Брой 04, 2013

Тема: БОЙНА СЛАВА

Тихоокеанската война и последствията й

Предлагаме ви първата публикация от написаните от доктора по международни отношения и международно право Цветан Пенчев специално за нашето списание исторически материали, посветени на по-малко известни факти от великите битки на човечеството.

Въпросът за подялбата на сферите на влияние между великите сили в азиатско-тихоокеанския район се поставя още от времето на първите опити на европейците трайно да се установят там. Почти веднага след покоряването на местните жители следва период на сблъсъци, в който самите империи на испанците, британците, французите и руснаците започват помежду си кървави конфликти с изключителна жестокост. Всъщност религиозните войни и революциите, които потопиха европейския континент в кръв, бушуваха и в района на Тихия океан.
В крайна сметка европейското политическо пространство се разделя на четири основни взаимновраждуващи зони - англосаксонско-нордическа, романско-католическа, германска-централноевропейска и руска-православна. Началото на ерата на индустриализацията кара европейците да се хвърлят стремително към богатствата на тихоокеанския район и неговите необятни пазари. Между тях започва непрестанен остър хроничен сблъсък, който донякъде продължава и до днес. В Индия, Индонезия, Индокитай, Манджурия и Филипините европейските армии ожесточено се бият както с местните, така и помежду си. Но непрестанните конфликти между британци, руснаци, французи и американци дават възможност на някои тихоокеански народи, като например японците, да създадат свои империи. След антифеодалната революция на император Мейджи в средата на ХІХ век японската държава започва стремителна индустриализация. Това й дава възможност в началото на ХХ век да разполага с модерна, отлично въоръжена армия и мощен военноморски флот.
В средата на ХХ век обаче самите европейски империи започват да се разпадат, както под ударите на мощни национално-освободителни движения, така и вследствие на социални революции. На арената за борба в района на Тихия океан застават един срещу друг само Япония и САЩ. Участието на японците на страната на Антантата през Първата световна война им дава възможност бързо да създадат своя империя. Те окупират Манджурия и Корея и установяват там свои марионетни правителства. В японската философия и обществено-политическа мисъл се възраждат старите идеи за превъзходството на японската раса и създаването на японско-китайско-манджурска азиатска империя.
Всъщност японците нямат друг избор освен трайното установяване на азиатския континент, тъй като островите им са бедни на суровини. Дори днес японската индустрия не може да работи повече от седмица без непрестанния внос на суровини. Но тяхната инвазия на континента, особено след като превземат Китай и Бирма, предизвиква недоволство в империята на американците, които искат на всяка цена да господстват в Тихия океан. Сблъсъкът между интересите им става особено остър, когато германците в началото на Втората световна война превземат Франция, Белгия, Холандия. Колониите на завладените страни в района на Тихия океан остават безстопанствени и под носа на американците японците ги окупират светкавично. Щатите реагират веднага, като налагат тежки икономически санкции на Япония, а тя им отвръща със страховитата унищожителна атака на военноморската база Пърл Харбър. Воят на пикиращите бомбардировачи, чиито великолепни машини са производство на Мицубиши и Кавазаки, грохотът на торпедата, майсторски насочени от точните японски изтребители, разоряващи тенис-игрищата и разстрелващи в упор безхаберно играещите там нещастници, вдигат американците на бойна нога.
Диви кланета и пожари ознаменуват нахлуването на японските войски в Индонезия и Филипините, на Соломоновите острови и Нова Гвинея, в Малайзия и Сингапур. Дори и онези местни националисти, които са вярвали, че Япония им носи свобода, разбират ужаса на робството, което ги чака. Обаче никой в момента не може да се противопостави на милионната отлично въоръжена японска армия освен САЩ. Започва една от най-интересните страници в световната военно-политическа история, тъй като тихоокеанската война се води едновременно по суша, море и въздух. Това изисква изключителна концентрация и координация от страна на главнокомандващите - адмирал Нимиц и генерал Макартър, защото те трябва да водят операции с кораби, самолети и пехотни части. Американците много бързо се разделят с дълбоко погрешните и остарели военни идеи на "черните ботуши" и светкавично въвеждат нова стратегия и тактика и нови технически средства като самолетоносачи, амфибии и телекомуникации.
Макар и малко, американските кораби веднага отиват на помощ на обединения флот на съюзниците против Оста, за да спрат японските десанти. В жестоките морски битки край бреговете на Индонезия смели ескадрени миноносци в нощни атаки потопяват десетки японски бойни и транспортни кораби, превръщайки морето в кървава каша от труповете на моряци и войници от силите на инвазията. Храбрите американски подводничари дебнат скрити в тинята на потоците на Филипините, Индонезия и тихоокеанските архипелази, жестоко жилейки грамадните морски авионосци и линкори на японците с точни торпедни атаки. Блестящите летци на хидросамолетите безстрашно атакуват танковите батальони на интервентите, разстрелвайки машини и хора с картеч и потапяйки ги в огън.
Япония е озверена от неочакваната съпротива на някакви, според нея, американски безполезни плейбойчета, които в битката за остров Уейк със зъби и нокти вадеха червата на уж страшните самураи. Наистина островът пада, но става ясно, че боят едва сега започва. И при остров Мидуей се изправят двата гигантски флота на японците и американците в решаващата битка за господство над Тихия океан, ръководени от военните гении на адмиралите Ямамото и Нимиц. Свирепите муцуни на тъмните чудовищни японски линкори с техните 400-милиметрови оръдия изобщо не плашат американските моряци, усвоили новото оръжие - авионосците. Битката се води по съвсем нови правила и тактики за поразяване на вражеския кораб, без да е необходимо той да се вижда. Едни след други в огнения ад на зенитните снаряди великолепните американски торпедоносци налитат върху врага и изчезват в сладката за всеки войник смърт във вихъра на боя. Привличайки върху себе си вниманието на високомерните, но непредпазливи японски моряци и летци, те отварят небето за грозната, тъмна, огнена маса на пикиращите бомбардировачи. За нула време японският авионосен флот е унищожен и иначе удивително добре направените самолетоносачи изчезват завинаги в кипящите води на океана.
Свирепата дързост и пълното презрение към смъртта на американците стъписват японците, които всъщност дори печелят боя за остров Мидуей. Въпреки загубите, адмирал Ямамото е можел да стовари десант на острова и да превземе разположената на него американска база. Той обаче решава да се оттегли. Решението му е продиктувано от психологически, а не от военностратегически съображения. Ямамото, един от най-способните офицери в световната история, идеално разбира, че срещу него се е изправил страховитият боен дух на решените на всичко американци.
Най-новите модели кораби и самолети, превъзхождащи напълно японските, модерните телекомуникации и информационни технологии недвусмислено му показват, че с японските имперски утопии е свършено.
Разбира се, боят не е свършил, въпреки че при остров Мидуей настъпва преломът в тихоокеанската война. Започват свирепите схватки между морската пехота на двете страни в джунглите на Нова Гвинея и Соломоновите острови, по ледените скали на Алеутските острови, където млади американски момчета може би по-скоро с боен дух, отколкото със сила, с голи ръце душат закалените японски самураи. Използвайки умело гънките на местността, отлично подготвените американски пилоти смело маневрират сред зъберите на тропическите планини и пронизват неочаквано в сърцето огромните военноморски бази на японците, заливайки ги с огън и жупел.
Гордо изправен, генерал Макартър със своите железни дивизии скоро се връща на филипинска земя, както бе обещал на народа й. Тежката корабна артилерия на американските линкори превръща в прах и пепел японските крепости по островите и отваря път на американските танкове и амфибии. В битката в залива Лейте американските авионосци под великолепното командване на адмиралите Хелски и Шърман смазват японския флот от тежки оръдейни кораби и ликвидират Япония като военноморска сила в Тихия океан.
Но боят продължава, защото японците се бият като зверове по скалите и бункерите на Окинава и Иводзима. Превърнатите в крепости острови са последното укрепление срещу американското настъпление към самата Япония и затова битките се водят свирепо за всеки камък. Но най-новите бойни кораби, фрегати, артилерийски катери и амфибии на американците стоварват морета от отровни пламъци и смърт, в които потапят неустрашимите, но безнадеждно сами японски бойци. Над японските градове се извисява в ужасния си огнен ръст демонът на атомните взривове, за да обяви на света, че идва ерата на тоталната смърт, от която спасение няма.
Япония пада на колене, за да проси мир, който се приема от генерал Макартър на борда на крайцера "Мисури" при условията на безусловна капитулация. Най-сетне над океана настава тишина, оръдията млъкват, а свирепите самолети прибират крилата си.
Само понякога в ужасните нощи на бушуващите урагани, сред грохота на гръмотевиците и огнения ад на светкавиците, Ямамото и Нимиц, Макартър и Ямасита и техните великолепни, славни и смели войници, моряци и летци се сблъскват в нови кървави битки за славата на техните народи.

Цвeтан ПЕНЧЕВ

Назад

Всички статии на Брой 04, 2013

БОЙНА СЛАВА

Тихоокеанската война и последствията й

ВЕЛИКДЕН

Откъс из Евангелие от Матея

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В управителния съвет на Съюза на слепите в България

КОМУНИКАЦИИ

Нашите мобилни помощници

ЛИТЕРАТУРА

Неочаквана награда

ЛЯТО 2013

Цени и графици за ползване на съюзните бази

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Терапия със стволови клетки при очни заболявания

ПОКАНА

ІІІ заседание на ХVІ Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ

ПРОЕКТИ

Черноморска социална мрежа за ефективно сътрудничество

СПОРТ

Триумфът на пловдивчани
Турнир по табла в София

ЮБИЛЕИ

85 години Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
Кърлин - четвърти в света!!!