Брой 02, 2013

Тема: ИСТОРИЯ

Успение на свети Константин-Кирил Философ


Заедно с любимите празници - Деня на виното Трифон Зарезан и Деня на любовта Свети Валентин, на 14 февруари Българската православна църква почита паметта на свети Константин-Кирил Философ.
Константин е светското име на голямата историческа личност, а Кирил е името, което приема 50 дни преди смъртта си заедно с монашеския сан. Пряк източник за годината на неговото раждане не съществува, но учените защитават хипотезата, че това се е случило най-вероятно в края на 826 година или в началото на 827 година.
Доказателствата за това са косвени - в Пространно житие на Кирил е посочена точната дата на неговата смърт - 14 февруари 869 година. Житиеписецът уточнява, че тогава Кирил е бил на 42 години.
Аристократичният произход на Константин-Кирил е безспорен. Неговото семейство принадлежи към влиятелните кръгове на тогавашното византийско общество. Бащата Лъв е друнгарий - високопоставена военна и административна длъжност в държавната йерархия. Ранните извори не споменават нищо за майката, а по-късните посочват нейното име - Мария, което говори за нейния славянобългарски произход.
Константин е седмото дете в семейството и произхожда от почтен известен аристократичен род, "известен преди всичко на Бога, а след това на царя и на цяла Солунска област". Това му дава възможност да получи добро образование в родния си град. От дете проявява изключителни интелектуални умения и неговите знатни родители го определят за научното поприще. След смъртта на баща си Лъв той пристига в Константинопол, в центъра на империята, в която е засилен интересът към светските знания, към науката и литературата. Тогава Константин е на 14 години. Младежът попада в прочутата Магнаурска школа, в която се образова голяма част от елита на византийското общество. Негови учители са изтъкнатите учени Лъв Математик и амбициозният патриарх Фотий. При тях той са кратко време усвоява т. нар. septem artes liberals (седемте свободни изкуства), които включват почти цялото тогавашно познание. Титлата "Философ" получава именно в Магнаурската школа за изключителните си интелектуални умения. Философските и филологически дарби му спечелват слава и всеобщо уважение в самата столица на империята.
Славата не съблазнява младия Константин Философ. Той отказва да сключи брак с девойка от знатен произход и приема да стане библиотекар на патриарха. Известно време оглавява катедра в Магнаурската школа и преподава философия. От този период е първата му публична изява - спорът с патриарх Йоан VII Граматик, известен на историците като Иконобореца. Философът излиза победител в този спор и се проявява като начетен богослов и изкусен полемист.
През 855 г. Свети Константин-Кирил Философ е изпратен на първата си дипломатическа мисия в Багдад при халифа Мутавакил (847 - 867). След завръщането си той се оттегля в манастира "Св. Полихрон" в Малоазийски Олимп, чийто игумен е брат му Свети Методий.
От 860 до 867 година изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии - при хазарите, в Моравия, в Рим и Венеция. За целите на трета си мисия - тази в Моравия, където отива да помогне на княз Ростислав за утвърждаване на християнството, Константин усъвършенства славянската азбука. По време на тези мисии заедно с по-големия си брат създават книжовни духовни средища, чрез които се утвърждава християнството като религия и славянското богослужение.
През месец декември на 867 година Константин, брат му Методий и техните ученици пристигат в Рим, където са приети тържествено от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги.
В същата година е една от най-значимите му публични изяви - диспутът във Венеция с привържениците на "триезичеството", според които Словото Божие може да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински.
Изтощен от напрегнатата работа и продължителните пътувания, Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари 869 г. в Рим.
Признание за неговото велико дело е тържественото му погребение в римската църква "Сан Клементе" и канонизирането му за светец на християнската църква веднага след смъртта му. За заслугите към културата на Стария континент през 1980 година папа Йоан Павел II го обявява за покровител на Европа.

Беседа против триезичниците из "Пространно житие на Константин - Кирил" от Климент Охридски

Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: "Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал [такива книги] - нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински". А философът им отговори: "Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска [да го даде]? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други. Ако не искате да разберете от тези [примери], то поне от Писанието познайте Божията воля. Давид се провиква и казва: "Възпейте Бога, цяла земьо, възпейте Господу песен нова". И пак: "Възкликнете Господу, цяла земьо; пейте, възвеселете се и възпейте". И другаде: "Цялата земя да ти се поклони и да ти пее, да пее на твоето име, вишний". И пак: "Хвалете Господа, всички народи, прославяйте го, всички люде". И пак: "Всичко, що диша, да хвали Господа". В евангелието пък е казано: "А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда божии". И пак в същото евангелие: "И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в мене, та да бъдат всички едно - както ти, отче, в мене, така и аз в тебе". Матей пък казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята; и тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин". Също и Марко: "Идете по целия свят и проповядвайте евангелието на всички твари; който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с Моето име ще изгонват бесове и ще заговорят на нови езици". А на вас, законоучителите, казва: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците, защото нито вие влизате, нито пускате ония, които искат да влязат в него". И пак [казва]: "Горко вам, книжници, задето взехте ключовете на познанието; сами не влязохте и на желаещите да влязат пречите". А към коринтяните апостол Павел казва: "Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото онзи, който пророчествува, е по-горен от оногова, който говори езици, – освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука. А сега, братя, ако дойда при вас и заговоря на [непознати] езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? Също и бездушните предмети, които издават звук – било пищялки, било гусли – ако не покажат различие в свирнята, как ще се разбере това, което се тръби или се свири? Защото, ако тръбата издаваше неопределен глас, кой ще се готви за битка? Така и вие, ако изговаряте с езика си неразбрани думи, как ще се разбере това, което говорите? Тогава ще говорите на вятъра. Толкова например различни думи има на света и нито една от тях не е без смисъл; ако аз не разбирам смисъла на думите, ще бъда чужденец за говорещия, а и говорещият ще бъде за мене чужденец. Така и вие, бидейки ревнители към духовни [дарби] за поука на църквата, молете се да ги имате в изобилие. Затова, който говори на [непознат] език, нека се моли [за дарба] да тълкува. Ако се моля на [непознат] език, духът ми се моли, но умът ми остава безплоден. И тъй, какво? Ще се моля с дух, но ще се моля и с ум; ще пея с дух, но ще пея и с ум. Ако благословиш [само] с дух, онзи, който е от простолюдието, как ще каже "амин" на твоята молитва, щом не разбира какво говориш? Ти хвалиш Бога добре, но другият не се поучава. Благодаря на моя Бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църквата предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляди думи на [непознат] език. Братя, не бивайте деца по ум; бъдете младенци за злото, а по ум бъдете съвършени. В закона е писано: "На чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ". Тъй че езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; а пък пророчеството не е за неповярвалите, а за повярвалите. Ако, прочее, се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влезе някой непросветен или неповярвал, няма ли да каже, че сте побъркани? Но ако всички [почнат да] пророчествуват и влезе някой непросветен или неповярвал, тогава той се изобличава от всички и се осъжда от всички, тъй че тайните на сърцето му излизат наяве, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще признае, че Бог наистина е с вас. И тъй, какво [да се прави], братя? Когато се събирате и всеки от вас има или псалом, или поучение, или откровение, или говорене на непознат език, или тълкуване, нека всичко да бъде за назидание. Ако някой ще говори на [непознат] език, нека да говорят двама или трима, и то подред, а друг да тълкува. Ако пък няма тълкувател, тогава те да мълчат в църквата, а да говорят на себе си и на Бога. Също и от пророчествуващите да говорят двама или трима, а другите да обсъждат. Ако ли пък се яви откровение някому другиму, който седи, нека първият да млъкне. Така можете един след друг всички да пророчествувате, та всички да имате утеха. И пророческите духове се подчиняват на пророчествуващите; защото Бог не е Бог на безредието, а на мира. Така е във всички църкви между светиите. Жените ви да мълчат в църквите; на тях не им е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, да запитат мъжете си вкъщи; защото е срамотно жена да говори в църква. Нима от вас излезе Словото Божие? Или само до вас достигна? Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека да разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди. А който не разбира, нека не разбира. И тъй, братя, показвайте ревност към пророчествуване, но не забравяйте да се говорят и езици. Нека всичко да става с приличие и ред". И пак казва: "И всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца, амин!".
С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде.



Назад

Всички статии на Брой 02, 2013

IN MEMORIAM
Председателят Янаки Градев ни напусна завинаги
В РСО СОФИЯ
Стартира проект за Хранителна банка в София
Приключи ли сагата около комуникационната група на Сдружение "Зрение"?
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Сборен организационен отчет на ССБ за 2012 г.
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Левски
Добрич
Плевен
ИНТЕРВЮ
Лице в лице, от първо лице
ИСТОРИЯ
Успение на свети Константин-Кирил Философ
КОМУНИКАЦИИ
Нашите мобилни помощници
ОБЯВИ
Библията на CD
Бележка на редакцията
ОЧЕРК
Борис Бодичев - познатият и непознатият
ПРЕМИЕРА
Европа за хората
СПОРТ
Футболен клуб "Ливърпул" с благотворителна акция




Архив на изданието
1 2 3