Брой 04, 2013
Тема: ЛИТЕРАТУРА
Неочаквана награда
Неотдавна се срещнах с известната поетеса Румяна Каменска, чиито стихове и есета неведнъж са публикувани на страниците на списание "Зари".
От свои познати вече знаех, че нейно стихотворение е спечелило награда в Италия.
- Руми, през 2011 г. излезе твоя книга със стихове. Разкажи ни за нея! Вярно ли е, че тя е преведена на италиански език?
- За съжаление не става дума за цяла книга. През 2011 г. наистина излезе, но само на български, а не и на италиански, поетичната ми книга "Трудно знание". Това стана възможно благодарение на един мой познат, член на нашата църква, който много хареса стиховете ми и пожела да спонсорира издаването на книгата. За мен това е чудо и знак, че тя наистина е трябвало да се издаде. Зарадвах се, че ще може да бъде полезна на някого.
- Едно твое стихотворение е спечелило награда в Италия, би ли разказала нещо за конкурса?
- Става дума за ХХVІІ издание на поетичния конкурс на Европейския културен център "Алдо Моро" в Лече, Италия. Всички участници трябва да представят по едно стихотворение на свободна тема. Присъждат се десет награди - купа и диплом.
- Коя поетична творба ти донесе наградата?
- Наградата получих за стихотворението "Самота". Изказвам голямата си благодарност на поетесата Ирина Йорданова, която не само го преведе, но освен това изигра отначало докрай ролята на добрата вълшебница.Честно казано, наградата ми дойде като гръм от ясно небе. Няколко месеца по-рано тя ми се обади по телефона и ме попита дали ще й позволя да преведе и изпрати мое стихотворение. Не знам защо помислих, че това е конкурс за превод и спокойно й казах да избере каквото си хареса. През януари дойде писмо от Италия, че съм получила награда и трябва да отида да си я взема. Не обърнах особено внимание на това, но й се обадих, за да й кажа за писмото. Някак си и през ум не ми мина, че това може да има отношение и към мен. В края на краищата Ирина ми донесе купата вкъщи. Едва тогава осъзнах, че конкурсът е бил за поети, а не за преводачи и колко много е направила тя за мен – една непозната, но вероятно много сродна душа.
Димитрина МИХАЙЛОВА
САМОТА
Румяна КАМЕНСКА
Безстрастно спокоен, денят изостави ме.
Прибирам се пак с вечерта.
В дома от надежди и хора забравен
посрещаш ме ти, самота.
С люлеещи звуци обгръща ме музика
и уж е добра песента,
ласкае ме тя, но това е илюзия.
Реална си ти, самота.
Безкрайна верига цитати и формули
за всичко добро на света.
Те други спасяват, на мене защо са ми,
щом още си тук, самота.
Желязна ръка бавно хваща сърцето ми,
смразява ме, страшна е тя.
Със злоба изричам най-тежките клетви.
Присмей се поне, самота.
Заспивам. Сънят ми е празен от чакане,
без капка живот, без мечта,
безличен, със хиляди други еднакъв.
Защо не поспиш, самота?
Будилников звън. Вече няма илюзия.
С въздишка отхвърлям нощта,
отново усмивката дневна нахлузвам.
Почакай ме тук, самота.
Почакай деня, в който порив на вятър
ще блъсне пак тази врата
и тук ще отекне смехът на приятел,
по-силен от теб, самота.
Всички статии на Брой 04, 2013
БОЙНА СЛАВА
Тихоокеанската война и последствията йВЕЛИКДЕН
Откъс из Евангелие от МатеяВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на Съюза на слепите в БългарияКОМУНИКАЦИИ
Нашите мобилни помощнициЛИТЕРАТУРА
Неочаквана наградаЛЯТО 2013
Цени и графици за ползване на съюзните базиОФТАЛМОЛОГИЯ
Терапия със стволови клетки при очни заболяванияПОКАНА
ІІІ заседание на ХVІ Национално общо събрание на пълномощниците на ССБПРОЕКТИ
Черноморска социална мрежа за ефективно сътрудничествоСПОРТ
Триумфът на пловдивчаниТурнир по табла в София
ЮБИЛЕИ
85 години Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"Кърлин - четвърти в света!!!