Брой 12, 2012

Тема: РАЗКАЗ

Среща на женския пазар

В памет на Никола Василев-Маршала,
известна личност сред невиждащите хора в недалечното минало

Един-два пъти в седмицата старият учител отиваше на Женския пазар, не за да купи нещо, а ей така, както той казваше: "За удоволствие сред изобилието на майката природа".
И днес, както обикновено, без да бърза, вървеше между сергиите и изсипаните направо на земята купчини всевъзможни плодове и зеленчуци. Спираше се тук-таме, разглеждаше, поздравяваше се с познати продавачи, разменяше по някоя и друга дума.
Неочаквано сред пазарния шум до ушите му достигна песен, заслуша се, мелодията идваше откъм другия край на пазара. Обърна се и тръгна по посока на песента. Колкото повече наближаваше по-ясно различаваше и мелодията, и гласа на певеца - тъжна протяжна народна песен от странджанско и мек, приятен мъжки, младежки глас. Стори му се, че гласът му е познат, но не си спомняше откъде. Като наближи съвсем, видя и самия певец.
Накрая на тротоара стоеше слабичък висок младеж с прихлупен ниско над очите избелял каскет, осемнадесет-деветнадесетгодишен. В едната си ръка държеше тояжка, другата бе протегнал напред за милостиня. Или е сляп, или е сакат, помисли си учителят. Приближи се до десетината слушатели, наобиколили момчето. "Той е, той е!" - повтори на глас, разбута хората и застана до него. Изчака да свърши песента и сложи ръка върху рамото му.
- Какво правиш тука?
Момчето трепна, обърна се, протегна напред ръце и радостно извика:
- Господин учителю!
Двамата се прегърнаха.
Кольо беше негов ученик в Института за слепи преди две години, когато се пенсионира същата година. Кольо завърши института и си отиде на село.
- Какво правиш тука? - учителят повтори въпроса си.
- От немотия, господин учителю - заговори тихо и тъжно младежът. - Две години нашите ме храниха. Опитах да плета кошници - не стана. Исках да пея по сватби, пак нищо. Сляп съм бил, това разваляло веселбата на хората, като ме гледали. И един ден така ми докривя, качих се на влака и дойдох в София. Е, един път ме свалиха, че бях без билет, ама качих се на друг влак и дойдох. Няколко дни се мотах на гарата, но един човек ме доведе тук, на пазара. Отначало ме беше срам, свикнах и сега с песните изкарвам по някоя пара за хляб.
- А иначе къде си нощем? - попита пак учителят.
- Никъде. Тука между сергиите, по пейките.
- А защо не си отишъл в Дружеството на слепите? Там имат една стая за такива като тебе.
- Не зная къде е. Питах още на гарата, питах и тука на пазара, но никой не можа да ми каже къде е.
- Аз го зная къде е, на площад "Славейков". Хайде, ела ще те заведа. Председателят бай Стефан Ненков е добър човек, ще ти помогне, ще те устрои някак.
Учителят го хвана под ръка и те тръгнаха.
- Къде го поведе? Остави го да ни попее още! - чу се глас зад тях.
- Ще ви попее, ще ви попее, но друг път – отговори, без да се обръща, старият учител и двамата се скриха в навалицата.

Назад

Всички статии на Брой 12, 2012

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА

Коледен разказ
Къде живее дядо Коледа?
История на шампанското
По следите на коледните картички

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шумен
Плевен
София
Добрич
Асеновград
Пловдив

ИНТЕРВЮ

Светът може да бъде и по-привлекателно място за живеене

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ

Китай е добър пример в грижите за инвалидите

ПРОЕКТИ

План за действие,
Международна конференция на партньорите на "ROBOBRAILLE"

РАЗКАЗ

Среща на женския пазар

ХОРА С ПРИЗВАНИЕ

Данчо Данчев обучава в брайлово писмо