Брой 06, 2013

Тема: ИНТЕРВЮ

Гласът на България

С Ивайло ДОНКОВ разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

Ивайло Донков - гласът на България в тазгодишното издание на телевизионното състезание, е роден във Варна през 1985 г. До 10-и клас учи в Училището за деца с нарушено зрение "Професор д-р Иван Шишманов", след това се премества в музикалното училище, в паралелката за класическо пеене при г-жа Сийка Борисова. Там завършва средно специално музикално образование. След това става студент в Музикалната академия в София и учи класическо пеене при професор Благовеста Карнобатлова, а по-късно специализира камерно пеене при професор Благовеста Константинова.
Това е засега все още кратката му творческа биография. Биография, която на пръв поглед почти по нищо не се отличава от тази на другите момчета и момичета, които минават по същия път.
Така в самото начало на нашия разговор скромно, лаконично и без видимо желание за самоизтъкване се представи пред мен новият "Глас на България".
- Вече сте завършили музикалното си образование, с какво се занимавате в момента?
- Ако може да се каже така, в момента съм "артист на свободна практика". Често пея в католическата катедрала "Свети Йосиф" в София и се радвам, че тя предлага възможност за изява. По-точно казано - тя предлага доста добра възможност за изява.
- Към каква музика имате предпочитания?
- Влеченията и предпочитанията ми са към бароковата и ренесансовата музика. Всъщност с тази музика от две-три години се занимаваме заедно с органиста на катедралата Янко Маринов. Той е направил свои сериозни изследвания в тези жанрове и ми се струва, че съвместната ни работа дава своите резултати. Разбира се, за целта трябва да влагаме немалко време и усилия. Аз все повече се убеждавам, че именно в тази музика е моето място. Известно е, че точно от ренесансовата и бароковата музика е произлязло всичко останало. Като стил това се води предкласика. Оттам тръгват всички велики творби в класическата музика. Мисля, че първоизточникът винаги дава нещо повече като осмисляне и осъзнаване на музикалния процес. И поради това възнамерявам да се развивам точно там.
- Как се справяте с брайловия нотопис?
- Научих брайловите ноти още във варненското музикално училище, където имахме ресурсен учител както по ориентация и мобилност, така и по адаптация и интеграция, което в моя случай означаваше освен другото да овладея и брайловото четене и писане на ноти. Смея да кажа, че в това отношение съм на добро ниво.
- Какъв е при Вас процесът на заучаване?
- Някой ми диктува материала, който трябва да се научи, аз си пиша нотите на брайл. След това специално при мен нотният текст се овладява с много повторения, сам вкъщи. За сметка на това така усвоеното произведение остава много трайно като знание. И ако след време се наложи да изпея нещо старо и позабравено, само едно опипване на листа ми е достатъчно да си го припомня.
- Преди "Гласът на България" Вие сте участвали и в други телевизионни конкурси, кои са те?
- Единственият друг телевизионен конкурс, на който съм се явявал, е "Хит минус едно" през 1999 г. Класирах се на трето място.
- Тогава имахте ли сериозна конкуренция?
- Имаше, но аз по принцип, когато чуя хубав глас, някак си не го възприемам като конкуренция, а му се радвам. На мен може би това ми е недостатъкът, че никога не възприемам конкурса като нещо със състезателен характер. Излизаш на концерт, пееш си и това е. С удоволствие си спомням, че тогава имаше много хубави гласове.
- Този конкурс не беше ли за поп музика?
- Да, да. Докато не влязох в музикалното училище през 2002 година, аз се занимавах изцяло с поп музика. В училище имахме вокална група за поп музика.
- Освен пиано, което при Вас е задължително, владеете ли друг музикален инструмент?
- Опитвал съм да се уча на китара, по-точно баща ми, който добре свиреше, опитваше да ме научи, но или той нямаше достатъчно търпение, или аз не проявих особено желание, но така и не се получи.
- Сега да преминем на най-актуалното, за което говори цяла България. Как се случи участието Ви в конкурса "Гласът на България"?
- Това е един дълъг процес. Още през 2011 година, с приключването на първото издание на този конкурс, в семейството ми започнаха да ме увещават: "Хайде, ти трябва да се явиш! Ти не можеш да очакваш да си стоиш вкъщи и всичко да ти дойде наготово. Трябва хората да те знаят! Да те чуят! Трябва да се явиш....".
Аз нямах положителна нагласа към този тип формати, защото ми се струва, че всичко е преходно и много относително. Но все пак, след като се поразмислих, си казах: "Защо пък да не опитам?". Сестра ми има особено голям дял, защото тя ми изпрати записите.
- Разкажете ни за самия конкурс, за Вашата работа през това време.
- Още в самото начало ме впечатли организацията. Всичко беше разчетено по часове, трябваше в точния час да си на точното място. Това формира у мен още по-голяма дисциплина.
- Защо избрахте за свой треньор Миро от "Каризма"?
- Защото, след като си поговорихме, го усетих най-близо до себе си, може би като характер или не - по-точно като излъчване.
- С какви надежди бяхте в началото?
- Надявах се да стигна до първия жив концерт. Да си на една сцена до "Ку-ку бенд" - усещането е просто невероятно! Това се случи и по този начин сбъднах една от мечтите си. И това е всъщност най-хубавото, което се случи от този формат.
- Как се работи с Миро?
- Много добре. Той е много одухотворен, много свободен в мисленето си. Дори понякога и да не съм бил особено съгласен с нещата, които сме си говорили, след време установявам, че опитът, който той е натрупал в годините, го води в правилната посока, а това пък води и до добри резултати.
- Да разбирам ли, че заедно сте вземали решенията какво да пеете?
- Да. Бяха ни накарали да изготвим списък с10-15 песни, които са ни близки и изпълняваме добре. Отначало песните, които изпълнявах, бяха от този списък. След това започнахме да обсъждаме и други варианти с Миро, които биха били добри за изпълнение.
- Колко човека бяхте в началото?
- Започнахме с 4 отбора по 10 човека. Вече за живите концерти бяхме тридесет и двама, разделени в две групи.
- Кого от участниците харесахте най-много като гласови данни?
- Хората, които веднага ме впечатлиха като гласове, това бяха Вася Попова и Христо Младенов.
- Въведете ни малко в атмосферата извън сцената. Сприятелихте ли се с някого от участниците?
- Аз трудно мога да нарека някого приятел в истинския смисъл на тази дума. В самите отношения имаше процес на еволюция. В началото бяхме много хора, разделени на две групи и на практика не можехме да общуваме, пък и не се познавахме. После останахме по-малко, започнахме да се поздравяваме и вече имаше и разговор. Като цяло отношенията станаха малко по-близки, но ето, свърши конкурсът и до този момент с никого не сме поддържали никакви връзки.
- Само Вие ли бяхте завършили класическо пеене?
- Да.
- Като чухте останалите, очаквахте ли да спечелите конкурса?
- Честно казано - не! Даже като се явих на кастингите на тъмно, още в началото, не очаквах към мен да се обърне нито един от треньорите, тъй като аз се представих с канцонета, а знаете, че това е жанр, който в тези формати не е особено популярен. След като и това се случи, у мен се появи надеждата. Трябваше да сменя класическия стил с нещо друго, тъй като точно такова нещо се очакваше от мен. Като слушах другите, си казвах, че има достатъчно добри гласове, за да спечеля точно аз. Честно да си кажа - нямах очакването, че ще спечеля.
- И като спечелихте, какво е усещането?
- Усещането е преди всичко за прекалено голяма отговорност, която до този момент не бях поемал. Ако хората си мислят, че да спечелиш конкурса е цветя и рози - много се лъжат. Много отговорни неща предстоят да се случат. Когато спечелих, първата ми мисъл не беше ето аз победих, спечелих, а ами оттук нататък какво предстои?
- А всъщност оттук нататък какво предстои?
- По договор предстои издаване на албум, което досега не ми се е случвало. Другото лято предстои ходене в Бъркли, САЩ на петседмично обучение, което също ми е неизвестно. Предполагам, че това е културен обмен на хора от 10-15 страни, който протича под формата на кръжоци, на практически занимания, арт вечери и не знам точно още какво.
- Обучението в Бъркли е наградата, осигурена от БТВ, а какви са Вашите ангажименти по договора с "Юнивърсъл"?
- Да се направят два видеоклипа и издаването на албум, но тъй като още нямам копие от договора, не зная срока, но мисля, че е за една година.
- Доколкото разбирам, договорът с "Юнивърсъл мюзик" е онова, което малко Ви безпокои - може би поради високата отговорност?
- За мен всяко място освен първото беше по-добро. В този конкурс спечелването на първото място не е като при другите конкурси - вземаш си грамотата и всичко е наред.
- В предаването "Музикална стълбица" Миро, освен че изключително ласкаво се изказа за работата Ви и за самия Вас, сподели идеята, че албумът, който трябва да издадете, ще бъде нещо уникално, тъй като в него ще се съчетават електронна и барокова музика.
- Да, той има такава идея. Ще видим, още не е доуточнено. Наистина той мисли да направи смесица между бароковата музика, известните италиански песни и съвременния електронен музикален стил.
- Освен ангажиментите по договора с какво друго смятате да се занимавате?
- Смятам да продължа да правя това, което правя и досега - да пея в католическата катедрала, да се занимавам с барокова музика, да изучавам нови барокови произведения. Като се организират концерти, да участвам активно в тях. Много се радвам, че напоследък често ми се налага да пея в зала "България" със Софийската филхармония, което като усещане е също много приятно. Винаги съм си мечтал за някаква постоянна работа, която да ми осигурява нормално съществуване. Това е даже по-голямата ми мечта, в сравнение със славата и известността. За мен е достатъчно да си имам работа.
- Как реагират околните на спечелването на конкурса "Гласът на България" от Вас?
- Участието ми в този формат беше трамплин не само заради популярността, но и затова че дава възможност да видиш как хората могат да бъдат колкото толерантни и добри, толкова и самоцелно груби, мотивирани само от невежеството си. На живо, слава Богу, не съм срещал такива неприятни хора, но това, което се разпространява в интернет пространството, в голямата си част е много жалко и като култура на изказ и писане, а и като нагласа към хората като нас. Впрочем не само като нас, защото четейки какво се коментира и за другите участници от формата, всеки по някакъв повод е попаднал под този непочтен начин на изразяване. И тъй като за всички имаше по нещо неприятно написано, колегите кръстиха публиката "Светата инквизиция". Прочетох твърде нелицеприятни изрази, като "емоционален пън" например, но в крайна сметка хората с положителна нагласа се оказват повече и когато те срещнат по улицата и се изкажат така, че това да те мотивира и стимулира, останалите преминават на по-заден план. Жегва те, когато го прочетеш, но дотам.
- Кое от написаното най-много Ви впечатли - било приятно, било неприятно?
- Приятните неща са горе-долу едни и същи - хубави думи за добро възпитание, хубаво пеене, за класа в пеенето, които не може да не са ти приятни. Неприятните са малко по-шокиращи, защото те показват докъде може да стигне човешкото съзнание. Може би най-шокиращото, което съм прочел, беше: "Е, добре, той, като отиде в Щатите, какво ще си кажат американците за България - че само сакати ли има там".
Знаете ли в моята любима мексиканска теленовела имаше една сентенция, която впоследствие стана мое верую: "Силата на думите всъщност се крие в това от кого са изречени". Аз не познавам тези хора, нито пък те ме познават, за да имат тези думи някакво въздействие върху мен.

Всички статии на Брой 06, 2013

ВЪТРЕШНО СЪЮЗЕН ЖИВОТ

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

ИНТЕРВЮ

КОНКУРС

СПОРТ

ЮБИЛЕЙ