Брой 11, 2012

Тема: КОНКУРС ЗА ЕСЕ

Говорещата книга - моята паралелна вселена

Уважаеми читатели, публикуваме есето на Петър Петров от Видин, спечелило трето място на конкурса "Говорещата книга - моята паралелна вселена".

"Четенето за ума е същото, което са физическите упражнения за тялото"
Джоузеф Адисън

Всичко виждах надалече, наблизо - и най-дребните детайли. Една много добра моя учителка в ония години казваше - "чувствителни очи". С тях от нашия Белоградчик, с причудливо извисяващите се скални фигури, от "Калето" гледах към връх Бабин нос, връх Черноглав, където започва Стара планина от Връшка чука. Погледът обхващаше Магурата, Рабишкото езеро и стигаше чак до Видин с разливащите се води на реката, които нежно прегръщат околностите. Със своята извивка - Градът на завоя. Тук свихме нашето гнездо. Качвахме се на "Видините кули" и гледахме в захлас балканите, върховете им в небето, белоснежните им гърбове. Насищахме се на красива романтична гледка, която не можеше да се опише. А когато се развиеше шумакът, балканите излъчваха синкаво сияние и ставаха още по-величави. Тук при нас по Дунав минават красиви водни съдове. Спомням си за кораба, който с плясък като хищна риба забоботи със своите двигатели, вдигна кривата си котва, зави от пристана и насочи вирнатия си нос по течението. Отивайки далече, далече... Над водите остана само едно малко бяло петънце... Отнесе момичето с две дебели смолисто черни плитки, накрая с бели цветчета, щръкнали от кръглата глава над бялата блуза. С дълбоки тъмни притаени от тъга очи и стройна като фиданка фигура. Нежно страховито свито в очакване на неизвестното. Като малко ранено зверче гледаше изплашено.
Момичето се върна от равните добруджански поля. Станахме съпрузи. Отгледахме си пиленца. Пиленцата трябва да летят и полетяха. А корабът на живота отнесе някъде гледането ми, когато бях на петдесет. Говорещата книга е родена на двадесетия ми рожден ден, когато бясно със строева стъпка съм набивал плаца в казармата. На петдесет имах нужда от нейната помощ. Тогава тя е празнувала своя тридесети рожден ден. Моята говореща книга. Съпругата ми четеше всичко. Чувах мекия й топъл глас, който ме унасяше в дрямка. Вестник "Трета възраст", Николай Хайтов, сп. "Зари". Всичко, което ме интересуваше, моята говореща книга ми го разказваше. Гласът й смайваше простора. С шепота си ми напомняше плясъка на весла и разходки по водната шир с лодка, която тя рулираше. Високо в небето крайбрежните дървеса разстилаха своята зеленина, която се отразяваше в къдравите вълнички на повърхността на водата и тя изглеждаше прозрачно зеленикава.
Докосвайки спомена, силна тъга сви сърцето ми, студени капки поръсиха лицето ми сякаш заваля дъжд. Когато облакът отмина, вятърът разбуди занемелите ми мисли, отвя натрупаната пепел от жарта и бляскави искрици, разпръсквайки с пукот фойерверки, образувайки жълти като минзухари пламъчета, бързо припалиха червения огън. Времето летеше - понякога по-бързо, понякога забавяше своя полет. Минаваха дни, минаваха години. Кръговратът променяше всичко това, което беше оставил преди, на следващия ход си го прибираше като крадец, само че крадецът никога не е оставял нещо, за да си го вземе.
Невиждането се задълбочи и при съпругата ми. Четенето й замлъкна. Глаукомата застана пред очите й и тя не ме виждаше, както и аз нея.
Моята баба ми разказваше една приказка за Чухала и Кукувицата. Те са брат и сестра, но много се карали. Майка им не издържала та ги проклела. Да се чуете, ама да не се видите! "А то свет до очи, баби" - казваше ми тя. И цял ден Кукувицата викала братчето си. Дуко му било името. "Дуко, Дуко", а през нощта братчето й отговаряло "Чух, чух...". Така те се чували, но не се виждали, както и ние. Говорещата книга заговори ли ни - нищо, че не я виждаме и тя нас! "Денят е скъп за този, който умее да живее" е казал Франц Шпитцнер. Оказа се, че те са на една възраст и почти заедно са родени под една звезда. За това решихме и двамата да слушаме по-добрата. Тази, която говори повече. Която ни отвежда като река в чудни и далечни светове. Нашата прекрасна, дивна красавица, красавицата на нощта, която навърши петдесет и все така е млада. Когато заговори пред нас, порти ще отвори широко и ще ни представи рая, а понякога и ада. Не виждаме какво бихме били без нея. Тя върви успоредно до нас, подкрепя духа ни, осмисля живота ни и ние се чувстваме хора. Като всички. Благодарим на Бога, че я има и на тези, които са се потрудили да я създадат!

Петър ПЕТРОВ

Назад

Всички статии на Брой 11, 2012

АБОНИРАЙТЕ СЕ!

Абонамент 2013

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В управителния съвет на ССБ

ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА

за подкрепа на деца и младежи с нарушено зрение за периода 2013-2020 г.

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
Шумен
Пловдив
Бургас
Плевен
Червен бряг
Русе
Асеновград
Левски

КОНКУРС ЗА ЕСЕ

Говорещата книга - моята паралелна вселена

ПРОЕКТИ

Още един успешно реализиран проект

ЮБИЛЕЙ

50 години говореща книга
Минало и настояще под Сините камъни