирът е опожарен, но по-късно отново е възстановен. Тук се е крил и Васил Левски, а игуменът отец Генадий е бил в ръководството на Първата българска легия, като по-късно е предводител на въстаниците от София по време на славната Априлска епопея.
В местността Паша бунар над манастира е водосборът на кристалната вкусна витошка вода, от която и до днес обителта се снабдява. През 1932 г. по времето на екзарх Стефан тук е построена и патриаршеска резиденция, в която доскоро е отсядал и патриарх Максим. През 1950 г. Кремиковският манастир е превърнат във военна база и всички монахини идват в Драгалевския манастир, който става девически. Днес сестрите посрещат всеки дошъл за молитва с блага дума и мъдър съвет. Големият празник на манастира е на 15 август – Успение Богородично, когато дворът се изпълва с хиляди богомолци, дошли да потърсят утеха и упование от Божията майка. Запалваме свещички за живи и мъртви и потегляме обратно.
След кратка почивка в хотела се отправяме към Театър 199, където се наслаждаваме на майсторската игра на Тодор Колев в комедийната постановка "Умирай лесно?". В нея по весел и забавен начин са интерпретирани съвременните емигрантски неволи на потърсилите по-добро бъдеще и опитите на малкия човек да надвие безумните правила на бюрокрацията.
Уморени и доволни, участниците в проекта се прибират за късна вечеря, а на сутринта коментарите не спират, всички се чувстват обогатени с впечатления и познание за славната история на България. Първата група потегля към дома, а в хотела очакват представителите на Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и другите организации.
Проектът "Поглед към бъдещето през очите на историята" продължава. Всички си пожелаваме той да не свършва и очакваме нови срещи със славни места и събития.
Диана ДАР
Всички статии на Брой 07-08, 2012
50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА
Работата с вас ме прави специалнаВинаги сме готови да се вслушаме във вашето мнение
Всеки ден тук е удоволствие
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
И още един щрих"Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта"
Държавно първенство по спортен риболов 2012 г.
Кълве ли рибата в жегата?
Искаш да спечелиш в живота - бори се и се състезавай
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричБургас
