Брой 09, 2012

Тема: 50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ

Нашите спортисти са на световно ниво


Един от деятелите, в огромна степен допринесли за развитието на спорта сред хората с увреждания, с чиято подкрепа са реализирани многобройните участия на наши невиждащи спортисти в международни състезания и параолимпийски игри, е Илия Лалов - председателят на Българската параолимпийска асоциация.
Основите й са положени през 1981 г., когато се създава секция "Спорт за инвалиди" към тогавашното БСФС, чийто председател е доктор Калайджиев - човек с голям авторитет и големи възможности, които е използвал за подкрепа на спорта за хората с увреждания. Малко по-късно секцията става спортна федерация за хора с увреждания. Допреди това в системата на БСФС съществуват множество секции по различни видове спорт, но не е имало отделна спортна секция за хората с увреждания. Съществували са спортни направления - отдели към съюзите на слепите и на глухите, а съюзът на инвалидите по онова време все още не е бил създаден. Той е основан по-късно - през 1989 г., основно от деятели на спортната федерация за хора с увреждания. През 2003 г. по настояване на Международния параолимпийски комитет федерация "Спорт за инвалиди" е пререгистрирана като Българска параолимпийска асоциация, която дълги години оказва неоценима подкрепа, както морална, така и финансова, на българските спортисти с различни физически дефицити и много успешно сътрудничи със Съюза на слепите в България.


Илия Лалов оглавява Българската параолимпийска асоциация (до 2003 г. федерация "Спорт за инвалиди") от 1992 г., а активен деятел, оказвал съдействие на различни спортни прояви на хора с увреждания, е още от 80-те години, когато е помагал при организирането им на базата на ЦСКА.

- Като човек напълно физически здрав какво Ви свързва и Ви ангажира със спортистите, имащи физически дефицит?

- Имах много добър приятел, който за съжаление почина много млад. Той имаше тежко двигателно увреждане и беше голям футболен запалянко на ЦСКА. Постоянно го водех на футболни мачове и други състезания. По-късно се появи Петко Стефанов - един от създателите на организацията на инвалидите, който също е на инвалидна количка - бивш спортист, претърпял тежка травма. Той беше един от най-запалените деятели, с когото действахме много активно за развитието на спорта сред хората с увреждания. А за пръв път през 1985 г. доктор Калайджиев ме изпрати да придружавам едно момче с нарушено зрение от Пловдив - Митко, на състезание по ски в Норвегия.
Състезанията по ски в Норвегия се организираха изцяло от норвежката армия и идеята беше да използваме техния опит и да направим същото и в България по линия на ЦСКА. След като се върнахме, тук дойдоха представители на организаторите от Норвегия, начело с един незрящ човек - Ерлинг Стурдал, който е може да се каже основател на организирания спорт за хората с увреждания в Норвегия. Тогава заедно огледахме базите на Витоша и на Паничище и решихме следващата година да организираме състезанията на Паничище. Така през 1986 година организирахме съревнованието по ски с голямата подкрепа на Министерството на отбраната, откъдето бяха изпратили заповед до командира на дивизията в Дупница да ни съдейства. С помощта на дивизията и на войниците, техниката и транспорта, ние успяхме да проведем това състезание. В него участваха и норвежки състезатели, и норвежки военни. Дори се шегувахме, че това е първата среща между офицери от НАТО и офицери от Варшавския договор. Тогава от тях получихме дори една установка за стрелба с пушка за незрящи, но за съжаление впоследствие тя беше разпиляна в резултат на небрежно отношение. Поради тази причина ние не успяхме да развием биатлона в България, а останахме само на ските.
Малко по-късно биатлонът за незрящи бе въведен като дисциплина в параолимпийските игри, като сега, разбира се, системата е много усъвършенствана.

- Каква е Вашата оценка за нивото на спорта сред невиждащите спортисти в България днес?

- Имам много добри контакти със Съюза на слепите, както и с много от незрящите спортисти и треньорите им, при това от дълги години. В много случаи съм присъствал не само като гост, но и като организатор на различните спортни прояви. Интересно беше например с това незрящо момче Митко, за когото вече стана дума. За участието в Норвегия той беше избран, защото преди това беше ходил на ски-курс за няколко дни на Мальовица. Този курс е бил за ски-алпийски дисциплини, но както се сещате за три дни човек не може да се научи да кара добре ски. Когато отидохме в Норвегия, ние нямахме нито обувки, нито ски, нито пък каквато и да било екипировка. Домакините бяха обещали да осигурят всичко необходимо. Вече впоследствие закупихме ски-екипировка и у нас.
Нивото на спорта сред хората с увреждания като цяло, в това число и на спортистите с нарушено зрение, се издигна много бързо и бих го оценил като много високо. Бих казал дори, че нещата са вече на ниво професионален спорт, точно както при спортистите без увреждания. Това се дължи и много зависи от начина на подготовка, материалната база, начините на стимулиране - физическо и медикаментозно. Така че всяка година става все по-трудно да се намесим в борбата за разпределение на медалите в най-отговорните състезания. При условията, които ние имаме, а те не са от най-добрите, се изискват много усилия, много лишения и жертви, за да може действително да се постигне това равнище.
Деветдесетте години имаше доста голям спад в развитието на спорта не само при хората с увреждания, но изцяло в България. Сега за радост има добри искри в това отношение и се наблюдава определен подем. Например през 2005 г. се проведе Първото световно първенство по лека атлетика за младежи с нарушено зрение в Прага, където изпратихме една голяма делегация от спортисти от двете училища в София и Варна. Тогава страните-участнички не бяха много, конкуренцията не беше силна и ние взехме много медали - златни, сребърни и бронзови. Оттогава тези състезания се провеждат през две години - по традиция в Колорадо Спрингс, където редовно участват българи, на които осигуряваме финансиране.

- Българската параолимпийска асоциация финансира спортните изяви на българите с различни видове увреждания за международни и национални спортни прояви. Откъде обаче се финансира самата Българска параолимпийска асоциация?

- Първо ще внеса едно малко пояснение, че хората с увреден слух не са членове на Международния параолимпийски комитет. Те имат отделна световна спортна организация и затова техните участия са по друга линия.
Българската параолимпийска асоциация участва в проекти към Министерството на спорта и на базата на тях получаваме известно финансиране. Разработвайки тези ежегодни проекти, ние поемаме, разбира се, и известни ангажименти за участие и за класиране на нашите спортисти, на базата на което получаваме средства. Имаме и някои спонсори, каквито за съжаление в България вече трудно се намират, особено за хората с увреждания. Един от тях е застрахователната компания "Алианс", тъй като тя е спонсор на Международния параолимпийски комитет. Само 8 държави в света, сред които е и нашата, получават известна субсидия. Освен това в България имаме една много силна лаборатория "Вип плюс", която изработва спортни протези за спортистите с увреждания на опорно-двигателния апарат. Спортните протези са много скъпи, а без тях спортистите не могат да бъдат пълноценни състезатели. В тази лаборатория изработката на такива протези излиза много евтино в сравнение с цените в чужбина, а освен това "Вип плюс" ни помага и чисто финансово, като ежегодно ни превежда определени суми.
За радост нещата от година на година се подобряват, въпреки че сме далеч от това, което получават професионалните спортисти. В сравнение с минали години обаче сега нещата са много по-добри.
Успяхме да поставим почти на равни начала нашите спортисти с всички останали. Ето например носителите на медали от олимпийски игри, след като прекратят кариерата си, получават нещо като пожизнена пенсия. Ние успяхме да изравним размера на тези плащания с плащанията за спортистите без увреждания. В това отношение най-добре стана с Георги Сакеларов и Донко Ангелов, защото размерът е 3 минимални работни заплати за носителите на златен медал, като съответно за сребърен са две, а за бронзов една. Ако има повече медали, това вече представлява един сериозен доход.
Равностойното заплащане беше отвоювано от нашата асоциация по времето на министър Васил Иванов - Лучано, който беше поел инициативата да го прави за професионалните спортисти и ние натиснахме да бъдат включени и нашите. Това се отнася и до премиите, които спортистите получават за призово класиране на световни и европейски първенства и на параолимпийски игри. Вярно е, че спортистите с увреждания не получават максимума, който е за останалите, но са много близо до него. Ние тръгнахме от нищо, минахме през 25 процента, 30, 50 и сега сме вече някъде около 70-80 процента от сумата за всеки спортист без увреждане. Естествено, донякъде има основание, тъй като при нас невинаги участието е така масово и конкуренцията не е толкова голяма, но като цяло, за да завоюваш медал, дори при участие от 5 човека, е необходим много висок резултат, защото тези 5 човека са на най-високо равнище в света в определената категория за хора с дадено увреждане.
Освен това самата подготовка на спортист с увреждане изисква много повече труд и много повече средства, отколкото при другите състезатели. Разходите са практически двойно по-големи.

- По този начин асоциацията се бори и за изравняване на спортистите с увреждания със здравите спортисти, така ли е?

- Да, това е нашата голяма цел и постепенно, макар и бавно, бележим някои успешни крачки в постигането на тази цел.

- Беше ли изненада за Вас днешната награда и как я приемате лично за себе си?

- Действително, много приятна изненада. Доволен съм, че получих висока оценка за това, което съм вложил като желание и като възможности и евентуално с нещо съм помогнал за развитието на спорта сред незрящите. Сега асоциацията отделя много средства за развитието на голбала - за участията в международни първенства. И още нещо, което на всяка цена искам да отбележа, това е, че младите атлети от двете училища, особено от Варна, освен леката атлетика много успешно развиват джудо и голбал. Всеки път те се връщат с шампионски титли и медали.

- Колко незрящи българи участват на параолимпиадата в Лондон?

- За съжаление от незрящите само двама - Радослав Златанов в леката атлетика, който участва и на параолимпийските игри в Китай, и зае шесто място на 100 метра гладко бягане, и Ивомира Михаилова в джудото.
Просто много трудно се вземат олимпийски квоти. Има спортисти, които са покрили стандарта за участие на параолимпиада, но броят на квотите е много ограничен и нашите спортисти се добират до тях много трудно.

Разговора води
Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 09, 2012

50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА В БЪЛГАРИЯ
Говорещата книга - моята паралелна вселена
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
Среща на ветераните в Пловдив
Нашите спортисти са на световно ниво
Висока оценка, а не реванш
Футболът в българските училища за слепи 1945-1968
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Уважаеми читатели,
ГОДИШНИНА
100 години Съюз на слепите и слабовиждащите в Германия
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Кюстендил
Бургас
МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ
"Фар на слепите" свети в Атина
ОЧЕРК
Великолепен бас и световноизвестен есперантист
СРЕЩА
Двама




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017