Брой 11, 2012
Тема: ЮБИЛЕЙ
Минало и настояще под Сините камъни
На 15 и 16 октомври в Сливен бяха чествани два различни по възраст, но здраво свързани по смисъл юбилея. Със специфични, интересни и доставящи приятни преживявания събития незрящите от града, заедно с техните приятели, празнуваха 70 години от началото на организираното движение на слепите в Сливен и 20 години от създаването на Центъра за рехабилитация и социална интеграция на хора със зрителни увреждания.
Години ни бяха необходими да приучим българските медии, че 15 октомври не е празник, а е Ден на белия бастун, т.е. ден, в който незрящите граждани напомнят за себе си, за своите проблеми, за необходимостта обществото да се обърне към тях, за да им окаже своето съдействие, за да се подобри техният социален статус, техните условия на работа и живот.
В този случай обаче не протестът и не силното поставяне на проблемите, а празничната атмосфера на двата юбилея беше определящата характеристика на всичко, което се случваше.
И така да се върнем към началото. През 30-те години на миналия век незрящите в Сливен и региона осъзнават необходимостта да се сдружат и да присъединят своя глас и своята енергия към общонационалното движение на слепите. Дотогава те в известна степен са били под влиянието на организацията "Черен поглед", която в своите разбирания за взаимоотношенията между слепите и другата част на обществото се е придържала към една силно негативистична и грубо консуматорска философия.
Постепенно най-напредничавите хора от общността на незрящите все повече осъзнават безперспективността на поведението на "Черен поглед" и започват да търсят други възможности да влияят на собствената си съдба. Лидерът на това ново движение е Тодор Охлюваров. Той проучва дейността на другите, съществуващи в България по това време, организации на слепите и пак той създава първите контакти с тях.
Стигаме до датата 14 октомври 1942 година. На тази дата в Сливен се провежда учредително събрание, целта на което е създаването на организация на слепите в града. На събранието се приема уставът на организацията, а понеже тя се е самоопределила като част от Дружеството на българските слепи приетият устав е изпратен в София за съгласуване и одобрение от управителния съвет на дружеството. Без да изиска каквито и да било промени, ръководството на Дружеството на българските слепи одобрява устава и той влиза в сила през декември същата година.
През първите години дейността на сливенската организация на слепите върви много трудно. И за да се постигне необходимото организационно укрепване, УС на Дружеството на българските слепи през януари 1946 г. изпраща г-н Христо Спасов - касиер на организацията, със задачата да подпомогне работата на дружеството в Сливен.
На 21 февруари същата година той докладва пред управителния съвет, че е съживил дейността на организацията, провел е събрание в сливенския клон, на което е избрано ново ръководство, а за председател отново е избран Тодор Охлюваров. Заедно с него в ръководството са избрани още Стефан Александров - подпредседател, Стефка Христова - секретар-касиер, и членове-съветници - Цвета Вучкова и Цвета Павлова. Бюджетът на клона е 144 000 лв.
В следващото десетилетие Дружеството на българските слепи обединява всички организации на хората със зрителни увреждания в България и вече като Съюз на слепите започва много активно и успешно да се бори за защита на техните права и за реализация на техните човешки стремежи. Не остава назад и организацията в Сливен.
През годините тя повишава своята численост, трупа опит и се развива като една от най-авторитетните структури на Съюза на слепите в България. Ръководството й установява активни контакти с органите на местно самоуправление и проучва потребностите на слепите в общината. Със своя голям принос за развитието на сливенската организация завинаги ще останат имената на Кръстьо Дамянов - председател на първичната организация, Иван Стефанов Атанасов - първи директор на предприятието "Успех", Мария Фиркова - председател на окръжната организация, Красимира Божилова - председател на заводската организация, активистите Иглика Лукова, Пенка Драгнева, Никола Николов и много други.
Не можем да не си спомним и името на Димитър Домусчиев, родом от Сливен, който е първият директор на Професионалния хор на слепите, а на втория конгрес на Съюза на слепите в България през 1955 г. е избран за негов председател.
И още името на талантливия български поет Георги Братанов, който беше член на Регионалната организация на Съюза на слепите в Сливен и дългогодишен главен редактор на списание "Зари".
Ръководството на сливенската организация подкрепя незрящите в процеса на тяхното образование, професионално обучение, социална рехабилитация, достъпа до информация и архитектурна среда и много други области, допринасящи за повишаване качеството на живота на слепите от общината и региона.
През този период най-голямо внимание се е отделяло на трудовата реализация на незрящите и в резултат на непрекъснатите усилия на активистите на организацията през 1964 г. в Сливен се открива филиал към производственото предприятие "Успех" Пловдив. През 1972 г. филиалът израства до производствено предприятие "Успех" Сливен, което от своя страна има свои филиали в Ямбол, Нова Загора, Елхово и Стралджа. В него намират трудовата си реализация над 550 човека, от които повече от половината слепи.
В най-добрите години те са произвеждали годишно продукция в размер на 8-9 милиона лева. Първите производства са ръчни и слабо механизирани - кроненкорки, метли, оградна мрежа, блокчета и скицници за рисуване, твърди папки "Дело" и други. През периода 1970-1990 предприятието изцяло се обновява, като се внедряват високотехнологични производства: капачки за пивоварната, безалкохолната и фармацевтичната промишленост, електроинсталационни и пластмасови изделия.
Стоките, произвеждани от слепите в Сливен, намират пазар не само в пределите на България, но немалка част от тях се изнася в Съветския съюз, Румъния, Югославия, Ливан и Сирия.
На всички ни е известно, че в годините на прехода държавата изцяло оттегли своята подкрепа за специализираните предприятия. Оставени на свободната - брутална и в много случаи криминално нелоялна, конкуренция на пазара, както и поради спецификата на ангажираната в тях работна сила и липсата на инвестиционен ресурс, тези предприятия се изправиха пред непреодолими трудности и постепенно се стигна до тяхното закриване. За съжаление тази съдба не отмина и предприятието на слепите в Сливен.
От друга страна самата организация на хората с увредено зрение в града продължи да се развива и понастоящем тя е център на една от шестнайсетте регионални структури на Съюза на слепите в България, която извършва дейност на територията на Сливенска и Ямболска област. Днес тя има над 1200 членове, членуващи в териториалните организации в градовете Сливен, Ямбол, Нова Загора, Елхово и Котел.
Едно от най-значимите достижения на ръководството на РСО Сливен е разкриването на Центъра за социална интеграция и рехабилитация на незрящи. Усилията на г-н Тодор Радев срещат разбирането на г-жа Христина Наумова - тогавашен директор на Дирекция "Социални Грижи" в община Сливен, в резултат на което през 1992 центърът започва да приема първите си клиенти. Пръв и досегашен директор на Центъра за социална интеграция и рехабилитация на незрящи е г-жа Пепа Димова. Под нейното ръководство повече от 1000 човека със зрителни увреждания са се ползвали от услугите на Центъра. Той предлага на своите клиенти различни обучения, основната цел на които е да върне на изгубилия зрението си човек отнетата вяра, личното достойнство, изгубеното самочувствие и така да помогне за преодоляването на неговата изолация, потиснатост и липса на мотивация за борба за нов живот. Ето защо Центърът на практика се е превърнал в храм на надеждите на хората със зрителни проблеми.
Двата юбилея бяха отбелязани с три събития, всяко от които заслужава отделно внимание. За съжаление не можем да си позволим това и ще трябва да се задоволим само с тяхното кратко описание.
В галерия "Май" беше подредена изложба, представяща предмети, изработени от незрящи творци. Самото разглеждане на тези произведения внушава на зрителя уважение към техните автори и вяра в големите трудови и творчески възможности на незрящите.
В другата част на изложбата бяха показани различни помощни технически средства, които имат значителна роля в живота на слепите. За съжаление немалка част от тях поради високите си цени са на практика недостъпни за огромната част от хората със зрителни увреждания в България.
Изложбата беше открита от директорката на центъра г-жа Пепа Димова. С присъствието си я уважиха инж. Кольо Милев - кмет на града, г-н Марин Кавръков - областен управител, представители на Дирекция "Социални грижи" и др. В словото си при откриването патронът на тържествата г-н Кольо Милев поздрави всички хора със зрителни увреждания и двете организации, които честват своя празник:
"Хубаво е, че има такива дни като днешния, в които всеки може да си направи равносметка и види какво е и какво не е направил, както и какво още е необходимо да се направи. Осъзнавам, че като общинско ръководство ние винаги сме в дълг към хората с увреждания.
С г-н Радев работим много добре и искрено се радвам, когато с мое участие се реши някой, макар и малък, проблем. Разбира се, знам, че тези мои съграждани имат нужда от много повече помощ и разбиране. Аз се надявам, че в бъдеще общината ще има повече възможности, за да можем да разрешаваме все по-голям спектър от задачи. Напълно съзнавам, че ние всъщност правим твърде малко, защото хората с увреждания имат още много нерешени проблеми. Искам да ви уверя, че общината винаги е отворена за подкрепа към вас. Бих искал с времето Сливен да си завоюва положението на водеща община в решаването на вашите проблеми. Надявам се с общи усилия от ваша и наша страна да успеем по-нататък да създадем и възможности за трудова реализация на незрящите хора от региона".
Г-н Тодор Радев - дългогодишен председател на регионалната организация на ССБ в Сливен, връчи на кмета на града юбилеен плакет за неговия принос към делото на слепите. Г-н Кольо Милев получи юбилейна грамота и за приноса си към Центъра за рехабилитация.
На него като представител на общината беше връчена и специалната статуетка "Нumanitatis causa", с която бе удостоена община Сливен за изключително големите й заслуги към делото на незрящите хора в България.
Областният управител г-н Марин Кавръков изрази своето възхищение от енергията и силите на незрящите в борбата им за оцеляване през трудните години на кризата. Неговото желание е сливенският център да бъде за пример на всички други рехабилитационни центрове. Той увери присъстващите в своята готовност винаги да бъде в полза на слепите хора от областта.
"Възхитен съм от вашата организация, която успя да се съхрани дори и в тези неимоверно тежки години. С чисто сърце мога да кажа, че, доколкото зависи от мен, вие винаги имате и ще имате моята подкрепа."
Г-н Кавръков също беше удостоен с юбилейния плакет на ССБ и юбилейната грамота на рехабилитационния център.
Председателят на Съюза на слепите поздрави членовете и ръководството на РСО и Центъра за рехабилитация и социална интеграция и даде висока оценка на тяхната работа, изцяло посветена на подкрепата в живота на незрящите хора в Сливен. От името на ръководството на ССБ и от негово име председателят ги поздрави и им пожела здраве и много успехи в тяхната благородна кауза.
Юбилейни плакети и юбилейни грамоти получиха и две дами със специално отношение към слепите в Сливен. Това са г-жа Христина Наумова, която в качеството си на директор на Дирекция "Социални грижи" има особени заслуги за откриването на рехабилитационния център в Сливен, и управителката на фирмата за автотранспорт "Дорис" Дора Енева за нейната неизчерпаема топлота и отзивчивост към нуждите на незрящите от града и региона.
Момичетата от рехабилитационния център трябваше сериозно да поработят дори и в деня на техния голям празник. На тях се падна съвсем нелеката задача да организират работна среща с представителите на останалите рехабилитационни центрове в страната. На нея те имаха възможност в непринудена атмосфера да споделят своите проблеми и да обменят опит по много важни за тях практически въпроси.
И пак с изключително активното тяхно участие беше организирана теоретична конференция по проблемите на рехабилитацията на хората със зрителни увреждания. Със свои доклади взеха участие проф. д-р Владимир Радулов, директорът на Центъра за рехабилитация на слепи в Пловдив г-н Стефан Данчев, Александрина Костова от същия център и директорката на рехабилитационния център юбиляр - Пепа Димова.
На конференцията бяха връчени отличия на Пепа Димова - златна значка, и на Росица Джонголова - сребърна значка.
В късния следобед на 16 октомври се състоя и тържествен концерт, на който гражданите на Сливен можаха да се запознаят с кратката история на организацията и рехабилитационния център. Разбира се, те имаха възможност и да се насладят на артистичните и музикални умения на гостуващите групи - "Спектър" и "Еделвайс" от Варна и "Веселите момчета" и "Феникс" от София.
И накрая ми се иска да завърша с няколкото думи, които каза г-жа Пепа Димова, когато получаваше своята награда:
"Преди да започна работа в Центъра аз не бях виждала сляп човек, а сега слепите са най-добрите ми приятели".
Димитрина МИХАЙЛОВА
Виж снимки:
Всички статии на Брой 11, 2012
АБОНИРАЙТЕ СЕ!
Абонамент 2013ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА
за подкрепа на деца и младежи с нарушено зрение за периода 2013-2020 г.ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричШумен
Пловдив
Бургас
Плевен
Червен бряг
Русе
Асеновград
Левски
КОНКУРС ЗА ЕСЕ
Говорещата книга - моята паралелна вселенаПРОЕКТИ
Още един успешно реализиран проектЮБИЛЕЙ
50 години говореща книгаМинало и настояще под Сините камъни