Брой 01, 2013
Тема: ЗА ХОРАТА
Неуморен присмехулник и разностранен лидер
На него дължат колоритните си и понякога причудливи прякори много артист-хористи и техните диригенти: Шестата, Бедната, Сюртукът, Шушумигата, Козелът, Биволицата. Негови "щастливи кръщелници" са не само труженици от Професионалния хор на слепите: Гъгнивецът, Ипачът, Двата декара. Някои, изглежда по-късметлиите, дори са се сдобили пак благодарение на Марин Матев с цели две прозвища: Белият циганин – Муто, Ламята – Даулът… А няколко хористи, сигурно с по-оскъден шанс, в режим на толерантна съсобственост са се радвали на един единствен прякор – Босякът. Последните вероятно с нескрита завист са гледали на онези, ощастливени от неизтощимия Марин с две и повече закачливи имена. И за моя голяма изненада носителите на тези доста цветни и наистина някои от тях съвсем странни прякори не му се сърдят въобще или почти не му се сърдят, приемат си новите имена може би без никакъв ентусиазъм, но се обаждат винаги, когато самозваният им кръстник ги призове с тях. Навярно единственото изключение са почти постоянните протести и бурни оплаквания от страна на кръщелника му Белият циганин (Муто). Белият циганин (Муто) е талантлив музикант, дългогодишен солист на хора, но изглежда, както често се случва и при други доста надарени хора, чувството за хумор и при него не е било в голямо изобилие. Още по-върл противник на Марин-Матевата прозвищна продукция бил хористът, получил от своя нелюбим кръстник изглежда не съвсем приемливия за него творчески псевдоним Хралупата. Този артист-хорист дори налитал на бой, въпреки че неговият "кръстник" е цели 14 години по-млад. Но сякаш Белият циганин (Муто) и Хралупата са единствените изключения, които свирепо и непреклонно не са приемали своите колоритни прозвища, дадени им щедро и закачливо от Марин. Може би тяхната съпротива би била сломена в голяма степен, ако техният наименовател им беше дарил, както изисква българската традиция, риза или поне тениска…
Естествено, прякорите, измисляни от Марин Матев, отразяват определени качества (реални или въображаеми) на кръщелниците, а също и отношението на ентусиазирания преименовател към конкретния получател на бъзикарското име. Според мен, като че ли при едни от прозвищата е налице дяволитото намигане от страна на техния автор, при други – неговото иронично пошляпване, при трети – саркастичното му пощипване, при четвърти – дружеско потупване по рамото или гърба.
Но как се отключва кръстническият порив на този неуморен присмехулник? Ето ви един пример - в бригадирските времена (1948-1950) артист-хористите в бригадирска премяна са край бригадирския вечерен огън.
Артист-хористите след своя концерт бодряшки скандират: "С труд и песен строим социализма!!!". Любезните домакини им отвръщат пак с бурни аплаузи. Димитър Домузчиев, наскоро приет за хорист, извън предварителния сценарий и без знанието на диригентите, изведнъж се изцепва гръмогласно: "Днес е щурмов ден!". И от този миг с помощта на Марин той вече е Щурманът.
"Ооо, Щурмане" - подвиква му кръстник Матев.
"Кажи, Щурчо" - отвръща му почти примирено пресният кръщелник.
Разбира се, без да му адвокатствам, надали развихрилият се прякородател е предполагал, че след време отношението към хората с прозвища ще стане като че ли не особено позитивно.
Обществената кариера на артист-хориста Марин Матев започва още в далечната 1951 г., когато едва на 23 години оглавява Ревизионната комисия на Софийския районен съвет при наскоро учредения Общ съюз на слепите в България. А след една година младият лидер от Дамяново започва да трупа интензивно управленски опит вече като секретар на този районен съвет - пост, заеман от него цели 7 години. И по-нататък почти като истински японец Марин върви все по-нагоре, стъпало след стъпало, по публичната стълба в ССБ. И за да не стигне най-високите позиции в тази организация причината е само една – той не е член на БКП или на БЗНС. Припомням, че в тогавашното тоталитарно общество най-високите позиции в сдруженията, а също и в държавните структури, са заемани само от комунисти и членове на БЗНС.
Шегобиецът Марин Матев е смятан за строг и неподкупен ревизор – 22 години (1959-1981) е член на Централната ревизионна комисия на ССБ. А даже два мандата той е неин зам.-председател. Най-често обект на проверките на тогавашната ЦРК са двата почивни дома на ССБ. Преглеждат инвентара, броят посудата, пълните и празни буркани, теглят хранителните продукти и т. н. Конкретните ревизорски занимания зависят от това дали проверката е планова или по сигнал. И точно тази контролна дейност на Марин му идва много отръки – та нали той самият три сезона е бил управител на почивна база. Познавал е добре повечето далавери и пропуски в тази сфера. Домакини, готвачи, даже и управители потрепервали при вестта, че Марин Матев им идва на проверка.
Тенорът Марин Матев 36 години е също и несменяем председател на Взаимоспомагателната каса към Централното управление на ССБ - още от първия ден на нейното учредяване. И точно в ръководството на тази много полезна институция той разгръща своите управленски таланти. При раздаването на заемите и помощите Марин се проявява като принципен и справедлив ръководител. Помнят го и с перфектната организация на пищните банкети след годишните събрания на касата. И за тази си доста главоболна и тежка работа като председател той не получава и грам хонорар, ако не се смятат мижавите годишни награди от 70-80 лева. Толкова е харесван от членовете на касата, че чак две години след пенсионирането му те пак го избират наново за председател, но Марин този път твърдо и непреклонно не приема техния вот.
Майтапчията от теноровата партия лидерства перманентно и на основното си работно място – безброй мандати е председател на синдикалното дружество в Съюзния професионален хор. Колегите му го избират от раз, защото е принципен, умее да защитава техните интереси, въобще не се стряска от диригентите, било то главни, било то втори. Чиновниците и началниците от ССБ - централата също са били винаги силно респектирани от закачливица – синдикален лидер.
Марин Матев е сред тези, които поставят началото и на съюзното планинско и морско почивно дело. Той през април на далечната 1953 г. взема ключовете за бившия санаториум на д-р Хитров в село Шипково и подготвя сградата за прием на първите невиждащи летовници. Смените са с продължителност цели 20 дни и започват през юли същата година. Управител на първата смяна е тогавашният председател на ССБ Кирил Костов, а на втората Марин Матев. Той е също успешен управител три сезона (1961-1963) и на първата наша морска почивна база. Тази роля от лятото на 1960 година изпълнява училището за слепи "Николай Островски", намиращо се тогава във Варна на ул. "Асен Златаров" 41. Членовете на ССБ почивали там също по 20 дни – от втората половина на юли до пети-шести август. Отначало управител на тази почивна станция е Милачко Трифонов, който само я стартира през първия неин сезон. Възнаграждението на Марин за управителските му главоболия във Варна е безплатната храна за него и съпругата му и една прахосмукачка, съветско производство, на която семейство Матеви силно се радва.
На 15 януари 2013 г. Марин Матев навършва 85 години. Роден е в село Дамяново, Севлиевско в семейството на дребни земеделски стопани. Марин завършва Държавния институт за слепи (сега Училище за деца с нарушено зрение "Проф. Иван Шишманов") и е голям късметлия за времето си - той е един от първите хористи на прохождащия Професионален хор на слепите. Както е известно, този хор се създава в началото на 1948 година по предложение на Димитър Домузчиев, по онова време директор на Държавния институт за слепи и дирегент на училищния хор, и по лично разпореждане на тогавашния премиер Георги Димитров. В Професионалния хор на слепите Марин Матев работи 43 години – до 1991 г. И като свръхлоялен японец целия си трудов стаж придобива в една единствена фирма – в тази специфична културна институция.
Селското момче от Дамяново определено е с музикални дарби и общо взето е прилежен хорист – винаги си е знаел партията. Доколкото разбрах от Марин, той никога не е пробван за солист. Според Асен Стоянов най-вероятната причина за това изглежда е фактът, че соловите партии за вторите тенори са в твърде голяма оскъдица. Но сред колегите си Марин Матев несъмнено е стърчал със своето самобитно чувство за хумор, неподражаемото си сладкодумие и с качествата си на разностранен лидер.
До всеки успял мъж винаги има и една жена. За Марин Матев тази жена е Пенка Николова. Тя е образован за времето си човек - бивш касиер-счетоводител, и също като Марин има известно запазено зрение, което умело използва да поддържа дома, да готви и създава уют на своя съпруг. Сред своите познати и приятели тя се слави и с голямото си гостоприемство.
А за мен Марин Матев е сякаш единствената жива история на ССБ, почти негов връстник – роден е само 7 години след успешното му учредяване. С изумително свежа памет и бистър ум сладкодумният разказвач е неизчерпаем и благодатен източник, от който вече над десет години аз черпя ценни сведения и свидетелства при моите опити за очерци за изявени дейци на ССБ от близкото и по-далечното минало. Често си мисля напоследък, че с малка помощ той безпроблемно може да стане атрактивен автор на мемоарна книга с примерно заглавие „За босяците - от един босяк”. И още нещо много интересно ми се иска да отбележа. При тазгодишните ми десетки телефонни срещи с Марин в Дряново и София винаги съм го намирал в добро разположение на духа – бодър и закачлив, готов да откликне със спомени, с консултации и непременно с поредната порция шеги и закачки в началото.
И този толкова интересен човек, работил години наред посредством многобройните си публични роли за органите и структурите на ССБ, е силно забравен от ръководствата на тази организация през последните 15 години. Забравили са да го почетат със съответното съюзно отличие за неговите 70, 75 и 80-годишнини. Но за утешение на Марин Матев ще спомена, че са забравяни и други изявени членове и дейци на ССБ. Много странно е, че сякаш никога не се забравят дейци, които само по десетина години гастролират случайно на ръководната сцена на ССБ, примери - Владимир Кривошиев, Георги Генов и т. н. Не се забравят дори готвачите на обзорската почивна база и се окичват със съюзната златна значка, а един Иван Ганев няма дори и сребърна такава. Аз вероятно пак не съм прав с острите си упреци към ССБ–апаратчиците, някои от които уж добри приятели и колеги на Марин…
Изглежда напоследък е съвсем нормално, ако съюзен деец изпадне в немилост или пък ако се оттегли от обществени ангажименти на заслужена почивка (случая с Марин), върху него веднага да се хвърля покривалото на тоталната забрава, на нашата непризнателност към ролята му в развитието на организацията ни, на нейните структури и дейности. Надали е само липса на добра традиция. Само преди двайсетина години такава традиция имаше и сякаш никога не се случваха такива фрапантни пропуски… Наистина тогава имаше многоброен апарат в Централата на ССБ, но пък нямаше компютри, тези изумителни наши асистенти, които могат да ни подсещат в подобни ситуации.
Пред прага на неговата солидна 85-годишнина да се извиним на Марин Матев, че сме го позабравили малко, най-вече поради забързаното наше всекидневие. Да му благодарим също за всеотдайната му многолетна работа на ползу ССБ посредством различните му публични роли. И накрая всички ние, приятели, колеги и кръщелници, да пожелаем на Марин дълголетие, добро здраве, и неговото сладкодумие и чувство за хумор да бликат несекващо!!!
Ангел СОТИРОВ
Всички статии на Брой 01, 2013
IN MEMORIAM
Актрисата Белка Белева почина на 85 годиниВ СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Година юбилейнаКАТАЛОГ на записаните НОВИ заглавия през 2012 г.
КАТАЛОГ на ВЪЗСТАНОВЕНИТЕ заглавия през 2012 г.
ЗА ХОРАТА
Неуморен присмехулник и разностранен лидерПо-високо от Еверест
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
БургасВарна
Русе
Левски
Пловдив
Добрич
Горна Оряховица
