Брой 06, 2013

Тема: ВЪТРЕШНО СЪЮЗЕН ЖИВОТ

XVI Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ


Трето заседание

Тази година третото заседание на XVI Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ се проведе традиционно в хотел "Релакс", Шипковски минерални бани на 29 май.
От всичките 56 пълномощници бяха регистрирани 47, като трима от тях бяха нотариално упълномощени да представляват свои колеги, които нямаха възможност да присъстват лично. Заседанието се проведе при кворум от 50 пълномощници.
В началото с едноминутно мълчание бе почетена паметта на 1093 съюзни членове, починали през последната година. След като бяха избрани преброителите и бе гласуван дневният ред, заседанието започна същинската си работа.
Като първа точка пълномощниците коментираха отчета за дейността на организацията за 2012 г. и обсъдиха предложената програма за 2013 г.
Пръв се изказа един от по-младите пълномощници – Николай Тодоров, който излезе с конкретно предложение в програмата за дейността на ССБ за 2013 г. да бъде добавена като точка "Осъществяване на комуникация с Централната избирателна комисия във връзка с въвеждане на електронно гласуване на следващите избори за Европейски парламент". Г-н Тодоров обоснова предложението си с мотива, че би следвало вариантът за електронно гласуване да бъде достъпен и за хората с нулево зрение, работещи с екранни четци.
Председателят на ССБ изрази одобрението си за идеята, като тя бе включена като точка в програмата и г-н Долапчиев лично пое ангажимента да установи контакт с председателя на комисията по изборите.
Темата бе продължена с коментари и дискусии за начините и механизмите за личното гласуване на незрящите с придружители, като се изясни, че на последните парламентарни избори е имало изрично изискване, с решение номер 2392 на ЦИК, да бъдат събирани експертните решения на лицата със зрителни увреждания, ползващи придружител. В тази връзка Николай Тодоров отправи препоръка към пълномощниците да съветват незрящите хора в страната при гласуване за всеки случай да носят със себе си хартиена разпечатка от последните решения на ЦИК, свързани с процедурата за вота на хората с увреждания. Борислав Лазаров пък отправи молба актуалната информация по този въпрос да бъде своевременно публикувана на официалния уебсайт на ССБ.
Пълномощникът Георги Желев измести темата към прословутите декларации, разпространявани през миналата година от НПК на слепите, които в даден момент бяха довели до сериозен конфликт между двете организации. Тогава проблемът беше коментиран на страниците на нашето списание и отдавна стана ясно, че отказвайки подписването на въпросните декларации, нашите членове няма какво да изгубят, тъй като всеки един от тях е пълноправен член-кооператор в едно сдружение с търговска цел, каквото е НПК.
Връщайки се към основния въпрос – двата документа, предоставени за обсъждане, г-жа Дина Желева изрази пълната си подкрепа и одобрение за добре свършената работа през изминалата година, като с особено задоволство отбеляза решението всички тифлотехнически средства да бъдат предоставяни на съюзните членове на по-ниски цени, с отстъпка от 20 процента. По въпроса за конфликта с НПК г-жа Желева обърна внимание на Общото събрание, че проблемът продължава да е налице и че по места той дори е много сериозен, тъй като хората са объркани, притеснени и действително не знаят как би следвало да постъпят, за да не изгубят правото си на парични дивиденти от кооперацията, като в същото време се страхуват да изгубят и правата, с които се ползват като членове на ССБ.
В тази връзка г-н Долапчиев отново подчерта, че в момента единственият и най-авторитетен защитник на правата на незрящите хора в България е Съюзът на слепите, тъй като кооперацията си остава извън числото на организациите, способни да отстояват тези права пред държавните институции. НПК категорично не присъства в работните групи, никога не заема позиции, никога не участва в изработването на становища и още по-малко в тяхното отстояване.
Г-жа Катя Кряжева излезе с предложение при изработването на бъдещи проекти в тях да бъде предвидено закупуването на mp3 плейъри за всяка една от териториалните организации, като дори изрази надежда, че ще се появи възможност такива устройства да бъдат предоставяни на половин цена на членовете на ССБ. Друго нейно предложение беше да се положат усилия от страна на нашата организация освен поддържащите лекарства за глаукома и други такива, лекуващи и поддържащи слабото зрение, да бъдат включени в списъка на НЗОК.
По този въпрос председателят прокоментира, че за огромно съжаление у нас на слепотата не се гледа като на заболяване, застрашаващо живота, и отношението е както към помощно-техническите средства. Макар и да не е оптимист, г-н Долапчиев определи опитите на ССБ за постигане на напредък в тази връзка като едно от основните задължения на организацията ни и обеща разговорите с новото правителство да бъдат подновени.
Освен това той подчерта, че за съжаление тенденциите са отчайващи дори и в страните от Европейския съюз - в много от тях бюджетите за организациите на хора с увреждания са намалени на 50 процента, което налага закриването на цели структури поради невъзможността за финансова издръжка. Имайки предвид, че става дума за страни много по-богати от нас, с много по-добре развита социална система, прогнозите са твърде песимистични що се отнася за следващото десетилетие в България.
Обръщайки се към пълномощниците, председателят на ССБ призова да не се създават излишни илюзии, свързани със социалната политика в условията на сериозна икономическа криза в Европейския съюз, която в България рефлектира особено тежко.
Г-н Крумов повдигна отново въпроса за "изчезналия" филиал в Попово и доколкото стана ясно от отговора на г-н Долапчиев, засега няма развитие по случая, тъй като дори заведената преписка не претърпява никакво движение. Историята с демонтирането на този обект, собственост на ССБ, вероятно ще си остане загадка, но е очевидно, че това е един от резултатите на лошото стопанисване и немарливото отношение към собствеността.
В процеса на дискусиите многократно различни пълномощници се връщаха на темите за дейностите на ССБ, за конфликта ССБ - НПК, за привличането на младежи към организационните ни структури и в края всички тези обсъждания провокираха г-н Тодоров да постави въпроса за неправомерното качване на говорещи книги, изработени в звукозаписното студио на ССБ, в частен уебсайт, пълен с реклами, съответно носещи определени доходи на неговия собственик. Към определен вид непочтеност в случая сочи фактът, че бележките къде и от кого са произведени аудиозаписите, както и задължителната забележка, че авторските права върху тях принадлежат на ССБ, са премахнати. Тъй като информация по този казус постъпи в ръководството на Съюза на слепите още през месец февруари, въпросът на г-н Тодоров беше какво конкретно е предприето като действия по отстраняването на проблема.
Още същия ден, по-късно в неформална обстановка, въпросът беше обсъден от председателя, ръководителя на студиото за звукозапис г-н Васев и г-н Тодоров и беше взето решение какви конкретни мерки да бъдат предприети в последващите дни.
Предложението на Славчо Аврамов – пълномощник от Варна, новозакупените от Англия помощно-технически средства да обиколят страната, за да могат незрящите хора в клубовете по места да ги разгледат и да направят своя избор, беше категорично отхвърлено от г-н Долапчиев с мотива, че всеки един от местните центрове за социална рехабилитация и интеграция на слепи има възможността да задели определени суми от бюджета си и да закупи известни количества от тези артикули за собствените си нужди, още повече че това са еднократни, а не текущи разходи. В България съществуват вече 12 такива центъра и всеки от тях, заделяйки годишно някаква сума, е в състояние да удовлетвори потребността от демонстрация на тези помощно-технически средства.
В синтезиран вид, това бяха повдиганите по време на дискусията въпроси, някои – конкретно свързани с предоставените документи, други – малко встрани от тях.
Г-жа Елицина отправи конкретна препоръка в отчетите на Социалното министерство да започне да фигурира и отчетът за дейността на Съюза на слепите в България. Една от изтъкнатите причини беше реализирането на различни проекти, по които нашата организация би могла да работи в бъдеще, а другата – много сериозната опасност от орязване на държавната субсидия за ССБ.
Г-н Долапчиев отговори, че Съюзът на слепите представя всяко тримесечие детайлен отчет пред Министерството на финансите и пред Сметната палата за извършените дейности срещу държавната субсидия. Ежегодно същата информация се дава и на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания – орган към Министерски съвет. Годишните отчети се предоставят също така и на Министерството на социалната политика, както и в Министерството на правосъдието. Ежегодно се предоставя и информация за дейностите по изпълнението на различните стратегии, много от които за съжаление са практически неработещи.
След това отчетът за дейността на ССБ за 2012 г. и програмата за дейността за 2013 г. бяха единодушно приети.
Единствено в заключение всички пълномощници се обединиха около идеята помощно-техническите средства за незрящи и полезността им да бъдат популяризирани в обществото и пред държавните институции с цел в бъдеще да може да се отвоюва тяхното предоставяне да стане част от социалната политика на България.
След това пълномощниците преминаха ксъм втора точка от дневния ред на заседанието – "Обсъждане на Дългосрочна програма за подкрепа на деца и младежи с нарушено зрение за периода 2013-2020 г. ".
Обсъжданията започнаха с думи на председателя на ССБ, който сърдечно благодари на работната комисия и на всички, които са участвали активно при подготвянето на програмата. Той изрази задоволството си от активното включване на младежите и сериозния им подход при изработването на документа.
"За мен този документ не е мъртвородено дете. Категорично ще направя всичко възможно онова, което е заложено в програмата, да бъде трансформирано в реална политика чрез заповеди, документи и т. н., с последващи отчети от регионалните ни структури, за да можем да започнем да работим по тази програма" – заяви г-н Долапчиев.
Като председател на комисията по изработването на програмата думата взе Борислав Лазаров, който, освен че напълно се присъедини към думите на г-н Долапчиев, отбеляза, че работата по реализацията на заложените в нея дейности трябва да започне още сега, въпреки че програмата е дългосрочна.
Във връзка със създаването на бази данни, заложено в програмата, и събирането на лични данни г-н Крумов изрази безпокойство доколко това е законосъобразно, но бе уверен, че Съюзът на слепите в България притежава удостоверение за оператор на лични данни и събирането им не би представлявало никакъв проблем, както е от години.
Иван Янев, в качеството си и на председател на спортната федерация, сподели становището, че един от начините за привличането на младите хора към Съюза на слепите е чрез приобщаването им към спорта.
Адмирации получи г-н Алтънов, който за последните две или три години успя действително да приобщи множество младежи към софийската РСО.
Николай Тодоров изтъкна, че другият начин за осъществяването на подмладяването на актива на ССБ е именно чрез новите технологии – компютри, мобилни телефони, атрактивни предложения в областта на новите информационни технологии, възможност за намиране на работни места, различни полезни консултации и т. н. – именно както се работи в София, където поради обективни причини има голяма концентрация на млади хора.
Разбира се, голяма част от мненията и изказванията се въртяха около проблема за намирането на работни места, което е до голяма степен и въпрос на държавна социална политика. Така или иначе, програмата е първата сериозна стъпка и опит нещата да добият определена визия, да бъдат осмислени, защото Съюзът на слепите в България действително се нуждае от подмладяване на своя актив.
Единодушно пълномощниците гласуваха за документа.
С някои допълнителни разяснения беше приет и финансовият отчет на ССБ за 2012 г.
Според отчета на Контролния съвет на ССБ за периода април 2012 г. - април 2013 г. са извършени проверки на 4 регионални съюзни организации. Председателят на КС г-н Узунов заяви, че и в бъдеще контролният съвет ще продължи да работи така, както е започнал. Констатирани са някои пропуски и нарушения, повечето от които в стопанската сфера, за което са дадени необходимите препоръки.
Катя Кряжева зададе резонния въпрос за съдбата на почивната станция в Дряново, на което г-н Долапчиев отговори, че е постигната договореност с фирмата-изпълнител на ремонтните работи. До момента цялостната дейност по изпълнението и разплащанията е в график и надеждите са през септември тази година базата да отвори врати и да посрещне първите си клиенти.
Отчетът на КС беше приет без повече коментари, след което пълномощниците преминаха към обсъждане на информацията за стопанската дейност и финансовите резултати на търговските дружества на ССБ през 2012 г.
След няколкократни призиви от страна на председателя да вземат отношение по темата пълномощниците запазиха мълчание. Едва след като информацията бе гласувана и приета, г-жа Любомирка Лазарова се реши да говори по този наистина важен и наболял за организацията ни въпрос. Малко странно беше, че тя постави въпроса ребром постфактум, дори упреквайки колегите си в безразличие, при все че самата тя не се изказа в предоставеното време за дебатиране. Г-жа Лазарова попита директно ще има ли някакво бъдеще стопанската ни дейност, при положение че всички сме свидетели на нейното постепенно загиване.
Това изпълнено с болка изказване предизвика отново дискусия и изкара на повърхността отдавна наболелия проблем за стопанската дейност на ССБ и съдбата на нашите предприятия. Появи се предложение за свикване на Национално общо събрание, още в рамките на тази година, с единствена точка за стопанската дейност и нейното бъдеще.
Всички – специалисти, експерти и ръководители, а както и редовите членове на Съюза, сме свидетели как постепенно едно по едно нашите предприятия практически спират да работят поради множество обективни, но и субективни фактори. На първо място морално остарелият машинен парк е една от основните причини да не можем да обновяваме гамата от произвежданата продукция, с което да сме конкурентоспособни на свободния пазар. Това доведе до огромни загуби през последните години, както и до гигантско свиване на работните места за незрящите. От друга страна, липсата на оборотни средства за закупуване на суровини и лошият мениджмънт доведоха до бездействие дори и предприятията, които преди няколко години наричахме от «локомотивите» на производствената си дейност.
Какво следва да се прави оттук нататък? За всички, дори за активните изказващи се по проблема, беше ясно, че въпросът е достатъчно сериозен, за да може да се реши на един дъх или с преливане на приказки от пусто в празно. Факт е и всеки разумен и здравомислещ човек ще се съгласи, че в природата понятието социален бизнес не може да съществува. Много от помещенията на територията на нашите производствени сгради бяха отдадени под наем, но днес, в условията на реална икономическа криза, голям брой от наемателите се оттеглят или стават неплатежоспособни. Истината е, че добър бизнес се прави със сериозни капиталовложения, каквито Съюзът на слепите не притежава. Безсмислено е да се връщаме назад в годините, когато държавата беше дала монопол на производствата на специализираните предприятия, защото тези години отдавна и безвъзвратно са отминали. Надали вече има някой, който да е в състояние да даде предложение за решаването на проблема с нашите производства, а още по-малко да посочи начин за вдигането на крака на предприятията на ССБ.
За съжаление дори г-н Долапчиев, който доскоро вероятно хранеше известни надежди за някакво бъдеще на производствената ни дейност, днес далеч не е оптимист. Единственото, до което достигнаха и около което се обединиха част от пълномощниците, бе да се направи опит за запазване на досегашното статукво, защото, за жалост, гибелта на всичките ни предприятия е неизбежна във времето. И ако преди години на един от конгресите бе взето решение за опит за оцеляване, то сега конкретно решение на практика няма. В момента дори като собственик на производствени сгради Съюзът на слепите в България е безвъзвратно закъснял, в случай че бъде взето решение за ликвидиране на търговската дейност и продажба на сградния фонд, тъй като просто не биха се намерили купувачи.
На тази песимистична вълна дискусиите постепенно затихнаха. След това пълномощниците приеха информацията за дейността на НЦРС Пловдив за 2012 г. и се премина към обсъждането и приемането на бюджета на ССБ за 2013 г.
От предложения проектобюджет е видно, че нарастване на приходите не се предвижда, така както и нарастване на разходната част.
Приходната част на Бюджет 2013 година възлиза на 1 265 531 лева и е формирана от следните източници:

1. Субсидия от Републикански бюджет, 628 000
2. Приходи от членски внос, 31 380
3. Приходи от наеми РСО, 95 188
4. Приходи от дарения и съвм. дейност РСО, 29 330
5. Приходи от наеми в ЦУ на ССБ, 240 098
6. Приходи от ЕООД, 144 000
7. Приходи от консумативи, 24 000
8. Налични парични средства в РСО, 73 535
Общо: 1 265 531

Разходната част на бюджета на Съюза на слепите в България е формирана по следните две основни направления:


1. Разходи по видове дейности, осъществявани пряко от Централно управление на ССБ, в размер на 395 000 лв.

МЕРОПРИЯТИЕ, 2012 г.

Централно управление, 265 000
Контролен съвет, 10 000
Стипендии на студенти, 25 000
Тифлосредства, 10 000
Международна дейност, 15 000
Рехабилитац. бази, 60 000
КМС дейност, 10 000
Всичко: 395 000

2. Разходи за дейността на РСО.


Разходите за РСО са определени на база предоставени разчети за прогнозен бюджет за 2013 година. Към размера на хонорарите са включени сумите за здравните осигуровки и на вноската за фонд "Пенсии".
Очакваните приходи, както и предложените разходи по направления на РСО, са изготвени на база на представени проектобюджети от всяка организация и са определени въз основа на данни от предходната година и от конкретната ситуация.
Средствата, които ССБ трябва да предостави за изпълнението на бюджета на всяко РСО, възлизат на 223 713,64 лева, като цялата сума е за сметка на средствата предоставени от Републиканския бюджет.
Представените данни в приходната и разходната част на бюджета за 2013 година са на база на действащи договори, министерски постановления, данни от предходната година, данни от районните организации и задачи за изпълнение през настоящата година.

Без особени коментари, бюджетът беше гласуван и приет от пълномощниците, с което третото заседание на XVI Национално общо събрание на ССБ приключи своята работа и бе закрито.

Марина ПЕТКОВА


Назад

Всички статии на Брой 06, 2013

ВЪТРЕШНО СЪЮЗЕН ЖИВОТ
XVI Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ
Програма за дейността на Съюза на слепите в България през 2013 г.
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Пловдив
София
ИНТЕРВЮ
Гласът на България
КОНКУРС
Книгата – прозорец на душата ми
СПОРТ
Избихме рибата на язовир "Агов дол"
ЮБИЛЕЙ
85 години Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
Поздравителен адрес от президента на Република България г-н Росен Плевнелиев по случай 85-годишния юбилей на Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017