Брой 06, 2013

Тема: КОНКУРС

Книгата – прозорец на душата ми


Уважаеми читатели, публикуваме есето на Румяна Каменска-Донкова, спечелило първо място в конкурса "Книгата в моя живот", проведен от Национално читалище "Луи Брайл 1928" по случай 85-годишнината от създаването му.

Веднъж попаднах на разказ от някакъв латиноамерикански автор. Не помня името му, пък и разказът не беше нещо особено. Но той ми направи поразително впечатление. Ставаше дума за обикновен работник, който по цял ден се труди за коричка хляб, но щом дойде вечерта, излиза сред полето и съзерцава своето видение – един коралов кон, волно препускащ в простора. Унилата привечер кънти от бодрия тропот на копитата му, вятърът гордо развява гривата и опашката му, а в душата на човека става радостно и светло. Този обикновен, отруден човечец казва: "За да бъдеш щастлив, ти трябват хляб и видения". Тогава бях на 15 години, но и досега не мога да го забравя. За хляба е ясно, без него няма живот, но аз също разбрах от много малка, може би още преди да се помня, че и без видения не може. И ето сега чувах собствените си мисли, изказани от друг.
Не е чудно, че казвам видения, а пък не виждам нищо и не съм виждала никога. Всъщност всичките ни стремежи, идеали, мечти са видения – плод на въображението. И все пак се стремим към тях, готови сме да направим всичко за постигането им. Какво друго са идеалите, ако не видения? И никак не е странно да употребявам тази дума, защото, първо, в нашия език няма друга, и второ, както разбираме, виденията съвсем не се виждат единствено с очите.
Колкото и натясно да съм поставена от времето и пространството, колкото и ограничени да са възможностите ми за опознаване на света, душата живее по свои закони, различни от тези на тялото. И тя жадува да се нахрани, търси непознати светове, хора, чувства, идеи. Според мен книгите са прозорецът, през който душата може да погледне към света – ту плахо, срамежливо, ту развълнувано и страстно, и този поглед в откриващите се пред нея глъбини я прави щастлива. В трудния ми живот книгите са оазисът, който ми е донесъл най-много радост.
Този прозорец се открехна пред мен, когато бях на около 5 години. Една вечер баща ми се прибра от работа и ми подаде малка книжка с меки корици. Каза, че вече съм голяма и ми е купил първата книга – български народни приказки. След това всички започнаха да ми купуват книги – паралелно на български и на руски. Без да разбират, си отвориха голяма беля. Често вземах някоя от тях и вървях по петите на възрастните вкъщи, като ги молех да ми прочетат поне една приказка. Направих си малка библиотека. Познавах всяка книга по формата и кориците, знаех точно къде е в шкафчето ми и кои приказки съдържа. Често галех страниците на отворената книга и ми беше мъчно, че не искат да ми проговорят. А когато научих всички истории наизуст, с баба ми ходехме в библиотеката при леля Надя да вземаме книги. Спомням си, че един предиобед отидохме в библиотеката, но не можах да си избера нищо. Леля Надя изреждаше книгите с приказки, а аз казвах за всяка: "Чела съм я!". Тя не ми вярваше и ме питаше за какво се разказва. За нейно голямо изумление й казвах по нещо от всяка книга и тя се уверяваше, че наистина съм я чела.
Минаха години, научих се да си чета сама на брайл. През ваканциите ми носеха книги от Брайловата библиотека, а в училище, ако нямаше какво друго, четях учебниците като романи. Пред мен се откриваше друг свят, съвсем различен от този, който ме заобикаляше – наситен с преживявания, пълен с приключения, по-интересен, сякаш по-съвършен. Страстта ми към четенето беше толкова голяма, че четях дори скучните доклади в списание "Зари", понякога без да разбирам значението им. По-късно фонотеката увеличи възможностите за четене. Към брайловите книги се прибавиха и много други, звучащи с различни гласове. И както в приказката за Пепеляшка, книгите преобразяваха пансиона, в който живеех. Той се превръщаше в палат, моите съученици бяха придворни, а някое момче или млад учител се превъплъщаваше в желания принц. Така се живееше несравнимо по-добре.
Книгите са най-голямата ми любов, която не се променя с времето, не помръква от обстоятелствата и ще трае, докато съм жива. Благодарение на тях можах да завърша образованието си, те заемат основно място в професията ми и спокойно мога да кажа, че моето съзнание до голяма степен е изградено на базата на всичко чуто и прочетено. А Книгата на книгите, Библията, отговори и на най-важния въпрос, който винаги ме е вълнувал – въпроса за смисъла на живота. И тук прочетох същите думи: "Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което излиза от Божиите уста". Самият Бог ни е поднесъл видението, представата за целта и смисъла на живота ни в книга, за да даде простор на душите ни. И отново, но този път наистина, Той ни нарича избран народ, царство от свещеници, принцове и принцеси в Неговото царство.
Сега интернет ни предлага невиждано изобилие от книги. Чувствам се като гладно сираче, пред което е сложена вълшебната масичка, претрупана с различни изкусителни ястия. За мен остава само въпросът кои от тях да избера. Някои са пикантни, но пагубни за здравето, други - претрупани и тежки за храносмилане, трети - полезни, оказващи благотворно влияние и даващи сила за полет на духа. За съжаление има и отровни ястия, до които е най-добре да не се докосваме. Аз съм щастливка, защото зная руски език. Почти всички автори са преведени на руски, затова в огромното интернет пространство намирам всяка книга, която искам да прочета. Радвам се на изобилието, старая се да не прекалявам с неудържимия си апетит, защото и прекаленото четене е вредно, както всичко, приемано в големи дози. Иска ми се през прозореца на душата ми да влизат само благословените лъчи на знанието, които ще помогнат в нея да разцъфват благоуханни цветове и после да дават плод, достоен да живее вечно.

Румяна КАМЕНСКА-ДОНКОВА



Назад

Всички статии на Брой 06, 2013

ВЪТРЕШНО СЪЮЗЕН ЖИВОТ
XVI Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ
Програма за дейността на Съюза на слепите в България през 2013 г.
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Пловдив
София
ИНТЕРВЮ
Гласът на България
КОНКУРС
Книгата – прозорец на душата ми
СПОРТ
Избихме рибата на язовир "Агов дол"
ЮБИЛЕЙ
85 години Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
Поздравителен адрес от президента на Република България г-н Росен Плевнелиев по случай 85-годишния юбилей на Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10