Брой 01, 2013
Тема: ЗА ХОРАТА
По-високо от Еверест
Като се връщах от работа преди десетина години, в двора на планинската къща намерих необичайно цвете. Хубаво непознато момиче седеше на стола в градината и когато стигнах до него, се засмя, подаде ми ръка и каза: "Чакахме ви, но моята приятелка току-що отиде до магазина. Аз съм Даниела, радвам се, че сте тук да се запознаем". Поканих я да влезе вкъщи, но тя наведе глава, вдигна ръцете си и едва сега забелязах, че е с напълно загубено зрение... Следващите часове, докато се разхождахме по близките поляни, разбрах, че новата ми гостенка е незряща от шестгодишна възраст, но в следващите двадесет години има толкова динамичен живот и работи така активно, че мнозина с добро зрение биха й завидели. Слаба, с плавни движения, за да не докосне някого или нещо, тя излъчва финес, а усмивката й на дете не залязва от лицето. Впечатлиха ме дръзките й идеи за бъдещето, когато ще пътува по света, за да насърчава за пълноценен живот други хора в нейното състояние. Тези проекти ми се виждаха неосъществими дори за виждащ човек, но не споделих недоверието си. След разговорите, при нашите следващи контакти, написах разказ, който включих в сборника с очерци за хора с необичайни съдби, издаден в началото на 2008 г.
В края на декември 2012 г. Даниела се обади по телефона, току-що завърнала се от Германия, където вече работи като екскурзовод и обучава незрящи екскурзоводи по програмата "Диалог в тъмното". При нашата нова среща тя ми подари голяма книга, издадена през 2009 г., с текст на английски и немски и със снимки на незрящите екскурзоводи от цял свят. Тези млади хора близо десет години се обучават по проекта на Андреас Хайнеке в Хамбург, който е с пълноценно зрение, но обича да казва: "Очите ми бяха отворени, благодарение сърцето на незрящ човек".
Като разлистих книгата, видях снимката на Даниела Димитрова и прочетох отговора й на въпроса в кои страни е била екскурзовод в изложбата "Диалог в тъмното". Не скрих почудата си, затова я попитах: "Ти наистина ли вече си била в Австрия, Италия, Холандия, Бразилия, Южна Корея, Китай, Белгия, САЩ?". Тя се засмя и каза: "О, страните вече са повече, включват даже Южна Африка, а в Япония пристигнах малко преди да започнат страшните земетресения. Домакините там бяха много грижовни. В началото, въпреки критичната ситуация, ми предложиха да не прекъсваме заниманията, затова два, три дни работехме в подземни скривалища, но когато бреговете бяха нападнати от вълните цунами и се увеличи радиационният фон, бързо ми връчиха билет да напусна страната, защото е опасно. Попитах ги: "А какво ще стане с вас?". Те ми отговориха: "Ние ще ви чакаме!". И изпълниха обещанието си. През септември 2012 г. отново бях в Япония със същата задача... От срещите във всяка страна имам неповторими спомени, защото отдавна съм забравила, че съм сляпа. Чрез говорещите програми на компютъра и с познаването на два езика общувам с много приятели по света и почти постоянно съм на седалката в някой самолет. Където и да отида, създавам своя рай, който искам да подаря на хора с моята съдба".
Даниела Димитрова живее в Хамбург, тя е единствена чужденка в международен социален център за диалози, откъдето се разпространяват различни проекти за изложби и семинари. Даниела обучава незрящи, създава програми, води семинари за лидерски умения и работа в екип, а също и обучения за толерантност към различията. Като знае говоримо и писмено английски и немски, тя е екскурзовод по време на изложби в тъмното. Нейната мечта е да се създаде пълна програма за международен обмен в тази област с цел да се насърчава животът на незрящи хора. Изложбите „Диалог в тъмното” се провеждат в двадесет страни по света. Те са предназначени за виждащи хора, които за повече от час попадат в тъмното и в това време могат да пият кафе, да обядват, да слушат музика, да общуват. Посетителите са поверени изцяло на грижите на незрящи екскурзоводи, които трябва да бъдат толкова сигурни в своите придобити умения, че да могат да водят други хора, попаднали в същата ситуация, и така да накарат гостите да се чувстват удобно и приятно.
Преди седем години, когато пак се срещнахме с Даниела, бях записала в дневника си нейната амбиция: "Бях почти дете, когато разбрах, че зрението ми никога няма да се възвърне. Така, бързо осъзнах, че трябва да се справя с новата ситуация, без да се самосъжалявам. Длъжна бях да усвоя и развия по-важни за мен начини на ориентиране: активно внимание, слух, памет, въображение... Благодарна съм на Андреас Хайнеке за разбирането, доверието и помощта му да достигна своя Еверест. На мен Бог ми даде шансове, но аз не ги чаках да дойдат вкъщи, а търсих пътеката към целта".
При последната ни среща в началото на януари 2013 г. имах много въпроси към Даниела, неотдавна навършила 36 години. На два от тях тя отговори: "Сега, макар да съзнавам колко е трудно, искам да направя и в София такава изложба, за да провокирам незрящи български приятели да докажат своите скрити възможности. Искам да работя повече за премахване на предразсъдъците към хората в неравностойно положение, за по-голямо доверие в техните умения".
Последният ми въпрос беше готова ли е да направим книжка за нейното геройство да покори връх, по-висок от Еверест. Тя пак се засмя с очарователната си усмивка и отвърна: "Нали няма такъв?". "Има!" – казах й, защото бях убедена, че по-висок от Еверест е подвигът на духа да достигне там, където тялото не може.
Мариана ЕКЛЕСИЯ
Всички статии на Брой 01, 2013
IN MEMORIAM
Актрисата Белка Белева почина на 85 годиниВ СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Година юбилейнаКАТАЛОГ на записаните НОВИ заглавия през 2012 г.
КАТАЛОГ на ВЪЗСТАНОВЕНИТЕ заглавия през 2012 г.
ЗА ХОРАТА
Неуморен присмехулник и разностранен лидерПо-високо от Еверест
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
БургасВарна
Русе
Левски
Пловдив
Добрич
Горна Оряховица
