Брой 09, 2012

Тема: 50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА В БЪЛГАРИЯ

Говорещата книга - моята паралелна вселена


Уважаеми читатели, настъпи моментът да обявим резултатите от конкурса за есе "Говорещата книга - моята паралелна вселена". На 30 юли 2012 година комисия в състав Красимира Томова, Димитрина Михайлова, Марина Петкова и Петър Калинов, след като разгледа получените в редакцията на списание "Зари" творби, определи призовата тройка в класирането. Първа награда бе присъдена на Румяна Каменска-Донкова от София, второто място спечели Кирил Дамянов от Пловдив, а трети се класира Петър Петров от Видин. Трите наградени творби публикуваме в поредни броеве на нашето списание. В този брой имаме удоволствието да Ви представим есето на победителя в надпреварата Румяна Каменска-Донкова.

Говорещата книга - моята паралелна вселена

Не знам как си представяте живота, но на мен той ми прилича на ансамбъл - чудновата, непредсказуема смесица от звуци, докосвания, аромати, съдби. За виждащите към това се прибавя и огромен букет от цветове и форми. В нашия разнолик свят се обособяват няколко малки светове - истински или измислени. Светът на материалните неща, който понякога много ни привлича, но все пак без който не можем да минем, светът на приказките, музиката, литературата, киното. За колкото повече светове е отворена душата ни, толкова по-пълноценно и богато е възприемането на действителността, толкова по-всеобхватна е насладата, която ни носи тя. Това, за което ще разкажа сега, е нещо по-различно. Малкият свят, създаден за да отговори на нашите потребности, достъпен и разбираем за малко хора – светът на говорещата книга. Той е съчетание от богатството на световната литература и творческото виждане на човека, който я изпълнява. Освен че говорещите книги ни запознават с творчеството на стотици известни и недотам автори, те често ни дават възможност да се насладим и на незабравимо актьорско майсторство.
Някога, много отдавна, когато бях в първи клас, чичо ми донесе вкъщи приказките на братя Грим, записани на магнетофонни ленти. Тогава магнетофонът беше истинско чудо. Чичо ми пусна лентата и ме остави да слушам приказки един-два часа. Бях поразена. Колко хубаво е, че не трябва да моля никого да ми чете приказки. Пък и когато успявах да накарам някого от родителите си, те ми прочитаха само една или две приказки. А сега какво блаженство, мога да слушам до насита!
Това беше първата ми среща с говорещата книга, но истинското ми запознаване с нея стана доста по-късно. В седми клас на един конкурс по четене получих награда касетофон. Той беше български "Монтана", не можеше да записва, имаше само две копчета - за пускане и връщане на касетата. Но по онова време никой от съучениците ми нямаше касетофон. Оттогава освен брайловите книги, които четях с голяма страст, но ги намирах трудно, започнах да вземам и книги на касети от фонотеката. Пред мен се отвори истинска съкровищница. Книгите във фонотеката бяха несравнимо повече от тези в читалището, а и можех да вземам по няколко големи романа наведнъж.
Често ходехме с майка ми във фонотеката, напълвах куфарчето си с книги, а когато се прибирах вкъщи, първо проверявах кой четец чете всяка от тях. След това избирах от коя да започна. Понеже прекарвах доста време с книгите, четците ми станаха като роднини. Така беше и с моите познати. Освен емоционалната страна на въпроса, вълнуващото общуване с литературата, съпреживяването на съдбите и приключенията на литературните герои, говорещата книга помогна на мен и на много други незрящи да завършат висшето си образование.
Ако нямаше фонотека, въпреки голямото си желание да следвам българска филология, едва ли щях да се справя. Нямаше кой да ми чете, трудно намирах хора да ми помагат за малкото предмети, по които нямаше записани учебници. Хубавото е, че през годините много студенти поръчваха да им бъдат записани в студиото различни учебници. Всеки студент имаше право да донесе нужния му учебник и той беше записван за определено време. Аз също съм дала няколко учебника. По време на моето следване се бяха натрупали доста учебници по литература, право, философия, психология и други специалности, изучавани от незрящите. Дори имаше отделен каталог само с учебници. Без преувеличение мога да кажа, че говорещата книга изигра решаваща роля за моето образование. Освен учебниците и учебните помагала тя ми предостави море от литература - почти всички изучавани произведения.
С говорещата книга е свързана и още една вълнуваща среща, която промени живота ми - срещата с Библията. Още в началото на 90-те години тя беше записана на касети и първите й читатели в София бяхме ние със съпруга ми. Библията ни откри кой е Бог и какъв е смисълът на човешкия живот. По-късно си купихме 90 касети и ни я записаха в студиото. За нас тя бе истинско съкровище и в пряк, и в преносен смисъл. И сега, въпреки че имам няколко варианта на Библията, записани на диск и електронни, все още обичам да слушам онази първа Библия с гласа на Петър Евангелатов.
През 1992 г. решихме да си купим персонален компютър "Правец 8". Тогава се знаеше съвсем малко за компютрите. Въпреки че беше много скъп, купуването все пак беше възможно. Възникна обаче въпросът какво ще правим с него, как ще се научим да го ползваме. И в това ни помогна фонотеката. Имаше записана книга за работа с "Правец 8". Благодарение на нея започнахме бавно и търпеливо да изучаваме непознатите английски думи, които четецът произнасяше и по букви, за да можем правилно да изписваме командите. Не само че изучавахме командите, но дори правехме малките програмки на Basic, дадени за упражнение. По-късно сменихме компютъра си с по-голям и книгата за работа с DOS 5.0, която също беше записана във фонотеката, стана наш основен пътеводител.
Но вълшебствата не свършват дотук. Във фонотеката беше записан и радиокурсът по английски език, предаван някога по програма "Знание" на Българското радио. Този курс ми помогна да навляза в дебрите на неговото изучаване. Можех също да усъвършенствам произношението си на есперанто, като слушах есперантска реч. В студиото се записва есперантското списание "Bulgara esperantisto".
Със създаването на новото Студио за звукозапис говорещата книга стана още по-достъпна. Сега книгите се записват на CD дискове, което дава възможност всеки, който пожелае, да има лична библиотека. Наистина компютрите донякъде си съперничат с говорещата книга, книгите в електронен вариант също са много, но тя внася своя особен елемент в ансамбъла от възможности. Когато се умори от синтезираната реч на компютъра, който има желание, може да се наслади на естествения човешки глас. Освен това ползвателите на компютри все още са малка част от общия брой читатели. За много хора книгите и списанията, записани на дискове, са единственият начин за самостоятелно четене.
През последните години всички ние сме свидетели на поразителното развитие на новите технологии. Вярвам, че и пред говорещата книга се откриват нови неподозирани възможности. Ако се намери начин за получаване на говорещи книги чрез интернет, в редовете на читателите ще се влеят още стотици хора. Сигурна съм, че още дълги години говорещата книга ще остане нашата паралелна вселена, неповторимото съчетание между наука и литературно творчество, пречупени през призмата на актьорското виждане.

Румяна Илиева КАМЕНСКА-ДОНКОВА



Назад

Всички статии на Брой 09, 2012

50 ГОДИНИ ГОВОРЕЩА КНИГА В БЪЛГАРИЯ
Говорещата книга - моята паралелна вселена
50 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАН СПОРТ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕПИ
Среща на ветераните в Пловдив
Нашите спортисти са на световно ниво
Висока оценка, а не реванш
Футболът в българските училища за слепи 1945-1968
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Уважаеми читатели,
ГОДИШНИНА
100 години Съюз на слепите и слабовиждащите в Германия
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Кюстендил
Бургас
МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ
"Фар на слепите" свети в Атина
ОЧЕРК
Великолепен бас и световноизвестен есперантист
СРЕЩА
Двама




Архив на изданието
1 2 3 4