Брой 03, 2013

Тема: ЮБИЛЕЙ

Васил Долапчиев на 60 години

Шейсетте години на един човек са достатъчно висок връх, от който той да може да си направи сериозна равносметка на всичко онова, което е преживял. Разбира се, това същевременно е и възраст, в която той все още има достатъчно сили и време, за да може да крои своите планове за близкото, а защо не и за по-далечното бъдеще. Затова и моят пръв въпрос към г-н Долапчиев е:

- От висотата на днешните шейсет как Ви изглежда Васил Долапчиев на двайсет и съответно на четиридесет години?
- На двадесет години, както всички младежи, и аз бях един вулкан от мечти и планове за бъдещето. Тогава не знаех, че косите ми ще побелеят и вярвах, че е необходимо само да се протегна, за да докосна звездите. На четиридесетгодишна възраст имах богат професионален и житейски опит и мислех, че с труд, честност и отдаване на кауза човек може да постигне много неща. За съжаление настъпилите дълбоки политико-икономически промени ме опровергаха. Те допуснаха да израснат като обществени лидери хора с качества, невписващи се в скалата на утвърдените от столетия социални ценности. Днес, когато зад гърба си имам шест десетилетия, знам, че в стихията, наречена живот, плуват повече корабокрушенци, отколкото моряци, достигащи заветния бряг. Както повечето зрели хора, и аз погребах много илюзии. От позицията на днешния хаос и неясно бъдеще може би изглежда доста наивно, но аз все още вярвам, че доброто в човека трябва да надделее. Ако и това се окаже невъзможно, като че ли всичко губи своя смисъл.
- Известно е, че във Вашия живот има една фатална случка, която в голяма степен е предопределила драстична промяна не само в перспективите Ви за бъдещето, но е променила и много от най-обикновените Ви човешки мечти. В живота, който последва злополуката, при която изгубихте Вашето зрение, успяхте ли да реализирате нещо, за което сте мечтали преди нея?
- В древността са вярвали, че когато човек се ражда - на небосклона изгрява нова звезда, която е свързана с него чрез невидимата нишка, наречена съдба. Именно тя, нейно величество Съдбата, реши на 21 години животът ми да потъне във вечен мрак. И така попаднах в Съюза на слепите в България. В началото не вярвах, че през следващите 39 години могат да бъдат събрани: 7 години следване в две висши учебни заведения, 10 години работа като юрисконсулт в системата и извън нея, 13 години активно занимание с политика, 19 години отдаденост на стопанската дейност на нашето сдружение, 23 години участие в дейността на висшите органи на нашата организация и 14 години да имам честта да ръководя Съюза на слепите в България. Казвам всичко това не от автобиографична гордост, а с ясното съзнание, че моето развитие се дължи изцяло на нашата организация. Мисля, че Съюзът на слепите в България създаде условията да сбъдна мечтите си да уча, да се занимавам с изкуство и спорт, да работя и да се развивам кариерно. Много жалко е, когато наши членове не осъзнават, че Съюзът на слепите в България играе важна роля в техния живот, допринася за развитието на тяхната личност и пълноценната им интеграция в обществото. Не знам какво бих постигнал, ако виждах, но съм сигурен, че дотук живях достойно и щастливо, заобиколен от чудесно семейство, добри приятели и колеги.
- Когато станахте член на Съюза на слепите, имахте ли някакво усещане, че правите стъпка, която ще Ви свърже неразривно с тази организация?
- Както повечето наши членове, и аз, преди да загубя зрението си, не съм предполагал, че съществува Съюз на слепите в България. Сега ми е невъзможно да си представя формирането на моя характер, професионалното ми и обществено развитие без нашата организация. Всякакви прилагателни и гръмки фрази са безсилни да изразят моята благодарност към Съюза на слепите в България. Затова винаги съм работил за единството на нашето Сдружение и вярвам, че само заедно можем да изградим едно по-солидарно и справедливо общество за хората с нарушено зрение.
- Вече почти 14 години сте председател на ССБ. Какво Ви дава и какво Ви отнема това?
- Да бъдеш ръководител на организация с 91-годишна история е огромна отговорност. Винаги съм подчинявал действията си на една популярна мисъл на Джон Кенеди, който е казал: "Не питай какво е направила страната за теб, а отговори какво ти си направил за нея". На всички позиции, които съм заемал в нашата организация, съм се стремял да отдам целия си ресурс от знания, енергия и умения за по-достоен живот на слепите. Дългогодишната ежедневна среща с човешките неволи и безсилието на държавата да промени в положителна посока живота на хората в неравностойно положение отнеха значима част от присъщия ми оптимизъм. Съюзът на слепите в България ми даде силна вяра в собствените ми възможности и чувството за равнопоставеност в обществото.
- За 60 години човек може да свърши много и най-различни неща. Кое от тях Ви е донесло най-голямо удовлетворение?
- Много трудно е човек да даде сам вярна оценка на извършеното от него. Като ръководител не страдам от илюзията, че не съм допускал грешки и съм извършил всичко необходимо и възможно за положителна промяна на статуквото. За добро или зло в активната фаза на моя живот работих в един период на дълбоки и динамични обществени промени. Много неща ми бяха неизвестни, а други трябваше да уча в движение. В ситуация на повече от 20-годишен разпад и криза в икономиката, със съпътстващ дефицит на духовни ценности, е трудно да изпитваш удовлетворение. Все пак се изкушавам от мисълта, че съм допринесъл за днешния национален авторитет на Съюза на слепите в България и за новия му облик като неправителствена правозащитна организация на хора с увреждания.
- Има ли нещо, което бихте искали да постигнете на всяка цена през следващите години?
- Запознат съм с европейската политика на социално включване на хората с увреждания и институционалните форми на гражданско партньорство. От много години наблюдавам процесите, които протичат в нашата организация, и считам като свои основни приоритети през следващите години:
създаване на комплексни условия за развитие на младежите с нарушено зрение и осигуряване на по-висока заетост за тях;
повишаване доходите на нашите членове и качеството на техния живот;
поетапно кадрово обновяване на структурите на нашата организация с цел повишаване на правозащитния й потенциал.
- Извън сферата на служебните Ви задължения - за какво не ви остава време?
- Много съжалявам, че не ми остава достатъчно време за моето семейство и приятелите. Всеки контакт с тях ме зарежда с много позитивна енергия. Тяхната подкрепа винаги ми е давала кураж да прекрача в следващия ден.

Назад

Всички статии на Брой 03, 2013

IN MEMORIAM

Почина Недялка Камбурова

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шумен
Добрич
Монтана
Левски
Пловдив
Бургас
Видин
София

КОМУНИКАЦИИ

Нашите мобилни помощници

ЛЮБОПИТНО

Ученическа компания създаде чертожна линия за незрящи
Изобретиха кубче на Рубик за слепи хора.

ПРОЕКТИ

Проект "Създаване на Център за подкрепа и целева ориентация на хора със зрителни увреждания (ЦПЦОХЗУ) с изнесени офиси”

ЮБИЛЕЙ

Васил Долапчиев на 60 години