Брой 07-08, 2012
Тема: ОЧЕРК
"Шило в торба не стои"
Ангел СОТИРОВ
Снимки: Стефан СТОЙЧЕВ
Ако прочете този текст, професор Владимир Радулов сигурно ще бъде силно удовлетворен, че и в България най-после слепите успешно се занимават с животновъдство. Темпераментният професор повече от три десетилетия се опитваше да убеди различни организации и институции, най-вече Съюза на слепите в България и Министерството на образованието, че и в нашата страна хората с нарушено зрение могат успешно да упражняват селскостопански труд. И ето един мой колега, бивш работник в ПП "Успех" Пловдив и Варна, без може би въобще да знае за тезите на проф. Радулов, от три години отглежда кози.
Преди двайсетина години попаднах на някаква статистика, че около 70 % от американските предприемачи са бивши безработни и са станали бизнесмени по принуда. Така става и със съсъдбеника Минко Пенев, чийто шурей Вълко Шопов, стар ерген, се преселва малко прибързано в по-добрия свят и му "завещава" петнайсетина кози.
Слабовиждащият и тежкочуващ гръмогласник Минко живее със съпругата си Елка и двамата си сина Пламен и Емил в село Войводиново, Пловдивско. Козето стадо е понамаляло и сега се състои от пет кози, два пръча и две ярета. Намираме зрително и слухово затруднения кози пастир до помпената станция на селото, където пасе своите любими животни. Приятелят ми Стефан Стойчев веднага се втурна да фотографира моите персонажи, без да чака допълнителни указания от мен. Изненадани сме доста, че въпреки своите 71 години, Минко препуска като истинско жребче с козята "кавалкада".
Отиваме за малко на гости в дома на колоритния войводиновец. Вместо кафе, както може би е редно, поднасят ни варено козе мляко, което посоляваме. На масата има и чиния с класен сух салам. След това любезният домакин ни предлага и кафето, пак с козе мляко. Не сервират бира, макар че чинията със салама у мен да отключва точно такива очаквания, за да не дразнят фотографа, който шофира колата ми и не бивало да се докосва до какъвто и да е било алкохол. Всъщност истината изскочи след малко – нашата бира била изпита от майстора, който им боядисвал жилището и който ги въоръжил с този твърде солиден аргумент.
"Пасенето на козите, изобщо грижите за тях, ми действа като лекарство. А и подпомагам семейния бюджет, а също и семейството на женения ми син Пламен" - уверява ме нашият домакин - козевъд.
Наистина, поради терапевтичните занимания на колегата Минко, като че ли малко страда неговата невиждаща половинка 69-годишната Елка, която е и пооглушала доста. Няколко часа на ден тя остава съвсем сама. Но радиото и телефонът заместват донякъде общуването й със съпруга, който е и всеотдаен неин асистент. Въпреки слепотата и частичната глухота, Елка е в добро настроение, шегува се с нас и със своя съпруг, дори и със самата себе си.
Навремето Елка беше голяма хубавица и с много благ характер. Почти всички тогавашни ергени бяхме доста хлътнали по нея. Освен добра работничка тя дълги години беше и активна спортистка.
Едно от трите кучета, макар и доста дребно, е също така гръмогласно и бойко като своя стопанин. Съседите им правели забележка заради силния лай на това куче, но Елка ги контрирала твърде успешно: "Вашите кучета да не пеят като славеи?".
В село Войводиново отглеждането на животни от хора с нарушено зрение изглежда има добри традиции.
"Преди години твоят полузрящ приятел Хюсеин Мустафов" - припомня ми опереният козар - "също отглеждаше животни - 15 овци. Аз пък имах само 5 овци и ги пасяхме заедно с Хюсеин" - продължи обясненията си бившият овчар. И Минко, като прословутия пловдивски свинар-милионер Георги Гергов, няколко години е бил дори и в свинарския бизнес. Продавал е до 50 прасета на година, но ми се струва, че не е забогатял чак като своя земляк. Сигурен съм, че нашият премиер Бойко Борисов, който призовава за отглеждането на агнета и саденето на картофи, ще приветства тези отявлени последователи на неговите почини от село Войводиново.
Минко е роден в търговищкото село Гърчиново и от дете има силно увредено зрение, а през последните 15 години и слухът му доста намалява, и сега му се налага да ползва слухов апарат. Основното си образование получава в училището за слепи "Николай Островски" – сега Училище за деца с нарушено зрение "Луи Брайл", където придобива и професионална подготовка по кошничарство. Тъкмо в това училище той се сдобива и с твърде симпатичния прякор "Конят". Според едни прозвището му е лепнато заради неговата конска походка, според други – защото е бил отзивчив и неуморен придружител на много от своите напълно слепи съученици.
Момчето от село Гърчиново сякаш никога не се срамува от слабото си зрение, което и на него е създавало проблеми както във всекидневния бит, така със сигурност също и в професионалните му дейности. Ето и сега понякога губи някоя коза, но тя впоследствие се смилява над своя собственик и покорно се завръща в неговата къща. Някой път помагат и съселяните на Минко при откриването на самоотлъчилите се от стадото палави "медикаменти".
Минко Пенев е оптимистичен, общителен и с чувство за хумор. Понякога той много бързо се пали, макар че е с добро сърце и със силно развито чувство за справедливост. И сега се ангажира здраво за различни каузи, борбен е и отстоява твърдо и агресивно своите интереси и интересите на своите съседи.
Изпращат ни с по една бутилка козе мляко и по един розов божур. И вероятно като някаква самооценка заръката на Минко е заглавието на този текст непременно да бъде "Шило в торба не стои". Обещаваме да им гостуваме за по-дълго след време и да им донесем списанието с текста за козарските занимания на неподражаемия слабовиждащ самолечител, а също и с портретна снимка на Елка и Минко. Даваме си дума, че при следващата ни среща непременно ще пием и бира.
Всички статии на Брой 07-08, 2012
50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА
Работата с вас ме прави специалнаВинаги сме готови да се вслушаме във вашето мнение
Всеки ден тук е удоволствие
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
И още един щрих"Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта"
Държавно първенство по спортен риболов 2012 г.
Кълве ли рибата в жегата?
Искаш да спечелиш в живота - бори се и се състезавай
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричБургас
