Брой 12, 2012

Тема: ИНТЕРВЮ

Светът може да бъде и по-привлекателно място за живеене


С Жорж ТРАК разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

Стане ли дума за нещо "арт" в Пловдив - почти винаги се споменава името на Жорж Трак. За него се говори така, както някога се е говорело за някой митичен образ. Той е реализирал много проекти в областта на културата. Още повече и още по-интересни са идеите, които той има като проекти за бъдеща реализация в сферата на културния живот на града. За него се знае, че притежава неизчерпаема готовност да откликва на всякакви нови и интересни хрумвания в областите, в които работи.
А кой всъщност е Жорж Трак?
Името, с което е записан в гражданските регистри е Георги Иванов, само че от около 25 години е приел артистичния псевдоним Жорж Трак. Всъщност с този псевдоним той за пръв път се легитимира в света на художниците, като го поставя като авторски подпис под своята първа картина.

Жорж Трак е завършил изобразително изкуство в Художествената академия в София, където негов учител е бил акад. Светлин Русев. При него той се е учил в продължение на 6 години. Оттогава и досега животът му преминава в измеренията на изкуството и културата във всевъзможните техни проявления.
Като начална дата на своите свободни творчески реализации той посочва 1990 годината.
Вече през 1992 г. основава фирмата "Тракарт". Оттогава, тъй да се каже, той постепенно развива и себе си, и създадената от него културна институция. Така в продължение на цели двайсет години се създава и развива Културен център "Тракарт". Заедно със Съюза на художниците Центърът подържа различни ателиета. Освен това към него са организирани и 18 студия за обучение и за новаторска професионална работа на различни художници - живописци, скулптори, мозаисти, керамици и работещи върху стъкло. В зависимост от своите възможности и интереси хората могат за по-дълго или по-кратко време да се обучават в "Тракарт" – начинаещите млади да усвояват първите и най-необходими умения, творчески техники и технически средства в интересуващите ги области, а утвърдените автори могат да експериментират всякакви свои новаторски замисли
В Пловдив е известен и интересът на Жорж Трак към съвместна работа с хора с различни увреждания. Затова и моя първи въпрос към него беше:
- Откога работите с хора в неравностойно положение?
- През 1999 г. регистрирах фондация "Тракарт", която се ориентира към работа с хора от тази социална група. Оттогава сме реализирали 10 проекта с различни групи от хора в неравностойно положение, хора, имащи нужда от помощ, която ние им оказваме чрез предлаганата от нас арттерапия. Арттерапията не е нещо ново, но много от тези хора не са имали никаква възможност да се възползват от нея. Всъщност става дума за занимания с различни видове изкуство, но както често се случва тези занимания придобиват смисъла и на психотерапевтични средства по отношение на практикуващите ги индивиди. Според мен, нашата арттерапия дава възможност на хора с увреждания, които имат влечение към изкуството, да удовлетворяват определени свои потребности, като придобиват все повече нови знания и умения.
-Бих искала да ви помоля да разкажете за първия си съвместен проект с рехабилитационния център за слепи в Пловдив…
- За пръв път имахме удоволствието да работим заедно преди пет години по проект, който беше иницииран от Италианския съюз на слепите. Заедно с Франция, Португалия и България успяхме да реализираме един европейски проект, който даде възможност на участниците от всяка страна да наблегнат на нещо различно и специфично за тях - французите се концентрираха върху праисторията, португалците върху скални човешки изображения, издълбани в скалите релефни послания, които са правени през първото хилядолетие преди Христа. Италианците направиха театрални представления - сценични изкуства. Ние се фокусирахме върху мозайката. Това беше мозайката на Филипополис. Дадохме възможност на млади хора със зрителни проблеми, някои от тях бяха абсолютно незрящи, да се докоснат до орнаменти-мозайки от културното наследство на нашия град.
Така започна всичко. Младите хора работеха в ателиетата на арт центъра.
- Възникнаха ли някакви затруднения?
- Да, основната трудност беше в това, че те трябваше всеки път да пътуват до нашето ателие, а то е в другия край на града. Всеки път те трябваше да идват с придружители, което създаваше известни проблеми за тях. Желанието ни да преодолеем тази трудност доведе до реализирането на нашия следващ проект.
- Имате предвид вашия съвместен проект за оборудване на дневен рехабилитационен център…
- Да, да. Точно това имам предвид. По този проект ние отново работим в областта на керамиката и мозаистиката. Смятам, че мястото на едно такова ателие е именно в рехабилитационния център, защото така се избягва единствената трудност, която имахме с първият проект - пътуването на незрящите от единия до другия край на града. Нейното отстраняване дава възможност за значително разширяване на кръга на тези, които могат да се ползват от предлаганите от нас занимания. Много повече незрящи, които имат потребност и необходимост да се сблъскат с изобразителното изкуство в различните му разновидности, могат да работят – както сами, когато имат време, така и под ръководството на нашите специалисти.
- Доколкото знам и самият вие сте показвали на обучаваните, а какви са другите ваши специалисти?
- Естествено това са специалисти от арт центъра, които благодарение на добрите си качества, като например добра комуникативност, успяват да се превърнат в безценни помощници на незрящите мозаисти и керамици. Единият обучител - Ани, има изключително добър подход, може би благодарение и на това, че тя има сестра с увреждане. Ани цял живот се е грижила за нея и много й е помагала. Смятам, че това има голямо значение. Наличието на такова предварително общуване служи като лост за създаване на разбиране и чувство за взаимност, без които много трудно се осъществяват добрите намерения. Трябва наистина на точното място да има точния човек.
Смятам, че се създаде такъв екип и това именно доведе до осъществяването на проекта.
- Бихте ли разказали на нашите читатели за твърде интересното помагало, което е направено по проекта?
- Помагалото е резултат от натрупания ни предишен и сегашен опит. То дава възможност на незрящите спокойно и безпроблемно да се докоснат до музейни експонати или до елементи от музейни експонати. Те имат възможност да опознаят как изглежда на пипане една антична мозайка. След това, ако пожелаят, могат да се опитат да възпроизведат определени орнаменти, било от керамика, било от камък, и опознавайки по този начин културното наследство, да погледнат през един нов прозорец и естествено да придобият и едни нови умения.
Знаете, че когато незрящ човек отиде в музей, пред него се изпречват или въжета, които не му позволяват да достигне с ръцете си до мозайката, или стъклени витрини, през които той не може да познае какво има под тях. Малко са музеите, които в някаква степен са приспособени така, че да дават възможност на незрящия да се запознае с експонатите. Имайки предвид всичко това, решихме да направим помагалото. В него има написани на брайл текстове, отчетливо са показани фрагменти от мозайките. Това са детайли, които са представени веднъж като добър пълноцветен печат, втори път са със повдигната цветност, т.е. полутонът е повдигнат, за да станат те по-ярки. И така те стават по-лесно достъпни за хората с остатъчно зрение. Третата възможност се заключава в представяне на детайлите като изображения, изработени върху микрокапсулна или както понякога я наричаме подуваща или подпухваща хартия. На нея изображението е направено така, че да може човекът чрез опипване да усети и проследи различните линии и орнаменти. По разликите в грапавостта на изображението незрящият може да разграничи и отделни цветове на орнаментите. Вложеният в помагалото текст е опознавателен. Чрез него човек може да се запознае с всичко, което има като антична мозайка в нашия град, а може би знаете, че Пловдив е един от най-богатите градове на антични мозайки в България. За съжаление много малко от тях са експонирани.
- Как се отнасяте към думите на един древногръцки автор, който казва, че за да стане човек художник, той трябва да си отреже езика?
- Това не го бях чувал, а е интересно хрумване. Ако ми позволите, ще се опитам все пак да ви отговоря с една друга приказка. Ще ви отговоря с една истина, която е закодирана вероятно преди 150 години. Неотдавна попаднах в църквата "Свети Георги" в Асеновград. Попът отслужваше службата, а през това време аз гледах прекрасната архитектура, защото това е най-красивата църква в града, а може би не само в Асеновград, а и в целия регион. Тя е на повече от 150 години. Правена е от майсторите на патриаршеския храм "Света Марина" в Пловдив. Върху две повърхности на олтара бяха изписани Десетте Божи заповеди. При първото ми поглеждане установих, че седмата заповед е написана два пъти, а осмата я няма. Погледнах отново. И отново се уверих, че не бъркам. Осмата заповед наистина я нямаше. Когато свърши службата, аз попитах свещеника: "Отче, коя е осмата Божа заповед?". Той веднага ми отговори: "Не кради!". Тогава аз му казах: "Ти можеш да бъдеш спокоен. Във вашата църква можете да крадете колкото си искате". Той ме попита откъде ми е хрумнало това. Отговорих му, че преди 150 години художникът е изписал два пъти седмата заповед, а осмата я е пропуснал.
"Тъй че можете да си работите спокойно. Щом я няма осмата заповед значи кражбата е позволена."
Отецът остана силно изумен, защото той от 25 години работи в тази църква и до този момент не беше забелязал това необикновено нещо.
Според мен това е отговорът на вашия въпрос – художникът, който е нарисувал иконите, фризовете и въобще целия иконостас, по някакви причини си е отрязал езика, но неизказаното с глас послание той е оставил с четка по един съвършен начин. Виждате, че това е друга форма, чрез която човек може да каже това, което мисли. Като е икономисал само една чертичка от Десетте Божи заповеди, художникът е искал да каже, че в тази църква се краде много и постоянно.
Позволих си да попитам г-н Жорж Трак за изключителната идея, която той лансира, за атрактивно придвижване по толкова характерните за Пловдив тепета.
- Позволете ми преди това да кажа няколко думи за работата на културния център "Тракарт". Културният център се намира в археологическия подлез, който води към главната улица на града. Това е основна артерия, а ако човек слезе само 10 стъпала под земята - изведнъж изцяло попада в друго време. Все едно се пренасяш в античността, вървиш по античен път, гледаш мозайки, антични стъкла, гледаш едно време, което повече или по-малко е в основата на нашата цивилизация. От години моето мото е "Синтез на античност и съвременност". Там, където това е възможно, нека да се осъществява качествен синтез между това, което е било и това, което искаме да бъде. Тази максима под различни форми се явява организираща за дейността на културния център. Дали ще бъде представена чрез музика, или с нови книги, или пък със средствата на изобразителните изкуства - няма значение. Всичко това са изразни средства на едно и също нещо, което е дълбоко в душите ни. Израз и удовлетворяване на потребност, която съществува паралелно с всичко, което се случва в материалния свят. Ясно е, че става дума за духовността, духовността, която предполага това, което ще се случи. Духовността са нашите мечти, нашите желания, нашите амбиции. И едва след като ги имаме - успяваме да ги материализираме в една или друга форма.
Именно като продължение на тези мои мисли се зароди и този проект. От 10 години с Културния център "Тракарт" работим в областта на културното наследство и туризма и поради това особено отчетливо виждам какви са културните потребности на нашия град.
Според мен хората трябва така да организират живота си, че всички техни действия да изпреварват нуждите, а не обратното - нуждите да ги притискат, защото във втория случай действията не са подчинени на някаква предварително зададена логика, а са всъщност само аварийно-спасителни. А когато действията изпреварват нуждите, тогава можем да имаме мечти. А мечтите предполагат осъществяване по един или друг начин и тогава реалностите са подвластни на нашите намерения. Така, продиктуван от потребностите на нашия град, се появи проектът за полет над града. Целта на тази идея е да превърне Пловдив в уникален културно-туристически маршрут. Това може да се случи с една съвременна визия и достъп до емблематичните места в нашия град. Това са пловдивските тепета и река Марица. Те представляват едни огромни зони, които в момента са напълно опустели и за които не се полагат никакви грижи. Преди около 80 години тепетата са засипвани с пръст, докарвана с волски каруци, за да може да се засадят дървета и друга зеленина, а сега от двадесет години никой не полага грижи за тях и те са станали опасни дори за обикновена разходка.
Моята идея е да има бърз и лесен достъп до тези наши забележителности. Това може да става с въжена линия - нещо, което е безшумно, евтино, бързо като транспорт и дава възможност пловдивчани и гостите на града бързо и лесно да достигнат до всяка една от интересните точки. Убеден съм, че това е необходимост, която се предполага от самото време, в което живеем. Доколкото ми е известно, никъде по света няма толкова подходящи условия за такъв лифт. Напоследък в много градове по света се строят изкуствени кули, за да се изгради подобна атракция. А при нас моделът е съвсем опростен. Ние си имаме тепета. Остава само да има и желание от страна на общинските служители.
Разделих се с Жорж Трак с мисълта, че ако имаше повече хора като него - светът наистина можеше да бъде значително по-привлекателно място за живеене.



Назад

Всички статии на Брой 12, 2012

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА
Коледен разказ
Къде живее дядо Коледа?
История на шампанското
По следите на коледните картички
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Шумен
Плевен
София
Добрич
Асеновград
Пловдив
ИНТЕРВЮ
Светът може да бъде и по-привлекателно място за живеене
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Китай е добър пример в грижите за инвалидите
ПРОЕКТИ
План за действие,
Международна конференция на партньорите на "ROBOBRAILLE"
РАЗКАЗ
Среща на женския пазар
ХОРА С ПРИЗВАНИЕ
Данчо Данчев обучава в брайлово писмо




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10