Брой 11, 2012

Тема: ПРОЕКТИ

Още един успешно реализиран проект


Със Стефан ДАНЧЕВ разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

Буквално преди седмици Националният център за рехабилитация на слепи успешно финализира още един от многобройните проекти, разработвани, печелени и осъществявани от работещия в центъра екип. Проектът беше финансиран по програмата за развитие на човешките ресурси, съфинансиран от Европейския социален фонд. Неговата продължителност беше 14 месеца, а партньор при изпълнението му фондацията на известния пловдивски художник Жорж Трак.
Първият ми въпрос към г-н Стефан Данчев се отнасяше до наименованието и предмета на реализирания проект.
- Проектът беше с наименование "Разкриване на дневен център за хора със зрителни увреждания в Пловдив". Защо център и то в Пловдив? Та нали тук точно се намира Националният център за рехабилитация на слепи?
- Наистина нашият център съществува вече почти половин век и през годините е помогнал на много незрящи. Проблемът е в това, че нашата работа в Центъра до този момент беше ориентирана преди всичко към незрящите от страната и колкото и парадоксално да изглежда незрящите от Пловдив можеха да се ползват от неговите услуги в много по-малка степен, отколкото техните колеги от другите части на България. Уж са най-близко, уж те трябва да имат най-лесен достъп, а се оказваше точно обратното. И това не е поради някакъв наш каприз. НЦРС е създаден и ориентиран именно към нуждите на незрящите от цялата страна и честно казано ние на практика нямахме ресурса, който беше необходим, за да можем да обърнем внимание и на хората със зрителни затруднения в Пловдив.
- А сега проектът завърши, а с него и всичко останало. Така ли?
- Не, не, ние сме малко по-особен случай. Слава Богу имаме достатъчно възможности да продължим започнатото по проекта. Всъщност проектът завърши, но включените в неговата реализация дейности няма да бъдат прекратени, защото чрез тях се създаде едно ново начало, един друг начин за осмисляне на свободното време на незрящия човек. При малко повече упоритост и, разбира се, късмет бихме могли да говорим дори и за усвояването на една нова професия.
- Колко човека от незрящите в Пловдив можаха да се възползват от услугите на новоразкрития център?
- Клиентите на центъра бяха трийсет човека, които се включваха във всичките рехабилитационни дисциплини - курсове и консултации по компютърни умения, брайл, електронна книга, сканиране, обработка и четене на текстове, работа със специални технически помощни средства за слепи като апарат за измерване на кръвно налягане например, MP3 плейъри, диктофони и други. Към това трябва да добавим и заниманията по ориентиране и мобилност, зрителна рехабилитация, юридическо и социално консултиране. Клиентите ни имаха възможност да получат квалифицирани консултации от офталмолог и терапевт. Да не пропусна, че в рамките на предоставяните от центъра услуги те можеха да ползват и услугите на масажист.
- Лично за вас кое беше най-интересното нещо в проекта или казано с по-купешки думи - кои бяха най-иновативните моменти в него?
- Истински новото беше арттерапията - изработването на мозайки, заниманията с грънчарство, правенето на отливки и пластики от глина. Проведе се и една много интересна сесия "дръм съркъл", което ще рече барабанотерапия. Тя беше оценена като много интересна от всички участници. Всъщност не от всички, имаше един участник, но все пак само един от общо трийсетте, който не можа да понесе страхотната веселба, която се заформи, когато под ръководството на специалистите по барабанотерапия започнаха колективните изпълнения на барабани. Никога не съм си и помислял, че терапията с барабани е много близка до сетивността на хората със зрителни увреждания. Преди началото на сесията никой не можеше да повярва, че от някакъв хаос в думкането накрая ще се получи почти музикално произведение.
Другото нещо, което поне според моята информация също се прави за първи път в България, е проведената "Вечеря на тъмно". Знаете, че по света вече има цяла верига от специализирани "ресторанти на тъмнината". У нас такова нещо все още няма, а идеята несъмнено е интересна и бих казал дори атрактивна. В нашия случай ние искахме да се поставят не просто хора с нормално зрение, а точно определени хора, хора от средите на управляващия елит, в положението на хората без зрение. На нашата покана се отзоваха кметът на града, зам-кметове, областният управител на Пловдив. Със своето присъствие ни уважиха и представители на Министерството на труда и социалната политика, на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хора с увреждания. Имаше гости от "Лайънс клуб" и "Ротари клуб". Както си го пише по книгите, вечерята премина в пълен мрак. Отзивите на гостите бяха много интересни. През цялото време звучеше музика, създавана и изпълнявана от слепи музиканти - Рей Чарлс, Стиви Уондър. На живо участваха със свои изпълнения познатата от телевизионното предаване "Мюзик айдъл" незряща певица Богдана, както и Петя Алексиева, която също е с музикално образование, а към момента работи в библиотеката за брайлова литература в Пловдив. Това всъщност беше и кулминацията на дейностите по проекта.
Наистина такава вечеря се прави за пръв път у нас.
След приключването на проекта се наблюдава ненамаляващ наплив на желаещи да продължат заниманията си по разработените от екипа дейности.
- А вие откликвате ли на тези желания?
- Да, разбира се! Занятията, включени в арттерапията продължават, продължава работата с глина. Надявам се, че догодина ще успеем да направим още една нова група. Вярвам, че ще можем да продължим по същия начин.
- Каква е съдбата на произведенията, които се изработват от вашите клиенти? Правите ли ги достояние на така наречената широка публика?
- Да, да! Стараем се да ги показваме колкото е възможно повече. Вече успешно ги представихме на изложби като тази, която беше разположена в сградата на Народното събрание в София, а след това и в сградата на Европейския парламент в Брюксел.
По случай 90-годишния юбилей на Съюза на слепите в България участвахме в две изложби, финансирането за които беше получено от Агенцията за хора с увреждания - едната беше в галерията на Жорж Трак "Тракарт" в Пловдив, а другата в Младежкия театър в София. Произведения, изработени от нашите клиенти, бяха изложени и в галерията на ул. "Шипка" 6 в София.
- Вашият партньор по проекта е Жорж Трак. Как се свързахте с него?
- Инициативата дойде от него. Жорж Трак сам ни потърси. От известно време той работи с различни групи в неравностойно положение, работил е с деца от домове за деца лишени от родителски грижи, с лица от групата на наркозависимите. За съжаление във всичките случаи работата е била организирана само по проекти, след приключването на които дейностите са се прекратявали.
- За Жорж Трак много съм слушала. Казват, че той е един изключителен човек. За пръв път ли работите с него?
- Преди няколко години Културен център "Тракарт" беше направил проект, който се наричаше "Да докоснеш или не". Имаше и международно участие. Спомням си, че участваха и негови партньори от Италия. Ние изпратихме две момиченца, които той обучи да правят мозайки. Първо ги правеха от пластилин, после от глина и най-сетне от камък. Изработиха и специален албум, за да може постигнатото от тях да стане достояние и на незрящи. Така че, когато той ни потърси за съвместна работа, ние вече знаехме един за друг и не ни трябваше много време да се разберем, да уточним потребностите на нашите клиенти и какво ще бъде най-интересно и най-полезно за тях. Както се казва - видяхме се, харесахме се и май, май няма да се разделим и след финализирането на проекта.
- Сред курсистите по арттерапия имаше ли напълно слепи?
- Да, нещо повече - повечето от тях са напълно слепи! Много ми е приятно да кажа, че днес едно момиче от завършилите вече курсисти сподели, че е направило проект за разкриване на собствено грънчарско ателие.
- Доколкото разбрах, курсистите сами оцветяват своите фигури. Как го правят напълно невиждащите?
- Виждащите помощници им отделят оцветителите на различни места. Влади Кършев им правеше на компютър отделните фигури, след това ги отпечатваше на микрокапсулна хартия. Получаваха се различни тактилни схеми и курсистите можеха да се ориентират по тях. Участниците проявяваха голямо въображение и се получи нещо много арт.
- Към какви фигури проявяват предпочитания участниците и кое им е по-лесно за изработване?
- Зависи най-вече от самия човек, от неговото въображение и търпение. Ивелина например изработва цели сюжети. Нейните дами са по-рубенсов тип. Тя има свой стил и нейните фигури винаги могат да се разпознаят. В сюжетите й неизменно присъстват жени, змии, лодки, лодкари и т.н.
Нещата на Гери пък са най-изчистени. Те са с много заоблени, много гладки форми. Всяка една има отделен стил и човек, ако е бил сред тях, може именно по стила им да разпознае кое от кого е изработено.
- Могат ли сами да работят с пещта?
- Напълно незрящ може спокойно да работи с пещта. Подрежда си фигурите в нея и си я включва, защото пещта е с програматор.
- Споменахте, че имате две грънчарски колела. Те имат ли някакви специални приспособления или са стандартни?
- Колелата работят на ток. Има един лост, който забавя и забързва въртенето на колелото и сменя посоката. Няма специални приспособления и са напълно безопасни.
Разделих се с г-н Данчев, защото ми предстоеше още по-интересно занимание. Неговите служители ме поеха и тръгнахме да разглеждаме чудесата на арттерапията.

Виж снимки:






 

Назад

Всички статии на Брой 11, 2012

АБОНИРАЙТЕ СЕ!
Абонамент 2013
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА
за подкрепа на деца и младежи с нарушено зрение за периода 2013-2020 г.
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Шумен
Пловдив
Бургас
Плевен
Червен бряг
Русе
Асеновград
Левски
КОНКУРС ЗА ЕСЕ
Говорещата книга - моята паралелна вселена
ПРОЕКТИ
Още един успешно реализиран проект
ЮБИЛЕЙ
50 години говореща книга
Минало и настояще под Сините камъни




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017