Брой 10, 2012
Тема: ИНТЕРВЮ
Искам да радвам всички българи
С Радослав ЗЛАТАНОВ разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА
Едва ли има човек, който да не се почувства горд със спортния успех на свой сънародник, особено когато този спортист е донесъл на страната си медал. При страхотна конкуренция в надпреварата на параолимпийските игри, които се проведоха в Лондон през август 2012 г., Радослав Златанов ни зарадва с бронзов медал в дисциплината скок на дължина с постижение от 6 м и 81 см. Освен медала той зае и престижното шесто място в бягането на сто метра.
Роден е през 1987 година във Велико Търново. До 6-и клас учи в масово училище в родния си град, а после поради намаляване на зрението се премества в училището за деца с нарушено зрение в София, където завършва средното си образование. Сега е студент последна година в Националната спортна академия -треньорски профил. Радослав е с остатъчно зрение и това му дава възможност да се справя безпроблемно и както виждаме изключително успешно в тренировките и състезанията.
- Как започнахте да се занимавате със спорт?
- Всичко стана благодарение на моя учител по физическо възпитание – Дейвис Виделов.
- Към кой спортен клуб тренирате?
- Отначало тренирах в "Локомотив" София, а сега като студент в спортния клуб на академията.
- Кой е Вашият треньор?
- Пак моят учител ме запозна с треньора ми - това е Георги Недев.
- Кои са Вашите дисциплини?
- Състезавам се в бяганията на сто и двеста метра, а също така и на скок на дължина.
- На Вас се разчиташе да се представите по-добре в бягането на сто метра, а то се получи, че взехте медал на скока. Според Вас каква е причината?
- Случи се така, че в двете дисциплини финалите бяха с разлика само 4 часа. При скока аз получих травма и за толкова кратко време не можах да се възстановя. Тръгнах добре, но после болката си каза думата и аз останах на шесто място с резултат от 11.25 секунди. Съжалявам, че двата финала се случиха в един ден, защото в бягането на сто метра до седемдесетия метър бях втори. Това явно не е само мой проблем. Предстои конференция, на която се очаква да се вземе решение, с което да не се разрешава участието на един състезател в два финала в един и същи ден.
- Как мина подготовката Ви за параолимпиадата?
- Мина много добре. Имахме доста лагери - зимата в София, януари и февруари турнири в чужбина, после имахме лагери в Приморско, в "Спортпалас" Варна. Мога да кажа, че не само аз, но и всички останали сме много доволни от това, което направи за нас държавата, за да можем добре да се подготвим и да представим подобаващо нашата страна. Наистина и правителството, и министърът на спорта г-н Свилен Нейков ни осигуриха страхотната възможност да се подготвим и да се представим добре. Мисля, че при завръщането ни от Лондон зарадвахме всички българи с нашите постижения.
- Кой Ви беше най-сериозният конкурент при бяганията?
- В бягането на сто метра ирландският състезател е от страхотна класа. Той дава такива резултати, каквито дават и здравите хора. На скока се вижда пък колко са силни кубинците. Съвсем смело мога да кажа, че конкуренцията беше много сериозна.
- За пръв път ли участвате на параолимпиада?
- Не, за втори път. За пръв път участвах през 2008 година в Пекин, където се класирах, както и този път, на шесто място в бягането на сто метра.
- Участвал ли сте и в други световни и европейски състезания?
- Да, участвал съм. Имам медали от доста други състезания. Като последното беше състезанието преди олимпиадата. То се проведе в Холандия. На него участвах в дисциплините дълъг скок и бяганията на сто и двеста метра. Върнах се с два сребърни и един бронзов медали. Имам една световна титла за младежи от 2005 г. Тогава поставих и рекорд в бягането на сто метра. Моят личен рекорд е от състезание в Италия и е 10.80 сек., като се надявам да го подобря много скоро.
- А на дълъг скок колко Ви е рекордът?
- На параолимпиадата е 6.81, а личният ми рекорд е над 7 метра. При нас резултатите са много високи. Седем метра е минимумът. В света сме осем човека, които правим скокове над този резултат.
- Готвите ли се за следващо състезание и къде ще бъде то?
- В момента съм малко в почивка, защото лекувам травмата от олимпиадата, но след две-три седмици започвам подготовка за световното първенство във Франция през 2013.
- Какво си пожелавате занапред?
- Да се реализирам като треньор, но преди това да поставя много рекорди и да радвам всички българи.
Виж снимки:
Всички статии на Брой 10, 2012
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара загораДобрич
София
Пловдив