Брой 06-07, 2007
Тема: ПРИЗНАНИЕ
Аз винаги съм служил на човешкия дух
С указ от 17 май 2007 г. Президентът на Република България Георги Първанов награди с ордени "Стара планина" и "Свети Свети Кирил и Методий" видни творци по повод 24 май - ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
С орден "Стара планина" - първа степен е удостоен композиторът Тончо Русев. Орден "Стара планина" - втора степен получи хоровият диригент Марин Чонев.
С орден "Свети Свети Кирил и Методий" - първа степен бяха наградени архитектът Николай Казмуков, илюзионистът Антраник Арабаджиян - Астор, и театралният критик Богомил Стоилов.
С орден "Свети Свети Кирил и Методий" - втора степен бе удостоен Спас Карафезов, председател на Националното читалище на слепите "Луи Брайл", за неговите заслуги за развитието на културата и читалищното дело за хората със зрителни увреждания.
Спас Карафезов е почетен гражданин на родния си град Габрово, където се ражда през 1934 година.
В излъченото от БТА съобщение за събитието се подчертава, че той е завършил с пълно отличие и медал Априловската гимназия. По-късно се е дипломирал, завършвайки Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Ослепял е на 18-годишна възраст, но това не му е попречило на състезание за инвалиди в Ню Йорк да пробяга 42 километра - класическата олимпийска дисциплина маратон. Изкачвал се е на Мусала, преплувал е Дунав между Видин и Калафат. От началото на 70-те години е заместник-председател на Съюза на слепите в България, а по-късно става главен редактор на изданията на съюза. От 1992 г. е председател на националното читалище на слепите "Луи Брайл". С негово съдействие преди две години габровската градска библиотека оборудва с подходяща техника две читателски места за незрящи и направи подход и асансьор за хора с увреждания.
Със Спас КАРАФЕЗОВ разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА
- Г-н Карафезов, позволете ми сърдечно да ви поздравя с голямото признание, което получихте от страна на българската държава и веднага да ви запитам какво означава за вас награждаването ви точно с този орден?
- В живота си съм получавал различни отличия и признания. Като ученик получих медал за отличен успех, когато завърших Априловската гимназия в родния ми град. По-късно бях удостоен със сребърен, а след това и със златен орден на труда. Не знам. Може и суета да се нарече това, но през целия си живот аз наистина съм си мечтал някога да получа точно това отличие - ордена на името на светите братя Кирил и Методий.
И е напълно естествено, че приех награждаването ми с голямо вълнение. Винаги съм се стремял с каквото мога да допринеса за развитието на нашата култура. Така да се каже, още с първите стъпки в моята обществена активност аз започнах да работя именно на това поприще. Само като пример ще спомена, че още през 1962 г., тогава като член на ръководството на Народно Читалище "Луи Брайл", започнах да правя списание "Популярна просвета". То беше първото говорещо списание в нашата страна.
Приех наградата не само като обществено признание за моя труд, а преди всичко като признание за труда на многото хора, с които заедно сме работили и продължаваме да работим вече повече от четиридесет години. Тук би трябвало да спомена много имена, но за да не утежняваме вниманието на читателите ще трябва да ги спестя и да се обърна с благодарност към всички, които бяха до мен през този почти половин век и без които нито работата щеше да бъде свършена, нито наградата щеше да бъде заслужена.
- Не са много хората, които са имали честта да бъдат част от такава официална церемония, затова искам да ви помоля да ни разкажете по-подробно за самото тържество.
Ще ви разкажа за нещата така, както аз ги възприемах и чувствах.
Церемонията се състоя в Гербовата зала на президентството. Аз бях там с моята дъщеря. Началото беше определено за десет часа на двадесет и трети май.
Бяхме въведени в президентството през парадния вход.
Поведоха ни по една вита стълба към Гербовата зала. Още на първата площадка стоеше гвардеец с наклонена сабя. На всяка следваща площадка имаше двойка гвардейци, които пропускаха нашата група като държаха пушките си "за почест".
Вътре вече имаше много хора, а самият ритуал по награждаването се извърши в средата на Гербовата зала.
Не можеш да не почувстваш гордост, когато се окажеш в компанията на такива именити творци като Тончо Русев, Марин Чонев и така нататък. Особено бях впечатлен от присъствието на стогодишния архитект Николай Казмуков. Той е участвал в построяването на много сгради в София, включително и на строените за бедните така наречени общински жилища. Впрочем точно в района на тези жилища се намира и сградата на централното управление на Съюза на слепите.
Появи се министърът на културата, който специално дойде да ни поздрави. Непрекъснато се чуваше щракането на снимащите ни фотоапарати. Явно присъстваха представители на много медии, вестници, телевизии и т.н. Наистина се усещаше една изключителна тържественост.
По червения килим стигнахме средата на залата, а по друга такава червена пътека се приближи президентът, който застана пред нас на един малък подиум.
Един от неговите секретари започна да чете указа за награждаването ни. Бях много изненадан от това, че церемонията започна с моето име.
След това дъщеря ми ме заведе до президента, който ми връчи ордена. И това за мен беше наистина най-вълнуващият момент.
- Как изглежда самият орден?
- Орденът е поставен в голяма кожена кутия. Направен е във формата на кръст, изработен е от покрити с лакове камъни и сребро. В кутията има и умалено негово копие, което човек може да си окачи в тържествени моменти.
От името на наградените благодари Богомил Стоилов - театрален критик и директор на пловдивския театър. След това президентът прочете мотивите за награждаването на всеки един от нас. Този път поредността беше обратна, започна от Тончо Русев и завърши със Спас Карафезов, така че церемонията започна с мен и завърши с мен..
В мотивите се изтъкваше работата ми не само в читалището, а и в Съюза, че дори беше споменато и участието ми в дейността на Клуб "Ахил".
След това настъпи оживление, започнахме да се снимаме с президента и като изневиделица отнякъде се появиха и чаши с шампанско.
Така церемонията по награждаването ни приключи и ние можехме да си тръгнем и да продължим да празнуваме с колеги, близки и приятели. Не крия, че съм много щастлив от това отличие, защото аз винаги съм служил на човешкия дух, на борбата на слепия човек за неговото утвърждаване в обществото. Всъщност през целия си съзнателен живот съм служил само на тази кауза.
Всички статии на Брой 06-07, 2007
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ИНФОРМАЦИЯ
XV общо събрание на пълномощниците на ССБГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Мария Захариева - един от най-практичните гласовеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивМездра
Горна Оряховица
Добрич
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРОГРАМА ФАР, Проект "Развитие на мрежа от центрове за обучение на възрастни"НАСЛУКА
СъстезаниеОФТАЛМОЛОГИЯ
Всеки трябва да има лекар, на когото да довери проблемите сиОЧЕРК
Душата на всяка компанияПРИЗНАНИЕ
Седма литературна награда "Георги Братанов"Аз винаги съм служил на човешкия дух
Издателствата от птичи поглед
