ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 07-08, 2013

Тема: ИЗБОРИ

Читалището на слепите с "ново" ръководство

Да, с ново ръководство, макар и не съвсем ново. Само две лица от деветте члена на настоятелството са ново попълнение - Георги Гергов и Яна Йорданова. Г-н Гергов е слабовиждащ, юрист по образование, с допълнителна магистърска степен по право на Европейския съюз, работи в Комисията за защита от дискриминация. Яна е с нормално зрение, завършила е математическа гимназия, а след това икономика на масмедиите. Тя е внучка на Кирил Костов, изтъкнат читалищен и съюзен деец.
С почти пълно единодушие бе преизбран за девети път досегашният председател Спас Карафезов. Направено бе дори предложение от Хари Хараламбов той да бъде избран пожизнено, за да се спестявали харчове по организиране и провеждане на отчетно-изборни събрания. Наистина, преди 7-8 години аз се опитах да създам инициативен комитет за Национално движение "Спас Карафезов – пожизнен председател". Но ми се стори, че не получавам достатъчна обществена подкрепа (особено от младите и образовани невиждащи), а и самият Карафезов остро възропта като истински и отявлен демократ - демократ, както се казва, до мозъка на костите. Освен законовите ограничения (Спас Карафезов е юрист по образование), него изглежда силно го е смущавала неограничената мандатност на моята спонтанна инициатива, понамирисваща сякаш малко на тоталитаризъм, та дори може би и на монархизъм.
Любимецът на препълнената зала Спас Карафезов, с любезното разрешение на отзивчивия електорат, се възползва от своето свещено право на пръв мениджър и си посочи по-голямата част от екипа (шест души), на който ще разчита през своя нов и доста труден мандат: Иван Янев, Георги Чернев, Керанка Милушева, Росица Милчева, Савка Кацарска и Йордан Младенов. Председателската номинация бе гласувана анблок и получи тоталната подкрепа на благосклонната аудитория. И изземвайки почти изцяло функциите на Комисията по предложенията, и съвсем щедро, по габровски той предостави на залата да номинира останалите двама кандидат-членове за ново читалищно настоятелство. На жеста на аристократичния габровец залата му отговори също с дълбок реверанс, като се въздържа от ползването на тази възможност (да не би да сбърка нещо и да излъчи някакво "задно" колело), проявявайки забележителна скромност и невероятна съобразителност. Наложи се Яна Йорданова да назове осмия кандидат-член на настоятелството (Георги Гергов), а деветия (Яна Йорданова) самият прясноизбран председател трябваше да предлага с доста притеснение.
Със своите 21 години председателски стаж Спас Карафезов вече е абсолютен шампион сред всички досегашни председатели на читалището. Той изпревари с три години дори и Кирил Костов, но все още е много, много далеч от рекорда за Гинес на Васил Панев от Съюза на глухите в България, който на 11 юни тази година навърши изумителните 48 години председателстване. Разбира се, Карафезов през тези повече от две десетилетия вече си сътвори три неоспорими паметника – разширението на материалната база с един цял четиристаен апартамент, електронната библиотека със своите 8 хиляди заглавия и асансьора, за който той воюва самоотвержено и почти пожертвователно цели 11 години. Вероятно и най-предубедените към него хора, и най-върлите критици на председателстването му надали ще могат с ръка на сърце да отрекат това мое твърдение. Дори заклетите "карафезофоби" трябва да признаят изключителните му комуникативни умения да размеква банкерски сърца, да отключва спонсорски и кредитни пориви у различни институции и организации.
Познавам Спас Карафезов почти половин век и съм дълбоко убеден, че той напоследък има известни притеснения относно своята коректност към Иван Янев, комуто обещава читалищното председателско кресло и когото той през последните десетина години най-искрено и безспирно навсякъде лансираше като свой приемник. През месец май г-н Карафезов, по време на откриването на дългоочаквания асансьор, отново го представи като свой съвсем скорошен наследник. През същия период демократът Карафезов неуморно и желязно декларираше, че се оттегля на заслужена отдавна почивка. Но естествено, при този тотален натиск и молби отвсякъде Спас Карафезов отново да спасява читалището, вероятно всеки на неговото място би отстъпил и с радост би пожертвал спокойните пенсионерски и интелектуални занимания. Особено ако си носител по рождение на спасителско име и имаш пред себе си светлия пример на Христо Белобрадов, Васил Панев и Михаил Кърлин... За по-неинформираните читатели трябва да поясня, че тези иначе много достойни хора са шампиони по управленско дълголетие. С изключение на Христо Белобрадов, който също е образец на професионална всеотдайност и е създал пловдивския рехабилитационен център, и го е управлявал до последния си дъх, бидейки на твърде преклонната възраст от 75 години и пет месеца.
Надали и д-р Янев е силно изненадан, че читалищното му председателство пак се позиционира в неясното бъдеще. Вместо дълбока покруса, навярно е изпитал чувство на крайно облекчение, че нему не се стовариха отговорностите и на тази изключително важна културна институция. На неговите яки голбалистки плещи вече от няколко години тегне мениджмънтът на друга национална организация – Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания". Той също оглавява и Спортен клуб за интеграция "Витоша". А за да излиза и хлябът, докторът трябва да поработва и в Министерството на образованието и науката.
На 17 юни тази година ни бе докладвано, че членската маса на читалището в различни години наброява между 220 и 250 души. Към края на месец май символичния членски внос от два лева са заплатили 180. На това събрание присъстваха 84 човека, включително и седмина пловдивчани. Слушахме с голям интерес информацията за разнообразната дейност на тази свръхполезна институция. Стотици читатели и самодейци, студенти и ученици от София и страната са дълбоко признателни на читалището за грижите, които то полага за удовлетворяването на техните хобита и културни потребности, на техните образователни и самообучителни нужди. Повечето изказали се не пестяха похвалите си най-вече към изумително неизтощимия председател, осигуряващ парични дарения, покриващи до 20-30 процента от дейността на НЧС "Луи Брайл 1928". И да уведомя пловдивчани, че именно президентът Карафезов от април 2013 обзаведе с щатна бройка нашата библиотекарка Петя Алексиева и то за цели две години.
Част от присъстващите бяха озадачени, че 85-годишната възраст на читалището многократно в доклада се обявяваше за юбилей. Видно е, че тази годишнина не е особено кръгла и в никакъв случай не може да мине за юбилейна. Такива годишнини поначало не се отбелязват при организации и институции. Предполага се, че това тържество май е било организирано заради президента Росен Плевнелиев. По-посветени обаче споделиха, че така нареченият "юбилей" е замислен по-скоро като PR-акция на читалището и най-вече на самия оттеглящ се от председателския пост Спас Карафезов. Е, няма лошо, нека да има повече поводи за тържества, та макар и малко набедени!
Поетът Данчо Данчев съобщи, че пловдивският литературен клуб "Следа" наскоро е дал за печат поредния си поетичен сборник. Председателстващият събранието Спас Карафезов светкавично го допълни, че читалището финансово е подкрепило и това издание. Данчо предложи към Националното читалище да се учреди Литературно обединение на слепите творци (ЛОСТ) "Димитър Пантелеев". Непременно към читалището, защото той не вярвал на Съюза на слепите в България, който подобни инициативи, след доброто им стартиране, впоследствие ги захвърлял в своя заден двор. Мира Попова и Владо Желев подкрепиха идеята на пловдивчанина, но настояха тази структура да носи името на изтъкнатия невиждащ поет Георги Братанов. На мен пък силно ми допадна самата абревиатура ЛОСТ, защото посредством този инструмент и посредствени графомани (като мен) ще можем да се набираме нагоре и нагоре… Световноизвестният есперантист от града на седемте хълма препоръча също читалищното ръководство да определи пълномощници по места, които да събират членския внос.
Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928" е уникална и специфична културна институция и това, което го различава от останалите няколко хиляди градски, квартални и селски читалища, е не само националният периметър на неговата дейност. Читалището е най-голямото издателство на брайлови книги (художествена, учебна, справочна и друга литература) – 20-25 заглавия годишно. То развива успешно и друга дейност – производство на брайлови етикети за лекарства. Към него освен брайлова от няколко години функционира и електронна библиотека, която се ползва от стотици хора с нарушено зрение от цялата страна. Неговите брайлови книги могат да се четат от всеки, независимо кое кътче на България обитава, защото тези книги стигат до читателите посредством услугите на „Български пощи”.
Според мен, дано не греша, знакови за това събрание бяха четири неща.
Първо - всенародната, сякаш неистова любов към Спас Карафезов, избран почти единодушно и с бурни, нестихващи аплаузи. Интересното е, че някои от тези хора преди двайсетина години доста нахъсано му спретнаха вот на недоверие като главен редактор на списание "Зари". Причината за този доста злополучен за г-н Карафезов вот бе фактът, че той наивно и свръхдоверчиво, надали от ламтеж за власт, се нагърби с нови два служебни ангажимента – заместник-председател на Съюза на слепите в България и ръководител на неговата производствено-стопанска дейност. И тогава, силно разгневени, всички от тази редакция, с изключение на Мира Попова, с вота си уволниха своя иначе надарен, но и същевременно доста импулсивен шеф.
Второ - попълването на двете ръководства с млади хора – почти 60 процента. А повечето от вас сигурно знаят, че в ръководствата на други български организации на слепи младите изобщо не са в изобилие, да не кажа, че почти отсъстват.
Трето - изборът и в Настоятелството, и в Проверителната комисия на хора с нормално зрение – Яна Йорданова и специалиста по икономика на транспорта Недялка Кацарова. Така след много десетилетия се преодолява нашата изолационистична нагласа – "Делото на слепите в ръцете на слепите". Тази крилата фраза се приписва на първия председател на читалището академик Петко Стайнов, но и академиците сигурно имат право на грешни постулати.
И четвърто - свръхслабата опозиция. А знаете ли какво твърди първият чешки президент Томаш Масарик, автор на две книги за демокрацията? Той смята, че за да имаме истинска демокрация, е нужна достатъчно силна опозиция. Изглежда трябва сериозно да поработим, за да си отгледаме една здрава такава, която да ни гарантира по-демократичното функциониране и на нашето читалище. В случая читалищната опозиция бе манифестирана вербално само от един-единствен колега – Хари Хараламбов. Бунтовният наш приятел изказа становище, че цели осем месеца читалищните органи са били престъпно нелегитимни, с отдавна изтекъл мандат. И сякаш за да не разстройва допълнително досегашния председател, той същевременно спести крайно любопитния факт, че Спас Карафезов е може би единственият читалищен председател сред няколкото хиляди такива, получаващ възнаграждение. Не спомена и дума нито за прословутите клиентелистки подходи и практики на стария нов председател Карафезов, нито пък за неговите понякога мегаломански залитания.
Талантливият оратор от Студентски град не успя да изрази предположението си, че за повечето спонсори на читалището надали са особено приемливи самонаграждаванията два пъти в годината на читалищното ръководство, а също че възнаграждение получават и председателят, и секретарят. Подмина даже с деликатно мълчание и неособено перфектното състояние на читалищния сайт. Разбира се, правистът Хараламбов направи това не съвсем случайно. Той сякаш силно се стремеше да не предозира критиката. Изглежда и на него е било известно твърдението на американски психолози, че една критична бележка се неутрализира минимум с пет похвали. А доколкото ми е известно, темпераментният пришълец от града на стоте войводи въобще не е щедър на похвали и ласкателства.
И няколко може би дребни неуредици и гафове, на които станахме неволни свидетели и съучастници. При регистрацията не се раздаваха съответните карти за гласуване, което даде възможност и на нечленуващи в читалището (придружители и случайно попаднали лица) да гласуват като пълноправни негови членове.
Преброителите трябваше да бъдат поне двама души и то в никакъв случай от кандидатите за органите, които избирахме. И нещо, което съвсем не беше дребно - кандидатурата на Асен Стоянов бе отклонена, защото за разлика от Георги Гергов не бил дал своето писмено съгласие за номинация. Но Недялка Кацарова също отсъстваше по време на своя избор и в бързината тя също беше забравила да остави писмено потвърждение, че не възразява да бъде издигната кандидатурата й за член на читалищните органи. И дано не му хрумне на някой опозиционно настроен и граждански активен юрист да оспорва легитимността на събранието!
Разбира се, и Комисията по предложенията за кандидат-членове на читалищните изпълнителни и контролни органи, оглавявана от Йордан Младенов, все пак можеше да бъде като че ли малко по-активна, защото на новоизбрания председател на Настоятелството му се наложи с много голямо неудобство да си посочва сам председателя на Проверителната комисия. Комисия, от която при изригналата еуфория изобщо бяхме забравили, че читалището се нуждае. Впоследствие се оказа, след мълниеносната и безвъзмездна юридическа консултация на Хари Хараламбов, че изборът на председател на въпросната комисия хич не било наша работа, а по устав самата Проверителна комисия си избирала своя началник. Между другото тъкмо в този контролен орган стана и най-сериозното обновяване – почти 67 процента. След две гласувания като трети член там попадна и правникът Михаил Илиев.
С една дума - не липсваха весели и забавни моменти в този наистина важен и дългоочакван форум.
Казано под сурдинка, квалификациите за това събрание са доста противоречиви. Едни с умиление гледат на него като на "поредната наша седянка", други с широка усмивка го наричат "голямата веселба", трети с нескрито възмущение го определят като "истинска пародия". Последната характеристика е доста пресилена!
Въпреки някои пропуски и боксувания, събранието си свърши работата, за която бе свикано, и то в много приятна и разведряваща атмосфера. И черешката на тортата почти за всички беше традиционно огромният сандвич и студената бутилка минерална вода, които организаторите щедро ни поднесоха след събранието.
И накрая - да пожелаем на новото читалищно ръководство и на вечно ентусиазирания и неуморим негов председател Спас Карафезов добро здраве, достатъчно сили и спорна работа в новия им нелек мандат!!!

Ангел СОТИРОВ