Брой 09, 2012

Тема: ОЧЕРК

Великолепен бас и световноизвестен есперантист

Ангел СОТИРОВ
Снимка: Милен ЙОРДАНОВ

Точно преди половин век, през месец март 1962 година той изпълнява солистичната партия на песента "Денят на свободата", по стихове на Слав Христов Караславов и музика на току-що завършилия Музикалната консерватория Стоян Бабеков, който само след няколко дни - от първи април същата година, ще започне работа в хора на слепите като втори диригент. По това време в Професионалния хор на слепите пее изключителният бас Христо Маринов, лауреат на Димитровска награда. Но на една почивка в село Долна баня музикологът Бабеков решава да даде солото на тази песен на 24-годишния Стефан. Младият бас напълно оправдава доверието и се справя отлично. След време тази песен със солист Стефан Паскулов ще бъде записана в Българското национално радио.
Според маестро Бабеков музикалните педагози на Стефан Паскулов са Катя Спиридонова, Христо Бръмбаров и Борис Христов. Съществувала е дори някаква възможност Стефан да специализира при Борис Христов за по-дълго време в Италия. Възможност, която за голямо съжаление на Стефан и на неговите фенове не се реализира поради не съвсем перфектните отношения на нашата страна тогава със Запада. Някои от нас може би многократно са се наслаждавали на "Куплетите на тореадора" из операта "Кармен" на Жорж Бизе, "Рондо на Мефистофел" из операта "Мефистофел" от Ариго Бойто, арии из операта "Дама Пика" на Пьотър Чайковски и много други в интерпретация на нашия талантлив изпълнител. Тази година се очаква Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928" официално да издаде двоен музикален диск на Стефан Паскулов.
Почти половин век Стефан е и активен есперантист. Може би Световният конгрес на слепите есперантисти, проведен в София през лятото на 1963 година (в който и аз самият имах удоволствието да участвам), в чиято културна програма взе участие Професионалният хор на слепите, приобщава Стефан към есперантското движение, отключва у него пориви за пътешествия в други държави. Заедно с Таня Милева, друга световноизвестна невиждаща есперантистка от близкото минало, и Султанка Минева младият солист започва да участва в световните конгреси на слепите есперантисти, в чиито културни програми той и Султанка изпълняват популярни оперни арии. Дори в Римини, Италия и Стокхолм Стефан Паскулов и Султанка Минева имат концерти не само за есперантисти и тамошните зали се пълнят и от неесперантоезична публика. Първият световен конгрес на слепите есперантисти извън България, в който Стефан участва, е конгресът, състоял се в Будапеща през лятото на 1966 година, а вторият - този, който се провежда в Хелзинки през 1969. Отново тройката е същата - Таня, Султанка и Стефан. Понякога към тяхната група се присъединява и друг известен есперантист и утвърден наш музикант - маестро Михаил Карамихайлов (дългогодишен главен диригент на Професионалния хор на слепите), и тройката се превръща в четворка. Тези четирима щастливци твърде често успяваха да гастролират на Запад и то в годините на Студената война, далеч преди прословутото разведряване. Много слепи есперантисти от Америка, Европа и Азия, представители на по-зрелите поколения, познават Стефан, спомнят си неговия дълбок басов глас, аплодирали са негови изпълнения. Ние, участниците преди пет години в Световния конгрес на слепите есперантисти в курорта Албена, имахме щастливия случай за последно да се насладим на живо на неговия певчески талант. Там той подари на много участници музикален диск с негови изпълнения.
Като истински артист Стефан има две съпруги - Бонка и Иванка, разбира се, в различно време. Тези негови съпруги са му дарили прекрасните му синове - Юрий и Милен. До всеки успешен мъж винаги е стояла една жена. Несъмнено, за Стефан тази жена е Ваня - цели три десетилетия тя е негова муза и надежден бял бастун, прилежна работничка и мъдра съветничка, неуморен шофьор и добронамерен критик.
Талантливият солист е също и умерено успешен предприемач. Почти половин век Стефан притежава малка фирма, предлагаща различни стоки. Така той се нарежда твърде близо до най-успешните софийски слепи търговци Николай Боев и Добри Димитров. Стефан също е бил понякога и обикновен продавач-консултант в своето предприятие, но най-вече работи в него като управител и снабдител, а втората му съпруга Ваня години наред усърдно си вади хляба там като продавачка и шофьор. С търговските си занимания той донякъде сякаш опровергава прословутия мит, че уж хората на изкуството не са особено прагматични. Може би и по отношение на това последно твърдение Стефан да дава също някакви солидни доказателства, които засега поне не съм изяснил добре. Но дори да се окаже, че не е чак толкова практичен (издънката му с "Лайф чойс"), той като човек на изкуството изглежда има право и на такива гафове.
Стефан е роден в крайдунавското село Остров на 10 август 1938 г. Загубва зрението си още на 7-годишна възраст при изключително неприятна, но същевременно и много показателна за онези военни и следвоенни времена, злополука. Три момчета от неговото родно село, сред които и той, намират бомба-играчка, пусната от англо-американските бомбардировачи на път за румънските рафинерии. Тези самолети от антихитлеристката коалиция са имали практиката да разпръскват, освен позиви на български и румънски език, също и бомби-играчки, които да травматизират населението и да накажат чрез тези не съвсем хуманни средства царство България, което доста дръзко и самонадеяно обявява война на техните велики държави. Децата се опитват да изследват находката си, удряйки я с камък. Точно този смел изследовател с камъка, може би най-малкият от всички, е Стефчо. Така той жертва очите си и три пръста от дясната си ръка в името на това проучване и става една от милионите жертви на Втората световна война. След завършването на Училището за слепи "Георги Димитров" Стефан Паскулов, въпреки сериозните увреждания на дясната си ръка, започва работа като кошничар във варненското предприятие на ССБ, където работи десетина месеца, вероятно за по-голяма пенсия (заплатите на кошничарите са тогава доста по-големи от тези на артист-хористите). През 1957 г. се премества в кошничарския цех на софийското предприятие, но веднага след своето пенсиониране (1961 г.) Стефан е назначен за артист-хорист в Професионалния хор на слепите, където повече от три десетилетия е изявен солист.
Стефан Паскулов се пресели доста внезапно и сякаш малко прибързано в по-добрия свят, без дори да навърши 74 години, след тридневен престой в софийската Трета градска болница. Ние, неговите приятели, колеги, съидейници и почитатели на големия му музикален талант, дълбоко скърбим поради неочакваната загуба!

Назад

Всички статии на Брой 09, 2012

50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА В БЪЛГАРИЯ

Говорещата книга - моята паралелна вселена

50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ

Среща на ветераните в Пловдив
Нашите спортисти са на световно ниво
Висока оценка, а не реванш
Футболът в българските училища за слепи 1945-1968

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Уважаеми читатели,

ГОДИШНИНА

100 години Съюз на слепите и слабовиждащите в Германия

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
Кюстендил
Бургас

МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ

"Фар на слепите" свети в Атина

ОЧЕРК

Великолепен бас и световноизвестен есперантист

СРЕЩА

Двама