Брой 06-07, 2007
Тема: ПРИЗНАНИЕ
Седма литературна награда "Георги Братанов"
От 2001 г. Съюзът на слепите в България, съвместно със Съюза на българските писатели, в навечерието на най-светлия български празник 24 май, ежегодно удостоява български творци с учредената през 2000 г. литературна награда на името на писателя и дългогодишен главен редактор на сп. "Зари" Георги Братанов.
В напрегнатото ежедневие на българина, когато преобладаващите новини са свързани предимно с корупция и престъпност, или с делото срещу този или онзи, трябва и е задължително да има място и за почитта към делото на светите братя Кирил и Методий, благодарение на които българите са отстоявали и отстояват своята национална идентичност.
Именно затова връчването на литературни награди се провежда броени дни преди светлата дата.
Тази година церемонията по награждаването се състоя на 21 май, в присъствието на много официални гости - писателя Любомир Левчев, ректора на СУ "Св. Климент Охридски" Боян Биолчев, министър Георги Петканов, професор Огнян Герджиков, Иван Гранитски и други.
Наградата "Георги Братанов" бе връчена наред с литературните награди на СБП. Това е своеобразен преглед и оценка на литературни творби създадени през 2006 г.
Няколко души бяха удостоени с литературни награди на Съюза на писателите за цялостно творчество, а други - за литературни творби в различни жанрове.
Носители на тазгодишната литературна награда "Георги Братанов" са три дами, творили в два основни литературни жанра - поезия и проза.
Жури в състав: Генко Изворски, Гриша Трифонов и Константин Еленков удостои с Националната литературна награда "Георги Братанов" за 2006 г. Виолета Христова за стихосбирката "Другата стая".
"Неделна книга" е другата наградена книга с автори Нина Андонова и Благовеста Касабова. Подзаглавието на тази любопитна творба е "Преживелици". В нея авторките са включили различни събития, случвали им се през дългогодишния им литературен живот, в продължение на 35-40 години. В книгата присъстват имената на най-големите писатели, с които авторките са общували, книгите, за които са писали като литературни критици и срещите, които са провеждали с различни дейци на културата. В момента Благовеста Касабова е зам.-главен редактор на вестник "Новият пулс", зад гърба си има издадени 20 книги публицистика и литературна критика. "Неделна книга" е първата й творба, написана в съавторство.
"Другата стая" е четвъртата стихосбирка на 41-годишната Виолета Христова. Тя съдържа около 50 стихотворения асоциативна поезия. Това е основният стил на поетесата.
Марина ПЕТКОВА
Благовеста Касабова е родена в гр. Козлодуй. Завършила е Девическа гимназия в Плевен и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на 15 книги, между които: "Калина Малина", "Дълг и слава", "Първообраз на света", "Богородица на свободата" (за баба Тонка Обретенова), "Ръми в душата ми" (за Мара Белчева), "Чудотворката" (за Фани Попова - Мутафова), "Минало неотминало". В момента е първи зам. гл. ред. на в-к "Новият пулс".
Нина Андонова е родена в гр. София. Завършва гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на много книги, между които: "Светът на твореца" (литературнокритическа монография на Ефрем Каранфилов), "Гео Милев", "Николай Райнов", "Живот, умножен по седем", "Чичо Стоян", "Гърменската гора", "За Гоце Делчев войвода", "Дохожда час".
Предговор
Идеята за тази книга се роди по време на ритуалните ни неделни обеди. За нас те отдавна са се превърнали в традиция - заслужена отмора след напрегнатите дни през седмицата. Началото им е през седемдесетте години на миналия век. Тогава бяхме млади, съпрузите ни Цветан и Данчо бяха живи и всяка неделя се гощавахме заедно в престижни заведения. После и двете останахме вдовици по едно и също време, но не се отказахме от неделните обеди. Готвехме се за тях като за малък празник. Менюто в началото приготвяше ту едната, ту другата. Но постепенно нещата се промениха.
"Тъй като не харесвах манджите на Нина (Блага), аз или я канех вкъщи или пренасях у тях тенджерите. Тогава синът й Радослав си умираше от радост, тъй като можеше да си похапне царски. Майка ми ме беше научила да готвя вкусно. Признава го всеки, който е опитвал манджите ми."
Както сладко си хапвахме и си пийвахме ракийка - е, понякога имаше и нещо по-марково, си спомняхме за наши общи преживелици, за наши общи приятели, за разни номерца, които щедро правехме на другите, а и те ни отвръщаха със същото. Всички знаеха за нашето приятелство и затова често ни иронизираха. Наш колега веднъж уж на шега ни подметна, че сме неразделни като Дора Габе и Елисавета Багряна. Отговорихме, че не е прав, защото не сме поетеси и не ни е свързвал един мъж, а обичта ни към литературата и общата ни съдба в нея.
Може би тогава ни узря идеята за обща книга. Впрочем преди години имахме намерението да напишем криминален роман - за някаква убита бабичка, която си крие парите в буркани, досущ като Корейко на Илф и Петров. Слава Богу, че не ни хрумна да напишем обща стихосбирка, защото тогава хептен щяхме да се изложим, подобно на някои наши колеги критици.
И все пак, не е толкова трудно да се напише прилично стихотворение от средно интелигентен човек. Сядаш, настройваш се и почваш да съчиняваш. Както направихме ние, за да се пробваме в "голямата" поезия със следното стихотворение в полубял стих:
На старата клюмнала гара -
там нейде в гори опустели,
стърчах забита в перона
и чаках моя любим.
Небето тежеше в очите ми,
прехвърчаха влак подир влак -
подминаваха старата гара,
където все чаках моя любим.
Есента побегна от зимата гонена,
снегът се стопи с пролетта,
жаравата лятна заля като лава
самотния гаров перон.
По вълчи зави вятър отникъде,
ледено мигаха чужди звезди...
Май грешка нелепа е станала!
Навярно съм сбъркала гарата -
на друга ме чака моят любим!
След това вдъхновено поетично отклонение да се върнем на темата. Вътрешният ни мотив за създаването на нашата книга е и защото ни додея цял живот да мълчим, потискани я от шефове, я от партийни идеологеми, я от конюнктури, я от "добронамерени" приятели. Сега вече не искаме да мълчим. Друг е въпросът, че и ние имаме своите литературни грехове - писали сме доста хвалебствени рецензии за по- посредствени автори, доста статии с измислени проблеми. Редактирали сме не до там издържани в художествено отношение произведения, вместо да се опънем на началниците си. Понякога се опъвахме тихомълком, забавяйки ръкописите или като ги давахме на ненужни външни рецензенти, но в края на краищата те пак виждаха бял свят. Отмъщението на копчето рядко минаваше.
Такова беше времето, а и ние не сме били от най-храбрите редактори и автори. Но така сме и поумнявали. Не се срамуваме от книгите, които сме редактирали и издавали, нито от нашите собствени. В последните компромис не сме правили. Може позициите ни да не са издържали проверката на времето, но те са били наши позиции и ние и до днес не се отричаме от тях. Сега отделни наши хитрини спрямо издаваните и рецензирани автори ни се струват смешни и се чудим на акъла си. Защото много добре ни е било ясно кое колко чини. Но както казваха някога другарите, това са грешки на растежа. Е вече сме пораснали...
То можем и с тази книга да станем за смях, но сега сме се издигнали над всякакви литературни амбиции, загърбили сме желанието за постове, каквото всъщност никога не сме имали. И решихме, че вече е дошъл моментът, когато трябва да кажем истината, която повече от трийсет години носим в себе си. Готови сме да понесем всякакви упреци - е няма да помрачат радостта ни от появата на това свидно наше произведение, което в късните години на живота ни донесе голяма радост и ни върна към най-хубавите преживявания от младостта.
Имахме известни колебания дали да правим съпоставки между литературните факти и процеси в близкото минало и фактите и процесите в новите времена, или да възпроизведем само онези любопитни моменти, които сме изживели с приятелите си, които са останали в паметта ни или са записани в дневниците ни. Намеренията ни бяха повече да наблегнем на литературата, но книгата не се съобрази с нашите намерения и си тръгна по свой път. Някъде може да не сме спазили точно хронологията на изживените случки и събития, но те си идваха по някаква своя логика и се намесваха безпардонно в текста. Иди, че говори за демокрация! Миналото като спомен си има своите закони и подредби в паметта и ние не можем да се освободим от диктата им.
Мнозина вероятно няма да харесат книгата. Други ще я одобрят на половина, трети ще я приемат. Когато сме я писали, не сме се съобразявали с никого освен със себе си, със собствените си спомени и с дневниците си. Така или иначе, това е нашият живот и нашата истина за него. Това са нашите чувства, радостни или тъжни. Това е нашето дълбоко вътрешно отношение и тогава и сега към хората, с които сме работили, които са ни били близки или които просто са участвали по-активно в живота ни.
Може някой да ни обвини в пристрастие към отделни поети и белетристи, които присъстват по страниците на книгата, но те са част от нашите дни и години, те са от малкото светли петна в ежедневието ни. Радвали са ни и с присъствието и с действията си. Е, понякога са ни и ядосвали, но това са били бели кахъри.
Нарекохме книгата си Неделна, защото я писахме всеки неделен ден. Бог е определил Неделята за почивка. Писането на книгата беше нашата най-хубава почивка през последните трудни и мъчителни години. И Спасението ни. Амин!
Всички статии на Брой 06-07, 2007
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ИНФОРМАЦИЯ
XV общо събрание на пълномощниците на ССБГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Мария Захариева - един от най-практичните гласовеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивМездра
Горна Оряховица
Добрич
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРОГРАМА ФАР, Проект "Развитие на мрежа от центрове за обучение на възрастни"НАСЛУКА
СъстезаниеОФТАЛМОЛОГИЯ
Всеки трябва да има лекар, на когото да довери проблемите сиОЧЕРК
Душата на всяка компанияПРИЗНАНИЕ
Седма литературна награда "Георги Братанов"Аз винаги съм служил на човешкия дух
Издателствата от птичи поглед
