Брой 12, 2012

Тема: ПРОЕКТИ

План за действие,

съдържащ мерки за привеждане на нормативната уредба и политики в областта на хората с увреждания, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания от Република България (2013 – 2014)

Конвенцията за правата на хората с увреждания е приета от Организацията на обединените нации (ООН) на 13 декември 2006 г. Тя влезе в сила на 3 май 2008 г. Конвенцията е първият голям договор за човешки права на 21-и век в областта на политиката за хората с увреждания и е разработена съгласно провъзгласените в Устава на Организацията на обединените нации, Всеобщата декларация за човешките права, Хартата за фундаменталните права на Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз принципи за зачитане на вътрешно присъщото достойнство и ценност и равните и неотменими права на всички представители на човешкия род като основа на свободата, справедливостта и мира в света. Основният мотив на ООН за приемане на Конвенцията за правата на хората с увреждания е продължаващата дискриминация и изолация на хората с увреждания, въпреки наличието на приетите вече международноправни инструменти, регламентиращи защитата на основни човешки права, включително и когато става въпрос за лица с увреждания. Поради това Конвенцията се разглежда като универсален инструмент, съдържащ минимални стандарти, които държавите следва да предвидят, за да гарантират равенството на хората с увреждания пред закона, както и ефективно упражняване и защита на техните основни човешки права.

На 26 януари 2012 г. Народното събрание на Република България ратифицира със закон Конвенцията. По този начин нашата държава се присъединява към редицата от страните-членки на Европейския съюз, за които този важен инструмент по правата на човека е пряко приложимо право. На 23 декември 2010 година Конвенцията е ратифицирана и от Европейския съюз (ЕС), като това е първият международноправен акт от подобен вид, с който ЕС се обвърза като регионално обединение на държави.
Прилагането на Конвенцията като част от вътрешното право на страната изисква наличието и спазването на ясен план за изпълнение на поетите задължения. Конвенцията е свързана с утвърждаване на добра координация и ползотворен диалог между всички звена от изпълнителната власт и организациите на и за хора с увреждания за подобряване положението на хората с увреждания, които са значителна част от населението. Планът за действие очертава конкретните стъпки, определя ясно ролята и функциите на отделните държавни органи и заинтересовани страни. Адаптирането на българското законодателство в неговата пълнота с изискванията на Конвенцията е продължителен процес и неговото успешно протичане предполага активното включване и сътрудничество с неправителствени организации и хора с увреждания на всеки един етап на планиране на мерки, тяхното обсъждане, приемане, прилагане и мониторинг. Това е заложено като принцип на Конвенцията и е отчетено в рамките на предвидения международен механизъм към ООН за мониторинг на нейното прилагане.
Предприемането на реални стъпки за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания поставя следните основни предизвикателства пред Република България, които са отчетени при изработването на Плана за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2013-2014):

• Идентифициране на ключовите области, нуждаещи се от правна реформа и предприемане на последователни стъпки по въвеждане на изискванията на Конвенцията;
• Определяне и въвеждане на координационен механизъм и механизъм за мониторинг по прилагането на конвенцията, с ясно определени функции, задачи и отговорности на ангажираните институции;
• Изграждане на капацитет сред държавни служители и експерти от различни сфери за правилно прилагане разпоредбите на Конвенцията;
• Широко популяризиране на принципите на Конвенцията сред обществеността и включване на гражданското общество в процеса на нейното прилагане;
• Осигуряване на периодично актуализиране на дейностите по изпълнение на Конвенцията и мониторинг на прилагане разпоредбите на Конвенцията.

Планът за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2012-2014) има за цел да очертае конкретните действия, които Република България следва да предприеме във връзка с прилагането на стандартите на Конвенцията, сроковете и отговорните институции. Планът се състои от три фази, които обхващат съответно: действия по формиране на експертна група за координация на неговото изпълнение, разработване на концепции за промени в нормативните актове и предприемане на действия, свързани с ратификацията на допълнителния протокол (Фаза 1); приемане на промени в българското законодателство и въвеждане на координационен механизъм и механизъм за мониторинг по прилагането на конвенцията (Фаза 2); повишаване капацитета на органите по прилагане на Конвенцията, както и популяризиране на Конвенцията сред обществеността (Фаза 3).

Стратегически цели

1. Определяне на отговорни органи за координация и мониторинг на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
2. Формиране на експертна група по координация на изпълнението на плана за действие.
3. Изработване на концепции за промени в нормативната уредба.
4. Извършване на промени в нормативната уредба.
5. Ратифициране на Допълнителния протокол.
6. Създаване на орган от независими експерти съгласно чл. 33.2 на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
7. Прилагане на чл. 8 от Конвенцията – повишаване на общественото съзнание и промяна на нагласите по правата на хората с увреждания.
8. Изготвяне на първия доклад до Комитета на ООН за правата на хората с увреждания.
9. Изготвяне на дългосрочна национална стратегия за правата на хората с увреждания в контекста на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
10. Отпечатване на лесна за четене версия на текста на Конвенцията на ООН.

Оперативни цели

1. Определяне на отговорни органи за координация и мониторинг на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
2. Създаване на експертна група за координация.
3. Изработване на концепция за промени в нормативната уредба.
4. Изготвяне на проекти на нормативни актове по ресорни министерства.
5. Ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
6. Създаване на орган от независими експерти съгласно чл. 33.2 от Конвенцията на ООН.
7. Популяризиране на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания сред обществото.
7.1. Повишаване на капацитета на служителите от местната, областната и централната администрация и др. относно разпоредбите на Конвенцията на ООН.
8. Събиране на актуална информация от ресорните министерства по прилагане на Конвенцията на ООН.
9. Обобщаване на резултатите от извършения анализ и изготвените концепции за промени в нормативната уредба за правата на хората с увреждания.
10. Изготвяне и отпечатване на лесна за четене версия на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Дейности

1.1. Създаване на междуведомствена експертна работна група за разработване на координационен и мониторингов механизъм.
1.2. Разработване на координационен механизъм и определяне на орган за неговото прилагане съобразно европейската практика и националните особености.
1.3. Разработване на механизъм за мониторинг и определяне на отговорен орган за неговото прилагане съобразно европейската практика и националните особености.
1.4. Изготвяне на законодателни промени във връзка с определянето на отговорни органи за координация и мониторинг на Конвенцията на ООН.
2.1. Номиниране на представители от ресорните министерства за участие в експертната група за координация на изпълнението на настоящия план.
2.2. Номиниране на представители от организациите на и за хора с увреждания за участие в експертна група за координация на изпълнението на настоящия план.
2.3. Разработване на правилник/указания за работа на експертната група за прилагане на механизъм за координация.
2.4. Изготвяне на доклад на 6 месеца за дейността на експертната група за координация.
3.1. Създаване на експертни работни групи по ресори:
3.1.1. За прилагане на чл. 1, чл. 2.
3.1.2. Във връзка с прилагане на чл. 9 - достъпност:
- достъпност на архитектурна среда;
- въвеждане на критерии и стандарти за универсален дизайн в архитектурната среда;
- достъпност на транспорта и транспортните услуги.
3.1.3. Във връзка с прилагане на чл. 11 - рискови ситуации и хуманитарни и природни бедствия.
3.1.4. Във връзка с прилагане на чл. 12 - равенство пред закона.
3.1.5. Във връзка с прилагане на чл. 13 - достъп до правосъдие.
3.1.6. Във връзка с прилагане на чл. 14 - свобода и сигурност на личността.
3.1.7. Във връзка с прилагане на чл. 18 - свобода на придвижването и националност.
3.1.8. Във връзка с прилагане на чл. 19 - независим живот.
3.1.9. Във връзка с прилагане на чл. 20 - лична мобилност.
3.1.10. Във връзка с прилагане на чл. 21 - свобода на изразяване на мнение, свобода на достъп до информация:
- работна група за създаване на условия за информационна достъпност, съобразена с вида на уврежданията;
- въвеждане на жестомимичния език.
3.1.11. Във връзка с прилагане на чл. 23 - уважение към дома и семейството.
3.1.12. Във връзка с прилагане на чл. 24 - образование:
- предучилищно;
- средно образование, вкл. професионално образование;
- училищно;
- висше образование;
- "Учене през целия живот".
3.1.13. Във връзка с прилагане на чл. 25 - здравеопазване, и чл. 26 - абилитация и рехабилитация.
3.1.14. Във връзка с прилагане на чл. 27 - работа и заетост:
- разработване и прилагане на мерки с икономически стимули за подкрепа на работодатели в обичайна работна среда, с цел създаване на работни места за хора с увреждания;
- подкрепена заетост.
3.1.15. Във връзка с прилагане на чл. 29 - участие в политическия и обществения живот.
3.1.16. Във връзка с прилагане на чл. 30 - участие в културния живот, почивка, свободно време и спорт.
3.1.17. Във връзка с прилагане на чл. 31 - статистика и събиране на данни.
3.1.18. Във връзка с прилагане на чл. 32 - международно сътрудничество.
4.1. Подготовка на проекти на нормативни актове по ресорни министерства.
4.2. Промени в областта на запрещението, настойничеството и попечителството и въвеждане на алтернативни форми за подкрепено вземане на решения.
4.3. Въвеждане на мерки, гарантиращи достъп до правосъдие на хора с увреждания.
4.4. Въвеждане на подходящи и ефективни мерки, които да гарантират правата на лица с увреждания по въпросите, свързани с брака, семейството, родителските права и личните връзки и взаимоотношения, както и техните политически права и възможностите за упражняването им.
4.5. Въвеждане на ефективни контролни механизми за осигуряване на достъпна архитектурна среда.
4.6. Въвеждане на ефективни мерки, гарантиращи достъпа на хора с увреждания до информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационни системи и технологии и до различните услуги.
4.7. Въвеждане на мерки за гарантиране на правото на включващо образование и участие на хора с увреждания в обществения живот.
5.1. Изготвяне на официален превод на Допълнителния протокол към Конвенцията на ООН за права на хората с увреждания.
5.2. Ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
6.1. Създаване на междуведомствена експертна работна група за разработване на независим механизъм съгласно чл. 33.2 от Конвенцията на ООН.
6.2. Идентифициране на добри практики в други европейски страни при определянето на звено от независими експерти.
6.3. Създаване на орган и прилагане на независим механизъм съгласно чл. 33.2 от Конвенцията.
7.1.1. Разработване на комуникационна стратегия за промяна на обществените нагласи към хората с увреждания.
7.1.2. Организиране на национална кръгла маса за Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
7.1.3.Организиране на национална конференция за Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
7.1.4. Представяне на доклади по изпълнението на настоящия план пред НСИХУ.
7.2.1. Организиране на семинари за служители на местната, областната и централната администрация и др.
7.2.2. Организиране на семинари за служители от правосъдната система.
7.2.3. Организиране на семинари за лекари и медицински специалисти.
7.2.4. Организиране на семинари за учители и педагогически персонал.
8.1. Събиране и обобщаване на информация по прилагане на Конвенцията на ООН.
8.2. Обобщаване на информацията от периодичните доклади по изпълнението на Плана за действие.
8.3. Изготвяне на първи доклад към ООН за предприетите и планирани мерки по прилагането на Конвенцията.
8.4. Извършване на официален превод на българския доклад (на английски език).
9.1. Обобщаване на резултата от извършения анализ и изготвените концепции за промени в нормативната уредба за правата на хората с увреждания;
9.2. Изготвяне на проект на дългосрочна стратегия за хората с увреждания.
10.1. Проучване на опита в другите страни, които вече са отпечатали лесна за четене версия.
10.2. Изготвяне и отпечатване на лесна за четене версия на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Финансиране

В рамките на Държавния бюджет на Република България и чрез средства на ЕС и други източници на финансиране.

Срок

От януари 2013 до декември 2014.

Отговорни институции (водещи и партньори):

МТСП, МРРБ, МВР, МО, МОМН, МВнР, МЗ, всички ресорни министерства, АСП, АХУ, ДАЗД, НЗОК, НАПОО, НСИ, НОИ, НСОРБ, Столична община, Омбудсман на Република България, КЗД, национално представителни организации на и за хора с увреждания, кметове на общини и други.

Назад

Всички статии на Брой 12, 2012

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА

Коледен разказ
Къде живее дядо Коледа?
История на шампанското
По следите на коледните картички

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шумен
Плевен
София
Добрич
Асеновград
Пловдив

ИНТЕРВЮ

Светът може да бъде и по-привлекателно място за живеене

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ

Китай е добър пример в грижите за инвалидите

ПРОЕКТИ

План за действие,
Международна конференция на партньорите на "ROBOBRAILLE"

РАЗКАЗ

Среща на женския пазар

ХОРА С ПРИЗВАНИЕ

Данчо Данчев обучава в брайлово писмо