Брой 09, 2012

Тема: 50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ

Висока оценка, а не реванш


Един от дългогодишните деятели в ССБ, завеждащ спортната дейност, е Стефан Стефанов. В продължение на почти 28 години (от 1972 до 1999 г.), в които работи като главен специалист по културно-масовата и спортната дейност, той е изключителен организатор, коректен колега и приятел на всички, които го познават. Самият г-н Стефанов е спортист. Още от малък той участва в състезания по лека атлетика и играе футбол, но постиженията му са основно в леката атлетика, където е рекордьор на 100 метра бягане за юноши. От 1960 до 1970 той е част от националния отбор по лека атлетика. Балкански шампион е в дисциплините 4 по 100 и 4 по 400 метра бягане. Вземал е участие в европейски първенства, както и в една универсиада, където обаче не се представя добре.


През 1999 г., само няколко месеца преди пенсионирането му, по някакви неясни съображения, тогавашното ръководство на ССБ решава да го освободи от работа. До ден днешен г-н Стефанов се старае да избягва коментарите на тази тема.

- Какво Ви доведе в съюза на слепите?

- През 1965 г. Завърших спортната академия. След това записах още едно висше, но след две години се отказах и станах треньор в ЦСКА. Това обаче също не можа да ме грабне, а освен това имаше някои хора, обикновени спортисти, станали впоследствие началници, които не гледаха на мен с много добро око. По някакъв начин разбрах, че в Съюза на слепите има свободно място за човек, занимаващ се със спорт, за което кандидатствах и бях приет на работа. Никак не съжалявам, а дори много се радвам, че се свързах с тази категория хора, защото в емоционален план изглежда това много ми е импонирало.

- Преди това споменахте, че много сте се вълнувал и притеснявал. Това първата Ви среща с незрящи хора ли беше?

- Да, със сигурност много! Аз не бях свикнал с бита на тези хора и не знаех по какъв начин да ги накарам да ме уважават. За себе си мога да кажа, че имам развито социално чувство, но се страхувах как ще ме приемат те, защото това е един много сложен процес. Всеки си има свое его, което по някакъв начин защитава. Но определено мога да кажа, че бях приет добре.

- Лесно ли се вписахте в работния колектив и сред незрящите?

- Мисля, че немного лесно, но много достойно в рамките на няколко години, благодарение на Спас Карафезов, на Велик Атанасов, на Иван Илиев, който беше председател на Съюза, и разбира се на слепите, защото аз ги приех точно като равни и като приятели.

- Какви точно бяха Вашите функции и задачи на длъжността, която заемахте в Съюза на слепите?

- Първото и много важно нещо, което си бях поставил като задача, това беше връзката с училищата за слепи, която се осъществи много успешно. Изхождайки от длъжностната ми характеристика, аз трябваше да организирам спорта, да търся подходящи треньори и както казах - да поддържам връзки с училищата, за да могат децата да бъдат приобщавани към спорта. Веднага след постъпването си на работа се свързах с двамата директори, с които установихме взаимна симпатия, и те направиха всичко възможно децата да идват колкото може повече на републикански първенства. Много всеотдайни и добри бяха и учителите по физкултура. Определено мога да кажа, че децата се привързаха към мен и една част от тях станаха добри спортисти. По своя преценка там съм направил максимално най-доброто.

- Ваш ангажимент ли беше организирането на международните участия?

- Когато бяха по линия на ССБ, разбира се, ги организирах аз - заедно със завеждащия международния отдел. Тогава имаше план, който се приемаше от Изпълнителното бюро, включващ и международната дейност, тоест всичко, което идваше като покани за участие и т. н.

- Разполагахте ли със собствен бюджет?

- Да. Аз правех план, свързан с цялата спортна дейност на Съюза за годината, в който фигурираха суми по пера за различните видове спорт. Този план се приемаше от Изпълнителното бюро. Освен това имаше един много важен момент. Направих едно предложение пред Изпълнителното бюро – хора, които са участвали в големи състезания, в зависимост от категорията, да бъдат стимулирани финансово според спечелените награди. Предложението беше прието много добре, защото все пак, малко или много това са взаимозависими неща.

- Независимо от причините, поради които напуснахте Съюза в самия край на 90-те години, как се чувствате днес тук сред нас?

- О, определено много добре. Според мен това е най-хубавото място, където беше избрано да се проведе днешната среща, защото моите добри приятели Велик Атанасов, Кольо Мъндев и много други са тук. Отношенията ми с тях са се запазили и досега, и може би през седмица-две ние се чуваме по телефона. Това е доказателство за една приятелска връзка, продължаваща толкова години.
Аз силно уважавах много от деятелите на Съюза като Иван Илиев, Янаки Градев, Тодор Шошев. Много уважавах и Иван Ганев, който беше председател на Комисията по културно-масова и спортна дейност, а аз бях секретар на тази комисия. Но"благодарение" на него впоследствие ме изпъдиха от Съюза. Това беше малко обидно, защото не дойдоха да поговорят с мен, а го направиха някак тихомълком, като в същия момент ме наградиха със съюзното отличие "Златна значка".

- Днес Ви удостоиха с медал за особени заслуги. Как го приемате - признание или някакъв вид реванш от страна на Съюза?

- Не бих го приел като реванш, по-скоро го приемам като оценка. Нещо, което се е случило, е трудно да бъде реабилитирано. Колкото и да харесвам тази дума, не бих я употребил в този случай.
Аз съм човек, който е позитивно настроен към хората и когато ми се обади г-н Долапчиев, за да ме покани, почувствах веднага една топлина. В мен няма злоба. Тогава съм приел ситуацията като нещо, което е трябвало да се случи. Единственото нещо, от което бях огорчен, е, че те просто трябваше да ми кажат предварително и тогава щях да го приема по-човешки. Още повече - аз бях председател на профкомитета и въобще целият ми живот беше свързан с този съюз. Дълги години след това сънувах, че ме връщат, явно това е дало някакво отражение на вътрешния ми мир.

В момента Стефан Стефанов е в превъзходна физическа форма и работи в частна фирма на свой близък. Настроението му е чудесно и през годините не е изгубил финеса и галантността си, с които го помнят всички, имали удоволствието да го познават и да работят с него.

Разговора води
Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 09, 2012

50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА В БЪЛГАРИЯ
Говорещата книга - моята паралелна вселена
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
Среща на ветераните в Пловдив
Нашите спортисти са на световно ниво
Висока оценка, а не реванш
Футболът в българските училища за слепи 1945-1968
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Уважаеми читатели,
ГОДИШНИНА
100 години Съюз на слепите и слабовиждащите в Германия
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Кюстендил
Бургас
МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ
"Фар на слепите" свети в Атина
ОЧЕРК
Великолепен бас и световноизвестен есперантист
СРЕЩА
Двама




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017