Брой 10, 2012

Тема: КОНКУРС ЗА ЕСЕ

Говорещата книга - моята паралелна вселена


Уважаеми читатели, публикуваме есето на Кирил Дамянов от Пловдив, спечелило второ място на конкурса "Говорещата книга - моята паралелна вселена".

Говорещата книга - моята паралелна вселена

Имам аз една мечта -
да заспивам с книга във ръка.
В сънищата свои да пренасям
туй що виждат моите очи незрящи.


Книгата, тази бяла лястовица, излетяла от пещерата на нашите пра-пра отци, минала над пустини и морета, днес е тук при нас. Преобразена, оставила старата поовехтяла кожа и вече говори на чист "уиндоуски" език.
Аз съм вашата светлина в мрака – каза тя. С мене вие ще вървите, без да се страхувате от тъмнината, ще откривате нови светове.
Но ние не виждаме. Не можем да те чуваме.
Така е, но само почакайте и ще ме чуете.
И стана чудо. Заредиха се дни на неуморна работа в работилницата, наречена звукозаписно студио на слепите. Започна прехвърляне на всякакъв вид литература върху лентови носители.
Оттам те потеглиха към нас, незрящите читатели от цялата страна.
Помня първите гласове на Любен Аврамов и Иван Иванов. С тях препусках из дивата прерия, опъвах платната на пиратските кораби, обикалях земята нашир и надлъж с капитан Немо на "Наутилус".
Колко нощи съм изкарвал край лагерните огньове на бушменските племена, тръпнейки от разкъсващите слуха и нервите лъвски ревове!
Гласовете от лентата ми помагаха за миг да се пренасям от един континент на друг, да премина през хилядолетната история на света и да усетя колко е силен огънят на словото. За нас, слепите, говорещите книги са втори живот. Те разкъсаха мрака и отвориха хоризонта за нови светове. Дали щяхме да сме същите сега, ако преди 50 години не се беше случило това чудо на техниката звукозаписът!? През годините той претърпя много промени в добрата посока. Тежките ролки и касети се замениха от удобните за носене дискове. Флаш плейърите са нещо невероятно - огромен обем информация в миниатюрно устройство с размерите на човешки палец. Всичко е толкова различно от онова време. Гласът, излизащ от плейъра, обаче си е все същият. Магнетичен и неподправен, той те увлича като река, понесла се към безбрежния океан на познанието. Грубата дървена лодка се е превърнала в прекрасен бял кораб. И всичко това благодарение на усилията на много хора, голяма част от които са незрящи. Те преживяват заедно със нас, читателите, болките и радостите на героите от хилядите романи и повести, записани в звукозаписното студио на Съюза на слепите в София. Помагат ни да се чувстваме пълноценни чрез информацията, която получаваме от книгите. Професионалните четци са не просто един глас. Те са нашите очи. Те са мостът между тъмнината и светлината.

Кирил ДАМЯНОВ



Назад

Всички статии на Брой 10, 2012

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара загора
Добрич
София
Пловдив
ИНТЕРВЮ
Искам да радвам всички българи
КОНКУРС
Световен конкурс за есе
КОНКУРС ЗА ЕСЕ
Говорещата книга - моята паралелна вселена
ЛИТЕРАТУРА
За цената на свободата
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Поредно заседание на Балканския консултативен комитет у нас
ОЧЕРК
Очите на камбаните
ПОКАНА
Управителният съвет на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания",
ПРОЕКТИ
Реализиран проект от СКХЗУ "Пауталия спорт - 2005" Кюстендил




Архив на изданието
1 2 3 4