Брой 10, 2012
Тема: КОНКУРС ЗА ЕСЕ
Говорещата книга - моята паралелна вселена
Уважаеми читатели, публикуваме есето на Кирил Дамянов от Пловдив, спечелило второ място на конкурса "Говорещата книга - моята паралелна вселена".
Говорещата книга - моята паралелна вселена
Имам аз една мечта -
да заспивам с книга във ръка.
В сънищата свои да пренасям
туй що виждат моите очи незрящи.
Книгата, тази бяла лястовица, излетяла от пещерата на нашите пра-пра отци, минала над пустини и морета, днес е тук при нас. Преобразена, оставила старата поовехтяла кожа и вече говори на чист "уиндоуски" език.
Аз съм вашата светлина в мрака – каза тя. С мене вие ще вървите, без да се страхувате от тъмнината, ще откривате нови светове.
Но ние не виждаме. Не можем да те чуваме.
Така е, но само почакайте и ще ме чуете.
И стана чудо. Заредиха се дни на неуморна работа в работилницата, наречена звукозаписно студио на слепите. Започна прехвърляне на всякакъв вид литература върху лентови носители.
Оттам те потеглиха към нас, незрящите читатели от цялата страна.
Помня първите гласове на Любен Аврамов и Иван Иванов. С тях препусках из дивата прерия, опъвах платната на пиратските кораби, обикалях земята нашир и надлъж с капитан Немо на "Наутилус".
Колко нощи съм изкарвал край лагерните огньове на бушменските племена, тръпнейки от разкъсващите слуха и нервите лъвски ревове!
Гласовете от лентата ми помагаха за миг да се пренасям от един континент на друг, да премина през хилядолетната история на света и да усетя колко е силен огънят на словото. За нас, слепите, говорещите книги са втори живот. Те разкъсаха мрака и отвориха хоризонта за нови светове. Дали щяхме да сме същите сега, ако преди 50 години не се беше случило това чудо на техниката звукозаписът!? През годините той претърпя много промени в добрата посока. Тежките ролки и касети се замениха от удобните за носене дискове. Флаш плейърите са нещо невероятно - огромен обем информация в миниатюрно устройство с размерите на човешки палец. Всичко е толкова различно от онова време. Гласът, излизащ от плейъра, обаче си е все същият. Магнетичен и неподправен, той те увлича като река, понесла се към безбрежния океан на познанието. Грубата дървена лодка се е превърнала в прекрасен бял кораб. И всичко това благодарение на усилията на много хора, голяма част от които са незрящи. Те преживяват заедно със нас, читателите, болките и радостите на героите от хилядите романи и повести, записани в звукозаписното студио на Съюза на слепите в София. Помагат ни да се чувстваме пълноценни чрез информацията, която получаваме от книгите. Професионалните четци са не просто един глас. Те са нашите очи. Те са мостът между тъмнината и светлината.
Кирил ДАМЯНОВ
Всички статии на Брой 10, 2012
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара загораДобрич
София
Пловдив
