ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 07-08, 2013

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив

Лично мнение

Пловдивските самодейци – от фолклора до градската песен

Тазгодишният месец юни беше доста горещ за пловдивските самодейци. Заради неясното финансиране от страна на РСО Пловдив още от миналата година се зароди огромно напрежение между фолклорната група "Тракийски цвят" и новосъздадената група "Орхидея". В основата на цялата дандания естествено стои въпросът кой да отхапе по голямо парче от бюджета, определен за културно-масова дейност в организацията. По решение на УС на РСО Пловдив от няколко години това право има само "Тракийски цвят". По закона за равноправието обаче всеки член на Съюза на слепите, който редовно си плаща членския внос, изпълнява си задълженията към организацията и взема активно или не толкова активно участие съобразно своите физически възможности, има право да получава и всякакъв вид помощи, включително и парични. Непрекъснатите разправии между двете групи и особено от страна на "Тракийски цвят" (кой какви права има и така нататък) доведоха дотам да се пропуснат участия в десетина престижни фестивали и концерти.
И все пак на 6 юни двете групи заедно с дует "Настроение" заминаха за участие в Балканския шампионат по фолклор "Жива вода" в град Хисаря.
По време на краткото пътуване към царството на минералните извори започнаха да прескачат искри. Разменяха се реплики за "чудо и приказ". Ръководителят на "Тракийски цвят" няколкократно повтори:
"Ако знаех, че и "Орхидея" ще участват в този фестивал, нямаше да дойдем да пеем заедно."
Малко преигра, понеже на последната репетиция самият той каза, че и "Орхидея" ще идват в Хисаря.
До пристигането ни в град Хисаря старите кучета от профи състава гледаха пренебрежително към новоизлюпените пиленца от клуб "Орхидея". Да им се чуди човек защо го правят, след като и едните, и другите са рожба на великата и незабравима Величка Кърпарова, която с много обич твореше песни за двете формации и не ги делеше по никакъв начин!
Когато пристигнахме на гарата, първата ни задача беше да идем във фестивалния център и да се регистрираме за участие. По регламент и окончателна програма най-напред от пловдивчани трябваше да пее дует "Настроение", след това група "Орхидея" и накрая "Тракийски цвят". И тук започна голямото прецакване! Дует "Настроение" излезе да пее с нагласата, че след него ще пеят орхидейките и ще има време да си смени македонската носия с другата, за да се включи в изпълненията на "Тракийски цвят". Да, ама не бяха познали!
Докато спокойно се преобличахме зад кулисите с нашата придружителка Мария Атанасова, като в просъница слушаме, че на сцената се пее и изпадаме в шок от това, което чуваме. На сцената, вместо група "Орхидея", без предупреждение бяха кацнали колегите ни от "Тракийски цвят" и вече пееха втория куплет от първата песен. Съставът изпя и втората песен. След него поплакаха Марин Маринов и Ася Бурова, прибраха сребърния медал, с който беше наградена групата, и всички се изтеглихме във фоайето на читалището. Тъкмо мислехме да хванем пътя към гарата, Софка Асенова предложи да изчакаме и чуем какво ще се случи с така наречените орхидейки. За голямо наше съжаление очакваният евентуален провал на конкуренцията се превърна в своеобразен триумф. След миналогодишния бронзов медал от Националния фестивал за хора с увреждания в град Перник тук на Балканския шампионат по фолклор "Орхидея" спечели нов бронзов медал и сребърен за Васил Оцов за индивидуално изпълнение на акордеон. Дует "Настроение" си тръгна от фестивала с бронзов медал и поздрави от македонската част на журито с думите "Хвала, хвала", а Марин Маринов и Ася Бурова с грамоти за участие.
Не ми се иска да се спирам на обвинителната реч на моята колежка Ангелина, отнасяща се до нежеланието на членовете на дует "Настроение" да пеят с "Тракийски цвят". В такива случаи се казва само едно: "Има Господ и Той гледа кой е крив и кой е прав. Рано или късно всеки си получава заслуженото".
Нейните думи се оказаха прелюдия към това, което ми поднесе във влака всевластният ръководител на "Тракийски цвят" Марин Маринов. След като незнайно защо нарече носителя на сребърен медал Васил Оцов пелтек, подхвана и нашия дует. Направи ни на пух и прах за това, че вместо да отидем на фестивала в Айтос на по-следващия ден, ние ще ходим в Хасково.
"Абе, вървете, където искате! И без петел ще съмне!"
Ще съмне, ама друг път! Дует "Настроение" се завърна от Националния фестивал за шлагерна и градска песен "С песните на Ари" в Хасково със 100 лева награда и покана за участие и на следващия фестивал, а "Тракийски цвят" от "Славееви нощи" с едно голямо нищо и 500 лева, изхарчени пари нахалост.
Така, след толкова много щастливи мигове, дойде 15 юни. С нетърпение очаквахме традиционно провеждания от председателя на асеновградските организации на слепите и сляпо-глухите Иван Шопов и община Асеновград Национален фестивал за художествено-певчески и спортни дисциплини край Араповския манастир.
И това мероприятие не се размина без подмолни игри и машинации от страна на "светата пловдивска тройка". Без много приказки нашите скъпи полуръководители напълниха рейса и само с помощта на господин Велик Атанасов успях да осигуря пет-шест места за хора извън кръга на "помазаните". Въпреки перфектната организация, пловдивското братство успя да разбие реда и постройката на мероприятието, като преди това се нахвърли като изгладнял тигър върху събралите се под сянката нищо неподозиращи орхидейки. Заваляха обиди и упреци от всякакъв характер. Мария Дичева била проста и малоумна, Васил Оцов не помнел какво приказвал и още, и още все в същия дух. Като че ли не бяхме на празник, а на война!
Приличахме на две партии. Едната, бореща се за справедливост и равнопоставеност в обществото, но без изгледи за успех поради ниския процент подкрепа, а другата - незаслужено обгрижвана, подкрепяна от този и онзи, с голям финансов бюджет и делегирани права от бабино време. Време е вече Управителният съвет в Пловдив и респективно Централно управление на ССБ да помисли добре върху следното - всички членове на Съюза на слепите равни ли сме или някои са по-равни?
А що се отнася до музикалните изяви, получи се познатата картинка. Вместо да дойдат и да вземат участие в спортните игри, нашите колеги от "Тракийски цвят" бойкотираха спорта и макар че бяха девети пореден номер в музикалния концерт, още след първото изпълнение се трупнаха пред сцената. Сякаш никога не бяха пели! Като просяци, които се молят да бъдат пуснати до казаните с храна! Храна имаше достатъчно за всички. Безплатни автобуси, чист въздух, сцена, оборудвана с чудесна техника. Имаше и страхотно вкусен курбан, подарен от Общината. Само едно липсваше за пореден път – Мир, Смирение и Любов под стените на Божия храм, липсващи главно в сърцата на пловдивските певци от "Тракийски цвят"!

"Тракийски цвят" – другата страна на медала

На 22 юни Съюзът на инвалидите в град Неделино проведе Третия национален фестивал с конкурсен характер за хора с увреждания. Фестивалът се проведе на връх Света Неделя между градовете Неделино и Златоград.
Пътувахме с автобус, който не трябваше да е такъв, но нашият ръководител Марин Маринов за пореден път прояви "организаторските си качества". Направи така, че да не можем да вземем придружители. Докато дойде време да тръгнем за фестивала, не ни каза нито къде ще ходим, нито как ще пътуваме, откъде ще пътуваме до Златоград, къде ще спираме или нощуваме и за колко време! Къде ще бъде фестивалът, кога ще се проведе и къде ще се спи, как ще се пътува като маршрут! По време на пътуването обърка пътя на автобуса и вместо за фестивалната местност тръгнахме в друга посока. Вечерта обърка и разбърка реда за получаване на стаите в хотела и принуди една от колежките от група "Орхидея" да спи на походно легло.
Когато дойде време за вечеря, най-демонстративно заяви, че който не иска да си поръча в ресторанта - изобщо да не слиза в него. На другия ден без никакво предупреждение ни накараха да тръгнем към Пловдив в най голямата жега в 11.00 часа. Уж ръководителката на група "Орхидея" Иванка Иванова казала така. После се разбра, че госпожа Иванова е присъствала на следния разговор по време на вечерната оргия. Питайки се един друг кога да се тръгне, другото лице от организационната колегия Милка Дечева казала да се тръгне за Пловдив към 11 часа, като се наспят хубаво. Госпожа Иванова попитала само не е ли късно.
Пътуването за Пловдив беше истински кошмар. Тръгнахме през Смолян. По едно време се обадиха по телефона на Марин Маринов. Оказа се, че е говорил с председателката на РСО Смолян Теменужка и Кирил Родопски. По средата на пътя спряхме и качиха Теменужка, и се започнаха едни недомлъвки за ходене до Смолянските езера. Пътувахме още известно време нагоре в планината. На едно стръмно място рейсът започна да придърпва и се разбра,че повече не може да върви нагоре. Свалиха ни, за да си починем. Аз наистина щях замалко "да почина", защото ми стана лошо от горещината. Скарахме се с Марин заради всичко това, а жена му, която дойде с нас уж като водач се нахвърли срещу мен с думите, че на Марин от снощи му е лошо от усилията, които полага за нас. От организаторската ли дейност му беше станало лошо или от викането, пеенето и пиенето в ресторанта до два часа след полунощ - не можах да схвана. След малко по обратния път спряхме да пием кафе на някакво заведение. Нали сме късметлии, заваля и удари градушка! Хубаво, че стана така, иначе не се знаеше къде още щяха да ни търкалят нашите умници от организаторската група. Накрая спряхме на Бачково за едночасова почивка, тъй като вече наистина имахме нужда след шестчасовото лашкане из Родопите.
Да не забравя и за самия фестивал на връх Света Неделя. Група "Тракийски цвят" за пореден път след фестивала в Айтос беше наградена с едно голямо нищо. Когато аз и Димка Дамянова им казахме, че групата няма медал, а медалът е за Марин Маринов, самият той заяви: "Този медал е на всички, защото без "Тракийски цвят" аз съм никой."
Ами, бай Марине, като е така - защо миналата година замина на фестивала в Перник без групата. Ако това, което говориш, е вярно, не трябваше изобщо да го правиш.
Получи се наистина смешна ситуация с този медал. "Тракийски цвят" твърдяха, че медалът е техен, Марин Маринов казваше, че медалът е негов, но е и на "Тракийски цвят". На кого е този пусти медал така и не можа да се разбере! По микрофона журито обяви, че награждава Марин Маринов със златен медал за пеене и свирене. Името на "Тракийски цвят" не беше споменато. Медалът е един, а всеки твърди, че е негов! Майтап!!! Като медалът е само един, как в този случай може да бъде хем на Марин Маринов, хем на "Тракийски цвят"!? Досега не съм чувал такъв абсурд! Смешно е и нещо друго - Милка Дечева от "Тракийски цвят" подхвърли, че сребърният медал на дует "Настроение" бил получен вследствие прегръдките и целувките на семейство Дамянови с членовете на журито. В автобуса нейната група качи една дама, която надълго и нашироко обясни как този медал, който е на Марин Маринов, е на всички. Прословутата защитничка, която беше представена като част от журито, сама си призна пред мен, че не е член на журиращия екип, а е човекът, който се занимава с финансовите въпроси по проекта. Демек, един вид счетоводител на проекта. Накрая, без да иска, се изпусна, че е от родното село на Марин Маринов. Интересно какво би си помислил един подозрителен човек, присъствал на шоуто на връх Света Неделя. Оставям всеки сам да си прави изводите. Проблемът тук е не самата разправия и простотия, спретната от нашите колеги от "Тракийски цвят", а тяхната алчност и лакомия на всяка цена да вземат нещо, което не са спечелили с честен труд.
Преди години Величка Гушева-Кърпарова с много усилия и професионализъм превърна едно ято гарги в хор за автентичен и обработен фолклор.
Но това беше преди години. Сега "Тракийски цвят" прилича повече на сватбарска тайфа, която, когато трябва да репетира, пие кафе или нещо твърдо, говори и злослови по адрес на своите колеги по съдба, а когато седне да празнува - пее фестивалните песни и вдига шум, като си мисли, че е ансамбъл "Филип Кутев"!
Може, но да си мислиш е едно, а да си е съвсем друго!
Точно дъщерята на Филип Кутев - професор Елена Кутева, на Националния фолклорен фестивал "Славееви нощи" в град Айтос награди изпълнителите от представителния пловдивски състав "Тракийски цвят" с поредния голям геврек за "невероятните" им изпълнения. През миналата година беше още по-страшно. От шест участия - четири провала. "Тракийски цвят" се завърна без награди от Националния фестивал за двугласно пеене в град Неделино, Националния фестивал на пенсионерските клубове в местността "Беклемето", от Общинския фестивал в Пловдив, а от фестивала за градски песни "Мара Врачанка" освен с това, че се завърна без награда, съставът се прочу и с поредната разправия в общежитията, където нощуваше, на тема кой има право да спи и кой с кого не трябва да спи! След якия вечерен запой страстите така са се разгорещили, та чак някои от дамите от представителната група на пловдивската организация на слепите са поднесли почти професионална стриптийз програма! На мен лично не ми се вярва това да е станало! Просто така чух от хората, които са били там.
Сега чувам друго. Наесен щяло да има прослушване, за да се види кой може да пее и кой трябва да представлява ССБ-то в Пловдив. Отсега това намирисва на гнило и нагласено! Трябва някой да каже дали противниковият отбор може или не може да играе, ама без да има двустранна среща. То тогава резултатът е ясен.
Уважаеми дами и господа, ако я караме така, доникъде няма да стигнем, както с всичко останало в държавата. Джон Ленън от легендарната ливърпулска четворка е казал: "Всеки има право на шанс!". Дайте шанс на тези, които не са го имали, за да покажат това, което могат, и чак след това ги съдете!
Всъщност никой освен Господ Бог няма право да съди! Нали помните Неговите думи: "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък!".

Кирил ДАМЯНОВ