Брой 10, 2012

Тема: МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Поредно заседание на Балканския консултативен комитет у нас


На 15 септември страната ни бе домакин на 20-ото заседание на Балканския консултативен комитет към Европейския съюз на слепите. Делегации от 8 страни от Балканския регион се събраха в град Обзор, за да споделят достиженията на своите организации в областта на социалната политика, финансирането и правата на хората с нарушено зрение.
От тринайсетте страни-членки на БКК в заседанието участваха делегации от Румъния, Черна гора, Македония, Молдова, Сърбия, Албания, Косово и България.
Разбира се, специален гост беше един от основателите на БКК – г-н Иван Крумов.
Участниците обсъдиха Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и отклика на своите правителства на този фундаментален документ, както и реакциите и отражението на световната икономическа криза в техните страни. Споделиха и обсъдиха различни проблеми около статуса на живот на незрящите и начините, по които той да бъде непрекъснато повишаван.
Балканският консултативен комитет е създаден през 1990 г., с цел да се увеличат контактите между страните от Балканския регион. Идеята за основаването му е възникнала в Лисабон и е безспорна заслуга на г-н Крумов. Той разказа, че тогава е наблюдавал представителите от скандинавските страни, които много активно са се консултирали помежду си по различни въпроси, когато са се изказвали. Такива наблюдения г-н Крумов е имал и върху страните от така наречената латинска общност, а именно Франция, Португалия, Испания и Малта. Точно тогава той е преценил, че и страните от нашия регион се нуждаят от едно неформално сдружение, което да дава възможност за предварително уточняване на позициите. При завръщането си в България г-н Крумов споделя тази идея първо с румънския си колега Теодор Лепадату, който също е участвал в създаването на БКК. Идеята споделя и Янис Вардакастанис – тогавашният председател на Гръцкия съюз на слепите, както и г-н Кабаши от Албания. Те изпращат писма до председателите на организациите на слепите от Балканите заедно с проект на учредителен документ. Балканският консултативен комитет е учреден в София, в присъствието на четири делегации от Румъния, Гърция, Албания и България. Присъствали са и много печатни и електронни медии.
Делегатите приемат документ, регламентиращ целите и задачите на сдружението. Основното изискване в него е страните, членуващи в БКК, да са и членове на Европейския съюз на слепите. Организацията не е регистрирана като юридическо лице и нейните решения не носят задължителен характер. Целта й е да консултира своите членове – балканските страни – по всякакви въпроси, свързани със слепите хора. Именно оттам Балканският консултативен комитет носи името си.
Оттогава дейността му е свързана с обмен на всякаква информация, отнасяща се до социалното и националното законодателство, състоянието на националните организации от балканските страни и всички факти, пряко засягащи живота и социалния статус на незрящите.
Друга задача на сдружението е да организира културно-масови и спортни прояви. В годините след основаването на БКК са организирани и провеждани балканиади по лека атлетика и шахмат, създаден е и клуб на пишещите слепи журналисти от Балканите, който издава сборник с техни творби.
По-късно към БКК се присъединяват и националните организации от останалите балкански страни.
Г-н Крумов изрази огромното си задоволство, че организацията продължава да работи и пожела на всички национални организации и техните членове едно много по-високо качество на живот.
Гост на откриването на заседанието бе и кметът на град Обзор - г-н Христо Янев, който се обърна с няколко приветствени думи към делегациите. Той увери присъстващите, че общината на град Обзор винаги е готова да подаде ръка на всяко добро начинание и да оказва подкрепа на всички мероприятия, организирани от незрящите хора.
Председателството на БКК се поема на ротационен принцип. В момента организацията е под председателството на Сърбия и пръв взе думата Милан Стошич – председателят на Сръбския съюз на слепите от 2000 г., който е и председател на БКК.
Какво се случва в Сърбия на фона на кандидатурата й за членство в ЕС? Г-н Стошич сподели, че сръбската държава преразглежда законодателството, свързано с хората с увреждания, като сръбското правителство и парламента са ратифицирали Конвенцията на ООН още преди три години. В момента там законодателството се преработва в съответствие с нея. В Сърбия съществуват вече работещи закони - например закон против дискриминацията към хората с увреждания, закон за социална защита. В сръбското законодателство са регулирани и всички начини на финансиране, преференции и други права.
Проблемът е, по думите на г-н Стошич, че има множество закони, които на практика не се прилагат. Пак по негови думи - законите се приемат много лесно, но много трудно се изпълняват.
Сръбският съюз на слепите има 12 000 членове и 44 организации. Над 10 000 от членовете са незрящи, а около 1800 са с нарушено зрение. В Земун има едно училище за слепи за цяла Сърбия, но тенденцията и там е незрящите деца да преминават към интегрирана форма на обучение. Поради тази причина училището постепенно се преобразува в ресурсен център, където освен тифлопедагози, които оказват съдействие на учители по места, където има интегрирани деца, има и брайлова печатница за учебници.
Сръбският съюз на слепите издава брайлови и говорещи списания на CD и в дейзи формат. Освен това една от организациите във Войводина има свое говорещо списание. В Сърбия работят две брайлови библиотеки – в Белград и в Нови Сад, където освен брайлови издания се предлагат и говорещи книги - както на дискове, така и на касети.
Размерът на пенсиите, тоест доплащанията за придружител, е два вида. За напълно слепите той е от порядъка на 220 евро, а за хората с остатъчно зрение е 110 евро. Самите пенсии са в размер на 200-250 евро.
Както и у нас, много малко от незрящите сърби са осигурени с работа. В момента около 300 човека са работещи. Съществуват две защитени предприятия, където се произвеждат закачалки за дрехи и строителни елементи, но като цяло, по думите на г-н Стошич, положението с трудовата заетост и финансирането е много тежко. Предприятията се издържат от държавни субсидии, но от производство приходи практически няма.
Относно тифлотехническите средства в Сърбия съществува система на пенсионно осигуряване по инвалидност. Тази система предвижда на всеки 7 години незрящите да получават безплатно преди CD-плейъри, а сега говорещи многофункционални диктофони плекстолк, а на всеки 10 години всеки незрящ има право на безплатна пихтова машина.
В системата на здравеопазването незрящите имат правото да получават говорещ софтуер, часовници, бял бастун и тъмни очила. Тези придобивки незрящите сърби имат отпреди 5 години, докато социалните придобивки ползват от повече от 30 години. Говорещите термометри и апарати за кръвно налягане всеки си закупува със свои средства чрез Съюза на слепите, който ги внася от Германия и Белгия.
В Сърбия, както и у нас, има сформирана организация от представители на различни сдружения на хора с увреждания, наречена Амбрела (чадър). Г-н Стошич е неин председател и целта й е да комуникира и участва в преговори с правителството и да партнира с държавата, както у нас това прави Националният съвет на хората с увреждания.
Въпреки това, на въпроса има ли някакъв напредък в законодателството за хората с увреждания г-н Стошич отговори категорично, че няма.
Относно достъпността нещата не се отличават силно от при нас, дори може би в някои отношения сме малко по-напред - например що се отнася до звукови светофарни уредби и озвучени превозни средства. Хората с увреждания в Сърбия пътуват с намаление с градски и междуградски транспорт и ползват социален превоз с микробуси от точка до точка. В момента Сръбският съюз на слепите настоява за озвучаването на обществения транспорт поне в Белград.
Следващият от изказващите се бе Синан Тафай – председателят на Албанския съюз на слепите.
В Албания съществува закон, определящ социалния статус на слепите, в чието изработване Албанският съюз на слепите е взел основно участие. Този закон е в сила от 1996 г. Правата на слепите в Албания могат да бъдат разделени в две групи - социални и човешки права. Основната придобивка на албанските слепи е социалното плащане по инвалидност, което се полага на всеки незрящ, независимо от това на каква възраст е, дали работи и независимо от неговия социален статус. Слепите албанци получават и помощ за придружител, както и отстъпки за ползване на телефон и други режийни разноски.
Отделно учениците и студентите получават финансиране в размер на около 300 евро. Държавата заплаща здравните осигуровки на всички, както и разходите по различни съдебни дела. За незрящите са безплатни и посещенията на спортни и културни прояви като футболни мачове, театрални постановки, концерти и т.н. Безплатни са и част от лекарствата. Всички слепи са напълно освободени от данък върху доходите, както и от много други данъци и такси.
Частните фирми се освобождават с по 10 процента от данъци за всеки нает работник или служител с някакъв вид увреждане. При необходимост от какъвто и да било вид защита – от дискриминация, от насилие, от измама – всеки незрящ може да се обърне към Съюза на слепите, за да получи от него съдействие и да бъде представляван в съда. При каквито и да било съдебни спорове незрящите винаги минават с предимство и техните дела се разглеждат по бързата процедура.
Незрящите ползват предимство и при решаването на жилищни въпроси.
Албанският съюз на слепите има официален статус в страната, което означава, че представлява и защитава правата на всички слепи и нито едно решение от страна на държавата, свързано със слепите, не може да се вземе без негово участие.
Финансирането на организацията е от министерството на финансите, а локалните му организации се финансират от местните органи на управление. В зависимост от реализираните дейности финансирането на организацията е различно, но средно е около 200 000 евро годишно. При по-голяма активност то е достигало и до 400-500 000 евро.
Албанският съюз на слепите има 36 локални организации в страната и в зависимост от тяхната големина и брой членове те получават на местно ниво различно финансиране – между 5 и 10 000 евро. Общият брой на членуващите в организацията е 10 600 човека. Сред тях има 13 работещи адвокати и 15 психолози и социолози, работещи в различни училища. Сред незрящите има петима журналисти, един от които работи в радио "Тирана", както и няколко способни музиканти, един от които е директор на културен дом.
Училищата за слепи в Албания са 7 на брой. Няколко незрящи албанци имат и свой малък бизнес и благодарение на Съюза на слепите те са освободени от всякакви данъци – основно това са малки магазинчета. Голяма част от незрящите се занимават и със селско стопанство и градинарство.
По думите на г-н Тафай, слепите в Албания са много активни, особено що се отнася до образованието. Сред тях сега има 580 човека с дипломи за висше университетско образование. През последната година са се дипломирали 265 незрящи, а 217 все още са студенти. В училищата се обучават 165 ученици, като тази година 17 от тях са новопостъпили.
Много от слепите започват обучение не само защото са интелигентни, но и защото получават определени плащания като студенти.
Съюзът на слепите в Албания вече 8 години има център за говорещи книги, където се записват всички учебници и учебни пособия за ученици и студенти, както и художествена литература. До този момент там са записани повече от 3000 художествени произведения. Към съюза съществува и брайлова печатница, където се печатат предимно учебници за училищата за слепи, но все още нищо не е печатано за студентите, тъй като производството на учебници и за висшите учебни заведения е твърде скъпо.
В Албания има и тифлотехнически център, където се извършват различни технически услуги като компютърни курсове. За момента повече от 500 незрящи в Албания свободно работят с компютър, което им дава възможност да кандидатстват за добре платени работни места.
На фона на всичко постигнато много малка част от тифлотехническите средства слепите получават безплатно. Това са бял бастун, часовник, брайлова плоча за писане, а понякога и пихтова машина, говорещи термометри. Г-н Тафай подчерта, че всеки работещ член на съюза, който си закупи необходимото му помощно средство, получава сумата за него от организацията и по този начин то му излиза безплатно.
На студентите се дават компютри, брайлови дисплеи и аудиотехника, но само за периода на обучение. След като завършат, незрящите студенти са задължени да върнат всичко, за да може да бъде предоставено на други студенти.
Информация за ситуацията у нас изнесе и председателят на ССБ г-н Васил Долапчиев, а след него и председателят на Македонския съюз на слепите Жарко Селковски.
За последните 5 години положението на слепите хора в Македония се е подобрило с влизането в сила на измененията и допълненията на закона за социална защита, а от първи юли тази година е влязъл в сила и законът за социалните добавки, засягащи хората с 95 до 100 процента изгубено зрение. По този начин незрящите са придобили нови 115 евро към настоящите си доходи. За придружител сумата, която държавата отпуска на всеки, е 70 евро.
Доскоро брайловата библиотека се е стопанисвала и издържала от Съюза на слепите, но след преговори с правителството и министерството на културата от декември 2011 г. тя е филиал на Националната университетска библиотека. Чрез нея се разпространяват и брайловите издания на съюза.
Всеки понеделник Македонският съюз на слепите има и свое ефирно време в националното радио.
Организацията се финансира от лотария, по закона за хазарта, и придобитите по този начин средства възлизат на 170-180 000 евро годишно.
Броят на членовете на съюза е между 2200-2300 човека. Те получават основно и средно образование в Държавното училище за слепи. Там се провежда и обучение по масаж.
Незрящите македонци работят основно като масажисти и телефонисти, като телефонията ще бъде въведена като специалност в най-близко бъдеще. Предстои и изработването на синтезатор на македонска реч за компютър, ангажиментът за което е поет от факултета по информатика към университета в Скопие. Засега обаче незрящите в Македония успешно ползват синтезатора на българска реч.
Относно градския транспорт и озвучените светофарни уредби разбирането от страна на общинските власти е много слабо. Единствено в Скопие и Битоля могат да се намерят няколко озвучени светофара, но що се отнася до автобусния превоз въпросът все още не е решен, както и в България.
Незрящите ползват годишни карти за безплатно пътуване с обществен транспорт в големите градове, а с междуградски превоз слепите и техните придружители пътуват безплатно 6 пъти в годината, което важи както за влаковете, така и за автобусите.
Въпреки че този въпрос е законово уреден, все още възникват проблеми с някои от частните превозвачи.
На 4 декември 2011 г. Македонският парламент е ратифицирал Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и в тази връзка Съюзът на слепите и другите организации на хора с увреждания ще настояват законодателството да се приведе в съответствие с нея.
Както и у нас, македонското правителство има държавна стратегия за хората с увреждания за 2010-2018 г., но ръководството на Съюза на слепите не е много оптимистично относно прилагането й на практика.
На заседанието говори и Божидар Денда – председател на Съюза на слепите в Черна гора и директор на тяхната библиотека за слепи.
В Черна гора незрящите хора също не се радват на особено благоденствие. Положението им не е на нивото, на което ръководството на техния съюз би искало да бъде.
Там обаче съществуват три вида пенсии, отпускани на слепите хора по силата на три различни закона. Първият от тях е законът за социална защита, според който на всеки незрящ се отпускат месечно по 63 евро като социални плащания. Друг вид плащания са по закона за пенсионното осигуряване. Този закон вече не е действащ, но има хора, които са в заварено положение и все още получават средства в размер на 250 евро. Третият закон е за военноинвалидите и пострадалите при трудова злополука, по силата на който те получават около 1400 евро. Най-малка група са хората от третата категория, а най-многобройни са незрящите с най-ниските доходи - тези от 63 евро.
Относно помощните средства в Черна гора се е появил един проблем от края на миналата година, свързан с налагането на конкурсен принцип на избиране на фирми-вносители. Тъй като Съюзът на слепите не е регистриран като официален вносител на помощни технически средства, той няма право да участва в тази процедура и следователно му е отнето правото на внос. Затова вече почти година нуждаещите се не могат да получат полагащите им се тифлосредства. По този начин няколко десетки незрящи, заявили желание да придобият облекчаващите бита им помагала, са поставени пред избора да чакат или да си ги закупят.
Много малък брой от незрящите черногорци работят, въпреки че от три години там е в сила закон за трудовата заетост на хората с увреждания. Фондът за наемане на работа на тези хора се финансира от държавния бюджет.
Всяко лице с увреждане има право на 12 безплатни пътувания в страната годишно заедно с придружител. За градския обществен транспорт, както и в голяма част от страните на Балканите, във всеки град и община въпросът се решава различно. Но като цяло в Черна гора намаленията за пътуванията в градовете са минимални.
Като директор на Черногорската библиотека за слепи г-н Денда сподели, че нейният фонд се състои от книги на брайл, аудио-книги на CD и в дейзи формат. Библиотеката съществува от 6 години и извършва както библиотечна, така и издателска дейност. Тя разполага с малка печатница, която покрива за момента нуждите от брайлови издания. Библиотеката не е към Съюза на слепите, а се развива като отделно юридическо лице, финансирано от министерството на културата. За момента библиотечният фонд е от около 12 000 заглавия, а отделно библиотеката издава и списание. Друго говорещо списание издава Съюзът на слепите.
За състоянието на нещата в Румъния говори Теодор Лепадату.
Организацията на слепите в Румъния се нарича Асоциация на незрящите. Г-н Лепадату бе затруднен да даде категоричен отговор дали положението на организацията и на самите незрящи хора в Румъния е по-добро или по-лошо, отколкото преди присъединяването на страната към ЕС. От една страна, след присъединяването към Евросъюза нещата са се подобрили, защото това е дало възможност за по-голяма активност във всичките дейности на Европейския съюз на слепите, чийто член Румъния е още дълго преди присъединяването си към ЕС. Като конкретни и осезаеми положителни промени в бита на незрящите обаче няма нищо съществено.
В момента един напълно сляп румънец получава социална пенсия в размер на около 200 евро, без значение дали човекът работи или е безработен и къде живее. Работещите незрящи в Румъния са изцяло освободени от данък общ доход, който там е 16 процента. Държавната субсидия за незрящите деца е двойно по-висока в сравнение със зрящите.
В Румъния военноинвалидите са отделна категория незрящи, които получават още една отделна социална пенсия в размер на около 200 евро.
Там асоциацията няма свои предприятия, където да се трудят незрящите. Съществували са такива, но това са били производствени кооперации, където преди 1989 г. са работели около 4000 човека. В момента работят не повече от 1000 незрящи, които произвеждат картонен амбалаж, четки и различни опаковки. Най-голям процент от слепите румънци работят като масажисти – около 1400 човека. Асоциацията на незрящите активно съдейства на своите членове в трудовата им реализация.
Относно тифлотехническите средства асоциацията има сключен договор с голяма фирма от Виена, от която получават всички видове говорещи приспособления като часовници, термометри, апарати за кръвно налягане, глюкомери, везни, кантари, прибори за разпознаване на цветовете и т.н. В Румъния има различни фирми, които произвеждат бели бастуни, но всички помощни средства незрящите си закупуват сами. Асоциацията се явява единствено като посредник – вносител на всички необходими за слепите уреди и приспособления.
От 3 години на румънския пазар се е появила една нова частна компания, която също се занимава с внос на тифлотехнически средства. Тази фирма обаче няма право да реализира внос от австрийската компания, с която работи Асоциацията на незрящите.
В Асоциацията на незрящите членуват около 80 000 човека с първа и втора група инвалидност, а след като законът е допуснал и членството на хора от трета група - сега броят на членовете е 120 000.
Г-н Лепадату има много богат опит в работата с незрящите – повече от 40 години, и със сигурност може да каже, че слепите реално са не повече от 50 000, а останалата част са незрящи само по документи.
Първото училище за слепи в Румъния е основано през 1901 г. В момента специализираните училища в страната са 7 на брой, но с течение на времето броят на учениците в тях намалява. Причината е, че държавата подпомага финансово семействата на децата с увреждания, които се обучават в интегрирана форма и тогава те имат право на личен асистент.
Ето кое е най-важното и впечатляващото в закона за пенсиите в Румъния - в този закон има член, според който за мъжете трудовият стаж е 35 години, а за жените 30. За незрящите трудовият стаж е една трета от задължителния за всички стаж. След като се пенсионира, незрящият получава пенсия по трудов стаж, отделно от пенсията за инвалидност, и по този начин той придобива две пенсии.
Асоциацията има своя издателска дейност и в редакцията на списанието работят основно трима души и още петима, които сътрудничат. Общо взето активно работещите в издателската дейност са 8 на брой. Всички дописници от страната получават хонорар за труда си в края на всяка календарна година. Асоциацията разполага и със собствена брайлова печатница, която работи с двустранно печатащи принтери, внесени от Испания.
Румънският парламент е ратифицирал Конвенцията на ООН още през ноември 2010 г., но сега тепърва ще се работи по промените в националното законодателство в съответствие с нея.
Като цяло, за разлика от България, животът на незрящите в Румъния значително се е подобрил след демократичните промени от 1990 г. По думите на Теодор Лепадату, две са нещата, които са били добри за незрящите по времето на управлението на Чаушеску. Едното е, че всички незрящи са били издирвани и обучавани в специализираните училища за слепи, след което са били трудоустроявани в предприятията към кооперацията. Второто е, че те не са живеели в обособени комплекси, а в жилищни квартали, с други думи били са интегрирани в обикновена среда.
Г-н Теодор Лепадату в момента е първи заместник-председател на Асоциацията на незрящите в Румъния, като е оглавявал организацията в продължение на 16 години, тъй като по техния устав след 2 мандата председателят няма право да се кандидатира за длъжността. Неговият трети мандат му е бил гласуван като изключение с мнозинство от две трети.
За положението на слепите хора в Молдова бе поканен да разкаже председателят на техния съюз Дмитрий Склифос.
В сравнение с годините, когато Молдова беше част от СССР и съответно организацията на слепите е била част от Всерусийското общество на слепите, ситуацията за хората с нарушено зрение изключително много се е влошила. След разпадането на Съветския съюз едни от най-потърпевшите се оказват хората в неравностойно положение. До 1991 г. в производствените предприятия са работели абсолютно всички незрящи, където са получавали напълно прилични доходи. Продукцията на тези предприятия се е реализирала по целия Съветски съюз и в страните от бившия соц. лагер. В периода между 1991 и 1995 г. постепенно цялото производство е прекратено и предприятията преустановяват работа.
В момента, при официално приет за страната праг на бедността от 120 евро месечно, средната пенсия в Молдова за хората с нарушено зрение с първа и втора група инвалидност е около 50 евро. Едва от 2005 г. правителството е отпуснало парична помощ за придружител на незрящите с първа група в размер на 23 евро месечно.
Също от 2005 до 2011 г. незрящите молдовани са ползвали определени преференции във вид на 50 процента отстъпка при заплащането на различни данъци, такси, сметки и т. н. От 1 юли тази година тези преференции са орязани, което допълнително влошава и без това тежкото положение на хората с увреждания. Независимо от множеството писма от страна на ръководството на Съюза на слепите до различни държавни институции, както и проведените срещи с министри, досега проблемът не е намерил решение.
Тенденцията е и към постепенно орязване на преференциите за пътуване с обществен градски и междуселищен транспорт, а що се отнася до помощните средства - въпросът частично се решава чрез изработването на малки проекти, но доставката им е крайно оскъдна. Единственото хубаво нещо е, че на щастливците, доказали пред комисия от Съюза на слепите необходимостта да притежават едно или друго приспособление, то се дава безплатно. Основно това са бели бастуни и аудиотехника, докато необходимите говорещи термометри, часовници, апарати за измерване на кръвно налягане и везни не фигурират в списъка на тифлотехническите средства.
Подобна е и ситуацията с останалите организации на хора с увреждания, а донякъде тя е дори и по-плачевна.
От изказването на г-н Склифос стана ясно, че Молдова е може би в най-тежко положение сред страните от Балканския регион. Минималната социална пенсия по инвалидност там е в размер едва на 7 евро, а предприятията от времето на ВОС в момента са пред колапс.
Тази пролет парламентът на Молдова е приел закон за социално включване на хората в неравностойно положение.
Косово като млада държава все още не е член на БКК, но тяхна делегация присъства в качеството си на наблюдател. Ето какво сподели ръководителят на косовската делегация Меджит Фоничи.
Сдружението на слепите в Косово съществува от 1947 г. (тогава в пределите на бивша Югославия) и въпреки политическите промени още оттогава незрящите са останали сплотени и са запазили своето единство и обособеност като организация. От 1999 г. са поставени основите на Косовския съюз на слепите и той е останал такъв до 2003 г. От 2003 г. организацията се преструктурира и се сформира Сдружение на слепите и слабовиждащите в Косово, което наброява между 3 и 4000 членове, при население в страната от 2 500 000 души.
В момента сдружението получава от държавата минимална поддръжка, въпреки че на 14 юни тази година е внесен закон за подпомагане на слепите, който предстои да влезе в сила през 2013 г. Според този закон слепите в Косово ще имат право на минимално заплащане от 100 евро за инвалидност, като напълно слепите ще имат право и на плащания за придружител от още 100 евро. Също по силата на този закон за всички учебни помагала, тифлотехнически средства и пособия ще отговарят съответните министерства – на здравеопазването, на образованието и социалното. Предвижда се образованието за слепите ученици и студенти да бъде безплатно. В Косово съществува едно училище за слепи в град Печи, но както е тенденцията в цяла Европа и там се отдава голямо значение на интегрираното обучение. Сега тази форма на обучение обхваща 30-40 незрящи деца, които се подпомагат от ресурсни учители – специалисти от училището за слепи. Незрящите косовари нямат собствен синтезатор на албански език, но въпреки това част от тях работят с компютър. Целта на сдружението е до края на годината да осигури такъв безплатно, създаден от чешка софтуерна компания.
Като цяло организацията се издържа благодарение на проекти. От 2007 до 2010 година държавата е отпускала минимални субсидии в размер на 12 000 евро годишно, но от 2010 г. тази субсидия е преустановена.
В администрацията на Сдружението на слепите в Косово работят общо 8 човека, а по международен проект сега са наети още двама.
С помощта на държавата от 2010 г. се издава ежемесечното брайлово списание „Наше око” и това е първото брайлово периодично издание за незрящите в Косово. Списанието се издава и в аудио-вариант, като се записва на диск в студията на различни радиостанции.
Като млада държава Косово все още не е ратифицирало Международната конвенция за правата на хората с увреждания, но очакванията са след влизането в сила на закона за слепите тя да бъде ратифицирана.
Относно контактите с правителството - основни участници и съветници при създаването на закона за слепите са били самите слепи хора. От първия до последния момент на обсъжданията те са били включени и тяхното мнение е вземано предвид като част от работните групи.
Според този закон градският транспорт ще бъде безплатен за незрящите. Междуградският ще се ползва с намаление от 50 процента.
В Косово се трудят не повече от петдесетина незрящи, защото обществото все още е пълно с предразсъдъци и въпросът с трудовата реализация е много трудно решим за момента. Основните, упражнявани от незрящите, професии са масажисти, телефонисти, преподаватели в училището за слепи.
От 2000 година през университета в Прищина по различни специалности са преминали обучение над 35 незрящи, но те са малък процент на общия фон. Сдружението на слепите не подпомага финансово незрящите студенти, но им оказва всякаква логистична помощ (за получаване на стая в общежитие, за стипендии), благодарение на намерени спонсорски средства от частни компании.
Доколкото стана ясно, надеждите на сдружението и на всички слепи хора в Косово са свързани с прилагането на новия закон, който се очаква да повиши качеството им на живот.
В самия край на заседанието г-н Крумов подчерта, че Балканският консултативен комитет има за цел и да даде пример на всички политици и държавници да се обединят и да решават всички въпроси в рамките на добрия и приятелски тон. Поне що се отнася до участниците в настоящия форум - тази цел е постигната.
Срещата премина в изключително приятелска и позитивна атмосфера, а за доброто настроение допринесоха и домакините от хотел "Хоризонт" с управител Тошко Николов.
Председателят на ССБ Васил Долапчиев даде висока оценка на организацията на мероприятието.
Изводът, който може да се направи от всичките изказвания, за съжаление е, че на фона на общата икономическа криза все повече нараства тревожната тенденция към ограничаване правата на хората с увреждания.
"Това налага организации като нашата да продължават борбата за по-достоен живот на хората без зрение."
На въпроса къде се нарежда нашата организация сред организациите от страните, които присъстваха и информираха колегите си, г-н Долапчиев отговори:
"Няма еднозначен отговор и тук. При разговорите, които водихме с всяка делегация поотделно, се откроява една доста пъстра картина. По някои въпроси сме доста напред, в други отношения за съжаление не сме. Но например по въпроса за социалните услуги се оказа, че една 22-милионна Румъния няма нито Национален център за рехабилитация, нито центрове за социална рехабилитация и интеграция за незрящи, както ги наричаме ние - дневни центрове. Тоест няма никаква мрежа от социални услуги – аз бях шокиран от тази информация. От друга страна пък черногорци, сърби и македонци имат закон за трудова заетост на хората с увреждания - нещо, което на нас ни предстои тепърва да преговаряме с правителствата да бъде разработено и у нас. Така че те в тази насока са добре, но говоря от гледна точка на нормативната база. Като реална заетост обаче там няма повече постижения, отколкото у нас. Като цяло ние нямаме по-лошо законодателство и по-лоша практика. Проблемът при нас произтича основно от ниския размер на основните доходи – пенсии и добавки. Преобладаващо на Балканите тези доходи са между 250 и 350 евро, докато у нас те са средно между 160-170 евро. Всички се убедихме, че най-трагично е положението в Молдова, където социалната пенсия е от 7 евро. В посока политиката на доходите има какво да догонваме. Но например в областта на културата и спорта никъде няма такава масовост както у нас. Като инициатива по нищо не отстъпваме на другите страни, като структура също работим на много добро ниво с общините. Тепърва има какво да обменим взаимно като идеи, има с какво да си помагаме. Ето - с румънците водехме разговори за реализация на съвместни проекти. За мен срещата беше много ползотворна".

Марина ПЕТКОВА

Снимки от събитието:



Назад

Всички статии на Брой 10, 2012

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара загора
Добрич
София
Пловдив
ИНТЕРВЮ
Искам да радвам всички българи
КОНКУРС
Световен конкурс за есе
КОНКУРС ЗА ЕСЕ
Говорещата книга - моята паралелна вселена
ЛИТЕРАТУРА
За цената на свободата
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Поредно заседание на Балканския консултативен комитет у нас
ОЧЕРК
Очите на камбаните
ПОКАНА
Управителният съвет на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания",
ПРОЕКТИ
Реализиран проект от СКХЗУ "Пауталия спорт - 2005" Кюстендил




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017