Брой 10, 2012

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив


Пет години дует "Настроение"

Всичко започна на 10 октомври 2007 година. На сцената на кино "Гео Милев" в град Пловдив се появи един музикален дует, който искаше да пее за хората в залата и тяхното добро настроение.
Така започна осъществяването на една наша голяма мечта.
След няколкократно прескачане от група в група аз - Кирил Дамянов, и моята половинка Димка Дамянова решихме да си направим семеен дует и да се захванем сериозно с пеене.
Спомням си лятото на 2007.
По това време тъкмо бях почнал да карам компютърни курсове и усещах, че това ще бъде моят най-голям помощник по пътя на музиката. Няма да забравя обаче първия човек, който ни подаде ръка. Това беше Илия Кърджанов. Той ни намери първите синбеци, с които започна музикалната ни кариера.
Връщам се в онези години, защото тогава с Димето мечтаехме да направим нещо самостоятелно. Знаехме какво искаме, но колко трудно ще ни бъде - никога не сме предполагали. Не ни притесняваше самото пеене, а това откъде да намерим музикалните съпроводи. Само аз си знам какво ми е струвал всеки един синбек. Преди синбеците беше старата китара от един магазин за втора употреба. С нея изкарахме няколко участия, от които тя, милата, ни донесе второ място от фестивала за градска песен в Пловдив, златен медал в Перник и още две-три призови места. Добрата стара китара, кога настроена, кога разстроена, ни помагаше да вървим напред и да се утвърждаваме като дует.
Спомням си как на един благотворителен обяд в жилищен район "Тракия" в бързината бях забравил да я взема и когато ни помолиха да попеем, малко се попритесних. Жена ми ме хвана за ръката, излязохме пред хората и като изпяхме италианската канцонета "Санта Лучия", разбрах, че няма нищо страшно. Тогава Димето се показа по-голяма куражлийка от мене, въпреки че след това често се притесняваше преди да се качим на сцената. И до днес сценичната треска не я е оставила. Но пък тя е душата и гласът на дует "Настроение". Аз я допълвам с каквото мога. Освен да пея заедно с нея, задачата ми е да намирам синбеци, да търся контакти с организатори и хора, които могат да ни помогнат със средства. Уреждам всичко необходимо около изявите ни. Един вид аз съм неформален импресарио на дуета. Димето от своя страна гледа да се грижи доколкото може за нашия стайлинг. Леле, каква дума! Стайлинг! Означавало дрехи, прически, с две думи - външен вид. Хората, които ни познават и знаят, че сме незрящи, се чудят как се справяме. "Тайна, майна" - както казва един познат. Как!? С много мъки и мерак, разбира се!
Миналата година пяхме на "Листопад на спомените" във Варна. Класираха ни за вечерния гала концерт и от мерак решихме да останем на него. Групата, с която пяхме преди дуетната ни изява, си тръгна и ние останахме сами. Какво чудо беше не е за разправяне! Как сме се прибрали в Пловдив - изобщо не ме питайте! Но всичко това бледнее пред 5-те минути на подиума сред звезди като Мими Николова и Мими Иванова, Развигор Попов и Кирил Аспарухов.
През изминалите пет години имаме хиляди такива истории. Обиколихме страната надлъж и нашир. Пяхме на какви ли не сцени. От задимени стаички на пенсионерски клубове до супер модерни зали, оборудвани по последна дума на техниката. В паметта ми обаче се е запечатила най-страхотната картина от досегашното ни музикално пътешествие, когато двамата с Димето на един от пловдивските стадиони пред може би над 2500 души изпяхме хитовите парчета "Без правила" и "Елате ни на гости". Докато подавахме микрофоните на водещия програмата, чувах маса народ да скандира – "Още, още". Мисля, че докато сме живи, няма да забравим този миг. И нещо друго няма да забравим. Отивахме в Асеновград да пеем на Араповския манастир. Вървим по перона на гарата и си говорим за наши си работи. В един момент се чува глас на жена : "Извинявайте, може ли за малко!".
Спряхме се и зачакахме да чуем какво иска госпожата. Тя се приближи до нас и рече: "Аз съм ви слушала как пеете и ви се възхищавам на това, което правите!". И поднесе на Димето стрък полско цвете.


Сега вече получаваме букети, грамоти, плакети. Плащат ни да пеем, но повярвайте ми, онези срещи с непознати хора, които те спират, за да те поздравят, никога не се забравят. Тук-таме се намират и такива, които се опитват да ни правят мръсни номера. Пречат ни по един или друг начин да си вършим работата и най вече това, което правим с много любов. Може би в думата "любов" се крие разликата между нас и тях. Честно казано, не ги разбирам! Според нас има място за всички под слънцето. Дует "Настроение" си е намерил своето място. Грижи се за него и се стреми да го представи пред хората в най-добрата му светлина. Всеки, който е дошъл в залата или на площада, за да ни чуе, има право да получи най-доброто. И затова ние сме длъжни да се раздаваме докрай за нашите фенове.
В репертоара ни има песни от различни музикални жанрове. Някои известни, други не толкова, но и едните, и другите са ни еднакво скъпи и близки на сърцето и душата. Обичаме си ги като наши! Независимо че са написани от други хора за други изпълнители, имам чувството, че са сътворени специално за нашия дует. Като хванеш "Елате ни на гости", "Трендафилът мирише", "Музика и любов", "Стари мой приятелю", "Колко много те обичам", "Мое щастие", преминеш през "Чуй ме, Дилмано" и "Без правила" и стигнеш до "Болярка", "В градина мома седеше" и "Рипни, Калинке" - всичките са наситени с много емоция и страст, и може би някакъв космически заряд. Текстовете им са толкова истински и така ни грабват със своята жизнерадост, че просто няма как да не ги запееш. А когато усетиш радостта в очите на публиката, щастието наистина е пълно.
Сега от позицията на натрупания опит виждаме колко много трябва да сме напред с материала. Дует "Настроение" има изграден облик и затова ние с всички сили се стремим да поддържаме това ниво, за да бъдем винаги на висота. В днешните кризисни времена е доста трудно, но не е невъзможно. Нали е казано – искаш ли нещо много силно - рано или късно то ще се случи! Както преди пет години в Пловдив се случи раждането на дует "Настроение"!

Кирил ДАМЯНОВ



Назад

Всички статии на Брой 10, 2012

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара загора
Добрич
София
Пловдив
ИНТЕРВЮ
Искам да радвам всички българи
КОНКУРС
Световен конкурс за есе
КОНКУРС ЗА ЕСЕ
Говорещата книга - моята паралелна вселена
ЛИТЕРАТУРА
За цената на свободата
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Поредно заседание на Балканския консултативен комитет у нас
ОЧЕРК
Очите на камбаните
ПОКАНА
Управителният съвет на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания",
ПРОЕКТИ
Реализиран проект от СКХЗУ "Пауталия спорт - 2005" Кюстендил




Архив на изданието
1 2 3 4