ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 07-08, 2013

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич

Една започната, но недовършена история

Преди няколко години като отговарящ за връзките с обществеността към Регионален исторически музей – Добрич се запознах с една група ентусиасти от ХобиСклуб. Още при първата ми среща, във връзка с една съвместна инициатива, останах очарована от това как тези незрящи хора отразяват красотата на заобикалящия ни свят, съхранена в тяхното съзнание и пресъздадена от техните ръце. За мен те са изключителен феномен, който ми се искаше да разгадая. И ето - неотдавна ми се отдаде възможност за по-близък контакт, което ми помогна да вникна по-дълбоко в душевността им.
Във връзка с 13-годишнината от основаването на ХобиСклуб ръководителят Иван Тодоров помоли музея в Добрич да подкрепи поредната им инициатива, а именно спечелването на проект "Поклон пред паметта на загиналите воини в Тутраканската епопея", който за наша обща радост бе одобрен от общината на града. Малцина знаят, че написването и изпълнението на един проект не е лека работа, особено за хора в неравностойно положение. Още щом прочетох заглавието и обосновката на проекта, бях уверена, че ще бъде одобрен. От името на музейната колегия дадох обещание, че ще съдействаме при реализирането му. И така, след успеха на проекта ненадейно получих покана от г-н Тодоров да придружа групата до Тутракан. За мен бе голямо предизвикателство. Въпреки че съм музеен специалист, досега не бях посещавала музеите в Тутракан, само бях чувала от колегите, че имат много интересен и добре направен музей на риболова и лодкостроенето по Дунав – единствен в България, както и най-голямото военно гробище от войните за национално обединение. Два от стоте национални туристически обекта на България са в един малък град като Тутракан!
Някаква сила ме теглеше към това място и ми се искаше да отдам своя поклон пред падналите герои в Тутраканската битка от 1916 г., пролели кръвта си за свободата на Добруджа. Родовата памет на моето семейство пази скъп спомен за тези героични времена. Наш близък родственик е погребан във военното гробище в Добрич.
Големият въпрос, който стоеше пред мен, бе как трябва да се държа с хора в неравностойно положение. Нощта преди тръгването бе неспокойна за мен. Изграждах си концепция за деня и за това как да представя на незрящите хора историята и природата на нашия роден край, така че да им е интересно и да остане един красив спомен от пътуването.
От самото начало ме грабна веселото настроение на групата и положителното отношение към мен. Казах си - денят ще е прекрасен! Зачестиха поздравите за рождението на ХобиСклуб – неправителствена организация, създадена от група ентусиасти, които чрез делата си доказват, че хората в неравностойно положение са жива част от нашето общество. Запяха се песни, рецитираха се стихове, настроението бе приповдигнато.
В Тутракан посетихме Етнографския музей "Дунавски риболов и лодкостроене", Историческия музей и Мемориалния комплекс "Военна гробница – 1916 г.". Поднесохме венец пред паметника-обелиск, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите "Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество" – един безпримерен модел за толерантност. С едноминутно мълчание почетохме паметта на загиналите знайни и незнайни воини.
През цялото време се питах как тези хора, които не виждат експонатите, успяват да асимилират разказаното и да си представят историята на повествованието! За мен бе голям тест да бъда мост между колегите – музейни специалисти, и групата от незрящи хора, включваща много интелектуалци – жадни да научат повече за историята на своя роден край. Това бе също така една голяма школа за мен или както се изрази г-н Тодоров – "един курс на обучение за работа с незрящи хора". За мен се откри нова страница в разбирането на човешките възприятия и съм много благодарна за предоставената ми възможност да преоткрия човешкото познание и потенциал.
По време на обратния път, макар и вече изпълнена с много информация и преживени емоции, групата с интерес изслуша моя разказ за Добруджа – позната и непозната.
Така се затвори една малка страница от моя живот, която ме направи по-искрена, по- добра и по-толерантна към хората.

Ивелина РОМАНОВА,
Регионален исторически музей – Добрич

Среща с приятели

Най-после осъществихме дългоочакваната среща – посетихме нашите приятели от ТО Шумен с цел обмяна на опит.
В ранното утро на 19 юни 12 човека от ТО Добрич се отправихме към ЖП гарата. С песни и закачки неусетно пристигнахме в Шумен. Там ни посрещнаха шуменските ни приятели. Пътят до техния клуб минаваше през живописен парк. Любувахме се на аромата на разцъфналите дървета и цветя. Спирахме да си правим снимки на по-забележителните места. В клуба ни посрещнаха по стар български обичай – с погача и шарена сол, и ни настаниха около богато подредената трапеза. Приветства ни за добре дошли председателят на ТО Шумен Янко Стайков.
Сътрудничката на организацията ни запозна с работата на териториалния съвет и с дейността на шуменци. След това думата бе дадена на председателката на ТО Добрич. Тя благодари за гостоприемството и поднесе подарък – албум, с пожелание да съхраняват щастливите моменти в него – "Годините минават, а снимките остават и след нас!".
След приветствията си разменихме подаръци, припомнихме си случки и събития, преживени заедно от двете организации. Проведе се викторина с различни въпроси, но по-интересни бяха наградите. Последва и конкурс за най-добра танцова двойка. За победители единодушно бяха обявени Руска Ангелова и Илия Костов, последвани от Димитра Паскалева и Димитър Кънчев и Стоянка Миланова и Янко Златев. Отличените двойки също бяха наградени.
Срещата продължи с непринудени разговори. Най-щастлив бе напълно сляпо-глухият Емил Кръстев от Шумен. Той усети топлината и обичта на хората, които го заобикаляха. Усмивката не слезе от лицето му.
Времето на пребиваването ни мина неусетно. Всяка приказка си има край, така и нашето гостуване завърши. Доволни и щастливи се отправихме към гарата.
Пристигнахме в Добрич в късните следобедни часове – уморени, но въодушевени от приятните мигове, прекарани с приятели.

Калинка КОВАЧЕВА

Венец за китка и здраве

На 24 юни – Еньовден, посетихме нашата приятелка Лили Манова – управител на билкова аптека "Стария Добрич". Минахме под венец, изплетен от 77,5 билки за здраве. Подарихме на г-жа Манова букет красиви цветя. Фармацевтите от своя страна ни поднесоха букетче от билки и чаша билков чай, приготвен от миналогодишния венец. Денят беше двоен празник за фармацевтите от аптеката. Освен Деня на фармацевта те отбелязаха и 20 години откакто аптеката е част от неповторимата атмосфера на Архитектурно-етнографския музей на открито "Стария Добрич".
За доброто настроение на присъстващите допринесоха изпълненията на децата от клуб "Златна ябълка" и талантите от Представителна фолклорна танцова студия "Добруджа", които изпълниха обичая "Еньова буля". Изви се кръшно булчинско хоро, на което се хванаха малки и големи. Тропнахме от сърце и ние, забравили грижи и неволи!
В основата на празника Еньовден стои древният култ към слънцето. Според народните вярвания на този ден то достига връхната си точка. Вярва се, че в празничната сутрин от кладенци и реки потича жива вода, а още през нощта срещу Еньовден билките и тревите придобиват магическа и целебна сила. Затова от тях се прави голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве и дълголетие. С еньовските китки пък се ръсят болни и здрави, хора и животни, прогонват се зли сили.
Тръгнахме си от тържеството, като си обещахме да намерим тайното биле на любовта, което да ни направи по-добри и човечни.

Калинка КОВАЧЕВА