Брой 06-07, 2007

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич

РАЙОННАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В ДОБРИЧ НА 9 ГОДИНИ

РО на сляпо-глухите гр. Добрич отпразнува своя 9-и рожден ден. Клубът едва побра гостите, дошли да поздравят рождениците. Сред тях бяха Детелина Николова - кмет на община Добрич, Каролина Динолова - главен експерт по здравеопазване и социална политика, Надя Георгиева - ЦСРИ гр. Добрич, Димитър Димитров - Лайнс клуб, д-р Илияна Ананиева - офталмолог и др.
Прочетени бяха поздравителни адреси от Димитър Парапанов - председател на НАСГБ гр. Пловдив, РО на Велико Търново, Варна, Шумен, Кърджали, Пламен Папазов - изпълнителен директор на ЕООД "Спортни имоти" - Добрич, "ХобиСклуб", поета Аврам Аврамов от Велико Търново и др.
Тържеството откри Калинка Ковачева с кратко слово за извървения път, трудностите, неволите и радостите от успехите. Тя благодари на приятелите и спонсорите на организацията, които винаги ги подкрепят - община Добрич, общинска служба социално подпомагане, Лайнс клуб, Димчо Димчев - сладкарски цех "Оникс", "Металагро", сладкарски цех "Койчев", Лили Манова - аптека "Старият Добрич", семейство Василеви от с. Драганово и др.
С топли думи Детелина Николова поздрави сляпо-глухите като каза: "Гордея се с вас, приятели! Вие, хората с двойно сензорно увреждане, сте една от водещите организации в нашия град. Обещавам и в бъдеще да сме с вас. Друг път няма. Само когато сме заедно ще имаме успехи."
Приветствия имаше и от останалите гости. Поднесени бяха много цветя и подаръци.
След гръмването на шампанското Калинка Ковачева духна свещичките на разкошната торта. Последва рецитал на група "Антица" и изпълнения на народни песни от именитата певица Мария Андреева. Не липсваха забавни игри и викторина с интересни въпроси и награди.
Добруджанци умеят да работят, но знаят и как да се веселят.
Празникът продължи до късен следобед.

Росица НИКОЛОВА,
техн. секретар при РО
на СГ - Добрич

ВЕСТИ ОТ ДОБРИЧ

Денят е 25 май 2007 г. Ранна утрин. Група съюзни членове и техните придружители нетърпеливо очакват автобуса, с който ще осъществят дългия преход до Рупите, място свързано с пророчицата Ванга.
Първият преход Добрич - Дупница премина успешно. Настанихме се в хотела и след кратка почивка бяхме на разходка из улиците на града.
През втория ден рано сутринта се отправихме към Рилския манастир. От град Рила към манастира пътят се виеше край буйно течащата Рилска река. Пенестата вода даваше отлични условия за живот на балканската пъстърва. Д-р Юлияна Стоянова Вандева запозна присъстващите с живота и делото на Св. Иван Рилски, с многобройните нападения и опожарявания на Рилската обител, която даде подслон на много богослужители, които успяха да запазят българщината. Сред прекрасната обстановка в манастира екскурзоводката обогати познанията ни за строежа на кулата, на църквата, на сградите, на мястото, където се е приготвяла храната. В църквата присъствахме на църковна служба. Запалихме свещи за здраве и се поклонихме пред иконата на Света Богородица.
В 10 часа се отправихме към Рупите. Пристигнахме по обяд. В църквата се поклонихме пред образа на пророчицата Ванга. Навън се поклонихме и пред паметника на леля Ванга.
Пихме вода и се отправихме към Мелник. Там обядвахме и посетихме винарската изба. Взехме си по литър, два и се отправихме към Дупница. Преспахме и рано сутринта потеглихме обратно. На път за Добрич се отбихме в Арбанаси и разгледахме историческата местност. По време на пътуването се взе решение да организираме еднодневна екскурзия до република Румъния.
Доволни от преживяното се завърнахме по домовете.

Паунка ПЕЕВА


НАРИЧАХА НИ БЕЛИТЕ РОБИНИ

На 14.05.2007 г. на гости на клуб "Детелина" и на сляпо-глухите в гр. Добрич бе медицинската сестра Росица Николова. Тя ни разказа за годините, през които е работила в Либия като медицинска сестра.

Росица Николова е работила в Либия през 1988 и 1989 г. Тя е с над 25 години трудов стаж като медицинска сестра. Семейна е, има две деца и внук на 4 години.
"Работех в Триполи - в детска болница в Интензивно отделение за недоносени деца. В Либия отидох чрез фирма "Медиксим". Настаниха ни в един хотел, в който хигиената беше под всякаква критика. Беше пълно с едни едри хлебарки... Сутрин минавахме през стола, за да си вземем закуска. Бъркат в един голям кош, където държат хляба. От там изскача котка, пренощувала там. Отказвам хляба... Отивам да си взема капучино или кафе, а то направено със солена вода. При тях водата от чешмата е солена, попречистена от морето и толкова. За да се снабдиш със сладка вода, трябва да пътуваш 20 км, ако имаш с какво... Няма нормален градски транспорт, а и в него е невъзможно за жени. Два - три автобуса кръстосват на всеки час града за по-бедните, които нямат коли и те висят по вратите чак отвън.
В болницата беше много мръсно. Нямаше санитари, а минаваха периодично да обират само боклука. Огромни хлебарки влизаха в кувьозите и лазеха по бебетата. Либийските лекари работеха с дрехите и обувките, с които са били отвън, не се преобличаха. Дори понякога не си измиваха ръцете преди да бръкнат в кувьоза. Не е за учудване, че сме имали бебе в сепсис, със седем вида инфекции. Добре, че имаха силни антибиотици, с които тогава у нас не разполагахме или бяха в дефицит. Случвало се е на вечерно дежурство да свалям сама в моргата по четири деца... Със смъртта не се свиква, независимо какви са децата. Болеше ме за всяко от тях.
Либийците са много мързеливи. Казваха, че нямало нужда да работят много, защото Кадафи им обещал, че "белите робини" ще работят вместо тях. Така ни наричаха либийците... Вечерно време с котешки стъпки влизаха да ни проверяват как работим и дали не спим по време на дежурството."
Още тогава е имало СПИН в Либия. Преди да тръгнат за Либия са изследвали българките за СПИН. Като се върнали, няколко пъти пак са ги изследвали - разказва Росица Николова...
"Веднъж ни донесоха новородено бебе, за което след това научихме, че е заразено. Добре, че нашата колежка българка, която го донесе, успя да ни предупреди навреме, защото невинаги имахме ръкавици. Либийците скриха от нас този факт. Аз съм убедена, че те сами са си виновни за епидемията в Бенгази. Нашите сестри са невинни. Дано стане чудо, за да се върнат в България. А като се върнат, какъв ли ще е животът им, те са съсипани психически", смята Росица Николова.

Съставител: Калинка КОВАЧЕВА

Назад

Всички статии на Брой 06-07, 2007

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ИНФОРМАЦИЯ

XV общо събрание на пълномощниците на ССБ

ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ

Мария Захариева - един от най-практичните гласове

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив
Мездра
Горна Оряховица
Добрич

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРОГРАМА ФАР, Проект "Развитие на мрежа от центрове за обучение на възрастни"

НАСЛУКА

Състезание

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Всеки трябва да има лекар, на когото да довери проблемите си

ОЧЕРК

Душата на всяка компания

ПРИЗНАНИЕ

Седма литературна награда "Георги Братанов"
Аз винаги съм служил на човешкия дух
Издателствата от птичи поглед

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Отваряне на очите

СЛЕПИ ГЕНИИ

Хорхе Луис Борхес - геният от Буенос Айрес

СПОРТ

Българските голбални национали - номер едно в Сърбия

СТИХОВЕ ОТ ЧИТАТЕЛИ

Поезия от гр. Попово